Решение по дело №1802/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 58
Дата: 22 февруари 2021 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20204430201802
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Плевен , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валери Ц. Ц.
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Валери Ц. Ц. Административно наказателно
дело № 20204430201802 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №20-0938-002996 от 12.08.2020г. *** *** е
наложил на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на Р. К. М. от *** ***, административни
наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца, глоба в размер на 10лв. и глоба в размер на 10лв и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Р. К. М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
***., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на
1
нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно
постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и
чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява
съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на процесното
наказателно постановление. Навежда фактически доводи, че жалбоподателят
е управлявал МПС, което е чужда собственост и към датата на нарушението,
не е било възможно същият да е знаел, че управляваният от него автомобил е
с прекратена регистрация, след като самият собственик е бил уведомен едва
месец след тази дата. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на ***.
за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на
същата дата около *** *** с посока на движение *** ***. е извършил
следното: Управлява лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на С. Д.
П. с ЕГН ***, като автомобилът е с прекратена регистрация от *** Не
представя СУМС и контролен талон към него.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител И. И. Ц. и свидетеля В. К. Л., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 7.08.2020г., постановено по преписка вх.№В-5001/2020г. на
РП-Плевен, заверено копие на прокурорска преписка № В-5001/2020г. на РП-
Плевен и справка по историята на регистрация на МПС с рег.№ ***. От
показанията на актосъставителя Ц. и от показанията на свидетеля Л. се
установява, че на 01.07.2020г. около *** *** с посока на движение *** ***. е
2
управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ ***, собственост на С. Д. П. с ЕГН
***, като автомобилът е бил с прекратена регистрация от *** Според
показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Л. ***. не е представил СУМС
и контролен талон към него. Освен това според показанията на
актосъставителя Ц. и на свидетеля Л. след извършена справка в
информационните масиви на МВР било установено, че лек автомобил „***“ с
рег.№ *** е с прекратена регистрация от *** на основание чл.143 ал.15 от
ЗДвП, тъй като собственикът в двумесечен срок от придобиването не е
изпълнил задължението се да регистрира МПС. Това обстоятелство се
установява и от приобщената като писмено доказателство по делото справка
по историята на регистрация на МПС с рег.№ ***. От показанията на
свидетеля С. Д. П. се установява, че същият е бил собственик на лек
автомобил „***“ с рег.№ ***, но реално не е ползвал автомобила. Според
показанията на свидетеля П. автомобилът е бил с прекратена регистрация и
така е продаден на Ф.П.. От показанията на свидетеля П. се установява, че
същият не познава жалбоподателя и никога не му е предоставял автомобила
за управление. Според показанията на свидетеля П. същият познава бащата на
жалбоподателя, но и на него не е предоставял автомобила да го управлява.
Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Ц. и показанията
на свидетеля Л., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях управление на автомобила от страна на
жалбоподателя М., който към момента на проверката бил със служебно
прекратена регистрация. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение,
което не е извършил. Още повече, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44
ал.3 от ЗАНН им възражение от страна на нарушителя – жалбоподател в
настоящото производство срещу констатацията за управление на автомобила
без надлежна регистрация, а именно, че управляваният от него автомобил не
е бил с прекратена регистрация. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а в конкретния случай ***. не е доказал, че
управляваният от него автомобил към датата на извършената проверка от
органа за контрол и регулиране на движението 1.07.2020г. е бил с
3
регистрация, извършена по надлежния ред. Управляваният от жалбоподателя
М. лек автомобил „***“ с рег.№ *** в действителност към 1.07.2020г. е бил с
прекратена регистрация, видно от Справка по история на ПС с рег.№ ***, но
автомобилът е собственост на М.Й.Д.. Т.е. видно от събрания доказателствен
материал, към момента на управление на автомобила от жалбоподателя М. на
1.07.2020г., собственикът на автомобила все още не е бил уведомен за
издадената заповед, с която се прекратява регистрацията на автомобила за
срок от 6 месеца, който от своя страна да уведоми ползвателя на автомобила
за същото. В случая ***. не се явява нито собственик, нито постоянен
ползвател на автомобила и не е лице, което следва да е запознато по
презумпция със издаваните ЗППАМ и др. актове на собственика във връзка с
автомобила.
При така приетото за установено незаконосъобразно и необосновано
административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Р. К. М. е извършил нарушение по чл.140 ал.1 предл.1 от
ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.140, ал.1,
пр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Освен това в чл.18б, ал.1 от
Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства са регламентирани случаите, в които регистрацията
на превозно средство се прекратява служебно, като един от тях е по чл. 143,
ал. 15 ЗДвП при нерегистриране на превозното средство в двумесечен срок от
придобиването му. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който
в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. Или когато едно лице закупи МПС, по
надлежния ред – с оформен писмен договор за покупко-продажба, с
нотариално заверени подписи на страните по него, се произвежда вещно-
4
правния ефект на тази сделка, именно на основание този договор, то става
собственик на МПС. Допълнително за подобно лице възниква и
административното задължение в 30 дневен срок да се яви в съответната
служба на сектор "ПП" на МВР и да извърши регистриране на свое име
придобитото МПС, т. е. да бъдат изготвени нови документи на автомобила
/чл. 145, ал. 1 от ЗДвП/. След изтичане на тази срок, собственикът на МПС
може да бъде санкциониран с наказание "глоба" и "лишаване от правото да
управлява МПС", на основание чл. 175, ал. 3 предл. І от ЗДвП, а след
изтичане на още 30 дни – т. е. общо след два месеца от момента на
придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор "ПП", без да е
обвързан със задължението да го уведоми извършва вече и служебното
прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Това става с отбелязване в електронната система на "ПП", което се извършва
"автоматично" от самата система АИС "КАТ- Регистрация на ППС и
собствениците им" т. е. прекратяването на регистрацията се извършва изцяло
от системата без намесата на оператор и за това не се изисква издаването на
конкретен акт, който да бъде връчен на собственика на МПС.
Във връзка с констатираното нарушение - управление на МПС с
прекратена регистрация е била образувана преписка рег. № В-5001/2020г. по
описа на РП – Плевен, с оглед евентуално извършено престъпление по чл.345
ал.2 от НК. С постановление от 07.08.2020г. прокурор при Районна
прокуратура гр.Плевен е отказал за образува досъдебно производство и
прекратил преписката. Приел е, че доколкото престъплението по чл.345 ал.2,
във вр. с ал.1 от НК може да бъде извършено при форма на вина – пряк
умисъл, в конкретния случай липсва субективна страна.
След постановения отказ на Районна прокуратура гр.Плевен,
административнонаказващият орган издал обжалваното НП като възприел
изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП на Р. К. М. са наложени административно наказание "глоба" в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
По делото няма спор, че горната фактическа обстановка кореспондира
със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Несъмнено е
5
установено, че управляваният от М.. автомобил е бил оборудван с
регистрационни табели. Недоказано обаче е останало обстоятелството М. да
е знаел, че е управлявал автомобил със служебно прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на процесното МПС е извършено по реда на
чл.143, ал. 15 ЗДвП, т. е. служебно с отбелязване в автоматизираната
информационна система на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателят е
собственик или съсобственик на МПС с рег.№ ***. Съгласно разпоредбата на
чл. 144 ал.1 и 2 от ЗДвП правото на собственост върху МПС се придобива с
писмен договор с нотариална заверка на подписите. По делото не са
представени доказателства, че М. е собственик или съсобственик на
процесния лек автомобил, а в АУАН е посочено, че лекия автомобил е
собственост на свидетеля С. Д. П.. В административнонаказателното
производство тежестта на доказване е на административния орган. От страна
на последния не са ангажирани доказателства, които да обосноват
субективната страна на деянието, а именно наличието на знание у страна на
дееца за обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена
регистрация. Не е имало и обективни признаци, от които деецът да си
направи този извод, тъй като автомобилът е бил с регистрационните си табели
към датата на проверката. Ето защо съдът счита, че нарушението, предмет на
оспореното НП не е осъществено от субективна страна. В случая ***. не се
явява нито собственик, нито постоянен ползвател на автомобила и не е лице,
което следва да е запознато по презумпция със издаваните ЗППАМ и др.
актове на собственика във връзка с автомобила. Съобразно разпоредбата на
чл.175 ал.3 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Санкционната норма - чл. 175, ал.3 от ЗДвП, която съдържа в себе си и
материално-правните разпоредби, нарушението на които обуславя налагането
на визираното в същата наказание въвежда две хипотези, при които е
възможно налагане на административно наказание на виновно лице - при
управление на МПС което не е регистрирано по надлежния ред или при
управление на МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
6
номер. Всяка една от тези две хипотези съдържа в себе си отделно правило за
поведение насочено към водачите на превозни средства, неизпълнението на
което води до осъществяване на отделно административно нарушение. В
конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление
описанието на нарушението се свежда до това, че на посочената дата и място
***. е управлявал лек автомобил, който е бил със служебно прекратена
регистрация на ***, т.е. описанието на нарушението от фактическа страна
съвпада с предл. 1 на чл. 175, ал.3 от ЗДвП. Неаконосъобразно и
необосновано административнонаказващият орган е наложил на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя М. административни наказания
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца,
тъй като ***. не е знаел, че управляваният от него автомобил е бил
дерегистриран по повод нерегистрирането на автомобила в двумесечен срок
от придобиването му от собственика М.Й.Д.. Обективните признаци от
състава на административното нарушение на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са
били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото
деяние. ***. не е осъществил от субективна страна състава на нарушение по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което нарушение е умишлено. За да е осъществено
от субективна страна е необходимо деецът да е съзнавал, че автомобилът е с
прекратена регистрация и въпреки това да го управлява, като в конкретния
случай, ***. не е нито собственик на автомобила, нито е уведомен от
предишния собственик на автомобила –свидетеля П., нито от настоящия
собственик - М.Й.Д., че МПС е със служебно прекратена регистрация.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
оправомощен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице, видно от Заповед рег.№8121з-952/20.07.2017г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
7
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е "обвинен"
и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправните
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП като законосъобразно
и обосновано.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-0938-002996 от
12.08.2020г. на *** *** В ЧАСТТА, с която са наложени на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП на Р. К. М. от *** ***,
административни наказания глоба в размер на 10лв. и глоба в размер на 10лв,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0938-002996 от 12.08.2020г.
на *** *** В ЧАСТТА, с която са наложени на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП на Р. К. М. от *** ***, административни наказания глоба в размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
8

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9