Решение по дело №1683/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 583
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Ели Каменова
Дело: 20205220201683
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 583
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20205220201683 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. ” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление село Драгор, обл.Пазарджик, представлявано от
управителя А. П. Ч. против НП № 13-002279 от 28.10.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за
нарушение на чл.4, ал.3, т.10 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд /ЗБУТ/ и т.4 от Правилника по техническа безопасност
при леене на метали (Профиздат 1967) във връзка с чл.166, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което
1
се иска неговата отмяна. Твърди се, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение, тъй като било разработило писмена инструкция
по техническа безопасност на труда при работа на топилна индукционна
пещ за топене на алуминий, която съдържала правила при почистването
на шлака като последен етап от процеса на дегазиране при леенето на
метала. Твърди се че инструкцията се намирала на видно място и че с нея
били запознати всички работници, ангажирани с процесната работа.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява
процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ-Пазарджик се представлява от
ст.юрисконсулт Ш.. Пазарджишкият районен съд, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение
и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че на
07.05.2020 година в село Драгор, обл.Пазарджик в стопанисвания от него
обект, представляващ леярски цех, в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не
е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите в
цех „Леярен“, като не е предоставил писмена инструкция по техническа
безопасност при почистване на шлака.
Нарушението било констатирано на място в горепосочения обект на
дружеството на 09.06.2020 г. при последваща проверка.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.4, ал.3, т.10 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и т.4 от Правилника по
техническа безопасност при леене на метали (Профиздат 1967) във връзка
с чл.166, ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Т.Д. -
ст.инспектор в ДИТ-Пазарджик, въз основа на който било издадено
2
атакуваното НП.
НП било връчено на упълномощено от управителя на дружеството
лице на 30.10.2020 год., а жалбата против него била подадена чрез
наказващия орган на 06.11.2020 год., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
при което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, изцяло от показанията на
актосъставителката св.Т.Д. и тези на св.В.Д., отчасти от показанията на
св.Д. Д. и св.Д.П..
От показанията на свидетелите Д. и Д. се установява, че в качеството
си на инспектори от ДИТ-Пазарджик, посетили леярски цех, управляван
от жалбоподателя, находящ се в с.Драгор, обл.Пазарджик. Повода за
посещението бил станала на 03.06.2020 г. трудова злополука при
експлозия, при която били пострадали двама работници. По време на
разследването на инцидента станало ясно, че месец по-рано, на 07.05.2020
г. е имало друг инцидент, при който работника И. Н. получил изгаряния
по време на почистване на шлака от машината за топене на алуминий. За
този инцидент ДИТ-Пазарджик не била уведомена. По-късно, в ДИТ-
Пазарджик от пострадалия били снети писмени обяснения, в които
същият посочил, че да изчисти шлаката от машината го бил изпратил
началник-смяната. Това не била неговата обичайна работа, но трябвало да
я свърши, тъй като този ден пещаря отсъствал от работа. Когато вкарал
гребачката в машината се вдигнал метал във вид на големи капки, които
му причинили изгаряния.
След като на инспекторите от ДИТ-Пазарджик станал ясен
инцидента с работника И. Н., при втора проверка на място, извършена на
09.06.2020 г. св.Д. поискал от св. П. – длъжностно лице по ЗБУТ да му
представи инструкция, съдържаща правила при почистване на шлака.
Св.П. му отговорил че такава инструкция не е разработена. Това било
отразено като констатация в съставен на следващия ден в ДИТ-Пазарджик
констативен протокол, приет като писмено доказателство по делото.
Видно е от този протокол, че е подписан от св.П. без възражения.
3
Съдът дава пълна вяра на показанията на свидетелите Д. и Д., тъй
като въпреки служебните си отношения с АНО, те нямат никакъв личен
мотив да уличават жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. В
този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите П. и Д.,
служители на жалбоподателя към датата на извършване и установяване на
нарушението, в частта в която твърдят че инструкция, съдържаща правила
при почистване на шлака е съществувала и се е намирала на видно място,
поставена на табло в леярския цех, до машината и че същата е била
показана на проверяващите инспектори. Тези показания се опровергават
по категоричен начин както от показанията на свидетелите Д. и Д., така и
от писмените доказателства по делото и по-конкретно от констативния
протокол от 10.06.2020 г., подписан от св.П., и от призовката, съставена
на основание чл.45, ал.1 от АПК от 09.06.2020 г. , с която е дадена
възможност за представяне до 10.06.2020 г. на инструкция за почистване
на шлака от пещ. Ако тази инструкция беше показана и представена на
инспекторите на място при проверката на 09.06.2020 г. , то не намира
разумно обяснение факта, че св.Д. е изискал в призовка нейното
представяне на следващия ден. От констативния протокол от 10.06.2020 г.
е видно че инструкция, съдържаща правила за почистване на шлака не е
представена и на 10.06.2020 г. в ДИТ-Пазарджик, като протокола е
подписан без възражения от св.П..
На по-късен етап, след съставянето на АУАН, заедно със
възражението срещу акта, в ДИТ Пазарджик от страна на жалбоподателя е
била представена Инструкция по техническа безопасност на труда при
работа на топилна индукционна пещ за топене на алуминий /л.7 и л.21 в
делото/ , която съдържа правила за безопасност при почистването на
шлака като последен етап от процеса на дегазиране при леенето на метала.
Съдът, като кредитира показанията на свидетелите Д. и Д., както и
писмените доказателства / констативния протокол от 10.06.2020 г.,
подписан от св.П. и призовката, съставена на основание чл.45, ал.1 от
АПК от 09.06.2020 г./ счита, че тази инструкция е антидатирана и
съставена за целите на административно-наказателното производство.
С оглед възприетата фактическа обстановка съдът намира, че от
4
обективна и субективна страна установено по делото запълва състава на
вмененото неизпълнение, което съдът по изложените вече съображения
приема за доказано по несъмнен начин. Квалификацията е напълно
съответна на установеното по делото, както и на приложената санкционна
норма. Чл.4, ал.3, т.10 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд вменява задължение на работодателя да дава съответни инструкции
на работниците като проявна форма на задължението му за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. В чл.166, ал.2 от Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
е разписано, че при използване на работното оборудване, при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите, какъвто е
процесния случай, работодателят следва да осигурява писмени
инструкции, разбираеми за работещите, за които се отнасят, като
минималното съдържание на инструкцията е посочено в ал.3 от
Наредбата. В т.4 от Правилника по техническа безопасност при леене на
метали (Профиздат 1967) се съдържа същото задължение на работодателя
за разработване и издаване на инструкции по техническа безопасност,
специално за работниците от различните професии, ангажирани с процеса
на леене на метали и сплави.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с
чл.413, ал.2 от КТ.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, направено в жалбата и писмени бележки след хода по
същество за нарушено право на защита, тъй като в АУАН и НП не било
посочено чрез кого е осъществено пасивното поведение на дружеството-
жалбоподател - чрез неговите законни представители или чрез конкретни
длъжностни лица. В случая става въпрос за обективна, безвиновна
отговорност, която се носи от жалбоподателя в качеството му на
работодател
по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
и не е необходимо да се сочи чрез кого е осъществено бездействието, т.е.
кой конкретно има вина за това. Напротив, едно такова посочване би
5
довело до объркване кой е субекта на отговорността.
Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, направено допълнително в писмени бележки след хода по
същество, че Правилника по техническа безопасност при леене на метали
(Профиздат 1967) не бил нормативен акт. Този правилник е действащ,
включително и към настоящия момент. От мотивите към проекта за
новата Наредба № РД-06-04/02.03.2021 г. за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд при леене на метали и метални сплави,
приета на 02.03.2021г., обн.в ДВ бр.23/19.03.2021 г., в сила от 19.09.2021
г., е видно, че действащото към момента законодателство в областта на
здравословните и безопасни условия на труд, което определя
задължителност за прилагане разпоредбите, е Правилникът по техническа
безопасност при леене на метали от 1967г. Този правилник е взет предвид
при изготвянето на предварителната оценката за въздействие към
проекта за наредба. Това означава, че Правилникът е нормативен акт по
смисъла на чл. 1а във връзка с чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните
актове и създава задължения за дружеството при упражняване на
дейността. Правилникът съдържа отраслови правила, които са приети
през 1967г., от Министерството на машиностроенето. Тъй като липсва
изрична отмяна с приетата нова Наредба от 02.03.2021г., то същият може
да бъде оспорен от заинтересованите лица по реда на АПК, вкл. и поради
необнародване, в какъвто смисъл е възражението на въззивника, но до
изричната отмяна е действащ нормативен акт.
Съдът счита, че при определяне размера на имуществената санкция
АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация, като е наложил на дружеството санкция в минимален
размер, явно отчитайки че нарушението е за първи път, доколкото
доказателства за противното не се представиха.
При този изход на делото в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ-Пазарджик
следва да се присъди претендираното от юрк. Ш. юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя на 80 лева, като взема
предвид фактическата и правна сложност на делото. Юрисконсултското
6
възнаграждение следва да бъде присъдено именно в полза на посочената
Агенция, доколкото тя има статут на юридическо лице със самостоятелен
бюджет, а ДИТ - Пазарджик, чийто директор е издал процесното НП е
структурирано към същата Агенция.
По горните съображения, Пазарджишкия районен съд, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 13-002279 от 28.10.2020 год. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на „М.“ ” ООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: село Драгор, обл.Пазарджик,
представлявано от управителя А. П. Ч., на основание чл.416, ал.5 от КТ във
връзка с чл.413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл.4, ал.3, т.10 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗБУТ/ и т.4 от Правилника по
техническа безопасност при леене на метали (Профиздат 1967) във връзка с
чл.166, ал.2 и ал.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „М.“ ” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
село Драгор, обл.Пазарджик, представлявано от управителя А. П. Ч., да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с код по
БУЛСТАТ: ***, адрес: *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7