Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на
четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№4711/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Ф.Т.г.“ ЕООД, с ЕИК ..... и
седалище и адрес ***1, представлявано от управителя Ц.Т.Ц., чрез пълномощника
му И.Е.Д.срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление ***-6, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е
издадена заповед за изпълнение от 20.12.2018г. по ч. гр .д.№ 77756/2018г. по
описа на Районен съд гр. София: сумата от 550лева,
представляващи разноски за процесуално представителство на К.К.М.по
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ с рег. №717 Р.Т., прехвърлено от М. на
ищцовото дружество с договор за цесия от 29.08.2018г.
В исковата
молба се твърди,
че въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№77756/2018г. по описа на
Районен съд - гр. София и издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника срещу дължимостта
на сумата по заповедта за изпълнение, което породило у ищеца правен интерес от
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.
По заявление на „Р. (България)“ ЕАД, с ЕИК ..... по
чл.417 ГПК било образувано ч. гр. д.№ 12759/2011г. по описа на ВРС срещу
длъжниците „Е....“ ЕООД, Е.И.Ц. и К.К.М.. Съдът издал заповед за изпълнение №
7509/30.08.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
На 16.09.2011г. по молба на Р. (България)“ ЕАД, с ЕИК .....
било образувано изпълнително дело № .... срещу К.К.М..
С молба до ЧСИ Р.Т. от 29.10.2013г.,“Р. (България)“
ЕАД уведомило за извършено прехвърляне на своите вземания към длъжника М., на „Е.М.“
ЕООД, ЕИК ..... във връзка със сключен между дружествата договор за цесия от
09.10.2013г.
За да защити своите права и интереси в изпълнителното
производство от своя страна К.К.М.ангажирала адвокат и заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 550лева за процесуално представителство и защита.
От подробното и внимателно запознаване с
изпълнителното дело процесуалният представител на К.К.М.установил, че е налице
период от над две години, пред които взискателят е бездействал и на
09.08.2018г. подал молба до ЧСИ 717 Р.Т. за прекратяване на изпълнителното дело
по отношение на К.К.М.на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 20.08.2019г.
съдебният изпълнител връчил на процесуалния представител на длъжника
постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното
производство разходи в размер на 550лева, се явяват необходим разход във връзка
със защитата на правата и законните интереси на М., като заплащането на
адвокатското възнаграждение било в пряка причинна връзка с факта на воденото
срещу длъжника изпълнително дело. С това в полза на К.К.М.възникнало парично
вземане в размер на 550лева, представляващо претърпени от нея имуществени вреди
под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № .....
С договор за покупка и прехвърляне на вземания от
29.08.2018г., К.К.М.прехвърлила на ищцовото дружество процесното вземане.
Ответникът – „Е.М.“ ЕООД бил уведомен за извършената цесия и получил възможност
да заплати доброволно сумата с покана, но не сторил това и до момента не е погасил
своето задължение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявения иск като процесуално недопустим, а изложените в исковата молба
твърдения се определят като необосновани, недоказани и неправилни.
Искът бил недопустим, тъй като ищецът не притежавал
активна процесуална легитимация. В исковата молба се излагали твърдения за
сключен договор за цесия, по който не били представени доказателства за заплатена
цена. Ответникът поддържа, че договорът за цесия не е произвел транслативен
ефект и правото на вземане не е преминало в правната сфера на ищеца, поради
което и дружеството не се легитимирало като негов носител. Предмет на цесионна
сделка можело да са само съществуващи вземания, а не бъдещи и това било условие
за действителност на договора за цесия, което в случая не било изпълнено.
Ответникът твърди, че по изп. дело №../2011г. по описа
на ЧСИ Р.Т. не били искани и предприемани действия по принудително събиране на
вземането от страна на „Е.М.“ ЕООД срещу длъжника в изпълнителното производство
К.К.М.. Не били налице и елементите на фактическия състав, пораждащ правоотношението
на гражданската отговорност – правонарушение и причинени от него вреди.
Поведението на ответника в изпълнителното производство не можело да се
квалифицира, като правонарушение и не било противоправно. Също така липсвала
причинна връзка между поведението на ответника и твърдения от ищеца
противоправен резултат – причинени имуществени вреди въз основа на
обстоятелството, че е имало необходимост от защита и процесуално
представителство.
След настъпилата перемпция ответникът не е извършвал
действия, с които да поиска събиране на вземанията по изпълнителното
производство.
Моли за прекратяване на производството по делото, а в
евентуалност отхвърляне на исковата претенция, като неосноватлена. Твърди, че
претендираното адв. възнаграждение в размер на 550лв. е прекомерно. Моли за
присъждане на направените по делото разноски.
В
открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. си представител
поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на разноски.
Ответника не се явява и не изпраща представител, но поддържа отговора чрез
нарочна молба до съда.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 30.08.2011г. по ч. гр .д.№ 12759/2011г. по описа на
ВРС са издадени Заповед № 7509 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които „Е....“ ЕООД, Е.И.Ц.и К.К.М.са
осъдени да заплатят солидарно на „Р. България“ ЕАД вземания произтичащи от
договор за банков кредит №52675 от 14.05.2008г. /л.4-5/.
По молба на „Р. България“ ЕАД от 16.09.2011г. е образувано
изпълнително дело № ../2011г. по описа на ЧСИ Р.Т., вкл. срещу Кичка М., като
една от посочените длъжници /л.6/.
С молба от 29.10.2013г. „Р. България“ ЕАД уведомило ЧСИ
Р.Т. за прехвърляне на своите вземания към длъжниците по изп. дело ../11, респ.
към М., на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..... във връзка със сключен между дружествата
договор за цесия от 09.10.2013г. /л.7/
На 15.01.2014г. с молба до ЧСИ Р.Т., ответното
дружество е поискало да бъде конституирано, като взискател по изп. дело ../2011г./л.7-гръб/
На 09.08.2018г. К.К.М., чрез адв. Р.Д. *** подала
молба до ЧСИ Р.Т., рег. № 717 с искане за прекратяване на изпълнително дело № ....
спрямо нея /л.8/.
На 16.08.2018г. ЧСИ Р.Т., рег. №717 е издала
постановление за прекратяване на изпълнително дело № .... на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. В постановлението е посочено, че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на две години,
считано от 16.09.2011г. – датата на подаване на молбата за образуване на делото
/л.9/.
С исковата молба е представен договор от 08.08.2018г. за правна защита и
съдействие, с който К.К.М.възлага на адвокат Р.Д. да ѝ окаже правна
защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство и защита по изпълнително
дело № *********.. срещу заплащане на адвокатски възнаграждение в размер на 550
лева /л.10/.
На 29.08.2018г. е сключен договор за цесия, по силата
на който К.К.М.прехвърля на „Ф.т.г.“ ЕООД вземането си към „Е.М.“ ЕООД в размер
на 550лева, представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело № .... /л.11/.
Като приложение към исковата молба е представено
уведомление по реда на чл.99 ЗЗД за извършената цесия. Уведомлението е
подписано от Р.Д.Д., като пълномощник на цедента К.К.М.. Уведомлението съдържа
и покана за доброволно плащане от страна на цесионера „Ф.Т.Г.“ ЕООД, чрез същия
пълномощник. Уведомлението е получено на 24.10.2018г. от представител на
ответника /л.12-15/.
От ч.гр.д. № 77756/2018г. по описа на СРС се
установява, че делото е образувано по заявление от ищеца от 10.12.2018г., на
20.12.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 550лева, представляваща разноски за
процесуално представителство на К.К.М.по изпълнително дело № ...., ведно със
законната лихва от 10.12.2018г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника на 02.01.2019г. и на 16.01.2019г., в срока по чл.414,
ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземането. Исковата
претенция за установяване дължимостта на вземането е предявена в
законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя, като пред
заповедния съд е представено доказателство за това.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки
за разглеждане на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе
установено от ч.гр.д. №77756/2018г. по описа на СРС. В заявлението до
заповедния съд подробно са описани всички твърдения, които по-късно са включени
в исковата молба, а вземането е описано чрез описване на начина, по който са
настъпили имуществени вреди за праводателя на заявителя.
Отговорността
по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като
натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, включително
с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази
отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия - ищец от лице, на което отговорният по чл.49
от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на
изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на
причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички
вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съдебната
практика е трайна и еднозначна в отричане на възможността съдебният изпълнител
да постанови принудително събиране на сторени от длъжника разноски. Като
основание за това се сочи, че съдебният изпълнител не е правораздавателен
орган, постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание, по силата
на което да се започне принудително изпълнение, и такава сила не му придадена
от закона, както и че не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на
чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай.
Процесуалното
представителство на длъжника в изпълнителното производство от адвокат е
призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно
производство, с оглед пълното охраняване на интересите му. След като не
съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в
полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за
възнаграждение на адвокат, то същите се явяват вреда, с която е намаляло
имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното
изпълнително производство.
В
този смисъл единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи
по общия исков ред, като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
което прави исковата претенция процесуално допустима.
С
доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената
тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения
иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно
доказване: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към
ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от
предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; наличието на
противоправно деяние от страна на ответника - образуване на изпълнително производство;
настъпилата вреда, т.е. че цедентът е заплатил процесното адвокатско
възнаграждение по образуваното срещу него изпълнително производство; наличието
на причинно-следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело
и вредоносния резултат- заплатения адвокатски хонорар; вид и размер на вредата.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното
производство е образувано на 16.09.2011г. по молба на упълномощен представител
на цедента на ответника и съдържа искане за предприемане на изпълнително
действие спрямо К.К.М., т.е. тя е посочена като длъжник и искането е за
образуване на изпълнително производство и спрямо нея, като длъжник отговарящ
солидарно за задълженията по изпълнителния лист. От постановлението за
прекратяване на изпълнителното дело се установява, че взискателят, /който след
извършената цесия от 09.10.2013г. е „Еос Матрикс“ ООД/, не е поискал
изпълнителни действия след тази дата, поради което и изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. К.К.М.е отправила искане за
прекратяване на изпълнителното дело спрямо нея на 09.08.2018г., чрез
пълномощника си адв. Д.. За осъществената правна помощ и съдействие по изпълнително
дело № .... К.К.М.е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 550лева,
платено в брой в деня на сключване на договора – 08.08.2018г. Постановление на
съдебния изпълнител, с което е констатирано настъпилото прекратяване на
изпълнителното производство е постановено на 16.08.2018г.
Вредите
се намират в причинна връзка с изпълнително
дело № ...., макар и да са направени след прекратяването му по силата на
закона. Причинна връзка е налице, когато може да се отговори положително, че
без конкретното поведение претендираните вреди не биха настъпили. В съдебните
производства съдът дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски с
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Процесуално
недопустимо би било присъждане на разноски в дадено производство, в случай, че
същите са извършени след прекратяването му. Предмет на настоящето производство,
обаче не са разноски в съдебно производство, а настъпили за праводателя на
ищеца имуществени вреди.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят, а впоследствие с
действията си цесионерът- ответник в настоящето производство, е възложил на
съдебния изпълнител да извършва справка за имущественото състояние на длъжника
и да определя способа на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ. Въпреки
прекратяването на изпълнителното делото по силата на закона, пълномощията на
ЧСИ не са оттеглени, активни действия в тази насока не са предприети,
изпълнителното дело е било висящо според регистъра на КЧСИ и за съдебният
изпълнител е съществувала възможността да извършва действия по принудително
изпълнение по силата на възлагането по чл.18 ЗЧСИ. Такива изпълнителни действия
не биха прекъснали давността, но за установяване тяхната законосъобразност/
незаконосъобразност би било необходимо провеждане на съдебно производство.
Поначало при иницииране на процесното принудително изпълнение взискателят „Р.
България“ ЕАД е бил добросъвестен /в негова полза е бил издаден изпълнителен
лист във връзка с постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/. Последващото противоправното поведение на ответника - цесионер „Е.М.“ ЕООД
обаче се изразява в бездействието му, тъй като след придобиване на вземането по
договора за цесия, въпреки отпадането на
материалноправни предпоставки на изпълнението, той не е оттеглил възлагането към
ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и респ. не е поискал прекратяване на изпълнителното производство, с
което бездействие е засегната неоправдано от закона правната сфера на длъжника.
Съдът
намира възраженията на ответника срещу валидността на цесията за неоснователни.
Съобразно принципа на свободата на договаряне, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД
предмет на цесионния договор може да бъде всяко имуществено, прехвърлимо право
или вземане, независимо от източника, от който произтича - договорен или
извъндоговорен. Предмет на цесия могат да бъдат и бъдещи и неизискуеми
вземания, както и спорни такива. Отделно от това, от анализа на събраните по
делото доказателства се установи, че същата е съобщена на длъжника и е породила
действието си.
По изложените
съображения, съдът намира, че в случая са налице всички необходими предпоставки
от фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от ищеца вреди в
резултат на неправомерно водения срещу нея изпълнителен процес, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение.
При
определяне на дължимия размер съдът следва да обсъди и релевираното от
ответника възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Същото е своевременно направено – с отговора на исковата молба, с която е
предявена претенцията на ищеца. Доколкото въпросът за дължимостта на разноските
в изпълнителното производство следва да се реши в рамките на настоящото
производство, именно исковият съд следва да се произнесе и по това възражение.
Минимално
дължимото възнаграждение за процесуално представителство на длъжника следва да
бъде изчислено съобразно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за
правна защита – 08.08.2018г. Съгласно чл.10, т.4 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което
има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 възнаграждението е – 200 лв.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че
в действителност пр. представител на ищеца не е извършвал действията,
предвидени в т.2 и т.3 на същия член, намира, че в действителност приложимата
разпоредба е именно тази по т.4 на чл.10 от Наредбата. Следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер а 200лв. и предвид обема на извършените от процесуалния
представител на длъжника действия в рамките на изпълнителното производство, а
именно – подаване на молба за прекратяването му, като намира за основателно
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и същото
следва да бъде редуцирано до минималния размер от 200 лева. Поради изложените
съображения предявеният иск следва да бъде уважен до сумата от 200 лева, като
за разликата над нея до пълния претендиран размер от 550 лева същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските:
При
този изход на спора и предвид направеното искане от ищеца за присъждане на претендираните разноски в
размер от по 25 лева за платена ДТ и адвокатско възнаграждение от по 300 лева,
сторени в заповедното и в исковото производство, на същият следва да бъдат
присъдени такива в размер от по 118,18
лева за всяко едно производство, съразмерно с уважената част от иска на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 78, ал. 3
във вр. с ал. 8 ГПК
във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество разноски. Съдът счита, че на осн. чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено на
100лв и съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 63,63
лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление
***-6 ДЪЛЖИ на „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление ***1 следната сума, за която е издадена
заповед за изпълнение от 20.12.2018г. по ч. гр .д.№ 77756/2018г. по описа на
Районен съд гр. София: сумата от 200лева,
представляващи разноски за процесуално представителство на К.К.М.по
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ с рег. №717 Р.Т., прехвърлено от М. на
ищцовото дружество с договор за цесия от 29.08.2018г., ведно със законната
лихва от 10.12.2018г. до изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 200лева до пълния предявен
размер от 550, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..... ДА
ЗАПЛАТИ на „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК .....
със седалище и адрес на управление ***1 сумата
от 118,18лева, представляваща направени в настоящето производство
съдебно-деловодни разноски, както и
сумата от 118,18лева, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 77756/2018г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление ***1 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 63,63лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл.
78, ал. 3 във вр. с ал.
8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: