Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29.05.2018 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на
осемнадесети май
.................…….................................................
през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Районен
съдия : Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т. Д. .................................................... и в
присъствието на прокурора …..………............................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…..............................….......…
гр.д. № 83 по описа
за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени e иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 и чл.86, ал1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД гр.София
твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
14.10.2015 г. придобило от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД вземането срещу ответника, което било посочено в
Приложение № 1 към договора за цесия, като ищеца встъпил в правата на нов
кредитор. Уведомителното писмо по чл.99 ЗЗД, изходящо от цедента, не било връчено на длъжника, поради което се прилага
уведомление към исковата молба. На 11.01.2013 г. длъжникът сключил договор за
потребителски заем с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по силата на който бил
отпуснат паричен кредит в размер на 400 лева, при посочени условия и обща сума
на плащанията 612,00 лева, който следвало да бъде изплатен на 18 седмични
вноски по 34,00 лева, съгласно погасителен план. Ответникът извършил плащания към предходния
кредитор в размер на 204,00 лева, като последната вноска била извършена на
04.04.2013 г. и предсрочната изискуемост настъпила на 25.03.2013 г. По силата
на сключения Договор за цесия като нов
кредитор на длъжника се конституирал частния правоприемник „Мост Финанс
Мениджмънт“ АД. Съгласно чл.15 от договора за кредит, длъжникът бил уведомен и
се съгласил кредиторът му по всяко време да прехвърли правата по Договора за
кредит. Към момента длъжникът дължал сумите 302,75 лева – остатък от главница,
105,25 лева – договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до 20.05.2013 г.,
76,01 лева – неустойка за забава от датата на настъпване на предсрочна
изискуемост 25.03.2013 г. до датата на сключване на договора за цесия
14.10.2015 г., както и 68,49 лева – законна лихва от 15.10.2015 г. (дата на
сключване на договора за цесия) до датата на изготвяне на исковата молба. Моли
след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумите, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Н.Д.Ж. *** подава отговор, с който не
оспорва ползването на паричния заем, но въвежда насрещни твърдения за това, че
изплащал заема на ръка на лицето Т.Д., която била служител на дружеството
заемодател. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Съгласно
представения по делото Договор за потребителски заем CASH-10064673 от 11.01.2013 г., сключен
между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника, на последния е предоставен
кредит за потребителски цели в размер на 400,00 лева, който е следвало да бъде
изплатен на 18 бр. седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34,00 лева
при обща стойност на плащанията 612,00 лева, съгласно погасителен план, като
първата вноска е следвало да бъде заплатена на 21.01.2013 г., а последната на
20.05.2013 г.
В
раздел „Удостоверявания“ на същия, изр. последно е отразено, че с полагане на
подписа си върху настоящия Договор, лицето посочено като заемател удостоверява,
че е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума и преддоговорна
информация в съответствие със Закона за потребителския кредит и екземпляр от
договора за заем.
Съгласно
чл.4 от договора, при забава на една или повече седмични погасителни вноски,
заемателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събирането. При просрочване на четири или повече
седмични вноски и считано от падежната дата на четвъртата непогасена вноска,
вземането на заемодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл.
всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава
и всички разноски, без да е необходимо изпращане на съобщение от заемодателя за
настъпване на предсрочната изискуемост.
Според
чл.15 от Договора за потребителски заем, заемодателят може незабавно след
сключване на договора или по всяко друго време да прехвърли правата си по този
договорна избрано от него трето лице без да е нужно предварително да получи
съгласието на заемателя. Приложен е формуляр за потребителски заем от
09.01.2013 г. и сертификат.
Представя се по делото
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД прехвърля на купувача (цесионера) „Мост
Финанс Мениджмънт“ АД София портфолио от вземания, произтичащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват
задълженията си на заемополучатели по тях, посочени в Приложение №1 към
Договора, катозаедно с вземанията се прехвълят и акцесорните претенции за
разноски, лихви и др. , свързани със вземанията, които вече са възникнали и се
дължат. Приложено е потвърждение от цедента по чл.99, ал.3 ЗЗД. Видно от
представеното приложение № 1 към договора за цесия, предмет на същия под № пореден № 2809 е и
договор CASH-10064673 с длъжник Н.Д.Ж. и дата на първа пропусната вноска 04.03.2013
г., главница 302,75 лева, 105,25 лева лихва, неустойка за забава 76,01 лева и
общо 484,01 лева.
Приложено е и
уведомление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Мост Финанс Мениджмънт“
АД с изх. № 91-УП-Ц72623/23.10.2015 г.,
с което ответника се уведомява за сключения договор за цесия, с което е
прехвърлено изцяло вземането произтичащо от договора за кредит, като считано от
датата на получаване на уведомлението, кредитор по посоченото вземане е „Мост
Финанс Мениджмънт“А АД. Уведомлението е връчено заедно с исковата молба по
делото.
За изясняване на делото
от фактическа страна се назначи съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установи, че последната погасителна вноска от длъжника е била направена
на 25.02.2013 г. в размер на 34,00 лева, като към тази дата ответникът е
извършил плащане в общ размер на 204,00 лева, от които главница 97,25 лева и
договорна лихва в размер на 106,75 лева. След сключване на договора за
цесия на 14.10.2015 г. не са правени
погасителни плащания. Към датата на подаване на исковата молба 08.01.2018 г.
ответникът дължи по процесния кредит главница в размер на 302,75 лева и договорна лихва в размер на 105,25 лева или
общо 408,00 лева. Обезщетението за забавено плащане върху дължимата главница
302,75 лева за периода от 25.03.2013 г. до 14.10.2015 г. е в размер на 78,71 лева. законната лихва от
15.10.2015 г. до 05.01.2018 г. (изготвяне на исковата молба) е в размер на
68,49 лева.
При така установената
фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно се установява
по делото сключването между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД като заемодател и
ответника като заемател на 11.01.2013 г. на Договор за потребителски заем, по
силата на който на ответника е била предоставена сумата от 400 лева, която е
следвало да бъде върната на 18 седмични вноски с дата на първа вноска 21.01.2013
г. и размер от 34 лева. Съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД - с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът
за заем е реален такъв, като в случая заемополучателят е удостоверил с подписа
си получаването на сумата, поради което същият е сключен. Длъжникът обаче е
изпаднал в забава относно плащане на седмичните погасителни вноски, съгласно
уговореното – спрял е плащанията на 04.03.2013 г. – дата на първа непогасена
седмична вноска и 25.03.2013 г. - дата на четвърта неплатена вноска. Падежа на
последната вноска е бил на 25.05.2013 г. До 25.02.2013 г. длъжникът е изплатил общо
сумата от 204,00 лева, като е останала за плащане сума в размер на 408 лева, от
която главница 302,75 лева и договорна лихва 105,25 лева.
Не се оспорва по делото
и сключването на договора за продажба и прехвърляне на вземания от предишния
кредитор но новия такъв – ищеца по делото, като съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 ЗЗД, прехвърлянето е произвело своето действие от момента на връчване на
ответника на уведомлението за извършената цесия, което е станало с връчване на
препис от исковата молба и приложенията.
В тежест на ответника беше да докаже, че е
погасил дължимите суми до договора за заем, което не бе сторено.
Ответникът прави и
възражение за изтекла погасителна
давност на вземането. Възражението е частично основателно.
Съгл.
чл.110 ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В случая вземането на ищеца е станало
предсрочно изискуемо на 25.03.2013 г., като по отношение на главницата до
предявяване на иска 08.01.2018 г. не е изтекъл срок от пет години. Вземането на
ищеца за сумата в размер на 105,25 лева – договорна лихва е погасено по
давност, съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД. Погасено е и вземането за неустойка
(обезщетение за забава) в претендирания размер от 76,01 лева, съгл. чл.111,
б.“б“ ЗЗД за периода от 25.03.2013 г. до 08.01.2015 г., като обезщетението за
забава е дължимо само в частта за периода от 08.01.2015 г. до 14.10.2015 г. –
датата на сключване на договора за цесия, както и от тази дата до 05.01.2018 г.
(както се претендира от ищеца) или три години назад, считано от 05.01.2018 г.
С оглед горното, съдът
намери иска за частично основателен, поради което и ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 302,75 лева – главница по договор за
потребителски заем, както и сумата в размер на 92,07 лева – обезщетение за
забава за периода от 08.01.2015 г. до 05.01.2018 г. (съгласно изготвена
служебно от съда справка за изчисляване на законната лихва), като в останалата
част относно договорна
лихва в размер на 105,25 лева, неустойка в размер на 76,01 лева и 68,49 лева и
за посочения период, искът следва да се отхвърли като неоснователен – погасен
по давност.
По настоящото
производство в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно на уважената
част от иска. Внесена е ДТ 150 лева, разноски за в.л. 160 лева и 100 лева –
следващо се възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК или в полза на ищеца следват да
се присъдят разноски в размер на 293,00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Д.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****************************, представлявано от В.Ю.Б. –
изп. директор, сумите в размер на 302,75
лева (триста и два лв. и седемдесет и пет ст.) – главница по Договор за
потребителски заем CASH-10064673 от 11.01.2013 г., 92,07 лева (деветдесет и два лв. и седем ст.) – обезщетение за забава за периода
от 08.01.2015 г. до 05.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част относно договорна лихва в размер на 105,25
лева, неустойка в размер на 76,01 лева и 68,49 лева и за посочения период, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Д.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *****************************, представлявано от В.Ю.Б. –
изп. директор, сумата от 293,00 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: