Гр.София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав, в закрито
заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Павел Панов частно гражданско
дело № 8264 по описа за 2019 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, вр. чл.274 - 279 ГПК.
Образувано е по жалба от ГД „Национална полиция“-МВР, взискател
по изпълнението по ИД №10124/2010 на ДСИ К.Д.. Жалбата е срещу резолюция на ДСИ
от 04.04.2019г., с която е постановил, че е настъпила перемпция и
изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Жалбоподателят
твърди, че не са налице предпоставките за настъпване на перемпция. Сочи, че са
налице множество молби, в които е посочен и изпълнителен способ. Твърди, че
взискателят е бил активен и не се е дезинтересирал от изпълнението. Моли съда
да отмени резолюцията на ДСИ, с която е констатирана настъпилата перемпция.
Препис от жалбата е връчен на длъжника на 15.05.2019г.,
като отговор в срок не е постъпил.
Държавният съдебен изпълнител, чието действие се
обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.З ГПК, според които жалбата е
допустима, но неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като
съображенията на настоящия състав за последното са следните:
Изпълнително дело №10124 на ДСИ К.Д. при СРС, е
образувано по молба от ГД „Охранителна полиция“, въз основа на изпълнителен
лист от 11.10.2004г. по т.д. 1237/2001 по описа на СГС, VI-7 състав срещу И.Ц.Г..
С оглед данните по делото се установява, че Покана за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 09.05.2010г. С молба от
21.20.2011г. е поискано налагано на запор върху банкови сметки на длъжника в Р.Б.ЕАД.
С молба от 02.10.2013г. е поискано от взискателя да се наложи запор върху
пенсия или трудово възнаграждение на длъжника. С депозирана на 18.11.2013г.
молба е поискано налагане на запор върху банков сметка на длъжника в банка
ДСК. Взискателят е поискал от ДСИ на
30.07.2015 отново налагане на запор върху вземания на длъжника от трето лице, а
с молба от 13.07.2017г. е поискал
извършване на проучване на имуществото на длъжника, съответно запор върху
вземания от трето лице. Направено е и искане от 15.03.2019г., с което
взискателят е поискал налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника.
От своя страна длъжникът, чрез адв. Панчев, е поискал
вдигане на наложения запор с оглед твърдяна перемпция и изтичане на двугодишен
срок, в който взискателят не е искал извършването на изпълнителния действия. С
резолюция от 04.04.2019г. ДСИ е констатирал настъпила перемпция.
Предвид горното, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.433
ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. Тази норма съставлява и санкция
за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2
години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната
реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение
права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа
висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е
да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от
подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането
на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал
извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен
способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното
осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори
неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години,
има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.
Според чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес съществува доколкото чрез него се осъществяват един или
повече конкретни изпълнителни способи. Според ВКС давността се прекъсва с
предприемането на едно или повече изпълнителни действия в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Като такива примерни
действия, но неизчерпателно, са посочени насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. При реализиране на юридическият факт,
обуславящ прекратяването по право на принудителното изпълнение, е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови нарочен акт за прекратяване и
кога ще направи това. Това е така, защото прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В горния
смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това,
че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя,
от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
В настоящия случай не се установява посоченото
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК - бездействие на взискателя в продължение на две години за периода от
образуване на делото до атакуваното прекратяване на изпълнителното дело. Това е
така, защото в периода от 13.10.2015г. до 15.03.2019г. (посочен от ДСИ като
период, в който взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия),
както и преди тази дата, са извършвани множество такива, които са от посочените
от ВКС в цитираното тълкувателно решение
и са в състояние да прекъснат двугодишната давност, както се установява
безспорно от наличните по делото материали. На 30.07.2015г. взискателят е
поискал налагане на запор върху вземания от трето лице, а не само проучването
на имуществото на длъжника, също както и с молба от 13.07.2017г. Вследствие на
извършеното проучване е установено, видно от писмо на МВР, отдел „Пътна
полиция“, че длъжникът има регистрирано едно ППС. С молба от 15.03.2019г.
длъжникът е поискал налагането на запор върху МПС, собственост на длъжника. Следва
да се има предвид, че в глава четиридесет и пета от ГПК е уреден изпълнителният
способ изпълнение върху вземанията на длъжника. Видно от чл.507 и сл. от ГПК, изграждането
на този способ започва с налагането на запор върху вземането, за което се
уведомява третото задължено лице. От представеното копие на изпълнително дело
се установява, че взискателят с множество молби освен проучването на
имуществото на длъжника е отправял и искания за налагане на запори. С тези си
действия той е поддържал висящността на изпълнителното производство, съответно
те са индиция, че същият не се е дезинтересирал от изпълнението. От този момент
е започнала да тече нова двугодишна давност, която отново се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Ирелевантно е в конркетния
случай дали съдебният изпълнител е предприел исканото от взискателя
изпълнително действие, доколкото последният го е поискал по надлежен ред,
съответно е започнала да тече нова давност. Поради това се явява неправилно
становището на ДСИ, че е настъпила перемпция.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление
за прекратяване на изпълнителното дело, инкорпорирано в резолюция от
04.04.2019г. е неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на делото право на разноски има взискателят,
който не претендира такива и не му се следват.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ГД „Национална полиция“-МВР, взискател по
изпълнението по ИД №10124/2010 на ДСИ К.Д., при Софийски районен съд
постановлението за прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433
ал.1 т.8 от ГПК, инкорпорирано в резолюция на ДСИ от 04.04.2019г.
Решението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.