Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми юни през
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 10103 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 -
чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 20.11.2019г.
по гр. дело № 48609/2018г. на Софийски районен съд, 26 състав в частта, с която
са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Я.Д.К. искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
448. 11 лв. – вземане за незаплатена топлинна енергия за периода м.12.2014г. – м.02.2017г.
за имот с абонатен № 152716, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2018г.
до изплащане на вземането и за сумата 34. 37 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 16.09.2015г. - 12.01.2018г.
Въззивникът – ответник, чрез назначения по реда на чл. 21, т. 3 ЗПрП
представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете, с оплаквания
за неправилност и необоснованост, поради неправилно приложение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че от ответника е било
направено своевременно възражение за давност, което въобще не е разгледано от
първоинстанционния съд. В жалбата се излагат подробни съображения за приложение
на 3 - годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, респ. за погасяване на
вземанията за главница и лихва за периода три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК на 30.01.2018г. Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло исковете.
Въззиваемият – ищец оспорва жалбата на ответницата в
депозиран писмен отговор и моли съда да потвърди решението в обжалваната част
като правилно.
Третото лице - помагач не заявява становище.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
СРС е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
дължимостта на сумата 697. 82 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м.12.2014г. – м.02.2017г., ведно със
и сумата 34. 37 лв. – мораторна лихва за забава за периода 16.09.2017г.
– 12.01.2018г.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответника.
В първото проведено открито съдебно заседание ответникът
се е явил лично и е оспорил исковете, с твърдения за плащане на претендираните
суми, отделно е заявил, че задълженията са погасени по давност.
С обжалваното решение СРС е
уважил частично иска за главницата за незаплатена топлинна енергия, като е
кредитирал заключението на приетата СТЕ относно общо дължимата сума в размер на
667. 71 лв., а заключението на приетата ССчЕ - относно наличие на плащания от
ответника в общ размер на сумата 219. 60 лв. и е присъдил разликата. По
отношение на лихвата за забава е уважил иска съобразно заключението на ССчЕ за
претендираната сума 34. 37 лв., начислена върху сумите по изравнителните общи
фактури.
С оглед процесуалното поведение на ответника в първоинстанционното
производство, по делото не е било спорно качеството клиент/потребител на
топлинна енергия на ответника. Отделно
по делото са представени доказателства за правото му на собственост върху
процесния топлоснабден имот.
Оспорването на исковете само по размер поради извършено плащане е
съобразено от СРС, с оглед приетото заключение на приетата ССчЕ, а възражението
за давност не е разгледано.
Противно на твърденията в жалбата, не са налице процесуални нарушения на
първоинстанционния съд в тази връзка, тъй като възражението за давност е
направено извън срока по чл. 131 ГПК, респ. преклудирано по арг. от чл. 133 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика, при липса на подаден писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с изтичането му настъпва преклузия за всички
правопогасяващи възражения на ответника, включително и възражението за давност.
В случая не е налице направено възражение за давност и във възражението по чл.
414 ГПК, подадено лично от ответника. Във възражението се сочи, че „не дължи
толкова точно за този период от време“ и ще се опита да разреши въпроса чрез
медиация“. Предвид изложеното, направеното в първо о.с.з. възражение за давност
е преклудирано и не следва да бъде разглеждано по същество, по арг. и от
задължителните указания в т. 4 на ТР 1/09.12.2013г. на ВКС, ОСГТК.
Други оплаквания, извън приложението на чл. 111, б.“в“ ЗЗД, не се
съдържат в жалбата, включително и по отношение на вземането за мораторна лихва.
Не е налице нарушение на императивни материалноправни норми, за които
съдът следи служебно.
По изложените съображения
решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
20.11.2019г. по гр. дело № 48609/2018г. на Софийски районен съд, 26 състав в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.