Р Е Ш Е Н И Е
№………/11.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на тринадесети
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 853 по описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по Г.Г.К. срещу «Телемонд» ООД и «Палах» ЕООД иск за обявяване за
недействителен спрямо Г.Г.К. на увреждащите го действия, изразяващи се в
направената от «ТЕЛЕМОНД» ООД в капитала на «ПАЛАХ» ООД непарична вноска,
обективирана в нотариално
заверено съгласие с рег. № 2061/14.03.2016 год. на нотариус Жана Тикова, с
правно основание чл.135 ЗЗД.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че въз основа на договор за цесия от 29.10.2015 год., сключен между
ищеца и „Пикадили“ ЕАД, първият е придобил вземане срещу лицето А. Н.,
произтичащо от издаден по гр.д. № 1440/2011 год. на ВРС обратен изпълнителен
лист за сума в размер на 4 935 160.46 лева. Сочи се, че длъжникът
Неделчев е бил уведомен за цедираното вземане на 26.11.2015 год., като на
27.11.2015 год. ищецът е образувал изпълнително дело № 1491/2015 год. по описа
на ЧСИ. По същото, със заявление № 20151215165325 в Агенция по вписванията, е
вписан запор върху притежаваните от длъжника Неделчев 50 дружествени дяла в
ответното дружество „Телемонд“ ООД, като на 04.01.2016 год. нему е връчено
изявление за прекратяване на участието на длъжника А. Н. в дружеството по реда
на чл.517, ал.3 ГПК. Излага се също така, че последващо /на 08.04.2016 год./ с
определение, постановено по в.гр.д. № 502/2016 год. на ВОС е обезсилен
издадения изпълнителен лист, но предвид непогасяване на задължението с
определение № 1095/26.04.2015 год., постановено по въз.гр.д. № 3344/2012 год.
по описа на ВОС е издаден нов изпълнителен лист за същата сума, образувано е
изп.д. № 20168080400640 и отново е вписан запор на дружествените дялове на
Неделчев в „Телемонд“ ООД, като изявление за прекратяване на участието по реда
на чл.517, ал.3 ГПК е връчено от ЧСИ по реда на чл.47 ГПК на 06.06.2016 год.
Сочи се също така, че въпреки
вписаните запори, последицата от които е, че дружеството дължи на взискателя
припадащата се на съдружника – длъжник част от имуществото на дружеството,
определена по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, първият ответник по делото „Телемонд“
ООД е предприело действия, намаляващи стойността на ликвидационния дял на съдружника – длъжник. Последните се изразяват в направената на
16.03.2016 год. непарична вноска в капитала на втория ответник „Палах“ ЕООД
чрез внасянето в капитала му на описаните в исковата молба две недвижими имота,
която вноска е обективирана в нотариално заверено съгласие с рег. №
2061/14.03.2016 год. на нотариус Жана Тикова. Твърди, че отчуждаването на
недвижими имоти представлява увреждащо нему, в качеството му на кредитор,
действие – от една страна, поради обстоятелството, че сделката е сключена под
стойността на данъчната оценка и от друга, поради намаляване стойността на
ликвидационния дял на съдружника – длъжник.
Излага се от ищеца също така, че с
оглед връчените заявления за заличаване и запор на дружествени дялове, първият
ответник е знаел за увреждането, а с оглед едностранния и безвъзмездния
характер на сделката – знанието на втория е ирелевантно. Отделно от това,
такова е и налице предвид свързаността на двете дружества, съгласно
разпоредбата на пар.1 /1/ от ДР на ТЗ.
Поради обективираните увреждащи го, в
качеството на кредитор на А. Н., действия сезира съда с искане за обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го действия, изразяващи се в
направената от първия ответник в капитала на втория ответник непарична вноска,
ведно с присъждане на разноски.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „ТЕЛЕМОНД“ ООД
депозира писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и в евентуалност, за неоснователност на предявения
иск. Оспорва качеството на кредитор на ищеца по отношение на него като вносител
на непаричната вноска, твърдейки на първо място, че предвид разпоредбата на
чл.517, ал.3 ГПК дружеството не дължи, а разполага с възможността да плати по
изпълнителното производство полагащата се част на прекратилия членството си
съдружник от имуществото на дружеството и то, ако дружеството реши да избегне
последиците си от собственото му прекратяване. Сочи, че доколкото законът не
предвижда взискателят да замести съдружника във вземането му по чл.125, ал.2 ТЗ
срещу дружеството, а го сдобива с потестативното право да иска прекратяване на
същото, ищецът не притежава материалноправната легитимация да предяви иск по чл.135 ЗЗД спрямо ответното дружество.
Отделно от горния правен довод, твърди, че с влязло в сила определение №
902/08.04.2016 год. на ВОС, постановено по в.ч.гр.д. № 502/2016 год., е
обезсилен изпълнителеният лист срещу длъжника А. Н.. Именно вземането по
обезсиления изпълнителен лист сочи да е бил предмет на цесия и предмет на
събирането по изп.дело № 1491/2015 год. на ЧСИ Захари Димитров, по което
изпълнително дело взискателят /ищец/ е бил овластен да предяви иск по чл.517,
ал.3 ГПК. Сочи, че след като издаденият изпълнителен лист е бил обезсилен, а
изпълнителното производство – прекратено на основание чл.433, ал.1 т.3 ГПК
извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила и водят до
отпадане на качеството на взискател на ищеца, основаващи се на последиците от
действията, насочени към принудителното изпълнение върху дела на съдружника
Неделчев в ответното дружество /твърди също така, че с влязло в сила решение,
постановено по т.д. 136/2016 год. е признато за установено по отношение на
ответното дружество, че длъжника Неделчев е съдружник в ответното дружество
поради ненадлежно осъществен състав на чл.517, ал.3 ГПК/. Навеждат се доводи и
за ненадлежо съобщаване на цесията на длъжника Неделчев по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, както и за удоволетворяване на взискателя в рамките на изпълнително дело №
1491/2015 год. чрез заплащане на сумата от 36 931.74 лева в срока по
чл.517, ал.3 ГПК и определена по баланс към 31.01.2016 год. В заключение,
твърди се, че след като ищецът основава правния си интерес от предявения иск с
възможността да получи удоволетворение от имуществото на първия ответник след
неговото прекратяване, а такова не може да се случи поради изложените по-горе
причини, той не дължи изплащане на ликвидационен дял в полза на взискателя по
изп.дело № 1491/2015 год. и ищецът няма вземане спрямо дружеството, предявеният
иск е лишен от правен интерес, в евентуалност – е неоснователен.
Оспорва и качеството на кредитор на
ищеца, основано на второто образувано изпълнително дело № 640/2016 год. Твърди,
че по посоченото изпълнително дело не е възникнало правото за взискателя да
предяви иск по чл.517, ал.3 ГПК поради невръчване на изявление за прекратяване
на членството на съдружника Неделчев, от една страна и от друга, дори да се
приеме сочената от ищеца дата на връчване /06.06.2016 год./, към датата на
предявяване на иска не е изтекъл 3-месечния срок по чл.517, ал.3 ГПК, нито
същият е овластен да предяви иск за прекратяване на дружеството. Отделно от изложеното се твърди и липса на
притезания на ищеца спрямо А. Н. доколкото изпълнителният лист, въз основа на
който е образувано изп.дело № 640/2016 год. е издаден на 27.04.2016 год. в
полза на „Пикадили“ ЕАД и като последващ такъв, не е предмет на договора за
цесия от 29.10.2015 год. Навеждат се доводи и за ненадлежно осъществен състав
по чл.517, ал.3 ГПК по изп.дело № 640/2016 год.
Навеждат се и правни доводи относно
липсата на увреждащо действие на сделката предвид възмездния характер на
апортната вноска, както и за неприложимост на презумцията на чл.135, ал.2 ЗЗД
относно търговски дружества. Твърди се и недопустимост на предявения иск с
оглед поредността на вписванията в Агенция по вписвания.
По изложените съображения, се сезира
съда с искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а в
евентуалност – за отхвърляне на предявения иск.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът „ПАЛАХ“ ЕООД
депозира писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и евентуално – за неоснователност на предявения иск.
Инвокираните от него доводи, по същество, са идентични с тези на ответника
„Телемонд“ ООД, като се твърди: ищецът К. не е кредитор със съществуващо
неудоволетворено нземане към „Телемонд“ ООД /като фактическите твърдения
относно изп.дело № 1491/2015 год. на ЧСИ Захари Димитров са идентични с тези по
депозирания от първия ответник писмен отговор/, ищецът К. не притежава качеството
на взискател по изпълнително дело № 640/2016 год. по описа на ЧСИ Захари
Димитров поради това, че не е частен правоприемник на носителя на правата по
удостовереното в изпълнителния лист от 27.04.2016 год. изпълняемо право, както
и за него не възникнало потестативното право да иска прекратяване по реда на
чл.517, ал.2 ГПК на първото дружеството /като фактическите твърдения относно
изп.дело № 1491/2015 год. на ЧСИ Захари Димитров са идентични с тези по
депозирания от първия ответник писмен отговор/, липса на увреждащо ищеца
действие, неоснователност поради време на извършване на атакуваното действие и
време на възникване на вземането, липса на знание на третото лице „Палах“ ЕООД
или намерение за увреждане. Настоява за прекратяване на производството по делото
като недопустимо, а в евентуалност – за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът Г.К.
депозира допълнителна искова молба,
с която изразява становище по наведените от ответниците доводи. Сочи за
неотносими развитите доводи относно нарушенията в изпълнителното производство,
а доводите за ненадлежно уведомяване на цедирания длъжник – за недопустими.
В
срока по чл.373 ГПК, ответникът „ТЕЛЕМОНД“ ООД депозира писмен отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа
вече изразеното становище за недопустимост на иска поради липса на правен
интерес и активна процесуална легитимация на ищеца.
В срока
по чл.373 ГПК, ответникът „ПАЛАХ“ ЕООД депозира
писмен отговор на допълнителната искова молба, с която поддържа вече
изразеното становище за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и
активна процесуална легитимация на ищеца.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 3675/11.11.2016 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с
оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира
следните фактически
изводи:
С договор за прехвърляне на вземане от 29.10.2015 год., „Пикадили“ ЕАД са
прехвърлили на ищеца Г.Г.К. вземане от А. Л. Н. в размер на
4 935 160.46 лева, въз основа на обратен изпълнителен лист, издаден
от РС – Варна, - 12-ти състав /представен на л.18 от делото/.
Представено по делото е и изходящо от „Пикадили“ ЕАД уведомление за
цесията до цедирания длъжник А. Л. Н., изпратено на адрес гр.Варна, бул.“Княз
Борис I“ 298, ет.2
ап.10, чието връчване е удостоверено от нотариус Кънчо Ицков на 26.11.2015 год.
чрез залепване на уведомление на посочения адрес поради ненамиране на адресата
или лице, което да получи уведомлението.
Въз основа на горното, ищецът, с молба вх. № 24014/27.11.2015 год., е
образувал при ЧСИ с рег. № 808 Захари Димитров изпълнително дело 20158080401491, като в молбата за
образуване на изпълнително дело е посочил като изпълнителни действия – запор
върху дружествени дялове на длъжника в ответното дружество „ТЕЛЕМОНД“ ООД,
както и запор върху разкритите на името на длъжника банкови сметки, банкови
касети и сейфове, както и финансови инструменти. ПДИ до длъжника е връчена на
15.01.2016 год.
При извършена справка по партидата на „ТЕЛЕМОНД“ ЕООД се установява, че
наложеният запор върху дружествените дялове на длъжника А. Н. е вписан в ТР,
воден при АВ, на 15.12.2015 год.
С молба вх. № 28921/21.12.2015 год., взискателят К. е обективирал
изявление за прекратяване на участието на длъжника Неделчев в „ТЕЛЕМОНД“ ООД по
реда на чл.517, ал.3 ГПК, което изявление е връчено на дружеството – ответник
на 04.01.2016 год. /л.20/.
С постановление от 05.04.2016 год., ЧСИ е овластил взискателя Г.К. да
предяви иск за прекратяване на „ТЕЛЕМОНД“ ООД, въз основа на което
постановление ищецът е предявил иск по чл.517,ал.3 ГПК и е образувано т.д. №
503/2016 год.
Не е спорно между
страните, че с
определение от 08.04.2016 год., постановено по ч.гр.дело № 502/2016 год., ВОС, ГО, е обезсилил постановеното
на 19.03.2014 год. по гр.д. № 10935/2010 год. разпореждане и издаденият въз основа на
него обратен изпълнителен лист в полза на „Пикадили“ЕАД, за заплащане на сумата от
4 935 160.46 лева, събрана по изпълнително дело № 20117180401484 на
ЧСИ Ст. Данова. С цитираното определение, съдът е задължал молбата на „Пикадили“ ЕАД,
ведно с делото, като е постановил докладването им по в.гр.д. № 3344/2012 год.
за произнасяне, по компетентност.
С оглед горното, изпълнително дело 20158080401491 е прекратено на основание чл.433, ал.1 т.2 ГПК,
считано от 08.04.2016 год., видно от изпратено от ЧСИ съобщение до длъжника,
както и приложените справки по посоченото изп.дело. Въз основа на горното, до
ТР при АВ е изпратено съобщение за вдигане на запора на дружествените дялове,
което е сторено на 03.05.2016 год.
Прекратено, с влязло в сила определение от 11.07.2016 год., е и
производството по т.д. № 503/2016 год. на ВОС, образувано по молба на Г.К. за
прекратяване на ответника „ТЕЛЕМОНД“ ООД, по реда на чл.517, ал.3 ГПК.
С постановено на 26.04.2016 год.
определение по въз.гр.д. № 3344/2012 год., ВОС, ГО, е постановил издаването на
обратен изпълнителен лист в полза на „ПИКАДИЛИ„ ЕАД, ЕИК *********, за сумата
4 935 160.46лв., преведена по изпълнително дело № 201171804001484 по
описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с район на действие ОС- Варна,
образувано във основа на издаден изпълнителен лист по отменено решение № 896/
05.07.2011г. по в.гр.д.№ 1078/ 2011г. ВОС в полза на А. Л. Н., ЕГН-**********,
на основание чл. 245, ал.3 от ГПК, като представено по делото е и заверено
копие на самия изпълнителен лист.
С оглед постановеното от ВОС по-горе,
между страните по договора за цесия от 29.10.2015 год. е сключен анекс от
26.04.2016 год., с който е променено изпълнителното основание за прехвърленото
вземане, като същото е издаден въз основа на определение № 1095/26.04.2016 год.
по въз.гр.д. № 3344/2012 год., ВОС, ГО обратен изпълнителен лист.
Така, с молба вх. № 7680/28.04.2016 год., ищецът е образувал при ЧСИ с рег. №
808 Захари Димитров ново изпълнително дело 20168080400640,
като в молбата за образуване на изпълнително дело отново е посочил като
изпълнителни действия – запор върху дружествени дялове на длъжника в ответното
дружество „ТЕЛЕМОНД“ ООД, както и запор върху разкритите на името на длъжника
банкови сметки, банкови касети и сейфове, както и финансови инструменти. За
новообразуваното изпълнително делото е изпратена ПДИ от длъжника, за
получаването на която е залепено уведомление на 29.06.2016 год. и е получена на
11.07.2016 год.
При извършена справка по партидата на „ТЕЛЕМОНД“ ЕООД се установява, че
наложеният запор върху дружествените дялове на длъжника А. Н. е вписан в ТР,
воден при АВ, на 09.05.2016 год.
На 10.05.2016 год. ищецът е обективирал повторно изявление за
прекратяване участието на длъжника по реда на чл.517, ал.3 ГПК в ответното
дружество, което изявление е изпратено за връчване на „ТЕЛЕМОНД“ ООД като на
20.05.2016 год. му е залепено уведомление.
Не е спорно между страните по делото,
а и се установява от представените доказателства и при справка в ТР, че
капиталът на втория ответник по делото „ПАЛАХ“ ЕООД е формиран от непарична
вноска на неговия учредител „ТЕЛЕМОНД“ ЕООД, съставляваща право на собственост
върху два недвижими имота, на стойност съгласно оценка на непарична вноска от
29.02.2016 год. 1 499 500 лева, за което собственикът е дал
нотариално заверено съгласие рег. № 2061/14.03.2016 год. на нотариус Жана
Тикова.
С договор за
прехвърляне на дялове, с нотариална заверка на подписите от 28.03.2016 год.,
Телемонд“ ООД е прехвърлил на Стефан Асенов Косев притежаваните от него
14 995 дружествени дяла с номинална стойност от по 100 лева всеки, на обща
номинална стойност 1 499 500 лева, от капитала на „ПАЛАХ“ ЕООД.
Новоучреденото дружество „ПАЛАХ“ ЕООД
е вписано в ТР при АВп на 16.03.2016 год., с едноличен собственик на капитала
от 1 499 500 лева, формиран от описаната по-горе напарична вноска,
Стефан Асенов Косев.
С влязло в законна сила решение №
399/01.06.2016 год., постановено по т.д. № 136/2016 год., ВОС, ТО, е приел за
установено в отношенията между Александър Любомиров Неделчев, ЕГН **********
гр. Варна и „ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, че А. Н. е съдружник в
ответното дружество с дялово участие 50 дяла от по 50 лева всеки и не е с
прекратено на 04.01.2016 г. членствено правоотношение по реда на чл. 517 ал.3
от ГПК, по предявения от А. Н. против „ТЕЛЕМОНД” ООД иск с правно основание чл.
71 от ТЗ, като е отменил като незаконосъобразни всички взети решения, на
проведено от съдружника Стефан Асенов Косев на 04.02.2016 г. Общо събрание на
съдружниците в „ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, в качеството му на
едноличен собственик на капитала, които решения са заявени за вписване по
партидата на дружеството, водена в Търговския регистър, със заявление А4 №
20160204162210.
Във връзка с твърденията за знание на
новоучреденото дружество за увреждащото действие, представени от страна на
ищеца са пълномощно, с което управляващия „Палах“ ЕООД упълномощава адв.дружество
„Дюлгерова и П.“ да осъществява процесуално представителство пред образувано
пред ВОС по молба на настоящия ищец т.д. 853/2016 год., както и решение на ОС
на „ТЕЛЕМОНД“ ООД от 14.12.2015 год, в което съдружниците Стефан Косев и А. Н.
вземат решение за учредяване на „ПАЛАХ“ ЕООД.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Предявеният иск
черпи правното си основание в чл.135 ЗЗД.
Основателността
му предполага установяване кумулативното наличие на предвидените в нормата
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, действието, чиято
относителна недействителност се претендира, да има характер на увреждащо по
отношение на кредитора и длъжникът и лицето, с
което е договарял, да са знаели за увреждането. По отношение на знанието на
третото лице, ако същото е свързано лице, законът въвежда оборима презумция, за
опровергаването на която доказателствена тежест носи длъжника.
В производството по така
предявения иск, съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като
кредитор, а изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича
от твърдените факти /така, решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС, по гр.д. №
171/2009 на IV г.о. и решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.д. № 754/2009 г. ІV
г.о. ВКС и др./
Или, доколкото видно от
сезиралата съда искова молба, ищецът извежда материалноправното си качество на
кредитор на увредилия го чрез извършване на апортна вноска в капитала на
новоучредено дружество ответник „ТЕЛЕМОНД“ ООД от упражнено от него
потестативно право по чл.517, ал.3 ГПК, ирелевантни се явяват доводите на
страните относно отделните фактически и правни действия, довели до последицата на този изпълнителен
способ, свързан с прекратяване на търговеца /липсата на изискуемост на
прехвърленото по договора за цесия вземане, неуведомяването на длъжника за
осъществената цесия, недопустимостта на изменението на основанието на договора
чрез последващия анекс и др./.
Релевантно, в контекста на повдигнатия
правен спор, е дали упражненото от кредитор на съдружника право по чл.517, ал.3 ГПК да иска прекратяване на дружеството поради неплащане на задължението на
съдружника – длъжник, обуславя на първия /кредитора на съдружника – длъжник/
качеството и на кредитор на дружеството.
Запорът
върху дружествени дялове представлява обезпечителна мярка, чието предназначение
е да гарантира удовлетворяване вземането на взискателя чрез насочване на изпълнението
върху дела на съдружника – длъжник.
Същият се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско
дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Налагането на
запор води до предвидените в чл. 451, ал.1 ГПК последици, включващи и
императивна забрана за разпоредителни действия със запорираното материално
право, като когато предмет на запора са дялове на ограничено отговорен
съдружник, забраната по чл. 451, ал.1 ГПК има за цел и да охрани последващите
действия по изпълнение върху дял от търговското дружество. При особения начин
на изпълнение, предвиден в разпоредбите на чл.517, ал.2-4 от ГПК, за
удовлетворяване вземането на взискателя към длъжника-съдружник в търговско
дружество е предназначена равностойността на дела на съдружника в търговското
дружество или производния на нея ликвидационен дял, която равностойност на дела
на съдружника възниква като имуществена последица от прекратяване на
членственото му правоотношение съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ. За да се достигне
обаче до тези имуществени последици законът дава възможност на овластения
взискател да поиска от Окръжния съд по седалището на дружеството прекратяването
му. Процесуална предпоставка за предявяването на този иск е наличието на висящо
изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а
търговското дружество на трето задължено лице по смисъла на чл.507 и сл. ГПК,
осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в
изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. Т.е. предмет на
този иск не е подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец,
а упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество
и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на
задължението по реда на чл.266 и сл. ТЗ.
Изложеното по-горе обуславя извода, че
с връчването на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК на кредитора
на съдружника настъпва прекратяване на участието на длъжника като съдружник в
дружеството и възниква вземането му спрямо дружеството за изплащане на
равностойността на дела му. Това обаче не променя качеството му на кредитор на
съдружника като да го превръща в кредитор на търговското дружество, какъвто
отрицателен отговор е даден и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №
165/ 19.05.2016 год., постановено по т.д. № 883/2014 год. на ВКС, II т.о.
След като с връчването на 04.01.2016 год. на изявлението по чл.517, ал.3 ГПК по
изпълнително дело 20158080401491, ищецът Г.Г.К.
не е придобил качеството на кредитор на „ТЕЛЕМОНД“ ООД, който е апортирал в
капитала на „ПАЛАХ“ ООД собствените си недвижими имоти, искът се явява
неоснователен.
Безпредметно, поради липсата на качество на кредитор на ищеца спрямо
първия ответник по делото, е изследването
на останалите
предпоставки от фактическия състав на чл.135 ЗЗД.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника се следват сторените по делото разноски
съобразно представените доказателства за сторени такива. Искане за присъждане
на разноски е направил единствено ответника „ПАЛАХ“ ЕООД, като е представил
списък по чл.80 ГПК и доказателства да реално сторените такива в размер на 58
798.29 лева – възнаграждение за един адвокат. Възражението на ищцовата страна
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед предвидения в
Наредбата минимум съобразно материалния интерес на делото, съдът намира за
неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Г.К.,
ЕГН ********** ***
срещу «ТЕЛЕМОНД» ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.»Ян Палах» 10, ТКС «Палах
Център» ет.2 и «ПАЛАХ» ЕООД, ЕГН: *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, жк.»София Парк» № 61
иск за обявяване за относително
недействителен спрямо Г.Г.К. на
увреждащи го, в качеството
му на кредитор на Телемонд ООД, след упражнено право по чл.517, ал.3 вр.ал.1 ГПК относно дружествения дял на Александър Л.Неделчев, съдружник в Телемонд ООД действия,
изразяващи се в направената от «ТЕЛЕМОНД» ООД в капитала на «ПАЛАХ» ООД непарична
вноска, обективирана в нотариално
заверено съгласие с рег. № 2061/14.03.2016 год. на нотариус Жана Тикова, с
твърдения за увреждане на ищеца, с правно основание чл.135 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на «ПАЛАХ»
ЕООД, ЕГН: *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, жк.»София Парк» № 61 сумата от 58
798.29 лева, съставляваща сторени пред настоящата инстанция разноски /адвокатско възнаграждение/,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: