Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Валери Събев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от В. Н. Н. против определение № 644 от 27.03.2014г., постановено по гр. д. № 354/2014г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на нередовностите в исковата молба, подадена от ищеца, а исковата молба, заедно с приложенията към нея е върната. Жалбоподателя излага, че обжалваното определение е постановено при нарушения на процесуалните правила, тъй като администрирането на подадената от него искова молба е проведено неправилно. Сочи, че не може да се направи връзка между определението, с което е върната подадената от него искова молба и определението, с което са му дадени указания за отстраняване на нередовности в нея. Излага подробно посочени от него материално-правни възражения. Подробно развива фактическите и правни обстоятелства, на които се основава исковата му молба, като прави уточнения във връзка с фактите, на които основава иска си и правното му основание. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на ГОРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В.окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. В. Н. е подал искова молба с вх. № 18958/07.10.2013г. по описа на районен съд гр. П., която е изпратена по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на ГОРС. Във връзка с подадената искова молба е образувано гр. д. № 354/2014г. по описа на ГОРС. В исковата молба е посочено, че правното основание на иска е чл. 124, ал. 4 ГПК вр. чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Посочено е, че се иска да се установи вземането по изпълнителен лист, издаден въз основа на авалиран запис на заповед, по реда на заповедното производство на ГПК, тъй като има подадено възражение. От съда се иска да установи и прогласи, че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност. В исковата молба са посочени лица, които ищецът иска да бъдат привлечени като ответници. С разпореждане от 13.03.2014г. ГОРС е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да отстрани нередовностите в нея в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това. Съобщението е връчено на ищеца на 20.03.2014г. На 25.03.2014г. в ГОРС е входирана молба – отговор за отстраняване на нередовности. С нея ищецът е посочил, че оттегля претенцията си срещу едно от лицата, посочени като ответници в исковата молба. Развил е съображения за съществен порок в авала, поради което не е възникнало вземане срещу него – в качеството му на авалист. Оспорено е цедирането на вземане. Ищецът е посочил, че не може едно и също вземане да не е възникнало поради порок, да е погасено по давност и да се претендира два пъти. Като цена на иска Н. е посочил сумата от 5768,75 лв., като е претендирал и дължима лихва в размер на 5203,80 лв. Поискал е да бъде осъден Тони Илиев да заплати посочените суми по процесния изпълнителен лист. Развил е доводи, че са налице и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на действия, извършени от Т. И.. Изложил е доводи за погасяване по давност на вземания по изп. дело № 026/2006г. и издадени по него пет броя изпълнителни листи. С определение № 644 от 27.03.2014г. по гр. д. 354/2014г. по описа на ГОРС исковата молба е върната поради неотстраняване в срок на нередовностите, посочени от съда. Така постановеното определение е правилно. Законът е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба (арг. от чл. 129, ал. 1 ГПК). Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128 ГПК на ищеца се дава срок за отстраняване на нередовностите й. Ако в указания срок не са отстранени всички недостатъци на исковата молба същата заедно с приложенията към нея се връща (арг. от чл. 129, ал. 3 ГПК, като в този смисъл е и Определение № 706 от 21.12.2009г. на ВКС по ч. гр. д. № 701/2009г., III г. о.). В случая с разпореждане от 13.03.2014г. ГОРС е дал на ищеца подробни указания за нередовностите, които следва да отстрани. В разпореждането изрично е посочено, че ищецът следва да отстрани нередовности на исковата молба, сред които и посочване на обстоятелствата, на които се основава искът. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ГОРС, че в дадения от съда срок не са отстранени всички нередовности на исковата молба. Във всяка искова молба следва ясно да се посочат обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК). Обстоятелствената част на исковата молба, за която, въпреки че няма формални изисквания за формулиране, следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си (в този смисълОпределение № 550 от 9.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 566/2010 г., III г. о.). При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на непозволеното увреждане. В случая както с първоначалната искова молба, така и с молбата за отстраняване на нередовностите, не е изложена разбираема обстоятелствена част на исковата молба. Налице сафактически твърдения, които са без логическа връзка, непълни са и са неясни. В молбите не се конкретизират фактите, от които са възникнали претендираните от ищеца вземания. Изложени са твърдения за съществен порок на авала, неправомерна цесия, погасяване по давност на вземания. От тях не може да се установи на какви точно обстоятелства се основава претенцията на ищеца, тъй като същите са непълни и неясни. По своята същност твърденията на ищеца представляват правни изводи за порочност на различни действия, вменени на лицето Т. И.. В твърденията на ищеца обаче не се съдържат конкретните факти, от които той извежда правните си изводи. Не са посочени конкретно нито запис на запис, по който е авалирано вземане, нито вземане, което е цедирано. Т.е. не става ясно от какъв фактическа състав произтичат правата, претендирани от ищеца. Не са изложени и обстоятелства от какво произтича и претендираната от Н. лихва, както и относно периода, за който той претендира лихва в посочения от него размер. Следва да се има предвид, че в разпореждането си ГОРС достатъчно подробно и ясно е посочил, че в исковата молба следва да се изложат всички обстоятелства, на които се основава искът, поради което възраженията на Н., че не са му дадени точни и ясни указания, са неоснователни. Липсата на посочване на конкретни обстоятелства, на които се основава искът, е нередовност по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Тази нередовност не е отстранена в предвидения срок, въпреки че ГОРС е дал изрични указания в тази насока. Само това е достатъчно, за да бъде върната исковата молба. С молбата си за отстраняване на нередовности ищецът е отстранил част от нередовностите в исковата молба, а именно: посочил е имена, ЕГН и адрес на лицето, срещу което предявява иска, посочил е цената на предявените от него искове, както и искането си – ответникът да бъде осъден да му заплати изрично посочени суми. Същевременно по арг. от чл. 129, ал. 2 ГПК непосочването на доказателства в исковата молба не е основание за връщането й. Въпреки това обаче, поради неотстраняване на нередовностите по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, исковата молба на Н. правилно е върната, а производството по делото - прекратено. Не следва да се обсъждат от настоящата инстанция доводите на жалбоподателя, в които излага още един път „фактическия, обстоятелствен и правен състав на делото”. В. Н. е следвало да отстрани нередовностите на исковата молба, в това число и тези свързани с обстоятелствата, на които се основава искът му, в дадения му от съда срок – до 27.03.2014г. включително. С подадените пред първата инстанция молби жалбоподателят не е отстранил посочените по-горе нередовности. Ето защо ГОРС правилно е приел, че нередовностите не са отстранени в дадения от съда срок, а същите не могат да се отстраняват с частната жалба срещу определението на ГОРС, поради което изложените в тази насока доводи за ирелевантни. С оглед изложеното съдът счита, че възраженията на жалбоподателя, че е отстранил нередовностите на исковата си молба са неоснователни, а постановеното от ГОРС определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВАопределение № 644 от 27.03.2014г., постановено по гр. д. № 354/2014г. по описа на Районен съд – Г.О.. Определението подлежи на обжалване с частна жалба, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |