№ 72
гр. Стара Загора, 26.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ваня Тенева
при участието на секретаря Ивелина Б. Костова
като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №
20245530103527 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК.
Ищецът Д. П. М., чрез пълномощника си адв. В. М., твърди в исковата
молба, че на 01.09.2022 г. между него и „Фератум България” ЕООД бил
сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №*** при
следните параметри:
заем в размер на 2500 лв.
със срок на погасяване на 18 вноски
годишна възнаградителна лихва в общ размер на 875 лв. при лихвен
процент от 35% и
годишен процент на разходите 49,66%.
В договора липсвало яснота относно падежа на вноските освен първата
– на 01.10.2022г., но за останалите не било ясно дали се дължат ежемесечно,
ежеседмично или на друг срок.
В т.2 от договора било посочено, че начина на изплащане на заемната
сума било съгласно погасителен план, който бил неразделна част към
договора, въпреки че такъв не е представен на ищеца.
По имейл до него било посочено, че по искането за отпускане на кредит,
същият бил одобрен, като били посочени параметрите на договора и размера
на погасителните вноски - 325 лв., при главница 2500 лв. Противно на
договореното в договора, ответното дружество „Фератум България“ ЕООД
претендирала връщането на заемната сума на 18 месечни вноски, всяка в
1
размер на 325 лв., при ГПР 49,66%. Въпреки че в имейла, изпратен до Д. М.,
било посочено, че общата сума за плащане била 3 375 лв., то при посочения
погасителен план- 18 вноски по 325 лв., дължимата сума възлизала на 5 850
лв.
В т.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №*** било
предвидено, че кредитът се обезпечавал в поръчителство, предоставено от
Feratum Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на
предоставеното в негова полза обезщетение се оказало, че уговорката
свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя,
нито от лицето предоставило обезпечението. Предвидено било одобряването
на обезпечението да се извърши чрез одобряване на кредита.
В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди
сключването на договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така
клаузата, съдържаща се в чл. 5 от договора била в пряко противоречие с
преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя.
При справка в WEB - страницата на дружеството по профила на Д. М. в
системата се генерирало, че по сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит №***, същия дължал главница в размер на 2500 лв. и
такса за банкова гаранция към финансов партньор в общ размер на 2457 лв.
Въз основа на поетото задължение ищецът бил заплатил на
10.07.2024г., сума в размер на 200 лв. за погасяване на задълженията си към
„Фератум България“ ЕООД, а на 19.07.2024г. сума в размер на 2200 лв.
Твърди, че процесният договор е такъв за потребителски кредит и се
прилагат разпоредбите на ЗПК, но също така към него се прилага и ЗЗД и
съгласно чл. 9 от ЗЗД неговото съдържание следва да не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват
добрите нрави.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че
накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е
налице именно, когато се нарушавал правен принцип било той изрично
формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от
посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен
случай, за да се дадял отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Излага, че сделки, противоречащи на добрите нрави се считат тези,
които водят до значително несъответствие на правата и задълженията на
страните, неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства или незнание на едната
2
страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния
случай счита, че е налице именно такова несъответствие.
Освен на добрите нрави процесният договор противоречал и на
разпоредби от ЗПК.
В ЗПК било посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК било въведено изискване договорът за
потребителски кредит да се сключи в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра за всяка от
страните. Счита, че това изискване не било спазено, самия договор бил ясен и
непълен, тъй като в него липсвал срок за издължаване на кредита, вида и
размера на вноските също не бил уговорен, а самият договор препращал към
общите условия, за които няма информация ищецът да се е запознал и
съгласил с тях.
В договора не било посочено, че по задължението за обезпечаване на
кредита се дължала такса или комисионна, въпреки, че в WEB-страницата на
дружеството по профила на ищеца в системата се генерира, че се дължи такса
за банкова гаранция към финансов партньор в общ размер на 2475 лв. Това
обстоятелство се потвърждавало и от имейл, изпратен до ищеца, в който бил
посочен погасителен план - 18 вноски по 325 лв. или дължима сума 5850 лв.
(главница 2500 лв. + 875 лв. лихви + 2475 лв. такса към финансов партньор).
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът можел да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, а ал. 2 посочвала, че кредиторът не можел да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събирали такси и/или комисиони, трябвало да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Счита, че дължимата такса за банкова гаранция към финансов партньор
не представлявала такса или комисионна за допълнителни услуги по смисъла
на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Предвид вмененото задължение за обезпечаване,
предвидената такса по естеството си била свързана с усвояване и управление
на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗПК,
кредиторът, не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че клаузата
протеворечала на закона и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД била нищожна. В
ЗПК била предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за
допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесната такса за банкова
гаранция към финансов партньор не била от тази категория.
Твърди, че в договора за потребителски кредит липсвал съществен
императивно предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК реквизит -
начина на формиране на лихвения процент и условията за неговата промяна,
3
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, информация
за дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания, както и разбивка за всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент.
Счита, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от договора в ГПР не бил включен разхода - такса за банкова
гаранция към фирма - партньор, представляваща „допълнителна услуга“. Ако
този разход е бил включен, ГПР щял да надхвърли определеният в чл. 19, ал. 4
ЗПК такъв. Съгласно чл. 19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считали за нищожни.
Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, аз. 1. т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит бил недействителен. Не било изпълнено изискването на
чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 10. т. 11 от ЗПК, което от своя страна водело до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бил
обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Искането е да се установи в отношенията между страните, че
ищецът Д. М. не дължи на „Фератум България“ ЕООД сумата в общ размер на
4
3350 лв., от които 875 лв. лихва и 2475 лв. такса към финансов партньор,
предвидени в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от
01.09.2022г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, с който счита предявената искова молба за неоснователна.
Не било основателно твърдението, че предоставяне на поръчителство от
Фератум Банк (Малта) било условие за сключване на договор за кредит.
Исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били
недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна -
Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД. Прогласяването на
договора за нищожен нямало да произведе сила на присъдено нещо по
отношение на Мултитуюд Банк и нямало да настъпи промяна в патримониума
на ищеца, тъй като същия е завел исковете срещу ненадлежна страна по
делото.
Ищецът сам избрал в електронния формуляр като обезпечение
поръчителство от Фератум Банк (Малта) и след като се запознал с дължимите
от него такси по Договора за гаранция, подал заявлението за сключване на
договор за потребителски кредит. След това ищецът получил по имейл
преддоговорна информация, в която било посочено изрично, че за
сключването на Договора за кредит ответникът изисквал от ищеца да
обезпечи задълженията си чрез поръчителство. Отделно потребителят
получил по електронна поща и цялата документация от Фератум Банк
(Малта), а именно Договора за гаранция и прилежащите му документи.
Ищецът, след като сам посочил Фератум Банк (Малта) като поръчител и
получил информацията, съответно проектите на договорите, потвърдил чрез
CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените
условия. Не била налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и с нито едно от
действията си ответникът не въвел в заблуждение ищеца относно условията
по сключване на договора за кредит.
Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства.
Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти
и документи и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали
отношения или суми.
Неоснователни били и твърденията, че било налице нарушение на чл.
143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала
избраната от самия ищец опция за поръчител, като на този етап същият не бил
задължен да сключи договора.
Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за
нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на
ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението
било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум
5
България“ ЕООД била предоставила необходимата информация за ГПР и
условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и право да се
откаже в 14 - дневен срок, но не го е упражнил.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С депозирана от процесуалния му представител молба
поддържа иска, като претендира и разноски. Сочи банкова сметка и представя
Договор за правна помощ, сключен по реда на чл. 38 ал. 1 във вр. с чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание ответното дружество „Фератум България“ ЕООД -
гр. София, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана от
процесуалния му представител молба поддържа отговора на исковата молба,
като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представен по делото Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от 01.09.2022 г., сключен между ответника "Фератум
България" ЕООД с ЕИК: ********* от гр. София – "кредитор" и ищеца Д. П.
М., в качеството на "кредитополучател", последният е получил сумата в
размер на 2500 лв., като е поел задължение да я върне на 18 бр. месечни
вноски, с първа падежна вноска на 01.10.2022 г. и последна падежна вноска на
23.02.2024г.
Погасителният план, броя и падежите на всяка вноска се установяват от
тълкуването на самия Договор за потребителски кредит, така и с оглед
представената преддоговорна информация (СЕФ) на л. 8-12 от делото. Всички
тези документи са представени от самия ищец с исковата молба и същите
доказват, че е била предоставена информация за дължимата главница и
възнаградителна лихва и падежите на всяка погасителна вноска при това още
преди момента на подписване на договора за кредит. Съгласно
преддоговорната информация целият размер на кредит, който следва да се
върне е 3375 лева и включва само главница и лихва.
По отношение на дължимата сума – такса за гаранция за поръчител в
размер на 2475 лева, то размерът на същата е бил известен на ищеца едва с
одобряването на кредита, което е видно от представения имейл на л. 7 от
делото. В СЕФ не се съдържа информация за дължимата такса при избор като
поръчител на Фератум Банк и ответникът не представи никакви
доказателства, за да обори това твърдение на ищеца.
6
От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в
размер на 35 % и ГПР 49, 66%, като дължимата лихва за целия период е в
размер на 875 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева/ или общо дължимата
сума по кредита е в размерна 3375 лв. /три хиляди триста осемдесет и пет
лева/.
Установява се от чл. 5 на посочения Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от 01.09.2022 г., че страните се съгласяват кредитът да
бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от "Ferratum Bank" в полза на
кредитора. Не е посочен размерът на дължимата такса.
Ищецът е заплатил общо сумата от 2400 лева по процесния кредит,
което не се оспорва от ответното дружество.
Съгласно представено удостоверение от ответното дружество с дата
19.07.2024г. дължимата сума по процесния кредит е 3600 лева и включва
главница от 2096, 71 лева; 362, 62 лева лихва по кредита и 1140, 67 лева такса
за банкова гаранция – поръчителство от Фератум Банк.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стигна
до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № *** от 01.09.2022г., както и съдържанието на
процесните клаузи. В тежест на ответника е да докаже насрещните си
възражения за валидност на процесните клаузи, а именно че клаузите са
индивидуално уговорени и не са нищожни.
Предявеният иск е допустим, като предявен от субект с правен интерес.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно между страните факта, че са били обвързани от облигационно
правоотношение по Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит
от 01.09.2022 г.
Съдът приема, че процесният Договор № *** за предоставяне на
потребителски кредит от 01.09.2022 г., отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита,
като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/.
От сключения между страните по делото Договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от 01.09.2022 г., се установява, че
същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла
на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови
7
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние – едно или повече. Страните не спорят и съдът
приема, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с електронен
подпис.
Съгласно чл. 7 ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на
основание чл. 146 от ЗЗП т.е. независимо от наведените доводи за нищожност
от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за
клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за
нищожност на клаузите в потребителския договори, а оттам и до
недействителност на целия процесен договор.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от 01.09.2022 г.
Към настоящия договор са приложими и разпоредбите на ЗПК, в които
са посочени специални основания за нищожност на потребителските
договори. Съдът е длъжен да се произнесе по нищожността на една сделка, а
договорът е двустранна сделка или клауза от договор и без да е направено
възражение от заинтересованата страна, когато нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства – Тълкувателно
решение № 1 от 2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само
на чистата сума по кредита, е именно главницата – чл. 23 от ЗПК.
След като разгледа наведените доводи от ищеца и служебно извърши
проверка на основанията за действителност на договора за потребителски
кредит, настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
8
съгласно Приложение № 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания.
Легална дефиниция за "Общ разход по кредита за потребителя" е дадена
от законодателя в Параграф № 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона
за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№ 1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
49,66 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвиденото в чл. 5 от Договор № *** за
предоставяне на потребителски кредит от 01.09.2022 г., условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство и дължимата по
него сума, следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и
действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР
по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /49. 66%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна
стойност, при неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл. 22 от ЗПК.
9
Съгласно чл. 5 от Договор № *** за предоставяне на потребителски
кредит от 01.09.2022 г., получаването на кредита е обвързано с условие за
предоставяне на обезпечение, представляващо поръчителство.
Посочения в договора за потребителски кредит ГПР от 49. 66%, не
включва сумата, представляваща възнаграждение за поръчителство, тъй като
то е по договор за поръчителство, сключен с "Ferratum Bank". С тази сума
кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани
с него и същите са били известни на кредитора.
В чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на такса за поръчителство води до заобикаляне на нормата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на
законната лихва.
Ето защо съдът намира, че е нарушен чл. 11 т. 10 от ЗПК, поради факта,
че в ГПР не са включени разходите, представляващи възнаграждение за
поръчител (което възнаграждение е почти равно по размер на главницата по
кредита). В едно от последните си решения по преюдициално запитване на
български съд, а именно по дело C‑714/22г., СЕС постанови, че не само
липсата или неясното посочване на годишен процент на разходите (ГПР) в
договора за потребителски кредит, но и неточното му обявяване – без да са
включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само
главницата по заема, без лихви и разноски. От друга страна, ако този разход за
поръчител се включи в ГПР по процесния договор предвид размера на сумата
(2475 лева), то размерът ще надхвърли допустимия според ЗПК размер от пет
пъти размера на законната лихва или 50 %.
С Решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК
ВКС е отговорил, че установената недействителност (нищожност) на
съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за
потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в
частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води
до недействителност на договора за потребителски кредит.
В допълнение съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е
клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща обезпечение, чрез сключване на
договор за поръчителство с "Ferratum Bank".
Кредиторът разполага със задължение и с достатъчно много източници
на информация да оцени предварително кредитоспособността на потребителя
(чл. 16 ЗПК) и ако оценката му е лоша, той може да откаже да предостави
кредит (чл. 18 ЗПК), вместо да сключи договор.
10
В случая, включването на клаузата за обезпечаване на задължението по
кредита в Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от
01.09.2022 г., чрез поръчителство на посочено и одобрено от кредитора
дружество, за което се дължи отделно възнаграждение противоречи освен на
закона и на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато
забрана предвижда чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
На практика тази клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността
на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията му.
Посоченото в съвкупност и поотделно обуславя извод, че клаузата на чл.
5 от договора за кредит, изискваща предоставяне на поръчителство от
кредитополучателя е сключена в условията на неравноправност по смисъла на
ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а също
и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника "Фератум България"
ЕООД, че не следва да бъде обвързвано с третото за делото лице "Ferratum
Bank".
В действителност "Ferratum Bank" е самостоятелно юридическо лице,
регистрирано в Малта, което предоставя услуги на територията на Република
България, въз основа на лиценз, издаден от БНБ и вписването му под № 178 в
публичния регистър на БНБ, но връзката между кредитодателя и поръчителят
се установява от факта, че "Ferratum Bank" фигурира в предварително
определения като типов по характера си договор и в електронните формуляри.
Това от своя страна показва, че двете дружества се намират в икономическа
свързаност, сочеща недобросъвестност, с оглед обективираните права и
задължения между двата сключени договора /този за потребителски кредит и
този за поръчителство/, което на практика представлява разделяне на
приходите по кредите между двете формално отделни юридически лица, с цел
да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба.
Възражението на ответника, че сключването на договор за
поръчителство не е задължително условия за получаване на кредита, тъй като
ищецът е могъл да посочи избрано от него лице за поръчител е неоснователно.
Отказът да бъде сключен договор за поръчителство, може да доведе до отказ
да бъде сключен договора за потребителски кредит от страна на кредитора.
Единствената "привилегия", която е била предоставена на кредитополучателя
е това, че той е могъл да избере физическо или юридическо лице, се
обезсмисля от изискването, то да бъде предварително одобрено от кредитора.
Фактът, че ищецът е избрал поръчителят да бъде предварително одобреното
от кредитодателя лице и договорът за кредит да бъде сключен при
предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че сключване на
договор за поръчителство е задължително условие за получаване на кредита.
Водим от горния анализ съдът намира, че процесният договор за кредит
11
е недействителен поради противоречие със закона, а именно не е спазено
изискването на чл 11 т. 10 от ЗПК, а така също и на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Съдът
не следва да се разглеждат и другите основания за нищожност (за нищожност
поради противоречие с добрите нрави), доколкото съгласно практиката на
ВКС следва да се приеме, че ако сделката е недействителна на едно
основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната
недействителност на друго основание - Решение № 40 от 07.04. 2020 г. по гр.д.
№ 2383 по описа за 2019 г.
Съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита т.е. същите не са дължими
от кредитополучателя.
В случая чистата стойност на кредита е 2500 лева, а сумата за
възнаградителна лихва в размер на 875 лева и такса за поръчител от 2475 лева
са недължими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на суми като се
има предвид издаденото удостоверение от страна на ответника към
19.07.2024г. т.е. още преди завеждане на исковата молба, в което се иска
заплащане на възнаградителна лихва и такса за поръчител. Между страните е
налице правен спор какво е погасено с платената сума от 2400 лева от страна
на ищеца, поради което и с постановяването на решение по въпроса кои суми
са дължими и кои не по процесния договор ще се разреши правният спор
между ищеца и ответника.
Предвид гореизложеното следва, че предявеният отрицателен
установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 131 лв.
Пълномощникът на ищеца е поскал определяне и присъждане на
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В конкретния
случай са налице всички необходими предпоставки за възникване на право в
полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да получи
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и
основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за
разноски за процесуално представителство на ищеца.
При определяне дължимото възнаграждение съдът следва да изходи от
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар.1
12
ДФЕС, съобразно което определените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения служат само за ориентир
при определяне на възнаграждението. Ето защо, и с оглед преценка предмета
на спора, интересът, вида и качеството на свършената работа, и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото по отношение на установителния
иск, съдът намира, че следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати
на ищеца 500 лева разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1712, ж.к. „Младост“ 3, бул. Александър Малинов №51, вх.А, ет.9, офис
20, че Д. П. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** не дължи на
„Фератум България“ ЕООД сумата в общ размер на 3350 лева, от които 875
лева - лихва и 2475 лева – такса към финансов партньор по Договор за
потребителски кредит № ***/01.09.2022 г.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София 1712, ж.к. „Младост“ 3, бул. Александър
Малинов №51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на Д. П. М., ЕГН: **********, с
постоянен адрес ***, сумата в размер на 131 лева, представляваща
заплатената от него държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата,
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1712, ж.к. „Младост“ 3, бул. Александър Малинов №51,
вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на адвокат В. С. М., АК Варна, гр.Плевен,
ул.Шейново №22 ет.4 ап.10, сумата от 500 лева - адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото
производство на Д. П. М., с п.а.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13