№ 22061
гр. ********************** 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110119417 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ********************* ЕАД
срещу ******************* и В. Н. Л., с която са предявени осъдителни искове за осъждане
ответниците да заплатят на ищеца при условията на разделна отговорност задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ************************, с абон. № 33694, както
следва:
ответникът ******************* да заплати 1/6 от задълженията, а именно: 223.88
лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 27.52 лв. – мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 13.74 лв. – стойност на извършена услуга
дялово разпределение през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната
лихва от 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 2.72 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.
ответникът В. Н. Л. да заплати 5/6 от задълженията, а именно: 1 119.40 лв. – стойност
на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 137.62 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 68.71 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
05.04.2024 г. до окончателното плащане; 13.59 лв. – мораторна лихва за периода от
16.07.2021 г. до 11.03.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
1
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия
за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че те са изпаднали в
забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е
извършвано от **************** ЕООД. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата ******************* чрез особения
представител адв. Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва
да е клиент на топлинна енергия за имота при твърдения, че липсват достатъчно
доказателства за правото й на собственост. Намира за недоказано през исковия период
**************** ЕООД да е извършвало услугата дялово разпределение на топлинна
енергия. Оспорва дължимостта на цената на тази услуга на ищеца, щом се твърди, че е
извършена от трето лице. Оспорва да е изпаднала в забава по отношение на тази главница.
Моли за отхвърляне на исковете.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответника В. Н.
Л..
Третото лице – помагач на страната на ищеца **************** ЕООД изразява
становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът
на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В настоящия случай писмените доказателства /Нотариален акт за собственост върху
2
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по
ЗТСУ № 110, том 4, нот. д. № 719/1979 г., Саморъчно завещание от 25.05.2015 г., Протокол
от 14.10.2018 г. за неговото обявяване, искови молби/ обосновават извод, че процесният
имот е бил собственост на ********************** Л., починал на 20.12.1995 г., и
****************** Л.а, починала на 21.09.2018 г., като ответниците са техни деца.
Установява се, че след смъртта на ********************** Л. съпругата му
****************** Л.а е станала собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот, а
ответниците – на по 1/6 ид. ч., а след смъртта на ****************** Л.а ответникът Л. е
станал собственик въз основа на саморъчното завещание на още 4/6 ид. ч. от имота.
Ответниците не представят доказателства за различни от така посочените дялове в
съсобствеността, като такива изводи не следват и от писмените доказателства по делото. Не
се доказва по делото извършено от тях разпореждане с правото на собственост преди или по
време на исковия период, поради което съдът приема, че и през него те са били
съсобственици на имота при следните квоти: 1/6 ид. ч. – за ответницата *************; 5/6
ид. ч. – за ответника Л.. При тези факти съдът намира, че ответниците в качеството си на
съсобственици са материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията,
произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота през исковия период, съответно на
правата си в съсобствеността.
Предвид изложеното съдът приема, че между ********************* ЕАД и двамата
ответници е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
************************, с абон. № 33694. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от
общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ********************* ЕАД на клиенти в гр. **********************
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, по отношение на които с Определение
№ 39620/01.10.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет
за окончателен без възражения на страните, им е съобщено, че на съда е служебно известно
публикуването им в един централен и в един местен всекидневник.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на
претендираната цена, включително за доказване на правилното отчитане, разпределение и
остойностяване на доставената топлинна енергия през процесния период, са представени
писмени доказателства от дружеството, извършвало дяловото разпределение на топлинна
енергия, сред които са и изравнителните сметки, както и е прието заключението на съдебно-
техническата експертиза.
Заключението на вещото лице Т. съдът кредитира като обективно, компетентно и
обосновано. От него се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца
технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че
топломерът в абонатната станция през исковия период е бил изправен, тъй като е преминал
проверка, която е приключила със заключение за съответствие. Изяснява се, че
3
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение ****************
ЕООД, като записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки.
Установява се, че през процесния период в имота е имало 5 бр. отоплителни тела с
индивидуални разпределители на разходите за отопление, но не е ползвана топлинна енергия
за отопление на имот. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване през периода е
начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Видно е, че е
начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била
изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са
правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби.
След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение
между ищеца и ответниците за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и
действителното доставяне на такава, то исковете за нейната цена се явяват доказани по
основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от
значение единствено за доказване размера на вземането на ищеца, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърляне на исковете предвид
разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Ответниците дължат цената на реално потребената топлинна енергия в техния имот
през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно
заключението на съдебно-техническата експертиза, намиращо опора и в представените
доказателства от третото лице – помагач. В заключението е отчетено именно реално
доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата
от 1 174.87 лв. без ДДС, респ. на 1 409.84 лв. с ДДС.
В случая ищецът цена на доставената в имота топлинна енергия през исковия период в
по-малък размер – 1 343.28 лв., поради което и с оглед принципа на диспозитивното начало
съдът не може да му присъди вземане в по-голям размер. Съобразно квотите в
съсобствеността ответницата ************* му дължи цена на доставената топлинна
енергия в размер на 223.88 лв., а ответникът Л. – в размер на 1 119.40 лв.
Ответниците не твърдят плащане на задълженията си, поради което исковете са изцяло
основателни, като върху главницата те дължат и законната лихва за периода от 05.04.2024 г.
до окончателното плащане.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главно задължение
на всеки ответник и забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг на всеки ответник. По отношение на
4
забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия от
2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните
сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответниците са изпаднали в
забава в плащането на задълженията си предвид липсата на извършени плащания в
уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2022 г. за главницата за периода от м. 05.2021
г. до м. 04.2022 г. и 15.09.2023 г. за главницата за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2023 г., тъй
като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2022 г. и от 31.07.2023 г.
Размера на дължимата на ищеца мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
11.03.2024 г. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на
законната лихва и приема, че възлиза общо на сумата от 168.33 лв., която надвишава
претендирания с исковата молба размер на вземането, поради което произнасянето на съда
следва да се ограничи до него. Ответницата ************* дължи мораторна лихва в размер
на 27.52 лв., а ответникът Л. – в размер на 137.62 лв. Следователно исковете за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия са изцяло основателни.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява от представените от
третото лице – помагач писмени доказателства и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, че през исковия период дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата,
в която се намира процесният имот, е извършвано от **************** ЕООД. За
ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойността на извършената по
отношение на техния имот услуга, съразмерно на дяла им в съсобствеността. Таксата се
дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от общите условия. Поради
това съдът намира исковете за цената на услугата дялово разпределение за доказан по
основание. Ответниците не оспорват размера на това задължение, поради което съдът
приема, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза общо на
82.45 лв., както е посочено в исковата молба, като ответницата ************* дължи 13.74
лв., а ответникът Л. – 68.71 лв. Те дължат и законната лихва, считано от 05.04.2024 г. до
окончателното плащане.
Що се отнася до исковете за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва
5
да се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за
заплащане на задължението за услугата дялово разпределение, нито за изпратена до
ответниците покана за заплащането й. От това следва извод, че те не са изпаднали в забава
по отношение на тази главница, респ. исковете срещу тях за мораторна лихва върху
стойността на услугата дялово разпределение са неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете. Двамата ответници дължат
разноски в общ размер на 657.65 лв., както следва: 63.65 лв. – държавна такса; 297 лв. –
депозит за вещо лице; 99 лв. – юрисконсултско възнаграждение. От тях ответницата
************* дължи сумата от 109.61 лв., а ответникът Л. – сумата от 548.04 лв.
Ответницата ************* дължи и сумата от 396 лв. – депозит за назначения й особен
представител, т.е. дължимите от нея разноски са в общ размер на 505.61 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *******************, ЕГН **********, с адрес: гр.
************************, да заплати на ********************* ЕАД, ЕИК
*****************, със седалище и адрес на управление: гр. ********************** ул.
***************, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 1/6 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************************, с абон. №
33694, както следва: 223.88 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.
05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното
плащане; 27.52 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 13.74 лв. –
стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 505.61 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2.72 лв. –
мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г. върху цената на услугата дялово
разпределение.
ОСЪЖДА В. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. ************************, да
заплати на ********************* ЕАД, ЕИК *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************** ул. ***************, на основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД 5/6 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************************, с абон. № 33694, както следва: 1 119.40 лв. – стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със
законната лихва от 05.04.2024 г. до окончателното плащане; 137.62 лв. – мораторна лихва за
периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; 68.71 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
6
05.04.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 548.04 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13.59 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021
г. до 11.03.2024 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца **************** ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7