№ 170
гр. Благоевград, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20241200501283 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
„Младост – 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
съдебен адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 13, ет.3, против
решение №605/06.08.2024г на РС-Благоевград, по гр.д.№2791/23г по описа на
с.с., подадена чрез процесуален представител, с пр. осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
С атакуваното решение са уважени предявените искове по чл.26, ал.1,
предл. първо ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД и с оглед изхода от делото е
разпределена отговорността за разноските по делото.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за
незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява
за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции, ведно с присъждане
на разноските пред двете инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна, поддържа
атакуваното решение и настоява за потвърждаването му, за което също
подробно се аргументира. Претендира разноски.
1
Предмет на делото е и частна жалба от адв.Д. М., като пълномощник на
Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.“** №**, против определение
№1970/02.10.2024г на РС-Благоевград по гр.д.№2791/23г по описа на с.с., с
пр.осн.чл.248,ал.3 от ГПК.
С атакувания съдебен акт е отхвърлена като неоснователна молбата за
изменение решението в частта досежно разноските, като в полза на
процесуалния представител на ищеца се присъди допълнително адвокатско
възнаграждение.
Недоволен от така постановеният акт е останал процесуалният
представител, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на
исканото адвокатско възнаграждение.
Ответната страна оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
първоинстанционния акт, настоявайки за неговото потвърждаване.
Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно,
налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради
това настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на
същата и препраща към констатациите на РС. В тях след подробен анализ на
обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела за установено, че на 21.07.2022г между ответника „Фератум България“
ЕООД (кредитор) и ищеца Н. И. Б. (кредитополучател) е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя сумата от 250лв, при подробно
уговорените условия (вж. и договора). Страните са постигнали съгласие
същата да се върната от кредитополучателя в срок от 45 дни, считано от
датата на превеждане на сумата- на 04.09.2022г. Уговорено е още, че
кредитополучателят следва да върне на кредитора общо сумата в размер на
262, 80лв, която включва сумата по кредита и лихва в размер на 12, 80лв при
договорен лихвен процент от 5, 12%. В договора е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 49, 93%. В чл.5 от договора е
2
предвидено още, че предоставеният кредит се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „Мултитюд банк“ в полза на дружеството, като договорът за
поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е
сключен заемния. Предвидено е още, че с одобряване от дружеството на
предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката за обезпечението не
може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението (вж.чл.5 от договора).
Според част 3 „Разходи по кредита“, чл.4.3 от представената по делото
Преддоговорна информация (СЕФ) размерът на разходите за гарант ще бъдат в
размер на 107, 20лв, като е предвидено, че посочените разходи не се включват
в ГПР по кредита.
Липсва спор по делото, че въпросната сума от 107, 20лв, представляваща
възнаграждение за поръчителство, е била заплатена от ищеца по сметка на
въззивното дружество, което обстоятелство е било обявено от съда и за
ненуждаещо се от доказване (вж. и справката за получени от „Фератум
България“ ЕООД плащания).
Според заключението на съдебно-техническата експертиза при
кандидатстване за процесния договор за кредит „Фератум България“ ЕООД е
предоставило на ищеца: преддоговорна информация (стандартен европейски
формат), договора за потребителски кредит и Общите условия, уреждащи
отношенията между кредитора и неговите клиенти. Вещото лице е
констатирало, че ищеца Н.Б. е потвърдил получаването на въпросните
документи и е дал съгласие за сключване на договора за потребителски
кредит. Експертът потвърждава, че при кандидатстването за кредита на
потребителя е дадена възможност за избор на поръчител между „Мултитюд
банк“ (Фератум банк) или личен гарант.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза размерът на усвоената от
ищеца сума по процесния договор за потребителски кредит от 21.07.2022г е в
размер на 250лв. Вещото лице е изчислило ГПР по договора за кредит в
размер на 16 510, 51%, вземайки предвид възнаградителната лихва и
възнаграждението за обезпечение. На въпроса дали са налице данни за
превеждане на процесната сума от 107, 20лв от „Фератум България“ ЕООД на
„Фератум Банк“ вещото лице е отговорило, че не може да отговори, тъй като
въззивното дружество не е предоставило на вещото лице платежно нареждане
3
за извършеното плащане с мотив, че това представлява фирмена тайна и
нарушава вътрешните правила на дружеството.
При тези данни РС правилно е уважил предявените искове по чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Изложените в тази връзка съображения
се споделят изцяло от настоящия състав, тъй като са основани на
доказателствения материал, закона, теорията и константата съдебна практика.
Ето защо и по арг. на чл.272 ГПК препраща към първоинстанционните
мотиви.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, според които
районният съд неправилно е приел, че посоченият в договора за кредит ГПР не
съответствал на действителните разходи по кредита. По арг. от чл.11, ал.1, т.10
ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като в него се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. В чл.19, ал.1
ЗПК е предвидено, че ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Същевременно общ разход по кредита
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (арг. от §1, т.1 ЗПК). В
случая в представения договор за потребителски кредит формално е посочен
ГПР в размер на 49, 93%, който принципно не надвишава максималния по
чл.19, ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит обаче не се сочи по какъв
начин е формиран ГПР, респ. какви компоненти включва, което препятства
възможността да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
образува и дали същите съответстват на чл.19, ал.1 ЗПК. Ето защо и
договорът противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Отделно и независимо от горното следва да се посочи, че така посоченият
4
размер на ГПР на практика не отразява и действителния такъв, тъй като
същият не включва възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита
по арг. от §1, т.1 ЗПК. Това е така, доколкото въпросното възнаграждение
представлява разход пряко свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, без който е невъзможно одобряването на договора за кредит от
кредитора. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява безспорно, че ГПР по процесния договор за кредит при включване
на задължението по договора за поръчителство възлиза на 16 510%, което
далеч надхвърля максимума по чл.19, ал.4 ЗПК. Липсата на разход в договора
при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора за
потребителски кредит по арг. от чл.22 от ЗПК (вж.Опр.№50685/30.09.2022 г. на
ВКС по гр.д.№578/2022 г., III г. о. и др.). В този контекст се налага извода, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, респ. е недействителен, а развитите от жалбоподателя доводи в
обратната насока не може да бъдат споделени.
Несъстоятелни са и оплакванията на жалбоподателя, според които
сключването на договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“ (Малта) не е
задължително условие при отпускане на кредита, като поръчителят е могъл да
обезпечи договора си за кредит и с поръчителството на физически лица,
поради което кредитодателят не е имал право, респ. и задължение да включи
сумата по договора за поръчителство в ГПР по договора. Действително,
съобразно съдебно-техническата експертиза, при кандидатстване за кредит от
„Фератум България“ ЕООД може да се подаде заявка и с личен гарант. От
клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит обаче следва друг извод.
Така в посочената клауза изрично е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителството на „Мултитюд Банк“, като в цитирания член опция кредитът
да се обезпечи с поръчителството на физическо лице не е посочена, противно
на твърденията на жалбоподателя. В заявлението за кандидатстване за кредит
е посочено относно физическото лице-гарант, че същото се одобрява от
„Фератум България“ след извършване на проверка на неговата
платежоспособност, докато за поръчителството от страна на „Фератум Банк“
липсва такава оценка за одобряване. Същевременно, липсват доказателства по
делото електронната система за кандидатстване за отпускане на паричен заем
5
да съдържа информация относно продължителността на т.нар. проверка на
„платежоспособността“ на физическото лице, посочено за поръчител, нито
конкретните параметри на т.нар. „платежоспособност“. Изложеното води до
единствено възможния извод, че потребителят е бил изправен пред
единствената възможност да ползва избрания от кредитора гарант в лицето на
„Фератум Банк“ за да получи искания кредит. Ето защо и изложените в
обратната насока доводи на жалбоподателя са неоснователни.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че според въззивния съд
уговорената такса гарант има характер на допълнително възнаграждение за
кредитора, като същата противоречи на принципа за добросъвестност и
справедливост на договарянето, поради това, че е в размер близък до размера
на главницата. Освен това, съгласно чл.16 ЗПК кредиторът следва да оцени
кредитоспособността на потребителя, преди да предостави кредит, а в случая
с оспорената клауза рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника се прехвърля върху длъжника и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията му след като кредитът е отпуснат, с
което опасността от свърхзадлъжнялост несъмнено нараства. Така
постигнатата договорка противоречи и на чл.143, ал.1 т.5 ЗЗП, тъй като има за
последица заплащане на допълнителна такса, свързана с усвояване на кредита,
което недопустимо по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Неоснователни са също доводите на жалбоподателя за самостоятелния
характер на двете правоотношения – по договора за кредит и договора за
поръчителство. От материалите по делото се установява, че и двете
облигационни отношения се развиват чрез интернет страницата на кредитора
и с неговото пряко участие и одобрение, поради което и съдът намира, че
двата договора взаимно се обуславят, поради което следва да се разглеждат
като едно цяло.
Не на последно място - неоснователни са и оплакванията, че
жалбоподателя не се е обогатил с платените суми, свързани с договора за
гаранция. По делото е безспорно, че ищецът е платил на ответника процесната
сума от 107, 20лв, представляваща възнаграждение за предоставено
6
поръчителство по договора. Доколкото процесният договор за кредит е
недействителен, то по арг. от чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД същата се явява
платена без основание, поради което следва да бъде върната на ищеца.
В този контекст атакуваното решение се явява правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните,
които са от значение за правилното решаване на спора.
По частната жалба срещу определението по чл.248, ал.1 ГПК:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Дължимото се в полза на адв.Д.М. адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по
реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. следва да се определи като се съобразят вида на
спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и
количеството на извършената работа (вж. Опр.№1967 от 23.04.2024г на ВКС
по гр.д.№3404/2023г, III г.о.). В случая са били предявени два иска – иск по
чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД за нищожност на договор за поръчителство и иск по
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платената въз основа на договора сума.
Така предявените искове не се отличават с фактическа и правна сложност, тъй
като районният съд е преценил единствено действителността на договора
съобразно критериите по чл.19, ал.4 ЗПК и като последица от уважаването на
иска за нищожност е уважил и осъдителния иск за връщане на недължимо
платената сума. Материалният интерес по делото също не е висок, доколкото
и двата иска са с цена от по 107, 20лв. Същевременно, извършените от
процесуалния представител на ищцата (адв.Д.М.) процесуални действия се
изразяват единствено в подаване на исковата молба и три молби, в които се
изразява становище по основателността на иска, без явяване в открито
съдебно заседание. Ето защо, като се отчете горното и икономическата
конюктура в страната, съдът намира, че правилно с атакуваното определение
районният съд е отказал да увеличи присъденото в полза на процесуалния
представител на ищцата адвокатско възнаграждение за осъщественото
безплатно процесуално представителство в размер на 400лв. с ДДС.
По изложените съображения атакуваният акт ще следва да се потвърди.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят
7
разноски за адвокатско възнаграждение.В случая жалбоподателят е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия,
което съдът счита за основателно. Материалният интерес по делото не е висок,
същото не се отличава и с фактическа и правна сложност, а извършените от
адвоката процесуални действия се изразяват в подаване на отговори на
въззивната и частната жалба и становище по хода на делото. Ето защо и
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение пред въззивния съд
следва да се редуцира до сумата от 200лв с ДДС.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №605/06.08.2024г на РС-Благоевград, по гр.д.
№2791/23г по описа на с.с.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1970/02.10.2024г на РС-Благоевград по
гр.д.№2791/23г по описа на с.с.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, бул. „Александър
Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, съдебен адрес гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 13, ет.3, да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********,
гр.Благоевград, **, сумата в размер на 200лв с ДДС, представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8