Решение по дело №8426/2020 на Софийски градски съд

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 20.10.2021 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                           мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от мл. съдия МИХАЙЛОВА въззивно гражданско дело № 8426 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

         С решение № 40935 от 14.02.2020 г., постановено по гр. дело № 56314/2018 г., по описа на CPC, III ГО, 88-ми състав,  са осъдени „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** *************да заплатят солидарно на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД по сключен Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. сумата от 18000 лева - главница незаплатено възнаграждение, както и сумата от 942,40 лева - главница за невъзстановени разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен предявеният от ищцата С.Б.К. срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. иск за сумата от 6000 лева - главница за неизплатено възнаграждение в периода на предизвестието за прекратяване на Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г., както и са осъдени „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** *************да заплатят солидарно на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2080,65 лв. – разноски за производството. Със същото решение С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, е осъдена да заплати на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ************на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 408 лв.- разноски в производството.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5041844 от 09.03.2020 г., подадена от С.Б.К. чрез пълномощник адв. А.И. срещу решение № 40935 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 56314/2018 г., по описа на CPC, III ГО, 88-ми състав, в частта, с която предявените от ищцата С.Б.К. срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 6000 лева - представляваща главница за неплатено възнаграждение в периода на предизвестието за прекратяване на Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г., са отхвърлени и ищцата е осъдена да заплати на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. сумата от 408 лева – разноски по делото.

 В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като двустранният договор е прекратен поради неизпълнение, поради което искът следва да бъде уважен и с оглед изхода на спора разноски на насрещната страна не следва да се присъждат. Прави искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна - ответник в първоинстанционното производство С.А.М. чрез адв. П.А., в който оспорва въззивната жалба и прави искане същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Срещу решението са постъпили и две въззивни жалби с вх. № 5048122 от 24.03.2020 г., подадена по пощата на 18.03.2020 г. при действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, от адв. П.А. от името на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. и въззивна жалба с вх. № 5062372 от 29.05.2020 г. от С.А.М. чрез адв. Г.Г., в които се обжалва решенето в частта, с което предявените от ищцата срещу него искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД за солидарното му осъждане с „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД да заплати сумата от 18000 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г., както и сумата от 942,40 лева - главница за невъзстановено разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, са уважени. Излага, че решението в обжалваната част е недопустимо, евентуално неправилно, постановено при липса на мотиви и срещу ненадлежна страна, тъй като ответникът не отговаря солидарно заедно с дружеството. Твърди, че договорът не е подписан от С.А.М. и страниците на същия са подменени, както и че съдържанието му е невярно. Излага доводи, че паричната гаранция за обезпечителното производство не следва да се присъжда. Прави обстоен доказателствен анализ. Прави искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззивника - ищец в първоинстанционното производство С.Б.К., в който оспорва въззивната жалба и прави искане същата да бъде оставена без разглеждане като просрочена в частта имаща характер на допълнение на доводите в жалбата от 24.03.2020 г., евентуално без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Не сочи и представя доказателства. Не прави конкретни доказателствени искания.

Въззивните жалби, с които съдът е сезиран, са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество, въззивната жалба, подадена от „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М., и въззивната жалба, подадена от  С.А.М., са основателни.

Разгледана по същество, въззивната жалба, подадена от С.Б.К., е неоснователна.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Спорен по делото въпрос е съществуването на валидно облигационно правоотношение между ищцата С.Б.К. и ответника С.А.М. по процесния Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. Настоящият състав намира, че противно на възприетото в мотивите на първоинстанционното решение, в процесния случай не е доказано от страна на ищцата по делото съществуването на валидно облигационно правоотношение между нея и ответника С.А.М. като страни по процесния  Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. В процесния случай ищцата е следвало на първо място да установи по безспорен начин възникването и съществуването на договор със съдържание като твърдения в исковата молба, в това число, че ответникът С.А.М. е страна /възложител/ по твърдения договор, респективно, че в качеството си на възложител е възложил на ищцата, като изпълнител, да извърши срещу заплащане на съответно възнаграждение консултантски услуги. В настоящия случай по делото за посочените обстоятелства не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, като за същите няма и признание от страна на ответника. Напротив, ответникът С.А.М. е оспорил с отговора на исковата молба, както и с въззивната жалба, качеството си на страна– възложител, по процесния договор. При това положение, след като ответникът С.А.М. оспорва съществуването на процесното облигационно /договорно/ правоотношение между страните, оспорвайки изрично качеството си на страна /възложител/ по процесния договор, то съгласно разпоредбите на чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК изцяло в тежест на ищеца по делото е да проведе, с ангажиране на съответните доказателствени средства, главно и пълно доказване на правопораждащия факт – наличието на валидно облигационно /договорно/ правоотношение между страните. Въпреки предоставената ѝ възможност от първоинстанционния съд, ищцата не е ангажирала такива доказателства, поради което обстоятелството се явява недоказано, а следователно недоказано е и наличието на договорно отношение между ищцата С.Б.К. и ответника С.А.М. по процесния договор, на който същата основава вземането си.

На следващо място безспорно установено е по делото обстоятелството, че процесният договор е подписан единствено от името на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, представлявано от управителя С.А.М., но не и лично от С.А.М., като физическо лице. По делото изрично е оспорено от страна на ответника С.А.М. обстоятелството да е подписал процения договор в качеството си на физическо лице, като отделен правен субект. Макар като страни по процесния договор да е посочено, че същият се сключва между ищцата като изпълнител от една страна и ответника С.А. Мачнчев и ответника „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД като възложители, договорът е подписан единствено от С.А.М. в качеството му на управител на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, но не и в лично качество, като физическо лице. С оглед изложеното настоящият състав намира, че по силата на процесния договор е възникнало облигационно правоотношение единствено между ищцата и „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД. От посоченото се обуславя извод, че ответникът С.А.М. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. С оглед съдържащите се в исковата молба твърдения, че той е страна по възникнало между страните правоотношение, искът е допустим, но с оглед констатацията, че той не е страна по договора, въз основа на който ищцата претендира вземанията си, предявените спрямо ответника С.А.М. искове са неоснователни.

Основателни са доводите на жалбоподателите - ответници, че не е имало основание за солидарното им осъждане.

Разделността на дълговете и вземанията съставлява общо правило при множество на длъжници или кредитори. Съгласно чл. 121, ал. 1 от ЗЗД солидарност възниква само в определените от закона случаи или при изрична уговорка между страните. Разширително тълкуване на чл. 121, ал. 1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на изключенията от общото правило за разделност на дълговете. В настоящия случай искането за солидарно осъждане на ответниците е обосновано с обстоятелството, че „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД се представлява от С.А.М. в качеството му на управител на дружеството.  Изложеното от ищцата твърдение не се включва в хипотезите на чл. 121, ал. 1 ЗЗД за възникване на солидарна отговорност. В конкретния случай нито се твърди от ищцата ответниците да са приели да дължат солидарно, нито има някакви доказателства в тази насока. Поради липса на законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящата хипотеза и липса на такава уговорка между страните, следва да се приеме, че в случай на уважаване на исковете, отговорността на ответниците следва да бъде в условията на разделност. Като е осъдил ответниците да заплатят солидарно, първоинстанционният съд е постановил решението си по исковите претенции, в частта, в която същите са уважени в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна в обжалваната част.

Действително, с исковата молба /след направените уточнения с молба от 03.09.2018 г./ ищцата С.Б.К. е претендирала солидарното осъждане на двамата ответника. Твърдяните от нея обстоятелства, въз основа на които е поддържано, че между ответниците възниква солидарност, са изведени от доводите,   че в процесния договор от 18.01.2018 г. е регламентирано, че „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД се представлява от С.А.М. в качеството му на управител на дружеството. Съдът намира, че съгласно задължителната практика на ВКС /по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, когато с исковата молба са предявени искове при режим на пасивна солидарност на ответниците, ищецът следва да посочи обстоятелствата, от които според него възниква солидарност, а съдът трябва да прецени дали е налице някоя от хипотезите на чл. 121 ЗЗД и когато и когато липсва законова разпоредба или уговорка между страните за солидарност, то при уважаване на иска отговорността на ответниците е в условие на разделност.

На следващо място настоящият въззивен състав намира, че в случая не са налице основания и за ангажиране на отговорността на ответника „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, тъй като по делото не е доказано изпълнение на процесния договор за консултантски услуги от страна на ищцата. От събраните по делото доказателства (писмени и гласни) не се установява обстоятелството, че ищцата е извършвала консултантски услуги именно в изпълнение на задълженията ѝ, произтичащи от Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че извършваните от ищцата консултантски услуги са били във връзка с конкретни договорени с ответното дружество поръчки, отнасящи се до конкретни казуси, а не във връзка с абонаментен договор за консултантски услуги с уговорено месечно възнаграждение. Този извод следва от показанията на св. Х., който заявява, че са били възлагани не само на ищцата адвокат К., но и на други адвокати, включително на самия него във връзка с издаването на разрешение за отглеждане на канабис. От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е предоставяла на ответното дружество правни услуги, но не са ангажирани доказателства, които да установяват, че те са били извършвани въз основа на процесния абонаментен договор с уговорено месечно възнаграждение. От изложеното и в приложението на правните последици от тежестта на доказване, съгласно които недоказаният факт се приема за неосъществил се, което съдът отнася във вреда на този, върху когото тежи тежестта на доказване – в случая доказване на изпълнението на договора от страна на ищцата, исковете срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД за вземанията за главници са неоснователни. В настоящия случай недоказването на релевантните факти следва да бъде отнесено във вреда на ищцата, която съобразно принципа за разпределение на доказателствената тежест, дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават установяване на дължимост на претендираното в настоящото производство вземане.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която  „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. са осъдени да заплатят солидарно на С.Б.К. на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД сумата от 18000 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г., както и сумата от 942,40 лева - главница за невъзстановени разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, включително и в частта за разноските, вместо това предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД  да бъдат отхвърлени като неоснователни и решението да бъде потвърдено, като правилно, в останалата обжалвана част, в която са отхвърлени предявените от ищцата С.Б.К. срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД и С.А.М. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 6000 лева - представляваща главница за неплатено възнаграждение в периода на предизвестието за прекратяване на Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г.

По разноските пред СРС:

В полза на ответника С.А.М. следва да бъде присъдена сумата от 2500 лв., представляваща сторени по делото разноски. В полза на ответника „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД не следва да бъдат присъждани разноски за първоинстанционното производство, доколкото по делото липсва договор за правна защита и съдействие, видно от който да е уговорено адвокатско възнаграждение, както и липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар от дружеството. Представено е пълномощно, подписано от ответника С.А.М., лично и като управител на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, но представеният договор за правна защита и съдействие е подписан само от ответника С.А.М..

По разноските пред СГС:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат ответниците. В полза на ответника С.А.М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 3086.73 лв., представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса във въззивното производство. Настоящият състав намира за неоснователно направеното от С.Б.К. по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на заплатеното от ответника С.М. адвокатско възнаграждение, тъй като същото не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В полза на ответника „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в размер на сумата от 195.58 лв. Разноски за заплатен адвокатски хонорар не следва да се присъждат в полза на „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, доколкото липсват доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение от страна на дружеството.

По горните съображения въззивният съд

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 40935 от 14.02.2020 г., постановено по гр. дело № 56314/2018 г., по описа на CPC, III ГО, 88-ми състав, в частта, в която са осъдени „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** *************да заплатят солидарно на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД по сключен Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. сумата от 18000 (осемнадесет хиляди) лева - главница незаплатено възнаграждение, както и сумата от 942,40 лева (деветстотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинки) - главница за невъзстановени разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, както и в частта за разноските И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ************осъдителни искове  с правно  основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД  за осъждането им да заплатят солидарно на С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 2 от ЗЗД по сключен Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г. сумата от 18000 (осемнадесет хиляди) лева - главница незаплатено възнаграждение, както и сумата от 942,40 лева (деветстотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинки) - главница за невъзстановени разходи във връзка с изпълнението на договора, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 22.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** ************сумата в размер на 5586,73 лв. (пет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки) - разноски по делото за двете инстанции.

ОСЪЖДА С.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Р.У.С.-БГ“ ЕООД, ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление ***, сумата в размер на 195.58 лв. (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки)  - разноски по делото за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 40935 от 14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 56314/2018 г., по описа на CPC, III ГО, 88-ми състав, в останалата обжалвана част, в която са отхвърлени предявените от ищцата С.Б.К. ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Р.У.Е.С.-БГ“ ЕООД ЕИК********, представлявано от С.А.М., със седалище и адрес на управление *** и С.А.М. ЕГН **********, с адрес: *** *************искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата солидарно сумата от 6000 (шест хиляди) лева, представляваща главница за неплатено възнаграждение в периода на предизвестието за прекратяване на Абонаментен договор за консултантска услуга от 18.01.2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.