№ 6739
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110103434 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС, срещу Б. Й. К., ЕГН: **********, с адрес:
1АДРЕС, с която се иска съда да
-признае за установено, че ответникът дължи на ищеца: главница по Договор за
потребителски кредит № 11111111 от 20.11.2014 г. в размер на 2661.40 лв., договорно
възнаграждение в размер на 848.56 лв., дължимо за периода от 10.10.2015 г. до 10.02.2017г.
и законна лихва в размер на 459.66 лв., дължима за периода от 10.02.2017г. - датата на
изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № 11111111, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 52892/2022 г. на СРС и
-осъди ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от услуги в
размер на 1695.18 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Твърди се, че на 20.11.2014 г. между „ФИРМА“ ЕООД, в качеството му на
кредитодател и Б. Й. К. като длъжник е сключен Договор за потребителски кредит №
11111111 , по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 3500
лева при следните параметри: Сума на кредита: 3500 лв.;Срок на кредита: 24 месеца; Размер
на вноската: 216.37 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен
процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 5192.88 лв.
Сочи се, че били поискани и закупени допълнителни услуги по които се дължи
възнаграждение за закупен пакет в размер на 2625.12 лева.
Твърди се, че процесната главница е усвоена изцяло, като са рефинансирани стари
задължения на кредитополучателя, а остатъкът от 480.86 лв. е преведен по посочена от Б. Й.
К. банкова сметка.
1
Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 11111111 длъжникът Б. Й. К. дължи на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение
по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се
споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към
деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на
длъжника по делото е в размер на 848.56 лв. Договорното възнаграждение се претендира от
падежа на първата неизплатена вноска -10.10.2015г. до датата на изтичане на погасителния
план - 10.02.2017 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за
допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи
възнаграждение в размер на 2625.12 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева и
дванадесет стотинки/, като длъжникът е заплатил сума в размер на 929.94 лв. /деветстотин
двадесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ и остават да бъдат заплатени 1695.18
лв. /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет стотинки/.
Предметът на Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към
Договора за потребителски кредит е следният: Кредиторът са задължава да предостави на
КЛ по негово искане и при изпълнението на посочените в ОУ изисквания, една или всички
от посочените услуги, изразяващи се в:Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит;Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на
дата на падеж и Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само девет
пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка
към ДПК № 11111111. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план
към Договор за потребителски кредит № 11111111 е изтекъл на дата 10.02.2017 г., с
изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в
пълен размер.
Сочи се, че към настоящия момент размерът на погасеното от Б. Й. К. задължение по
ДПК № 11111111 е в общ размер на 3436.47 лв. /три хиляди четиристотин тридесет и шест
лева и четиридесет и седем стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията по договора, от които номинал в размер на 2612.86 лв. Сумата от 58.61 лв. е
отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „В случай,
че клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“ Сумата от 765.00 лв. /като от тях 192 лв. са платени след входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ е отишла за погасяване на част от
законната лихва, дължима от 10.02.2017 г. - датата на изтичане на погасителния план до
29.09.2022 г.
Претендират се разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор в бланката на възражение по
чл. 414а от ГПК, в който заявява, че плаща редовно всеки месец по 50 лева на кредитора и
намира за неоснователни твърденията за предсрочно погасяване на кредита. Изложени са
съображения за невъзможност за заплащане на сума в по-голям размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
2
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.
240, ал. 1 и 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.
Между Б. Й. К. и „ФИРМА“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит
„ФИРМА” № 11111111 от 20.11.2014 г., по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 3500 лева за срок от 24
месеца, при размер на месечната вноска 216.37 лева, ГПР от 49.90 % и възнаградителна
лихва при годишен лихвен процент от 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 %,
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги 2625.12 лева, общо задължение
7818 лева, като общият размер на вноската е 325.75 лева, от които 109.38 лева - размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги.
По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. От
представени три броя преводни нареждания се установява, че на 21.11.2014 г. ищецът е
превел по банкова сметка, посочена от кредитополучателя в договора на Б. Й. К. сума в
размер на 480.86 лева, както и в полза на „Глобекс финанс“ АД и „Аксес файнанс“ ООД
сумите съответно от 1640.19 лева и 1378.95 лева за погасяване на предходни задължения на
кредитополучателя, като по този начин главницата от 3500 лева е усвоена изцяло.
С Анекс №2 от 08.05.2015 г. е изготвен нов погасителен план, съгласно който
последната погасителна вноска е с падеж 10.02.2017г. Така крайният срок на договора е
настъпил на 10.02.2017 г. и всички вземания по него са изискуеми.
Видно от представения договор за потребителски кредит, общите условия към него и
споразумение а представяне на пакет от допълнителни услуги, страните са уговорили
предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора, изразяващи се в: 1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Видно от представеното от ищеца с молба от 24.04.2023 г. и прието по делото
извлечение по договор за потребителски кредит № 11111111 към 20.04.2023 г. ответника е
заплатил сума в размер на 3580.47 лева.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, разписани
3
детайлно и в сключеното между страните споразумение се дължи за приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж. Тези разпоредби от договора противоречат
на посочената норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по
смисъла на ЗЗП, тъй като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на
такса, която не се допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно
задължение. Няма и доказателства услугите, за които да се дължи допълнителна такса, да са
предоставени. Ето защо тази клауза е нищожна поради липса на основание и съгласие на
страните. Ако въобще става дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни
услуги, то те следва да бъдат включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия
договор за кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. В случая това не е сторено и по този начин,
заобикаляйки закона, се постига ГПР, по-голям от петкратния размер на законната лихва. В
договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в
този процент трябва да е включена и таксата за услуги, която е сигурна печалба за
кредитора.
Налага се извод, че при сключването на договора всъщност не се дава възможност на
длъжника да избегне плащането на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги,
доколкото същите са неразделна част от договора, от погасителния план и от общите
условия на дружеството. След като това е така, във всички случаи вземането за
възнаграждение за тези услуги ще възникне в сферата на кредитора. То затова е уговорено и
като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно годишният лихвен процент няма да е 41.00%, както е записано, а следва
да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от общо 2625.12 лева, формално
уговорено като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това,
доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от
този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 2625.12 лева, изразена като
процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й
размера на ГПР става 144.82 % /изчислен с кредитен калкулатор за ГПР /
https://www.calculator.bg/ по реда на чл. 162 ГПК, надвишаващ законовия максимум- 50 %, а
имено представлява близо четиринадесет пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4
ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 3500 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
4
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорените
допълнителни услуги, представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C:618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C:26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C:70/17 и
C:179/17, EU:C:2019:250/.
Доколкото самият ищец заявява, че длъжникът-ответник е заплатил по кредита сумата
от 3580.47 лева, съдът установява, че вече е погасена чрез плащане главницата от 3500 лева-
единствено дължимата сума по обявения от настоящия състав в мотивите на решението за
недействителен Договор за потребителски кредит „ФИРМА” № 11111111 от 20.11.2014 г.
Дори е налице надплащане- недължимо платена от ответника сума от 80.47 лева.
Ето защо исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има правно на разноски, но доколкото
такива не са претендирни не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, ет. 7, срещу Б. Й. К., ЕГН: **********, с адрес:
1АДРЕС, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД,
във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК и чл. чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД
-за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца : главница по Договор
за потребителски кредит № 11111111 от 20.11.2014 г. в размер на 2661.40 лв., договорно
възнаграждение в размер на 848.56 лв., дължимо за периода от 10.10.2015 г. до 10.02.2017г.
и законна лихва в размер на 459.66 лв., дължима за периода от 10.02.2017г. - датата на
изтичане на погасителния план до 29.09.2022 г., представляващо неизплатено задължение по
5
Договор за потребителски кредит № 11111111, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, по отношение на които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 52892/2022 г. на СРС и
-осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за закупен пакет от
услуги в размер на 1695.18 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и осемнадесет
стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6