Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
………………. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 11616 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 116581 от 16.05.2019 г., постановено по
гр. дело № 58663/2018 г., Софийският районен съд, I ГО, 32-ри състав, е уважил частично
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Д.Л. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 160,35 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден
имот - ап. № 25, находящ се в гр. София, бул. „**********“, абонатен
№ 038575, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на заявлението - 23.04.2018 до окончателното изплащане на сумата, като
е отхвърлил претенцията за сумата над 160,35 лв. до пълния предявен размер от
320 лв., както и за сумата от 85,68 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.10.2015 г. до 13.04.2018 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.04.2018 г. по ч.гр. дело № 25611/2018 г.
на СРС, I ГО, 32-ри състав. С решението ответната страна е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 565,82 лева – разноски по
делото, а ищеца е осъден да заплати в полза на адв. В.В.Т.сумата от 57,69 лв. –
разноски съразмерно признатата и отхвърлената част от исковете и в полза на
адв. К.И.Б.сумата от 61,53 лв. - разноски съразмерно признатата и отхвърлената
част от исковете. С разпореждане, обективирано в решението е разпоредил
издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца за сумите от 723,63 лв. –
главница за доставка на топлинна енергия, 85,68 лв. – обезщетение за забава,
50,08 лв. за дялово разпределение и 10,74 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.04.2018 г. по ч.гр. дело № 25611/2018 г. на
СРС, I ГО, 32-ри състав. С определение № 180586 от 31.07.2019 г. по гр. дело № 58663/2018
г., СРС, I ГО, 32-ри състав е изменил постановеното решение в частта за
разноските като е осъдил ищеца да заплати на адв. К.И.Б.още 279,62 лв.
разноски.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД,
в която прави оплакване, че решение в обжалваната част е неправилно и излага
подробни доводи в тази връзка, като твърди, че спрямо процесното правоотношение
приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищца, в сила от
13.02.2008 г., а съгласно чл. 32, ал. 1 от раздел VII на същите е посочено, че потребителите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като след изтичане на последния ден от месеца,
същите са изпаднали в забава за тези суми и дължат обезщетение. Сочи, че според
чл. 33, ал. 1 от ОУ е посочено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичване на периода, за който се
отнасят, поради което задължението за заплащане на сумата по фактурата е
май-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката, а в атакуваното
решение съдът не е съобразил, че общата фактура за периода от м.07.2014 г. до
м. 04.2015 г. е издаден през месец 08.2015 г. и е станала изискуема на
15.10.2015 г., поради което вземането по нея не е погасено по давност, тъй като
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 24.04.2018 г.,
с което действие давността е прекъсната. С оглед изложеното, моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В молба, депозирана преди открито съдебно
заседание моли поддържа въззивната жалба Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Не представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е
постъпил от И.Д.Л. чрез адв. Н.И., в който оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение и да потвърди обжалваното решение, в
подкрепа на което излага подробни правни доводи. Сочи, че съгласно приложимите
към правоотношението общи условия на ищеца, за да изпадне длъжникът в забава, е
необходимо фактурите да бъдат публикувани на интернет страницата на доставчика,
което обстоятелство не е доказано в процеса. Що се отнася до давността за
вземанията, погасени се считат всички вземания, станали изискуеми преди м.
03.2015 г. или вземанията в общ размер на 159,65 лв. включени в общата фактура
от 31.08.2015 г. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК,
инкорпориран в отговора на въззивната жалба. Не представя договор за правна
защита и съдействие с уговорка по чл. 38 от ЗАдв.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3034032 от 23.04.2018
г. г. срещу И.Д.Л., по което е
образувано ч. гр. дело № 25611/2018 г. на СРС, I ГО, 32-ри състав, по
което на 27.04.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение
вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец, в което е посочено, че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение на посочените във възражението суми и е
признал вземането общо за 870,15 лв., от които 723,65 лв. главница за периода
от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г., 85,68 лв. мораторна лихва за периода от
15.10.2015 г. до 13.04.2018 г., 50,08 лв. цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. и 10,74 лв. за
мораторна лихва върху тази цена за периода 15.10.2015 г. до 13.04.2018 г., без
да уточни по кои фактури признава вземанията за главница. При наличие на
валидно възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2
от ГПК заявителят, съгласно дадените от съда указания, е предявил установителни
искове с предмет всички вземания, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело. С определение на съда от 28.11.2018 г. исковата молба в частта, с която
се иска установяване на сумите, дължимостта на които ответната страна е
признала е върната, а производството по делото е прекратено. Определението не е
обжалвано и е влязло в законна сила, като предмет на разглеждане в настоящото
производство са единствено сумите за дължимата главница и лихва за забава в
размер на 320 лв. главница за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2017 г. и 85,68
лв. лихва за забава върху главницата за периода от 15.10.2015 г. до 13.04.2018
г., по които претенции се е произнесъл и районният съд.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
е да установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
От представените по
делото доказателства се установява че сградата, в която се намира ап. № 25, находяща се в гр. София, бул. „*******, е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. От представения по делото нотариален акт за собственост на
жилище построено върху държавно място № 131, том LLIII, дело № 20098 от 11.08.1993
г. на нотариус с район на действие при Втори районен
съд София, чието легитимиращото
действие по отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено
в процеса, от Протокола на етажната собственост от 14.05.2002 г., на който
същата се е подписала като етажен собственик както и съгласно изявлението за признаване на
съществуване на вземанията по основание и за посочения в заповедта за
изпълнение период, се установява, че ответницата И.Д.Л. като собственик на
топлоснабдения имот безспорно има качеството на потребител на топлинна енергия
за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е материалноправно
легитимирана да отговаря по предявените искове.
С оглед на чл. 150 от
Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за
покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично
известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от 2014 г. и
които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност
за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок
от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в
случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
От представените по делото констативен протокол, в
който се съдържа отчета, както и от заключението на вещото лице по изслушаната
и приета СТЕ, се установява, че в топлоснабдения имот няма потребление на
топлинна енергия за отопление, следователно ответникът дължи на основание чл.
153, ал. 6 от ЗЕ във вр. с 6.1.1 от Наредба № 1-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, единствено енергия за подгряване на сградната инсталация,
чието количество се определя по нормативен път и при липса на оспорване от
страна на ответницата и при посочената в документите база – за двама човека.
От изслушаното и прието по делото заключение на
вещото лице по назначената СТЕ, както и от представените по делото отчети на
топлинния счетоводител, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за имота за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 1043,69
лв., от които 409,00 лв. за отоплителен сезон 2014/2015 година, 298,51 лв. за
отоплителен сезон 2015/2016 година и 336,16 лв. за отоплителен сезон 2016/2017
г., а общата сума, за която са издадени фактури за прогнозно потребление е
872,78 лв., разпределение по отоплителни сезони съответно 253,77 лв. за
отоплителен сезон 2014/2015 година, 295,62 лв. за отоплителен сезон 2015/2016
година и 323,39 лв. за отоплителен сезон 2016/2017 г. В СТЕ е посочено, че
измерването на доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия се
извършва от общ топломер търговски тип, който е преминал задължителни проверки
и е проведен контрол от лицензирани лаборатории за процесния период.
От приетата по делото ССчЕ, както и от представените
от ищеца съобщения към фактури, които кореспондират със заключението на вещото
лице по техническата експертиза, се установява, че фактурираната сума за
топлинна енергия за периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г. по прогнозни
стойности съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, е в размер на 253,77 лв. и изравнителна
сметка за сумата от 155,15 лв., върху която обезщетението за забава за периода
от 15.10.2015 г. до 13.04.2018 г. е 103,73 лв., за периода от м. 05.до м.
04.2016 г. е 295,62 лв. и изравнителна сметка за 2,97 лв., върху която
обезщетението за забава за периода от 15.09.2016 г. до 13.04.2018 г. е 47,83
лв. и за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2017 г. е 323,39 лв. и изравнителна
сметка за 12,75 лв. върху която обезщетението за забава за периода от
15.09.2017 г. до 13.04.2018 г. е 19,80 лв., като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки по реда на чл. 32, ал.
2 от ОУ, стойностите са изравнени съответно по ал. 3 и ал. 4., като плащания не
са извършвани, поради което настоящият състав на въззивния съд счита, че
правилно първоинстанционният съд е приел, че претендираните вземания са
възникнали в полза на ищеца на посоченото от него основание, с оглед на което е
разгледал и своевременно направеното възражение за погасяване на вземанията по
давност.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111,
буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
гр. София от 2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината
топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2, т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, т.е паричното задължение
на абоната за заплащане на остойностената топлинна енергия действително възниква
ежемесечно и периодично.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за
периода от 01.07.2014 г. до м. 30.04.2017 г., като е подал заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда на 23.04.2018 г., поради което
вземанията, чиято изискуемост е възникнала в периода преди 23.04.2015 г. са погасени
по давност на основание чл. 114, ал. 2. В настоящия случай това са сумите за
енергията за месец октомври, ноември, декември 2014 г. и януари, февруари и
март 2015, тъй като тези вземания възникват с издаване на фактурата за
съответния месец според чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 2, във вр. с ал.
1, т. 2 от ОУ, а обстоятелството, че задълженията следва да бъдат платени след
оповестяването им по реда и в срока по чл. 33, ал. 1 от ОУ, тълкувайки
посочените разпоредби във връзка една спрямо друга и с оглед предходните
редакции на общите условия, има отношение единствено към момента, в който
длъжникът изпада в забава. Тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, общата фактура
издадена на 31.08.2015 г. отразява цената на реално потребеното количество
топлинна енергия, но не може да промени давността на вземането за заплащане на
топлинната енергия за всеки отделен месец. С оглед изложеното възражението на
ответника, че вземанията за незаплатена ТЕ за периода до 23.04.2015 г. са
погасени по давност е основателно. Първоинстанционният съд е извадил от общия
размер на претенцията 320 лв. сумата от 159,65 лв., представяща сбора на стойностите
по фактурите, издадени в периода до месец март 2015 г. като искът за разликата
над получените 160,35 лв. до пълния предявен размер от 320 лв. е отхвърлен,
поради което решението в обжалваната част е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Правилни са и изводите на районния съд, че след като
по делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава,
съгласно приложимите общи условия, претенцията за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период
е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба, същата е неоснователна, а при съвпадение на
крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
Въззиваемата страна е заявила
претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 360 лв. за осъществено от адв. Н.И.
представителство пред въззивната инстанция, но видно от последователно
номерираните страници на делото, не е представен договора с ответницата, по
силата на който адвокатът и неговият довереник са постигнали съгласие за
осъществяване на правна защита и съдействие. Оказването на безплатна адвокатска
помощ и съдействие при условията на чл. 38 ЗАдв. е предмет на договаряне между адвоката и неговия
клиент, като последният трябва да е сред лицата, отговарящи на критериите по т.
1 - т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В производството пред първа инстанция
ответницата е представлявана от адв. Тодоров, адв. Билева и адв. Й. (съответно с
пълномощни на лист 20 от заповедно производство, лист 53 и 125 от първоинстанционното
производство). Пред настоящата инстанция от името на ответницата е подаден
отговор на въззивната жалба от адв. Илчев, но до приключване на устните
състезания пред въззивния съд договор, отразяващ постигнато съгласие за
оказване на безплатна адвокатска защита и съдействие по чл. 38 ЗАдв не е представен. При отсъствие на договор, а и на
друг документ, от който може да се направи извод за оказването на безплатна
адвокатска защита пред съда в посочената хипотеза, както и за изразено насрещно
съгласие от за това, не е налице основание да се присъди адвокатско
възнаграждение при предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., поради което заявеното искан е
неоснователно (така Определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018
г. на II ТО на ВКС).
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 116581 от 16.05.2019 г., постановено по
гр. дело № 58663/2018 г. на Софийския районен съд, I ГО, 32-ри състав,
допълнено в частта за разноските с определение № 180586 от 31.07.2019 г.,
постановено по същото дело, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, ЕИК **********, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***********.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.