Присъда по дело №4463/2021 на Районен съд - Бургас

М О Т И В И
към ПРИСЪДА ОТ 19.05.2022 Г.
ПО Н.Ч.Х.Д. № 4463/2021 Г. НА Б.КИ РАЙОНЕН СЪД

По отношение на Щ. С. К., ЕГН********** е предявено обвинение от частния
тъжител В. Д. Д. ЕГН********** за това, че на 05.04.2021г. в гр.Б. ж.к. М. р., бл. ...,
ет.5 е причинил болки и страдания без разстройство на здравето на В. Д. Д.,
изразяващо се в оток охлузване и рана в областта на дясното око - престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител - адв. Н. от БАК,
прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е
доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради
което моли за осъдителна присъда. Посочва се, че са събрани достатъчно
доказателства, от които да се направи несъмнен извод за извършване на деянието. Като
причина за твърдяните увреждания сочи наличие на обтегнати отношения между
страните. Моли за постановяване на осъдителна присъда като бъде определено
справедливо наказание.
Частният тъжител се присъединява към казаното от повереника, като поддържа
тъжбата.
Защитникът на подсъдимия - адв. С. – БАК, счита, че подзащитният и следва да
бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на събраните доказателства, като
счита, че изложената в тъжбата фактическа обстановка не се доказа. Излага
съображения за това, че подсъдимият не е знаел, че тъжителят е зад вратата, поради
което счита, че деянието е непредпазливо, което по своя характер не е престъпление.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда и присъждане на сторените по
делото разноски.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че
иска да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18
НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Тъжителят и св.А. живеели от около 4-5 години, на семейни начала в гр.Б. ж.к. М.
р., бл. ..., ет.5. Подсъдимият и св.Ст. също живеели на семейни начала на същия етаж в
апартамент в съседство с тъжителя. Първоначално тъжителят и подсъдимият са
живеели нормално, без да имат проблеми един с друг. От около 2-3 години между тях
възникнал спор относно високия шум идващ от апартамента на Д..
Така на 05.04.21г. св. А. се прибрала от разходка и пазар. На площадката пред
апартамента видяла тъжителя и между тях започнал спор, касаещ шума. А. се
развикала и в този момент Д. чул нейните викове и решил да излезе и да види какво се
случва. Вратата се отваряла навън и била леко открехната, като тъжителя решил да си
подаде главата за да провери какво се случва. В този момент подс. К. спорейки с А.
блъснал вратата, за да я затвори без, да знае, че зад нея се намира Д.. В следствие на
блъскането на вратата тя ударила тъжителя в дясното слепоочие, в следствие на което
той получил оток и наранявания. От удара очилата му се счупили и паднали на земята.
По главата получил охлузване в областта на дясна вежда, рана -1 см.в областта на
дясното око, последвани от оток на увредените области на дясното око. Д. паднал на
земята и в този момент А. и К. видели тъжителя. Св.А. се разплакала и помогнала на Д.
1

да се изправя и да отиде да се обади на тел.112.
На място пристигнали служители на Четвърто РУ МВР Б., на които тъжителя
разказал за инцидента. На следващия ден тъжителя бил прегледан и му е издадено
СМУ № 58/07.04.21г., в което съдебният лекар описал подробно причинените му
телесни повреди.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Ст.,
А., И. и З. и заключение по СМЕ, както и от материалите по приложената преписка.
Съобразявайки разпоредбата на чл.301 от НПК, съдът намира, че в хода на
производството не бяха събрани категорични и преки доказателства, че подсъдимият
К. умишлено е нанесъл на тъжителя К. умишлени леки телесни повреди, описани в
тъжбата.
Съдът кредитира с доверие показанията на св.Ст. и А. с доверие. Въпреки, че
едната живее на семейни начала с подсъдимия, а другата с тъжителя, изнесените от тях
факти са взаимодопълващи се. Така и двете говорят за възникнал словесен конфликт
между подсъдимия и св.А.. К. направил забележка за шума от силната музика и
падащите предмети идващи от дома на тъжителя. Словесния конфликт прераснал,
поради което К. блъснал входната врата на Д., без да е бил наясно, че той е зад нея. От
показанията на св.З. и полицейския служител И. не се разкриват релевантни факти, тъй
като те пристигат в момента, когато конфликта е приключил и разкриват факти за
събития след това.
Съдът преценява, че в случая доказателствената тежест следва да бъде носена от
тъжителя. От посочените от тъжителя свидетели, не може да се направи категоричния
извод, че подсъдимият умишлено е причинил телесните увреждания.
По силата на чл.103, ал.1 от НПК тежестта да докаже обвинението по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху частния тъжител. Следователно, ако
в резултат на своята процесуална активност частният тъжител не съумее да докаже, че
подсъдимият умишлено е причинил лека телесна повреда, съдът следва да постанови
оправдателна присъда.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказа по безспорен
и несъмнен начин подсъдимия да е осъществил изпълнителното деяние на умишлена
лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК. В предмета на доказване се включват обстоятелства, които
обуславят, изключват или погасяват отговорността на подсъдимия за престъплението,
в което се обвинява. Касае се до обстоятелства, свързани с въпроса участвал ли е той в
извършеното престъпление. В настоящия случай тъжителят не е ангажирал
доказателства, които пряко или непосредствено да установят обстоятелства, отнасящи
се към основния факт.
В процесния случай ангажираното от тъжителя обвинение се базира на
съдебномедицинското удостоверение № 58 от 2021г., издадено от д-р Ш.. Що се отнася
до фактите, отразени в съдебномедицинското удостоверение, което е косвено
доказателство, не подлежи на съмнение факта, че тъжителя е получила травматични
увреждания, но това само по себе си не доказва по безспорен и несъмнен начин, че
подс.К. умишлено е причинил същите. Това единствено косвено доказателство не
може да послужи като единствена основа за изграждане на осъдителна присъда.
От така събраните доказателства неможе да се докаже по един ясен и
категоричен начин, че деянието е извършено при форма на вината пряк или евентуален
умисъл. От приетата фактическа обстановка съдът счита, че деянието е извършено по
непредпазливост, тъй като подсъдимия не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, въпреки, че е бил длъжен и е могъл да ги предвиди
2

/чл.11 ал.3 НК/. Блъскайки открехнатата врата, той е нямало как да предвиди, че
тъжителят ще бъде зад нея и с това ще му причини телесни увреждания. Съгласно
теорията, деянието е непредпазливо, когато дееца е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици , но е мислил да ги предотврати или когато не е
предвиждал настъпването на тия последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Това представлява т.нар. „самонадеяност” или „небрежност”. Характерното за
непредпазливостта отрицателно отношение на дееца към общественоопасните
последици е свързано с липсата на конкретна представа относно тяхното възможно
настъпване. При липсата на конкретна представа за общественоопасните последици,
небрежност има тогава, когато деецът извършва деяние в такова състояние, при което
за него е било психически възможно да предвиди тези последици. Така е и в
конкретния случай, като законодателят изрично е посочил в чл.11 ал.3 НК „бил
длъжен и могъл да предвиди”. Това са и двата момента, чиято кумулативна даденост
определя наличието на небрежността. Съжденията на защитата, че деянието е
умишлено са неправилни, тъй като при подробен и пълен анализ на събраните
доказателства е следвало точно да установи каква цел преследва дееца, и второ, какъв
допълнителен резултат съзнателно допуска да настъпи. От обективна страна е налице
нанесена лека телесна повреда, която е причинила болки и страдания без разстройство
на здравето на тъжителя. Въпреки, че от обективна страна е осъществен състава на
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, съдът намира, че от субективна страна същия не е
налице, поради което и деянието се явява несъставомерно.
Тъй като е налице недоказаност на изискуемата форма на вина за вмененото
престъпление - умисъл, съдът призна подсъдимият за невиновен и го оправда. Не са
доказани конкретни действия на подсъдимия, целящи именно телесното увреждане на
Д.. Доказателствената съвкупност в случая обосновава извод, че несъмнено той е бил
телесно увреден, и то - именно, при посочената по - горе фактическа обстановка от
подсъдимия, но не обосновава обаче умисъл при това. За да е налице престъпление по
НК обаче, когато е причинена конкретно лека телесна повреда, е изискуем умисъл, в
която и да е от двете му проявни форми - пряк или евентуален. Поради недоказаността
му не е налице цялостен състав на престъпление по НК от възможните относими към
случая - чл.130, ал. 1; чл. 131; чл. 132 от НК. Допустимото от закона наказване на
непредпазливи деяния (чл. 11, ал. 4 от НК) е ограничено при телесните повреди само
до тежка и средна и изключва леката телесна повреда (чл.133 от НК; чл. 343 от НК).
Според принципа, възприет в разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от НК
непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. В НК
обаче няма текст, който да предвижда наказателна отговорност за лека телесна повреда
с или без разстройство на здравето, извършена по непредпазливост. Съобразно
особеностите на субективната страна на деянието то е наказуемо само, когато
увреждането е причинено умишлено, без значение формата на умисъла - пряк или
евентуален /Решение № 236 от 26.04.1976 г. на I н.о. на ВС/.Предвид изложеното се
налага извод за липса на състав на престъпление по НК, поради което единствено
възможен извод е оневиняването на подсъдимия и оправдаването му по повдигнатото
срещу него пред съд обвинение.
С оглед на гореизложеното съдът призна подс.К., за невиновен за причиняването
на лека телесна повреда, обусловила болки и страдания – престъпление по чл.130, ал.2
от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото му
обвинение. Безспорно нанесените увреждания представляват деликт, за който
тъжителя може да потърси гражданско правната отговорност от извършителя.
В тежест на тъжителя бяха възложени сторените от подсъдимия разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. съгласно приложен договор
3

за правна помощ.
Водим от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	71
Дата:	19 май 2022 г.
Съдия:	Анатоли Йорданов Бобоков

Дело:	20212120204463
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	4 октомври 2021 г.

Присъда по дело №4463/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите