Решение по дело №138/2019 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 06.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд         І наказателен състав,

на двадесет и втори октомври    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 138 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № ПО-ХІ-Б-39 от 27.12.2018 г. на Директора на РЗИ- П., на Р.В.С.,***, П.ска обл., в качеството му на Кмет на Кметство К. е наложено административно наказание на основание чл.213 ал.1 от Закона за здравето- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.44 от същия закон.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя  и го обжалва, като с жалбата прави искане за отмяната му като незаконосъобразно. Оспорва се извършване на твърдяното нарушение и се твърди да е неправилно определено административно- наказателноотговорното лице. 

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с адв. С.- упълномощен, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който счита атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и пледира за потвърждаването му.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

         Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Разгледана от съда е основателна.

         След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели служители на РЗИ- П. Т. като актосъставител, К. и С. като свидетели по акта, както и свидетелите Б. и А., и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № ПО-ХІ-Б-39 от 27.12.2018 г., разписка за връчването му, АУАН бл. № 001254 от 05.11.2018 г., разписка за връчването му, справка от Община К., копие на извадка от инвентарна книга на ДМА на Кметства К., възражение срещу АУАН, писмо във връзка с връчване на АУАН, протокол от извършена проверка от 03.10.2018 г., покана за съставяне на АУАН, протокол от извършена проверка от 27.09.2018 г., протокол от извършена проверка от 15.08.2018 г., копие от жалба, заповед за временно спиране експлоатацията на обект- обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- Кметство, кв.89, предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки от 20.03.2017 г., 2 бр. известия за доставянето им, покана за съставяне на АУАН, известие за доставянето му, преписи от протокол за извършена проверка от 15.08.2018 г., протокол за извършена проверка 03.10.2018 г., протокол от извършена проверка на 05.11.2018 г., протокол от извършена проверка от 26.10.2018 г., протокол от извършена проверка от 27.09.2018 г., съдът намира за установено следното:

         С АУАН от 05.11.2018 г. държавен здравен инспектор при РЗИ- П. приела, че жалбоподателя С. в качеството му на Кмет на Кметство К. е осъществил нарушение на чл.44 от ЗЗ, тъй като при извършена проверка на 14.03.2017 г. от здравен инспектор Т. на обект- обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- кметство, кв.89, вписан в регистъра на обектите с обществено предназначение на РЗИ- П. с рег. №*********/09.01.2006 г. били установени нарушения на здравните изисквания. Издадено било предписание с изх. № ДОЗ-ДЗК-58/20.03.2017 г. за неизпълнението на което била издадена заповед с изх. № 5462/06.07.2017 г. за временно спиране експлоатацията на обекта, в сила от 15.08.2017 г. и не била отменена по реда, предвиден в Закона за здравето. При извършена проверка на 15.08.2018 г. от здравен инспектор Т., в присъствието на Л.Б.- ст. специалист финансови дейности към Кметство К., в същия обект- обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- кметство, кв.89 и във връзка с постъпил сигнал с вх. № 6629/19.07.2018 г. било констатирано, че тоалетната работи и имало достъп до нея за посетители и клиенти. По време на проверката обектът се използвал от три лица- мъж и две жени. Бил поставен ценоразпис- 0,50 лв. Тоалетната била в лошо санитарно- хигиенно състояние. Всички повърхности били силно замърсени и не позволявали ефективно почистване и дезинфекция. Липсвали врати и течаща вода в част от тоалетните клетки. Клекалото в една от женските тоалетни било с нарушена цялост и представлявало риск от пропадане в него. Тоалетната била в непосредствена близост до Кметство К.. Счетено е, горното представлявало неизпълнение на заповед с изх. № 5462/06.07.2017 г. за временно спиране експлоатацията на обект „Обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- кметство, кв.89.

         АУАН бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, който бил поканен да се яви за съставяне на акта на 03.11.2018 г. Покана била получена от служител на Кметство К. на 01.11.2018 г. АУАН бил връчен на жалбоподателя С. на 19.11.2018 г.

         Срещу така съставения АУАН било направено възражение от жалбоподателя, в което същия посочил, че въпросната тоалетна била многократно разбивана и ползването ѝ продължавало. За състоянието ѝ многократно била уведомявана Община К., но средства от там за ремонт на тоалетната не били предоставени. Жалбоподателят изрично заявил, че не е давал съгласие за ползване на обекта, както и за събиране на такса за ползването му.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.12.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя в качеството му на Кмет на Кметство К. е било наложено административно наказание на основание чл.213 ал.1 от Закона за здравето- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.44 от същия закон.

         Съгласно приложената и приета по делото справка от Община К. обект- обществена тоалетна попадал в УПИ VІ- за кметство, кв.89 по плана на гр. К., актуван с акт за публична общинска собственост № 19/01.10.1998 г. Посочено е в справката, че съгласно чл.8 ал.5 от ЗОС горепосоченият имот попада под разпоредбата на чл.12 ал.2 от ЗОС, а именно като имот, предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, които се управляват от кмета на общината, кмета на района, от кмета на кметството или кметския наместник по местонахождението им. Посочено е още, че съгласно приложената по делото и приета извадка от инвентарната книга на ДМА, имотът се стопанисвал от Кметство К..

         От представеното и прието по делото предписание за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки с изх. № ДОЗ-ДЗК-58/20.03.2017 г. се установява, че на Кмета на Община К. било възложено изпълнение на дадените предписания, касаещи основно почистване и редовно поддържане хигиенното състояние на процесния обект със срок за изпълнение веднага и постоянен и пребоядисване на стените му, осигуряване на вода в тоалетните клетки, отремонтиране на счупени и поставяне на липсващи врати на тоалетни клетки и отремонтиране на крановете за пускане на вода и измиване на ръце със срок до 31.05.2017 г.

         От представеното копие на заповед с изх. № 5462/06.07.2017 г. за временно спиране експлоатацията на обект- обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- кметство, кв.89 се установява, че изпълнението на заповедта по спиране временната експлоатация на обекта е възложено на Кмета на Община К..

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на посочени обстоятелства досежно деятелността на санкционираното лице, с която е прието, че е осъществил нарушението, което му е вменено във вина. Твърди се, че жалбоподателят в качеството му на Кмет на Кметство К. не е изпълнил заповед за временно спиране експлоатацията на обект- обществена тоалетна, находяща се в гр. К., УПИ VІ- кметство, кв.89. Обстоятелства обаче сведена ли е до знанието на длъжностното лице въпросната заповед и на какво основание се приема, че същото е било длъжно да я изпълнява, както и какви точно действия е извършило или е било длъжно да извърши, а не го е сторило във връзка с изпълнението ѝ не са изложени. Доколкото административно- наказателната отговорност е лична следва при нейното ангажиране да са посочени точно и ясно конкретните действия или липсата на такива, с които се твърди да е осъществено твърдяното нарушение. Такива обстоятелства липсват посочени, както в АУАН, така и в наказателното постановление. Излагането на обстоятелства, че тоалетната работи по време на проверката без да са изпълнени дадените предписания за отстраняване на лошите санитарно- хигиенни условия и привеждането ѝ в съответствие със здравните изисквания не представляват посочени в достатъчна степен обстоятелства относими към ангажиране отговорността на жалбоподателя. Безспорно е, че обстоятелствата по извършване на нарушението следва да са посочени в обем, достатъчен да обоснове всички елементи от фактическия състав на нарушението. Липсата на такива обстоятелства винаги представлява допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на защита на санкционираното лице и налагащо отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Наред с посоченото, съдът намира, че при така изложените обстоятелства в АУАН и атакуваното наказателно постановление и при липсата на изложени обстоятелства за конкретната съпричастност на Кмета на гр. К. към осъществяване на нарушението неправилно е определено административно- наказателноотговорното лице, което не е изпълнило заповедта за временно спиране на процесния обект. Видно от приобщената по делото заповед за временно спиране на обекта до изпълнение на санитарно- хигиенните изисквания, изпълнението на същата е възложено на Кмета на Община К., а не на Кмета на Кметство К.. При това положение и при липсата на посочени действия или бездействие от страна на последното лице, то следва да се приеме, че отговорен за неизпълнението на заповедта е лицето, посочено като отговорно за изпълнението ѝ. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не установиха съпричастност на Кмета на гр. К. към неизпълнение на процесната заповед.

От друга страна не може да се приеме и че на Кмета на гр. К. са възложени по силата на закона правомощия по изпълнение на въпросната заповед, тъй като процесния обект- обществена тоалетна не може да се причисли към обектите- публична общинска собственост, попадащи в обхвата на действието на чл.12 ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, които съобразно горепосочената разпоредба се управляват от кмета на кметството по местонахождението им /така както е посочено в справката на Община К./. Обществената тоалетна не представлява имот по смисъла на чл.3 ал.2 т.2 от ЗОС, т.е. такъв предназначен за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Въпросният обект следва да се съотнесе към имотите по чл.3 ал.2 т.3 от  ЗОС, а именно други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Съобразно чл.12 ал.3 от ЗОС, имотите- общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури, а съобразно ал.4 на чл.12 от ЗОС, редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС, от Общинския съвет. Обстоятелства  процесния имот да е предоставен по посочения начин за управление на Кмета на гр. К. не са посочени в АУАН и атакуваното наказателно постановление, а и не се събраха доказателства в тази насока.

С оглед допуснатото съществено процесуално нарушение, опорочаващо законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № ПО-ХІ-Б-39 от 27.12.2018 г. на Директора на РЗИ- П., с което на Р.В.С.,***, П.ска обл., в качеството му на Кмет на Кметство К. е наложено административно наказание на основание чл.213 ал.1 от Закона за здравето- глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.44 от същия закон.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МТ