Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 1060 / 12.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 1934 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на дял ІІІ, глава деветнадесета от Данъчноосигурителния процесуален
кодекс (ДОПК) във връзка с чл.9б вр. чл.4 ал.1-5 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ).
Жалбоподателят
„БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, представлявано от Борис Василев Балев в
качеството на прокурист е оспорил акт за установяване на задължение по
декларация № 70-00-3496(1)/10.05.2018г., издаден от главен експерт-ревизии в
отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3496(7)/02.07.2018г.
на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден в противоречие с
материалноправни разпоредби. Оспорва изводът на органа по приходите, че
имотите, стопанисвани от дружеството представляват урбанизирана територия и
построените върху нея сгради са обект на местно данъчно облагане. Твърди, че
концесионната територия не представлява урбанизирана територията и, че
Пристанище – Бургас, където се намират процесните имоти, като част от
територията за транспорт, не е част от населеното място, поради което за нея не
се дължи заплащане на ТБО. Посочва още, че концесионната територия не попада в
границите на териториите и районите за обществено ползване, определени със
заповед на кмета на община Бургас. Според жалбоподателя общината не предоставя
услугата „поддържане на чистота на обществени територии“ в и около границите на
концесионната територия, тъй като на територията на „Пристанищен терминал
Бургас – изток 2“ и „Пристанищен терминал Бургас – запад“ няма изградена улична
мрежа, алеи, площади, паркове, градини или друго озеленяване за широко
обществено ползване по смисъла на ЗУТ, нито други места за обществено ползване.
Посочва, че асфалтираните площи, каквато е по-голямата част от концесионната
територия не представляват алеи или пътища, а в основната си част са открити
складове, на които се разтоварват и съхраняват товари или са част от крановите
пътища, или са част от други пристанищни съоръжения. Единствените зелени площи
на територията на пристанището са естествено затревените площи, през които
преминават ЖП линиите, обслужващи транспорта на стоките, пристигнали или
заминаващи по море.
На
следващо място се изтъква, че Пристанище – Бургас е с постоянно първо ниво на
сигурност, поради което достъпът е ограничен чрез контролно-пропусквателен
режим. Концесионната територия е със статут на гранична зона, поради което в
сила са специални мерки за защита. На всички входно-изходни пунктове е
установена охрана и стриктен пропускателен режим. По тази причина свободното
придвижване на граждани и транспортни средства е абсолютно забранено.
Жалбоподателят
твърди, че в и около границите на поземлен имот с кадастрален номер
07079.605.253, част от концесионната територия, община Бургас не предоставя
услугата „поддържане чистота на обществени територии“. Относно имот с партиден
номер 1308232430502 се посочва, че общината не предоставя услугите
„сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа и други
съоръжения“. За имота тези услуги се извършват от „Финтрейд инженеринг“ ООД по
силата на договор от 04.01.2016г. за извозване и депониране на отпадъци от
производствена дейност.
Иска
акт за установяване на задължение по декларация № 70-00-3496(1)/10.05.2018г. да
бъде отменен.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуални представители, поддържа
жалбата и ангажира доказателства. Счита, че административният орган не е успял
да докаже предоставянето на услуги по поддържане чистотата на обществените
територии на Пристанище – Бургас, поради което не следва да събира такса на
това основание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ангажира
доказателства. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар платен от жалбоподателя.
Факти:
По
делото не е спорно, че жалбоподателят е концесионер на „Пристанищен терминал
Бургас изток - 2“ – част от Пристанище за обществен транспорт с национално
значение Бургас и „Пристанищен терминал Бургас запад“ – също част от Пристанище
за обществен транспорт с национално значение Бургас.
На
10.05.2018г. главен експерт-ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“
на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ на община Бургас е
издал акт за установяване на задължение по 73 бр. декларации (л.99), съгласно
който дружеството жалбоподател дължи общо 527 074,36 лв. за такса битови
отпадъци. От тях по една декларация задължението е за услугите по
сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо, поддържане на чистота на
териториите за обществено ползване, а по останалите 72 декларации само за услугата
по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. По отношение на
имот с партиден № 5202F64248, декларация вх. № **********/23.02.2018г. според
записаното в графа „вид на задълженията“ в АУЗД са определени задължения за
ТБО, но според дължимата сума за имота са определени задължения само за
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
Актът
е бил оспорен (л.88) пред директора на дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ на Община Бургас. В тази жалба, жалбоподателят е изложил
съображения за незаконосъобразност на административния акт, които по същество
са идентични с тези, изложени в жалбата инициирала настоящото съдебно
производство.
С
решение № 70-00-3496(7)/02.07.2018г. (л.32) актът за установяване на задължение
по декларация е потвърден изцяло. От мотивите на решението става ясно, че
решаващият административен орган е приел, че имотите, които са включени в
концесията на дружеството-жалбоподател са част от населеното място гр.Бургас,
където се предоставя услугата по поддържане на чистотата в териториите за
обществено ползване.
В
подкрепа на възражението си, че Община Бургас не предоставя услугата поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване, по отношение на териториите Пристанище
– Бургас, а това се извършва от дружество, с което жалбоподателят е сключил
договор, същият е представил договор от 04.01.2018г. (л.94), по силата на който
„БМФ порт Бургас“ ЕАД възлага, а „Финтрейд инженеринг” ООД поема задължение за събиране,
транспортиране и депониране на отпадък с код 20 03 01 – смесени битови
отпадъци, генерирани вследствие на производствена или търговска дейност,
осъществявана на територията на пристанищен терминал „Бургас – изток 2“,
пристанищен терминал „Бургас – запад“ и складова база „Лозово“ и площадка/зона
СОМАТ до лицензирано депо/площадка.
По
делото е допуснато извършването на основна и допълнителна съдебно-геодезическа
експертиза и съдебно-техническа експертиза.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (л.602) се
установява, че концесионните имоти (07079.605.253, 07079.618.13, 07079.618.23,
07079.618.1015, 07079.618.1014, 07079.618.202, 07079.618.203, 07079618.22,
07079.618.21, 07079.618.17) попадат в очертанията на строителните граници,
предвидени съгласно ОУП на гр.Бургас. ПИ 07079.618.21, 07079.618.202,
07079.618.203, 07079.618.23, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с
предназначение за „територия на транспорта“. ПИ 07079.618.13, 07079.618.17 и 07079.605.253
попадат в границите на Промишлена зона „Север“, която е в обхвата на ОУП на
гр.Бургас и се намират в устройствена зона Смф (смесено мултифункционална
зона). Посочено е, че за обслужване на концесионната територия има изградена
инфраструктура, като достъпа е от второстепенни улици (подходи) до главен път,
осигуряващ връзка с населените места на юг и север от гр.Бургас. В съдебно
заседание експертът уточни, че достъпът е от главния път на гр.Бургас към
южните квартали, пътят към Созопол и чрез второстепенна улица.
От
заключението на вещото лице по основната съдебно-геодизическа експертиза
(л.614) се установява, че концесионните имоти (07079.618.13, 07079.618.17,
07079.618.21, 07079618.22 (част), 07079.618.23, 07079.618.1015, 07079.618.1014,
07079.618.202 и 07079.618.203) попадат в строителните граници на гр.Бургас, за
тях няма изработен подробен устройствен план, територията им попада върху
„Генерален план на Пристанище Бургас“. В съдебно заседание вещото лице посочи,
че концесионните територии са включени в Общия устройствен план. Концесионите
площи попадат в територията на Пристанище Бургас, съгласно Генералния план на
пристанището. Установено е и предназначението на концесионните площи: ПИ
07079.618.13 и 07079.618.17 – Смф1 (смесени устройствени зони с преобладаващо
производствено предназначение); ПИ 07079.618.21, 07079.618.23, 07079.618.202,
07079.618.203, 07079.618.1014, 07079.618.1015 – Т (терени със самостоятелен
устройствен режим – за транспортно-комуникационна инфраструктура) и ПИ
07079.618.1078 – Ц (устройствена зона за многофункционално ползване от тип
смесена централна зона).
Начинът
на трайно ползване не поземлените имоти е: 07079.618.13 – НТП „за пристанище“;
07079.618.17 – НТП „Смф1-смесени устройствени зони с преобладаващо
производствено предназначение“; 07079.618.21 – НТП „за пристанище“;
07079.618.23 – НТП „за пристанище“; 07079.618.202 – НТП „за пристанище“;
07079.618.203 – НТП „за пристанище“; 07079.618.1014 – НТП „за пристанище“;
07079.618.1015 – НТП „за пристанище“; 07079.618.1078 – НТП „за пристанище“ . В
заключението подробно е описано предназначението и начина на трайно ползване на
всеки от концесионните имоти и сградите построени върху тях според ОУП. Според
вещото лице поземлените имоти, както и построените върху тях сгради не
представляват обществени територии по смисъла на чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ. ПИ
07079.618.21 граничи на север с кв.34 по ПУП-ПУР на ПЗ „Север“, гр.Бургас, а ПИ
07079.618.1078 е на отстояние от около 600 м и е зад ограда и пропускателен
режим. Зад ограда и пропускателен режим е и входа на Пристанището от към
Северна Промишлена зона.
Според
допълнителното заключение съдебно-геодизическа експертиза (л.793) всички
недвижими имоти, за които е подадена декларация попадат в концесионната
територия. Сграда с идентификатор 07079.618.21.10 – Стрелкова кабина е публична
държавна собственост, предадена в активите на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, впоследствие предадена по силата на концесията на БМФ Порт
Бургас. Сграда с идентификатор 07079.618.21.9 – Оперативна сграда е публична
държавна собственост, предадена в активите на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“, впоследствие предадена по силата на концесия на БМФ Порт
Бургас. Недвижим имот с партиден номер 5202F64248,
за който е подадена декларация № ********** от 23.02.2018г. включва три сгради:
сграда (покрит склад) с идентификатор 07079.618.202.21, сграда (лаборатория) с
идентификатор 07079.618.202.22 и сграда (мерителна кула) с идентификатор
07079.618.202.23.
В
качеството на свидетел е разпитан О.М.Я. – офицер по сигурността в „БМФ порт
Бургас“ ЕАД, който заяви, че отговаря за охраната, която се състои от 20
човека, разпределени на различни КПП, на постове за видеонаблюдение и други
постове. Посочи, че охраната е невъоръжена и в пристанището се допускат само
лица, които имат доказана работа там, след издаване на съответните разрешения. Достъпът
до пристанището става по правилник и когато има разрешение за достъп, дадено
при спазване на процедура по издаване на пропуски. Свидетелят заяви, че такова
разрешение не е издавано на Община Бургас за почистваща фирма. „БМФ порт
Бургас“ ЕАД работи с фирма по договор подписан с нея и само тази фирма влиза в
пристанището да извозва отпадъците, а почистването се извършва от персонал на
акционерното дружество. Според свидетеля цялата сухопътна територия на
пристанището е оградена с висока ограда, като в периметъра около оградата няма
зони за свободно разхождащи се хора и площадки, тъй като една малка част
граничи с държавно пристанище „Изток 1“, другата граница е с „ЖП
инфраструктура“ и от западната страна граничи с малка част от Рибното
пристанище, останалата територия граничи с морето. Свидетелят заяви, че
бройката на товарните автомобили, които преминават през портала за един ден варира,
тъй като лятно време, когато се товари пшеницата непрекъснато влизат и излизат
автомобили, а когато няма кампания е по-спокойно. Твърди, че камионите, които
превозват зърно се отклоняват още от магистралата, отиват на СОМАТ и оттам през
Промишлена зона „Север“ отиват в Пристанището, а през кв.Меден Рудник минават
камионите от Южна България.
Правни
изводи:
Жалбата,
предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Според
разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични
изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на
кмета на общината.
Оспореният
акт е издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на
Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно правомощията предоставени със
заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас (л.136).
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган.
Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните
основания за издаването му.
В
хода на производството по издаване не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че актът е частично материално незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ (към датата на издаване на обжалвания АУЗД) за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности.
Условията,
при които не се събира такса за някоя от услугите са посочени в чл.71 ЗМДТ (към
датата на издаване на обжалвания АУЗД) и те са следните: за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се
предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е
подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на
предходната година в общината по местонахождението на имота; за поддържане
чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се
предоставя от общината; за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци –
когато няма такива.
По
делото е представена заповед №3025/30.10.2017г. на кмета на Община Бургас (л.116).
Със същата, на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ и чл.44, ал.2 от ЗМСМА, са
определени границите на районите на територията на Община Бургас, включени в
системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2018г. ще се
предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци
в депо и поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, както и
честота на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове.
По делото не е спорно, че жалбоподателят има
качеството на лице по смисъла на чл.11,
ал. 4 ЗМДТ. Безспорно е, че поземлени имоти с идентификатори 07079.618.13;
07079.618.17; 07079.618.21; 07079.618.22, 07079.618.23; 07079.618.202;
07079.618.203; 07079.618.253; 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са предмет на
концесионните договори, по силата на които дружеството има качеството на
концесионер. Ответникът не спори и за това, че услугите сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци се извършват самостоятелно от
дружеството. Страните не спорят, че общината не е предоставяла услугите
сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци по отношение на
цялата концесионна територия като тези дейности са извършвани от дружеството
чрез сключен договор с „Финтрейд инженеринг“ ООД.
Спорът по делото е задължено лице ли е жалбоподателят
за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване" за всички имоти и задължено лице ли е за услугите сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане за имот партиден № 1308232430502 и имот с партиден
№ 5202F64248.
За разлика от услугите сметосъбиране,
сметоизвозване и обезвреждане, услугата поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване се предоставя от общината на правните субекти не за да третират
битовите отпадъци, създадени от собствената им дейност на територията на
собствените им имоти или на територията на имотите, които ползват в качеството
си на ползвател или на концесионер по смисъла на чл.11 ЗМДТ, а за да се поддържа чистотата на териториите за обществено ползване.
Законодателят не е дал легална дефиниция на
понятието „територии за обществено ползване“ за целите на ЗМДТ. Такава
дефиниция няма и в Закона
за устройство на територията, но законодателят примерно е посочил такива
територии в чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ (в редакцията към датата на издаване на обжалвания АУЗД).
Това са уличните платна, площадите, алеите, парковете. Дадените от законодателя
примери и посочената обща характеристика на тези територии - за обществено
ползване, ясно сочи, че това са територии - публична собственост, на които са
изградени обекти на социалната и техническата инфраструктура или на зелената
система. Само тези територии, защото са публична собственост - държавна или
общинска, могат да има предназначение за обществено ползване. Следва да се
прави разлика между територия, предназначена за обществено ползване, и
територия с обществен достъп. Последната може да бъде на имот - частна
собственост (в т. ч. и имот частна държавна или общинска собственост), чието
предназначение е за обществено обслужване, но това не превръща имота
(територията) в територия за обществено ползване.
Други територии - публична собственост,
предназначени за осигуряване на дейности от обществена нужда, значимост и
потребност, но които по своето предназначение не са за обществено ползване -
обекти със специално предназначение (например: обекти, свързани със сигурността
и отбраната, гранични обекти, пристанища за обществен транспорт, летища за
обществено ползване и други). Достъпът до тези територии е предмет на специален
контрол и поради това на тяхната територия не може да има обекти за обществено
ползване по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ. Съществуващите в рамките на тези имоти (територии)
транспортни инфраструктурни обекти или елементи не са част от уличната мрежа на
населеното място, поради което не могат да бъдат подведени под характеристиката
на териториите за обществено ползване по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ.
Съвместното съжителство в рамките на едно
населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от
членовете на обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществява без
територии за обществено ползване, т.е. достъпно за всички, ползване. А
наличието на такива територии изисква поддържането и на определен стандарт на
чистота. Посоченото в чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата "поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що се
отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои
са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на
услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, както и относно честотата на предоставяне на
услугата, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на
кмета на общината.
Законодателят е приел, че общото ползване на
териториите за обществено ползване в населените места налага и обща отговорност
за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла
на чл.7,
ал.1 ЗУО. Това значи участие на правните субекти във финансирането на
дейността по почистване, които законът е определил като носители на
задължението.
За да е налице задължение за такса за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1.общината да е определила вида и
териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата,
2.имота на лицето да попада в границите на
територията, на която общината е определила, че ще предоставя услугата, и
3.общината фактически да предоставя услугата.
Тогава, когато не е налице която и да е
материалноправна предпоставка, таксата не е дължима.
Със заповед на кмета на общината по чл.63,
ал.2 ЗМДТ (л.116) е обявено, че услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване ще се предоставя. Определени са и границите
на териториите, в които ще се предоставя тази услуга. Следователно първата
материалноправна предпоставка е налице.
Според ответника, имотите на жалбоподателя
попадат в границите на територията, определена със заповедта на кмета, в
рамките на която общината предоставя услугата. Обратно, жалбоподателят твърди,
че имотите му не попадат в границите на тази територия, тъй като концесионната
територия не попада в строителните граници на гр.Бургас и в рамките на
концесионните имоти няма територия за обществено ползване.
В заповедта на кмета по чл.63,
ал.2 ЗМДТ кметът е определил границите на районите, в които общината ще
предоставя услугата, по следния начин: "Строителните граници на гр.Бургас,
кварталите и населените места".
Съгласно § 5,
т.6 ЗУТ строителните граници на населеното място (каквото е гр.Бургас,
съгласно чл.3,
ал.2 и ал.3
от Закона за административно-териториалното устройство на Република България)
са границите му, определени с устройствен план, без да се включва землището. По
делото е установено от заключението на съдебно-геодезическа и
съдебно-техническата експертизи, че поземлените имоти, предмет на концесионните
договори на "БМФ ПОРТ БУРГАС" ЕАД, попадат в строителните граници на града,
установени с Общия устройствен план. Общият устройствен план е вид устройствен
план, съгласно чл.103,
ал.1, т.1 ЗУТ, поради което отговаря на установеното в § 5,
т.6 ЗУТ изискване.
С оглед на тази законова регламентация – твърденията
на жалбоподателя, че строителните граници трябва да са определени с подробен устройствен
план, но не и общ, тъй като съгласно чл.104,
ал.3 ЗУТ общият устройствен план няма пряко приложение, са в противоречие с
материалния закон. Разпоредбата на §5,
т.6 ЗУТ ясно сочи, че строителните граници се установяват с устройствен
план, без да уточнява вида на устройствения план. С оглед на това и в
съответствие с йерархията на устройствените планове и посоченото в чл.104,
ал.4 ЗУТ задължение за съобразяване на всеки устройствен план с
предвижданията на по-горния по степен план, е очевидно, че когато за едно
населено място е налице общ устройствен план именно той ще определи
строителните му граници. Подробният устройствен план не може да очертава строителни
граници на населеното място различни от строителните граници установени с общия
устройствен план. Чл.104,
ал.3 ЗУТ установява, че общият устройствен план няма пряко приложение, но
за разрешаване на строителството. Съгласно чл.104,
ал.1 ЗУТ общия устройствен план е основа за цялостното устройство на
територията на населеното място и неговите предвиждания са задължителни при
изготвянето на подробните устройствени планове. Това значи, че установените с
общия устройствен план строителни граници на населеното място са задължителни
за подробния устройствен план.
В този смисъл ирелевантен, с оглед на
предмета на делото, е факта има ли Пристанище Бургас подробен устройствен план
или не. Наличието на ПУП или регулационен план не е прието от кмета като
фактор, определящ границите на районите, в които общината ще предоставя
услугата. А при наличие на Общ устройствен план, който определя строителните
граници, липсата на ПУП или регулационен план за част от процесните имоти не
може да обоснове извод за разположение на тези имоти извън строителните граници
на гр.Бургас.
Безспорно е, че процесните поземлени имоти са
пристанище - предмет на концесионен договор, като част от пристанище за
обществен транспорт с национално значение Съгласно чл.112а,
ал. 7 ЗМПВВППРБ, за да функционира едно пристанище, е необходимо да има
подробен устройствен план, който обхваща пристанищната територия и
пристанищната акватория. Факта, че пристанище Бургас, с оглед на
доказателствата по делото, функционира без да има приет подробен устройствен
план, не може да обоснове извод, че територията на пристанището, и в частност
процесните поземлени имоти, се намират извън строителните граници на гр.Бургас.
Не може да бъде споделено и твърдението
(произтичащо от съдебна практика – решение №10467/11.08.2017 по адм.д. №956/17
на ВАС), че процесните имоти не са в рамките на строителните граници на града,
защото те формират територия за транспорт, а не урбанизирана територия по
смисъла на чл.7,
ал.1 ЗУТ. Вярно е, че чл.7,
ал.1 ЗУТ определя видовете територии в странатаq между които са
урбанизираните територии (населени места и селищни образования) и територии за
транспорт. Но в случая територията на пристанище Бургас, и в частност
процесните имоти, са включени в общия устройствен план на града, т. е. те са
част от урбанизирана територия по смисъла на чл.7,
ал.1 ЗУТ. Територия за транспорт, по смисъла на чл.7,
ал.1 ЗУТ, е територията, която е предназначена за транспорта, но се намира
извън урбанизираните територии (например автомагистралите или железопътните
линии извън строителните граници на населените места).
Щом една територия е в рамките на
строителните граници на населено място тя е урбанизирана територия и вътре в
нея, с оглед на чл.8, т.1 ЗУТ, съответните
имоти могат да имат различно предназначение, включително и за движение и
транспорт или за транспортна техническа инфраструктура. Разбирането възприето в
горецитираното решение би довело до извод, че всички елементи на транспортната
инфраструктура в рамките на населеното място са извън населеното място, т.е. и
улиците, а това не е логично.
Следва да се прави разлика между конкретното
предназначение на територията за транспорт по смисъла на чл.7,
ал.1 във вр. с чл.8,
т.7 ЗУТ и конкретното предназначение на територия за движение, транспорт
или транспортна техническа инфраструктура по смисъла на чл.7,
ал.1 във вр. с чл.8,
т.1 ЗУТ. Член
8, т.7 ЗУТ определя лимитативно конкретното предназначение на териториите,
включени в териториите за транспорт, но тогава, когато териториите за
транспорт, по смисъла на чл.7,
ал.1 ЗУТ, са извън урбанизираните територии. Именно поради това чл.7,
ал.2 ЗУТ не допуска едновременно предназначение на една територия като
урбанизирана и за транспорт. Щом територията е урбанизирана, т.е. в
строителните граници на населено място, тя не е територия за транспорт по
смисъла на чл.7,
ал.1 ЗУТ. Но това не значи, че територията не може да бъде предназначена за
движение, транспорт или за транспортна техническа инфраструктура в рамките на
урбанизираната територия. Точно това установява чл.8,
т.1 ЗУТ.
Съгласно заключението на вещото лице,
поземлени имоти с идентификатори 07079.618.17 и 07079.618.13 са с
предназначение "смесени устройствени зони с преобладаващо производствено
предназначение", поземлени имоти с идентификатори, 07079.618.202,
07079.618.203, 07079.618.23, 07079.618.21, 07079.618.1014 и 07079.618.1015 са с
предназначение "терени със самостоятелен устройствен режим – за
транспортно-комуникационна инфраструктура" и поземлен имот с
идентификатори 07079.618.1078
е съответно с предназначение "устройствена зона за многофункционално
ползване от тип смесена централна зона". Следователно, това са територии
по смисъла на чл.7,
ал.1 във вр. с чл.8,
т.1 ЗУТ, а не по смисъла на чл.7,
ал.1 във вр. с чл.8,
т.7 ЗУТ. (решение №4634/28.03.2019г. по адм.д.№ 13106/2018г. на ВАС, решение
№ 13438/09.12.2016г.
по адм.д.№ 14384/2015г. на ВАС).
Следва да се посочи, че некоректно е
позоваването на решение № 520/19.01.2015г. на
Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 4805/2014г., защото
фактите по двете дела са различни. По адм.д. № 4805/2014г. кметът на общината,
в заповедта по чл.63,
ал.2 ЗМДТ, е посочил, че услугата се предоставя в "населените
места", без да конкретизира границите, които има предвид, а имотът, за
който е установена такса се намира извън строителните граници на населено
място. В настоящия случай, кметът на общината е посочил, че услугата се
предоставя в строителните граници на гр.Бургас, а процесните имоти са в рамките
на строителните граници на същия град.
Неоснователно е възражението, че жалбоподателят
не дължи таксата, тъй като на територията, образувана от процесните имоти, няма
територии за обществено ползване по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗУТ. Това, че няма такива територии на концесионните имоти е
вярно, но от него не следва направения извод за недължимост на ТБО.
Територията, образувана от процесните имоти,
по своето конкретно предназначение е пристанище по смисъла на чл.92,
ал.1 ЗМПВВППРБ и по вид - пристанище за обществен транспорт по смисъла на чл.103,
ал. 1 ЗМПВВППРБ и то с национално значение по смисъла на чл.103а,
ал.1, т.1 ЗМПВВППРБ. Пристанищата, съгласно чл.60а,
ал.1 ЗМПВВППРБ подлежат на контрол във връзка със сигурността и
безопасността.
За целите на настоящият спор е достатъчно да
се посочи, че изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Морска
администрация" определя нива на сигурност на пристанищата и на
пристанищните райони, а те оперират съобразно определените нива на сигурност. С
оглед на така установения нормативно специален контрол, т.е. специален режим на
достъп до територията на пристанището, е очевидно, че, макар да става въпрос за
поземлени имоти - публична държавна собственост, с предназначение за обществен
транспорт, тази територия не е за обществено ползване по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ. На тази територия не може да има обекти по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ за обществено ползване. Достъпът до тази територия е
подчинен на специален режим, което изключва общественото ползване по смисъла на
чл.66,
чл.1,
т.4 ЗМДТ. Този факт е нормативно установен.
Както бе посочено по-горе таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи за това, че общината следва
да поддържа чистотата на собствените (предоставени за ползване или на концесия)
имоти на лицата. Всъщност общината няма задължение да поддържа чистотата на
"собствения двор" на задължените лица. Задължението на общината е да
поддържа чистотата на териториите за обществено ползване. За да е релевантно за
целите на дължимостта на таксата предоставянето на услугата не следва да бъде
осъществено точно на територия за обществено ползване, която е разположена
непосредствено около имота на всяко едно задълженото лице. Безспорно, с оглед
на разпоредбата на чл.14,
ал.4 ЗУТ всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към
улица, към път или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип
(с изключение на частните улици по смисъла на чл.8,
ал.4 от Закона за пътищата) територия за обществено ползване. Но законът не
обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретната
територия за обществено ползване, която граничи с имота на задълженото лице.
Обема на предоставяната услуга е въпрос от
компетентността на органа на местното самоуправление - на общинския съвет. Той
е този, който е компетентен да прецени баланса между потребностите от услугата
и възможностите за поемане от задължените лица на разходите за услугата чрез
определената такса. На кои от всичките, разположени на територията на
съответното населено място, територии за обществено ползване общината ще
предоставя услугата е въпрос на преценка на общинския съвет и на кмета. Всяко
лице обаче, което е задължено за ТБО дължи плащането на таксата за поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване, независимо, че териториите
за обществено ползване реално почиствани от общината, се намират далеч от
собствения му имот, но са в рамките на едно и също населено място.
С оглед на горното релевантен за дължимостта
на таксата е не факта, че на територията на пристанището няма територии за
обществено ползване по смисъла на чл.66,
ал.1, т.4 ЗМДТ, а дали териториите на пристанището попадат в границите на
районите, в които кметът на общината със заповедта си по чл.63,
ал.2 ЗМДТ определил, че общината ще предоставя услугата.
В заповедта по чл.63, ал.2 ЗМДТ кметът на общината е
определил границите на районите, на които в рамките на цялата своя територия,
общината ще предоставя услугите по чл.62 ЗМДТ като строителните граници на гр.Бургас, строителните граници на
кварталите и строителните граници на населените места. Така избраният начин на
определяне на границите поставя въпроса за съотношението между критерия
строителни граници на гр.Бургас и строителни граници на кварталите (по делото
не се спори, че процесните територии не попадат в нито едно от другите населени
места на територията на Община Бургас).
Строителните граници на гр.Бургас, както бе
посочено по-горе, са строителните граници на населеното място.
В заповедта си кметът не уточнил какво
разбира под квартал. Кварталът, съгласно § 5,
т.10 ЗУТ е урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и
граници на урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени
имоти. Но е ноторно, че понятието "квартал" се ползва и при
административно деление на населените места, макар че за този смисъл на
понятието няма легална дефиниция.
Независимо от използвания от кмета смисъл на
понятието "квартал", за предмета на делото е важно, че строителните
граници на гр. Бургас, съгласно неговия общ устройствен план, обхващат цялото
населено място, дори тогава, когато отделни негови части (квартали) се намират
на разстояние една от друга. Когато в акт на държавен орган се използват
нормативно установени по съдържание понятия и не е дадена специална тяхна
дефиниция, различна от нормативно установената, съгласно чл. 37 от
Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове на
употребените понятия не може да се придаде друг смисъл. Смисъла на употребеното
от кмета понятие "строителните граници на гр.Бургас" не може да се
тълкува по начин, различен от установения в закон - чл.105,
т.3 във вр. с §
5, т.6 ЗУТ, т. е. строителните граници на населеното място.
Посочването като граница на района, в който
общината ще предоставя услугите, на строителните граници на гр.Бургас по
дефиниция обхваща и териториите, включени в строителните граници на т. нар.
квартали.
Този подход на кмета, видно от съдържанието
на заповедите, е свързан с определената честота на извозване и видове съдове,
т.е. с услугите сметосъбиране и сметоизвозване. В т.2 на заповедта кметът
лимитативно изброил "кварталите", като за всеки определил честота на
извозване и вид на съдовете. Тъй като в заповедта по чл.63,
ал.2 ЗМДТ кметът на общината не е определил отделно от общо определената
граница - строителните граници на гр.Бургас, конкретни територии на които
общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване, следва, че всяко лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, чийто имот попада в строителните граници на гр.Бургас се явява
задължено за таксата за тази услуга лице, ако се докаже, че общината е предоставила
услугата.
От изложеното по-горе следва да се направи
извод, че всички имоти на жалбоподателя попадат в строителните граници на гр.Бургас
и следователно попадат в границите на територията, на която общината предоставя
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За да е
дължима таксата за нея в процесния случай е необходимо да е доказано, че
общината фактически е предоставяла услугата през процесния период.
По делото е представен договор сключен между
общината и Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД (л.479-485
и л.486-496), по силата на който
последният се задължава да извършва почистване на териториите за обществено
ползване. Договорът е със срок на действие до 2020г. Представени са 54 протокола за извършена
работа от Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД за 2018г., в които са описани всички извършени
дейности, между които има „метене ръчно“, „метене автометачака“, „тесане на
улици и тротоари“, „оборка разделителни и тангираци ивици“ „миене“, „почистване
на шахти ръчно“, „почистване на отпадъци от пътни отсечки собственост на Община
Бургас“, „почистване на улици с пароструйка“, „събиране и транспортиране на ЕГО
и строителни отпадъци“, „сметоизвозване трактор и осигуряване на съдове за
ТБО“, „събиране и транспортиране на биоразградими хранителни отпадъци“,
„събиране и транспортиране на разделно събрани фракции от битови отпадъци“,
„сметоизвозване с вариопреса“, „сметоизвозване сметосъбирач 20м³ и
осигуряване на съдове за ТБО“, „сметоизвозване сметосъбирач 14м³ и
осигуряване на съдове за ТБО“, „сметоизвозване сметосъбирач 8м³ и
осигуряване на съдове за ТБО“, „сметоизвозване сметосъбирач 4м³ и
осигуряване на съдове за ТБО“, „миене с маркуч 5м³ и поддръжка на съдовете
за ТБО“, „сметоизвозване със самосвал 8 т с двама работника“. Описаните
дейности са извършвани през цялата година и в същината си изпълват съдържанието
на поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и извършена
работа по сметосъбиране и сметоизвозване. Протоколите са съставени за отчитане
на извършените дейности по видове и количество и са подписани от представители
на двете страни по договора – Община Бургас и Консорциум „Титан-Бургас“ ДЗЗД.
Представени са и фактурите относими за 2018г.,
в които са описани извършените дейности, за чието осъществяване общината дължи
съответното заплащане като част от цената по договора. Част от видовете дейности
са като описаните по-горе.
Докато сключения между общината и Консорциум
„Титан-Бургас“ ДЗЗД и направеното плащане установено чрез представените фактури
са само индиция за фактическото предоставяне на услугата на конкретната
територия, определена в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, в рамките на която се
намират процесните имоти, то представените протоколи за извършена работа
подписани от двете страни удостоверяват действителното извършване на
дейностите, тъй като представителя на възложителя – Община Бургас е приел, че
описаните видове и количества дейности са осъществени. Протоколите установяват
извършвана от Консорциум "Титан - Бургас" ДЗЗД за Община Бургас
дейност по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване - метене
(ръчно, автометачка), оборка разделителни и тангиращи зелени ивици, почистване
на шахти, миене, тесане на улици и тротоари в рамките на строителните граници
на гр.Бургас през цялата 2018г.
Горните факти - доказване предоставянето на
услугата само на част от територията, обхваната от строителните граници на гр.
Бургас, както и доказване предоставянето на услугата за съответната година, с
оглед на установеното в заповедите на кмета по чл.63, ал.2 ЗМДТ обосновава извод за
предоставяне на услугата за 2018г. по отношение на имотите на ответника. В
заповедите на кмета предоставянето на услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване не е ограничено в точно посочени граници,
нито е установена някаква периодичност. Това, чисто формално значи, че
предоставянето на услугата на която и да е територия в рамките на строителните
граници на населеното място повече от веднъж изпълва съдържанието на
фактическия състав на нормата, определяща дължимост на таксата за задължените
лица. Качеството на предоставяната услуга не може да бъде предмет, тъй като
законодателят не е обвързал качеството на услугата със задължението за заплащането
на дължимата за нея такса. Единственото, което законодателят е предвидил е
факта на предоставяне на услугата.
Следва да се посочи, че гр.Бургас не е град с
районно деление по смисъла на чл.10, ал.1 ЗАТУРБ, поради което принципа
на доказване предоставянето на услугата в рамките на съответния район е
неприложим за гр. Бургас. С оглед на това доказването по делото на престирането
на услугата на част от територията, обхваната от строителните граници на гр. Бургас,
доказва предоставяне на услугата.
С оглед на категорично установеното, че в
рамките на строителните граници на гр. Бургас общината е престирала услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2018г.,
установеното за тази година задължение на жалбоподателя се явява дължимо.
При така доказаното по делото задължението на
„БМФ Порт Бургас” ЕАД за такса за битови отпадъци за услугата поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, установеното с оспорения акт,
за 2018г. е законосъобразно.
По отношение на имот с партиден №
1308232430502, декларация вх. № 6045 от 11.06.2013г., за който са определени
задължения освен за услугата поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване и за услугата сметосъбиране и сметоизвозване (според
записаното в графа „вид на задълженията“ в АУЗД л.101), но според дължимата
сума и според мотивите на решаващият орган за имота са определени задължения за
ТБО в пълен обем, т.е. и за обезвреждане на битови отпадъци:
По делото няма доказателства, които да
доказват предоставяне на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и
услугата обезвреждане по отношение конкретно на този имот. Тя, за разлика от
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, следва
да се докаже, че е осъществявана около самия имот, а не някъде другаде в
рамките на строителните граници на града. Напротив, по делото е установено, че
общината не предоставя на ответника услугите сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят сам
извършва тези дейности – договор от 04.01.2016г. с „Финтрейд инженеринг“ ООД
(л.94-97). Това прави установените с акта задължение за тези услуги недължими.
Същите са в размер на 33,25 лв. за имот с партиден № 1308232430502. В тази част
обжалваният АУЗД следва да бъде отменен.
Що се отнася до таксата за услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, с оглед на
изложеното по-горе относно принадлежността на имота към територията, определена
със заповедите на кмета и предоставянето на тази услуга от общината, същата се явява дължима в установения размер от 34,23
лв. за имот с партиден № 1308232430502.
По изложените съображения оспореният акт
следва да бъде отменен в частта относно определените задължения за ТБО за
услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане определени по отношение
на имот с партиден № 1308232430502.
Същото се отнася и до имот с партиден № 5202F64248, по отношение на който
е определена ТБО в пълен обем за периода 01.06.2017г.-31.12.2018г.
Сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане се извършва от „Финтрейд
инженеринг“ ООД по възлагане и за сметка на жалбоподателя. Таксата за услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, с оглед на
изложените мотиви, се явява дължима в установения размер от 23 328,91 лв.
за периода 01.06.2017г.-31.12.2017г., 1 342,34 лева лихви и 39 992,49
лв. за периода 01.06.2018г.-31.12.2018г. За това оспорения акт в тази част
следва да се отмени по отношение на сумата от 22 666,67 лв. за периода
01.06.2017г.-31.12.2017г., 1 304,34 лева лихви и 38 857,07 лв. за
периода 01.06.2018г.-31.12.2018г.
В останалата част жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл.160,
ал.1, предл.1 от ДОПК, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акт за установяване
на задължение по декларация № 70-00-3496/1/10.05.2018г., издаден от главен
експерт - ревизии в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни
приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, потвърден с решение №
70-00-3496(7)/02.07.2018г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци,
такси и реклама“ при Община Бургас, в частта относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане
на битови отпадъци за 2018г. за имот с партиден № 1308232430502 в размер на
33,25 лв. и относно определените с него задължения за сметосъбиране, сметоизвозване и
обезвреждане на битови отпадъци за периода
01.06.2017г.-31.12.2018г. за имот с
партиден № 5202F64248
в размер на 61 523,74 лв. и лихви към 10.05.2018г. в
размер на 1 304,23 лева.
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „БМФ
Порт Бургас” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул. „Княз Александър Батенберг“ №1, представлявано от Борис Василев Балев в
качеството на прокурист против акт за установяване на задължение по декларация
№ 70-00-3496/1/10.05.2018г., издаден от главен експерт-ревизии в отдел „Контрол
и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и
реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-3496(7)/02.07.2018г. на
директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община
Бургас, в останалата й част.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: