№ 441
гр. Благоевград, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500739 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат А.Б., особен
представител на В. Ц. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.", бл. *, ет.*, ап. *,
подадена срещу решение № 904096 от 10.05.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 260 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в частите му, с които са уважени
исковете на „О...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „О.“, бул.
„К. А. Д.“ № *, ет. *, представлявано от И. Г. Д.-М., за присъждане на 338,44 лв.,
представляващи главница по договор за стоков кредит № 34989 от 22.06.2014 г., заедно
със законната лихва, считано от 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, 30,21 лв., представляващи договорна лихва за периода 22.10.2014 г. -
22.03.2015 г., и 29,37 лв., представляващи мораторна неустойка /лихвена надбавка за
забава/ за периода 22.09.2014 г. - 22.03.2015 г., които вземания са прехвърлени на „О...“
Е. от „Б...” Е. с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на
17.03.2017 г. В жалбата се твърди, че решението е неправилно. То не било съобразено с
материалния закон. Не били спазени и процесуалните правила. Не се доказало, че
договорът за цесия е проявил действието си. Ищецът не бил кредитор на ответника.
Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист не били обезсилени.
Клаузите на договора за стоков кредит били неравноправни. Моли се за отмяна на акта
1
на първата инстанция в обжалваните му части и отхвърляне на претенциите на
дружеството.
Постъпил е отговор на жалбата. В него се твърди, че решението на районния съд е
правилно в атакуваните му части. Прехвърлянето на вземанията било надлежно
установено с писмени доказателства, приети по делото. Клаузите на договора за стоков
кредит съответствали на закона и не накърнявали добрите нрави. Размерите на лихвата
и неустойката били съобразени със законната лихва и не били прекомерни. Моли се за
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се наложи събиране на доказателства.
Въззивната инстанция констатира, че решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно в обжалваните му части.
Произнасяне се дължи само по направените в жалбата оплаквания.
Първото оплакване е, че „О...“ Е. не е придобило процесното вземане и не е станало
кредитор на длъжника, защото не е платило на „Б...” Е. цената по договора за цесия. То
не следва да бъде споделено. В правната доктрина надлежно е обосновано, че
длъжникът не може да противопоставя на цесионера възражения, основаващи се на
отношенията между последния и цедента - за недействителност на договора, за
развалянето му, за неплащане на цената по него и т. н., тъй като цесията е за длъжника
res inter alios acta /"Облигационно право - обща част" от Ангел Калайджиев, "Сиби",
София, 2020 г., стр. 457/. Законът, по общо правило, не свързва момента на
преминаване на вземането с изпълнението от новия кредитор на задълженията му,
определени в договора, на основание на който се извършва цесията /например за
плащане на прехвърленото вземане или за предаване на друга насрещна престация/.
Нормите на чл. 99-100 от ЗЗДог не съдържат изискване за плащане на отстъпеното
вземане непосредствено до неговото преминаване към цесионера и затова твърдението
на длъжника, че цесионерът не е заплатил на цедента прехвърленото право и не го е
придобил спрямо длъжника, не следва да се взема под внимание /„Прехвърляне на
вземания в търговския оборот“ от Александър Иванов, „Сиби“, София, 2010 г., стр.
148-149/. Само за пълнота трябва да се добави, че в случая е налице и необходимото
потвърждение от страна на цедента, че процесното вземане е преминало към цесионера
11 дни след сключването на договора за цесия /документът на лист 33 от
първоинстанционното дело/.
Второто оплакване на жалбоподателя, отнасящо се до необезсилването на заповедта за
незабавно изпълнение и изпълнителния лист, не касае правилността на атакувания
2
съдебен акт, а и не съответства на случилото се в процеса, понеже обезсилването е
факт и е направено с определение № 2325 от 10.03.2020 г. /листи 94-95 от делото на
районния съд/.
Неоснователно е и последното оплакване в жалбата. Съгласно принципните
разрешения, дадени в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г.
на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, докладвано от председателя Марио Бобатинов и
съдията Емил Марков, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДог, като
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските договори, така и за
търговските сделки. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност на договорни клаузи поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В настоящия казус се установява, че клаузите на договора за стоков кредит не са
нищожни като неравноправни, тъй като не са във вреда на потребителя, отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя. Уговорката за възнаградителна лихва e
цената на кредита и се явява съществен елемент на договора. Тя, както и клаузата за
мораторна неустойка, е ясна и разбираема. Не се констатира нарушаване на
принципите за справедливост и добросъвестност. Въпросните уговорки не
противоречат и на добрите нрави. Размерите на тези вземания не надхвърлят
трикратния размер на законната лихва и не са прекомерни. Потребителят е можел да
разбере обхвата на поетите задължения и икономическите последици от сключването
на договора. Той не е бил лишен от възможността да се позове на недобросъвестно
упражняване на права по договора от страна на търговеца или на злоупотреба с такива
права, но това е относимо към изпълнението на сделката, а не към нейната
действителност /Решение № 60080 от 16.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 466/2020 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Вероника Николова, Решение № 135 от 19.11.2020 г. на ВКС по
т. д. № 1066/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова, и др./.
Жалбата се оказа неоснователна и не следва да бъде уважена. Решението трябва да
бъде потвърдено в атакуваните му части.
3
На „О...“ Е. трябва да се възстанови сумата за особен представител и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
По аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящото
решение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 904096 от 10.05.2021 г., постановено по гражданско дело
№ 260 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в обжалваните му части, с които са
уважени исковете на „О...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район
„О.“, бул. „К. А. Д.“ № *, ет. *, представлявано от И. Г. Д.-М., срещу В. Ц. М., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.", бл. *, ет.*, ап. *, за присъждане на 338,44 лв.,
представляващи главница по договор за стоков кредит № 34989 от 22.06.2014 г., заедно
със законната лихва, считано от 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, 30,21 лв., представляващи договорна лихва за периода 22.10.2014 г. -
22.03.2015 г., и 29,37 лв., представляващи мораторна неустойка /лихвена надбавка за
забава/ за периода 22.09.2014 г. - 22.03.2015 г., които вземания са прехвърлени на „О...“
Е. от „Б...” Е. с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на
17.03.2017 г.
ОСЪЖДА В. Ц. М., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. „Е.", бл. *, ет.*, ап. *, да
заплати на „О...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „О.“, бул. „К.
А. Д.“ № *, ет. *, представлявано от И. Г. Д.-М., разноските пред въззивната инстанция
за особен представител - 300 /триста/ лева, и за юрисконсултско възнаграждение - 300
/триста/ лева.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4