О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 04.09.2020 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. ч. гр. д. №390 по
описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано на основание чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба вх. №14288/14.07.20120г. от „***“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище гр. **, представлявано от Н.С. и А. Д. в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощник – юрисконсулт М.Н., против разпореждане №900 от 22.06.2020г., постановено по ч.гр.д. №964/2020г. по описа на КРС.
С атакувания първоинстанционен акт е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и му е указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок.
Жалбоподателят счита атакувания акт за незаконосъобразен и неправилен, поради съществени противоречия със закона и бил необоснован. Изтъква се, че заявителят има качеството „банка“ съгласно заповед РД-1067/13.08.2003г. и лицензия № Б 30 на БНБ. Видно от справка в Търговския регистър, дружеството-заявител в чл. 6 „предмет на дейност“ е посочено, че същото е банка, което се потвърждавало и от справка в Регистъра на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в РБ към БНБ, където също фигурирал „***“ ЕАД. На тази база се счита, че са налице всички предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение, съгласно чл. 417, т. 2 от ГПК. Иска се отмяна на атакуваното разпореждане и издаване на заповедта, и изпълнителен лист. Иска се и присъждане на разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и 15 лв. държавна такса за обжалване пред КОС.
Препис от жалбата, съгласно чл. 418, ал. 4 от ГПК не се изпраща за връчване на ответната страна.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите
по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, след заплащане на дължимата държавна такса.
След извършената служебна проверка от съда се установява, че актът е валиден, както и допустим в обжалваната му част.
„***“ ЕАД, ЕИК:*********, е предявило заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 19.06.2020г. пред Районен съд – Кюстендил, в което е индивидуализирало вземанията си срещу сочения за длъжник Р.Б.С., ЕГН:**********, адрес: ***. Приложени са към заявлението извлечения от счетоводните книги на дружеството, други документи, включително и договор за потребителски кредит №**********. Представена е вносна бележка за платена държавна такса. С разпореждане №900 от 22.06.2020г., постановено по ч. гр. д. №964/2020г. по описа на КОС искането на заявителя е оставено без уважение.
От правна страна, съдът намери следното:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Дружеството-заявител има активната процесуална легитимация да претендира издаването на заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, тъй като с оглед направена справка в Регистъра на лицензираните банки и клонове на чуждестранни банки в Република България /публикуван и на сайта bnb.bg/, се установява, че „***“ ЕАД, ЕИК:*********, има качеството банка.
На следващо място съдът следва да установи редовността от външна страна на приложеното извлечение от счетоводни книги. При извършената проверка от настоящия състав се отчита, че приложеното на стр. 6 от ч. гр. д. №964/2020г. по описа на КОС извлечение удостоверява изискуемо вземане, като изискуемостта е настъпила. За да бъде извлечението от счетоводни книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, то следва да е подписано от компетентни длъжностни лица на банката и да съдържа нейния печат. Видно от извлечението това е изпълнено - документът е подписан от Бажлекова, ръководител на отдел „Кредитна администрация“, и съдържа печатът на банката. По нататък следва да се прецени съдържа ли се в същото източника на задължението – данни за договора за кредит, дата на сключване, размер, лихви и данни откога длъжникът е изпаднал в забава. Това също е налично в представеното извлечение.
В представения договор за
потребителски кредит в чл. 7.1 – общ размер на кредита е посочена сумата 727,
39 лева. В чл. 9 от договора е посочено, че лихвения процент с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 19.52%,
лихвата се начислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината,
посочено е, че лихвения процент на ден се изчислява, като 1/360 – та част от
лихвения процент по чл.9.1. В чл. 9.4 е договорено заплащането на лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума, за периода на
просрочието. В чл. 10 са посочени годишен процент на разходите - 48.32 % и обща
сума дължима от потребителя в размер на 769,36 лева. Отразено е, че при
просрочие от страна па потребителя дължимата от него сума ще се увеличи с
лихвите и разходите. В чл. 11.2 е отразен погасителен план - посочени са дати
на плащания и размер на дължимата сума (без разграничение относно главница и
лихви). В чл. 12 е обективирано разяснение относно правото на потребителя да
получи извлечение от сметка, при писмено поискване и безвъзмездно във всеки
момент от изпълнение на договора, под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания и сроковете и
условията на извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, когато
е приложимо допълнителните разходи. В чл.20 от договора е разяснено правото на
потребителя, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да
се откаже от договора в срок до 14 дни, считано от датата на сключване на
договора, че тази разпоредба не се прилага за договори за кредит с общ размер
по- малък от 400 лева, упражняване на правото на отказ с писмено уведомление в
посочения срок, на хартиен или друг траен носител, задължение за връщане на главницата
и начислена за периода от датата на усвояване на средствата до датата на
връщане на главницата, не по- късно от 30 календарни дни, считано от
изпращането на уведомлението до кредитора да упражняване на правото за отказ от
договора. В договора се съдържат разяснения относно плащането на обезщетение за
забава, последици при просрочие на вноските – в това число автоматична
предсрочна изискуемост при неплатени 3 поредни погасителни вноски. В чл. 22 е
разяснено право на предсрочно погасяване на кредита – по всяко време, изцяло
или частично, при намаляване на общия разход по кредита, заплащане на разходи
във връзка с предсрочно прекратяване в размер на 1 на сто от предсрочно
погасената сума по кредита, когато оставащия срок на договора е по- голям от
една година и в размер на 0.5 на сто, когато оставащият срок е по- малък от 1
година. В чл. 23 е определен ред за прекратяване на договора - при изтичане на
срока и плащане на всички погасителни вноски, при отказ от договора съгласно
чл. 20, при погасяване по реда на чл. 22, при недекларирана промяна в
обстоятелства декларирани при сключване на договора – отказ от договора от
страна на кредитора.
При тези обстоятелства обжалваното
разпореждане съдът намира за незаконосъобразно.
Съгласно чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК -
заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането,
независимо от неговата цена, се основава на: документ или извлечение от
счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и
общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен
документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови
приложения, включително приложимите общи условия.
Съгласно чл. 418 когато със
заявлението е представен документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава
вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение
и да издаде изпълнителен лист,изпълнителният лист се издава, след като съдът
провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът
прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за
изпълнение. Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в
зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго
обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството
трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
Съгласно чл. 425 ГПК
сезирането на съда с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист става със заявление по образец – съгласно действалата към
този момент Наредба №6/20.02.2008г.
Отделно от тази преценка,
съгласно чл.411 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка
дали заявлението отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.128 т.1 и
2 т.1 дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и
добрите нрави съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това
В конкретния случай е
подадено заявление по образец съгласно посочената Наредба.
В заявлението е формулирано
искане за заплащане на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава,
изискуеми съгласно договор за потребителски кредит №**********/04.11.2019г.
Посоченият и представен
документ е от кръга на чл. 417, ал. 1 т. 2 ГПК, приложен е и договорът, посочен
в заявлението от който произтича вземането. Представеното извлечение от
счетоводните книги е редовно от външна страна, както се посочи по-горе.
Пороци на договора съдът не
намира, включително уговорки, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя определени в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за
неравноправни или основания за вероятност клаузи от договора да бъдат
квалифицирани, като такива. Следва да се има предвид, че добросъвестността като
изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл. 143 от ЗЗП е пряко
свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с
оглед правните й последици - постигане на значително неравновесие между правата
на търговеца и на потребителя. /така Решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. №
1777/2015 г. на ВКС, I ТО/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора,
водеща до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността
им да упражнят своите права за защита по договора.
Не са налице основания
договорът да се прецени, като недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Проверката
на договора установява съответствие с изискванията по чл.10, ал.1 и чл.11 ал.1
т.7-12 и т.20 от ЗПК. Посочен е общ размер на кредита, лихвен процент, който е
фиксиран за целия срок на договора, условия за прилагането му – изчисляване
ежемесечно, при метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата
на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, в този случай с оглед съдържанието на чл.11,ал.1 т.9 ЗПК не
е необходимо посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан
с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. В договора не е предвидена възможност за едностранна промяна
на лихвения процент поради което не е налице изискване за посочване на
обстоятелствата въз основа на които става това както и методика по чл. 9а от ЗПК, посочени са ГПР и общата сума
дължима от потребителя, като с оглед уточнението, че същите подлежат на промяна
при просрочие следва, че допускането при което е изчислен ГПК е липса на
просрочие с което е спазено изискването за посочване на допусканията при изчисляване
на ГПР. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
последиците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Спазването на визирания в закона алгоритъм при
определянето на ГПР не е предмет на настоящото едностранно, формално
производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е определен в Постановление № 426 от 18 декември
При тези обстоятелства се
налага изводът, че са налице положителните предпоставки и липсват отрицателни
предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на
жалбоподателя. Обжалваното разпореждане е неправилно.
С оглед на изложеното обжалваното
разпореждане следва да се отмени, като съдът ще постанови издаването на заповед
за незабавно изпълнение за посочените в заявлението суми, както и разноски в
размер на 50 лв. за юрисконсултско възнграждение, определено от съда по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК на основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ
вр. с чл. 19 от ЗПП; 25 лв. платена такса за разглеждане на заявлението по чл.
417, т. 2 от ГПК. Отделно Р.Б.С., ЕГН:**********, ще бъде осъдена да плати на „***“ ЕАД, ЕИК:*********, сумата от 15 лв. платена
държавна такса за разглеждане на частната жалба от КОС.
По
обжалваемостта:
Настоящото определение се явява
необжалваемо.
Водим от горното, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №900 от 22.06.2020г., постановено по ч.гр.д. №964/2020г. по описа на КРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение в полза на „***“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище гр. ***, представлявано от Н. С. и А. Д. в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, срещу Р.Б.С., ЕГН:**********, адрес: ***, п.к., ул. „**, за парично вземане по договор за потребителски кредит №**********/04.11.2019г., 610, 99 лв. главница, 21, 23 лв. договорна лихва за периода 05.01.2020г.-05.05.2020г., 38, 96 лв. – обезщетение за забава за периода 05.01.2020г. – 04.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2020г. до окончателното изплащане, 25 лв. държавна такса, 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Постановява НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Да се издаде изпълнителен лист в
полза на заявителя за посочените суми, за което да се направи бележка върху
представения документ и върху заповедта за изпълнение.
ВРЪЩА
делото на Районен съд-Кюстендил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съгласно диспозитива на
настоящото определение.
ОСЪЖДА Р.Б.С., ЕГН:**********, адрес: ***, п.к., ул. „***, да плати на „***“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище гр. **, представлявано от Н. С.и А. Д.в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, сумата от 15 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.