Решение по дело №433/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 183
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 12 октомври 2020 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20207130700433
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №........

 

     гр. Ловеч, 12.10.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 433/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК) във връзка с чл. 111, ал.1  от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба от А.Н.М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода  в ЗООТ „Полигона“ към Затвора Ловеч чрез пълномощник против Заповед № Л-1069/24.09.2020 г. на За Началник на Затвора Ловеч, с което му е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия”.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, издадена при неизяснена фактическа обстановка и липса на мотиви, поради което се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата.

 Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч – редовно призован - не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което моли същата да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за  процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

Административното производство е започнало по докладна записка от мл.инспектор Е.Б. - постови на пост № 9 „Режимен коридор“ в Затвора Ловеч, в която е посочил, че на 13.08.2020 г. в 11:40 часа в Затвора Ловеч след прибирането на лишените от свобода от престой на открито е направил личен обиск на жалбоподателя,  при който открил, че в левия джоб на дънките му има навита на фуния хартия. След отварянето й установил, че в нея има 7 бр. ръчно направени цигари (махорки). Попитал М. откъде ги е взел, на което същият отговорил, че са му ги дали на голямото каре други лишени от свобода.

Към докладната записка е приложено обяснение от лишения от свобода К.З.Д., който посочва, че при претърсване на жалбоподателя са открити цигари в джоба му.

В своето писмено обяснение М. е посочил, че е намерил цигарите на карето.

За случая е изготвено становище от Инспектор „СДВР“ в ЗО „Полигона“ до Началника на Затвора Ловеч, в което е отразено, че М. търпи наказание „изолиране в наказателна килия“. При прибирането му от мястото за престой на открито в него са открити 6 бр. самоделни цигари, които не са сред вещите, които лишените от свобода могат да ползват в режимния коридор. Лишеният от свобода признал, че е придобил цигарите след нерегламентиран контакт с друг лишен от свобода от корпуса на Затвора Ловеч. В становището е посочено, че това е поредно нарушение на М. и е извършено по време на изтърпяване на наложено друго дисциплинарно наказание, което е ясен признак за арогантност и нежелание да се съобразява с реда и правилата в затвора. Изготвилият становището  Инспектор „СДВР“ е счел, че с действията си М. е нарушил чл. 96, т.3 и чл. 97, т.1 от ЗИНЗС, а действията му са и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от същия закон. Налице е системност на нарушенията по смисъла на чл. 102, ал.2 от ЗИНЗС. При тези съображения със становището е  направено предложение на М. да бъде наложено наказание на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС – „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 дни.

Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) с обжалваната в настоящото съдебно производство заповед на основание чл. 101, т.7 от ЗИНЗС е наложил на А.М. дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия”. Приел е, че на 13.08.2020 г. в 11:40 часа в корпуса на затвора при прибиране на л.св. изтърпяващи наказание „Изолиране в наказателна килия“ в А.М. са открити 7 бр. самоделни цигари. Същите са забранени за настанените в наказателни килии. М. не отрича, че са негови, но сочи, че ги е получил от осъден на доживотен затвор, на който не казва името. В личното си обяснение казва, че ги е открил на мястото за престой на открито. Деянието на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на чл. 96, т.3 и чл. 97, т. 1, чл. 100, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗИНЗС.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Обжалваната заповед е издадена  от компетентен  орган, съгласно чл. 104, ал.1 от ЗИНЗС. Тя е издадена от Главен инспектор Б.Б. ЗА Началник на Затвора Ловеч, упълномощен със Заповед № КЗ-1621/16.09.2020 г. на Началника на Затвора Ловеч да го замества за времето от 17.09.2020 г. до 02.10.2020 г., като в т.5 е отразено да издава необходимите заповеди, касаещи режимната, охранителната, социалната, медицинската и други дейности в затвора и ЗО.

Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма. Съдържа формално правни и фактически основания.

 Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта, както и изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието задължително да се изслуша нарушителя.

Съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Съгласно чл.100, ал.1 от ЗИНЗС, дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

Според чл. 100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

В чл. 97, т.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода не могат да внасят и държат при себе си неразрешени предмети, а в т.3 е постановено, че не могат да притежават, ползват или държат при себе си оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, включително самоделно изработени такива, мобилен телефон, фотоапарат, звуко и видеозаписващи устройства или части от тях. Сред посочените вещи и предмети не присъстват цигари или самоделни цигари. В обжалваната заповед няма никакви мотиви защо и на какво правно основание е прието, че самоделните цигари са забранени вещи. Такива мотиви и съображения липсват и в представената административна преписка.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 122, ал.1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените могат да държат при себе си и да ползват. Според ал.2, предметите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в ползва на Фонд „Затворно дело“ със заповед на началника на затвора, която се обявява на лишения от свобода срещу подпис.

По делото не е представен списък  на разрешените вещи, утвърден от министъра на правосъдието, нито е посочен или обсъждан от ДНО в хода на производството. Няма представена заповед на Началника на Затвора за отнемане на вещи, държането на които не е разрешено.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, което налага отмяната й.

Водим от горното и на основание чл. 111, ал. 5 и ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-1069/24.09.2020 г. на За Началник на Затвора Ловеч, с което на А.Н.М., изтърпяващ наказание лишаване от свобода  в ЗООТ „Полигона“ към Затвора Ловеч  е наложено наказание „изолиране в наказателна килия за срок от седем денонощия”.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.111, ал.5 от ЗИНЗС.

Препис от него да се изпрати на страните.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: