Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 05.04.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 477 по описа
на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Адв.В.В.
от САК като пълномощник на К.Г.Т., ЕГН ********** със съдебен адрес: ***
обжалва заповед №РД-00-1046/29.09.2020г. на кмета на община Кюстендил. Релевира
основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Нарушението на материалния
закон свързва с търпимост на строежа по §16, ал.1 от ДР ЗУТ, евентуално за
текущ ремонт във връзка във вр. с писмо изх.№94-К-80/08.04.2020г. от община
Кюстендил. Моли за отмяна на акта. Претендира деловодни разноски.
В
с.з. и писмена защита вх.№1722/05.04.2021г. пълномощникът на жалбоподателката
поддържа жалбата. Твърди, че процесната постройка е законна поради нанасянето й
в ПЗ от 1993г. и действащата КККР и отречената необходимост от издаване на РС
по писмо изх.№94-К-80/08.04.2010г. от общината.
В
с.з. пълномощникът на ответния кмет на община Кюстендил оспорва жалбата като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на жалбоподателката. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
С
оспорената заповед №РД-00-1046/29.09.2020г. на основание чл.223, ал.1, т.8 и
чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на община Кюстендил е наредил на жалбоподателката в
тримесечен срок от влизане в сила на акта да премахне незаконен строеж:
„Постройка на допълващото застрояване“, изградена в дъното на УПИ IX-5966 по плана на гр.Кюстендил за ЦГЧ, на границата между
УПИ IX-5966, УПИ X-5965 и УПИ XXV-5958. Фактите в заповедта са установени от КА №6/30.07.2020г.
на служители от общината. Органът е приел, че УПИ IX-5966
е собственост на жалбоподателката по силата на нот.акт рег.№2966/21.08.2009г.,
акт №100, том XI, дело №1789/2009г. на СВ – Кюстендил за доброволна делба, а
процесният строеж представлява второстепенна постройка на допълващото
застрояване в УПИ IX-5966, кв.292 по плана на града, с
размери 5.10/5.30м и височина 1.60/2.40м, измерени от нивото на прилежащия
терен, разположена в дъното на УПИ-то, на границата между него, УПИ X-5965 и УПИ XXV-5958, с
дървена носеща конструкция, с едноскатен покрив, покрит с етернитови плоскости,
с наклон на покрива към УПИ X-5965 и
дъсчена обшивка на ограждащите стени. Констатацията е за изграждане на строежа
без строителни книжа и документи, в несъответствие с действащия ПУП, на
правилата и нормите на застрояване, с недопустим наклон на покрива към съседния
УПИ, със стреха, навлизаща в съседите, без тяхно съгласие, на вътрешната
регулационна линия на три УПИ, без РУП – нарушение на чл.21, ал.5, чл.41, ал.1
и ал.2, чл.42, ал.1, чл.137, ал.3, чл.147, ал.1, т.1, чл.148, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУТ. Подаденото срещу КА възражение от Т. е прието
за неоснователно. Посочено е, че за територията на УПИ е в сила ПУП, одобрен
със заповед №РД-00-101/22.01.2016г., съгласно който регулационните линии на УПИ
IX-5966 и УПИ X-5965 в
кв.292 минават по имотните граници. Според органа, ако се приеме твърдението,
за липса на ПЗ, предвид визи за проектиране №7/13.01.2017г. и №47/10.04.2018г.,
е необходимо писмено съгласие на съседите поради местонахождението на
постройката на вътрешно регулационните линии, вкл. на границата на три имота и
е необходим РУП, като несъгласието е материализирано в жалба
вх.№94-00-1560/15.05.2020г. на един от съседите. Според органът, постройката не
съответства по вид, местоположение, конфигурация и размери на разрешените
постройки в имота, както и на заснемани в КК и преходните КП постройки в същия
имот, което дискредитира твърденията в нотариално заверена декларация
рег.№1895/26.05.2020г. на жалбоподателката за изграждане на строежа през 1959г.
За неверни са приети твърденията в декларацията, че строежът с идентификатор
41112.503.110.3 е описан в нот.акт №181, том I,
дело №320/1959г., т.к. в КП към този момент липсва сградата. Според органа,
обосноваването на новото изграждане на постройките на допълващото застрояване
на мястото на премахнати амортизирани строежи във вр. с писмо
изх.№94-К-80/08.04.2020г. на общината доказва времето на изграждане/основен
ремонт/реконструкция на същите след 2010г., което ги характеризира като
незаконни. Органът е установил, че за строежът не е образувано производство по
§183, ал.3, §184 от ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр.65/22.07.2003г./ и са неприложими
разпоредбите на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 от ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ,
бр.82/26.10.2012г./.
Заповедта
е връчена на адресата на 06.10.2020г., а жалбата по делото е подадена по пощата
на 19.10.20202г.
КА
№6/30.07.2020г. е изготвен от служители на общината. Неразделна част от същия
са извадка от преходен ПУП, одобрен със заповед №688/19.07.1960г., извадка от
действащ ПУП, одобрен със заповед №925/02.06.1993г., нотариално заверената
декларация от жалбоподателката и снимков материал, приложени на л.39-42 от
делото.
Във
възражението срещу КА Т. твърди търпимост на строежите в имота. В представената
от нея нотариално заверена декларация рег.№1895/26.05.2020г. сочи, че сградите
са съществували преди покупката на имота от родителите й през 1959г., като за
сграда 41112.503.110.1 притежава удостоверение за търпимост
изх.№94-К-158/14.07.2010г., за сграда 41112.503.110.2 притежава одобрен проект,
съгласуван с арх.Г.К.от 10.04.1957г. с №386 /приложен на л.58/, а процесната
сграда 41112.503.110.3 е описана в нот.акт за покупка от 1959г. като пристройка
и на нея е направен ремонт между 1966 и 1968г. със съгласие на съседите и
общината /вж. л.46/. Жалбоподателката е собственик на ПИ 41112.503.110 по КККР
на гр.Кюстендил и постройките в него по силата на нот.акт №16, том II, рег.№2113, нот.дело №192/2009г. на нотариус Никола
Младенов с рег.№566 на НК и район на действие района на КРС, който обективира
договор за доброволна делба на имоти, останали в наследство от Д.Л.П.и Г.И.П..
Последните двама са били собственици на имота, представляващ парцел IX-1409, 1410 в кв.173 по плана на града, ведно с построените
в парцела жилищна къща и пристройка, съгласно нот.акт №181, том I, дело №320/1959г. на Кюстендилския Народен съдия /вж.
л.46-50/.
С
посочените в оспорената заповед Визи за проектиране №47/10.04.2018г. и
№7/13.01.2017г. на главния архитект на община Кюстендил на основание чл.140,
ал.1-3 от ЗУТ е допуснато изготвяне на инвестиционни проекти за строежи в УПИ X-5965, кв.292 за „Жилищна сграда и гараж, долепен до
съществуваща и новопредвидена плътни огради с височина 2.20м“. и за строеж в
УПИ XI-5966, кв.292 за „Жилищна сграда“, които не касаят строежа
по оспорената заповед /вж. л.62-65/.
С
решение от 28.02.1994г. по гр.д.№244/1993г. на КОС е отменена заповед
№925/02.06.1993г. на кмета на общината, с която е одобрен ЗРП на централната
част в частта, в която са нанесени имотните граници и е определен начин на
застрояване на имот пл.№5966, кв.292 по плана на града, собственост на Г.П.и Д.П.вж.
л.80-81/.
С
протоколно определение от 25.10.2021г. на основание чл.193 от ГПК във вр. с
чл.244 от АПК и чл.213 от ЗУТ съдът е открил производство по оспорване
истинността на КА №6/30.07.2020г., в рамките на което е събрал гласни
доказателствени средства чрез разпит на св.Л.Г.Ч. и св.Й.С.Т.и е приел
съдебно-техническа експертиза.
От
заключението на вещо лице арх.А.А.А. е видно, че процесната постройка е с
идентификатор 41112.503.110.3 по КККР на града. Има дървена конструкция. Стените
са изпълнени от дървени стойки и хоризонтални греди над тях с обшивка от
дървесни плоскости по североизточната и северозападната фасади и с обшивка от
дъски – от югозападната фасада. От югоизток постройката е долепена до тухлена
ограда към ПИ 41112.503.120, съответстващ на УПИ XXV,
кв.292 по плана на ЦГЧ на града. Покривът на постройката е едноскатен, изпълнен
от дървени греди по наклона, дъсчена обшивка и покривно покритие от
вълнообразни етернитови плочи. Видът й съответства на снимковия материал от
проверката на л.42 от делото. Постройката е с размери в план 5.05/5.40м с
височина към ПИ 4111.503.109 /УПИ X, кв.292/
от 1.60м и откъм собствения имот – 2.45м. Намира се на разстояние 29.85м от
жилищната града в имота с идентификатор 41112.503.110.1 и на 7.15м от сградата
с идентификатор 41112.503.110.2. Разстоянията до жилищните сгради в УПИ V и УПИ X
са съответно 17.40м и 13.38м.
Разстоянието между постройката и новостроящата се жилищна сграда в УПИ X е 0.6м. Вещото лице сочи, че при огледа на място не може да
направи извод кога е построена процесната постройка. При справка с
регулационните планове установява, че по плановете от 1960г. и 1965г. постройката
не е отразена. В плана от 1993г., действащ понастоящем, постройката е отразена
като „ПС“ /паянтова стопанска постройка/, но с по-малък размер от съществуващия
на място – отчетените по плана размери са 2.70/5.10м. Няма данни за издадено РС
или други строителни книжа за постройката. Приложеният проект за „лятна
кухня-склад“ в имота се отнася за сграда с идентификатор 41112.503.110.2. В
изпълнение на решението на КОС по гр.д.№244/1993г. органът е коригирал границата
между УПИ IX-5966 и УПИ X-5965, като
корекцията е нанесена със зелен цвят на плана, отразена на Приложение №3 към
заключението. Видно от Виза за проектиране №47/10.04.2017г., ПЗ е без промяна в
начина на застрояване за УПИ-то.
Заключението
на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на
писмените доказателства по делото. Страните не го оспорват.
Св.Ч.
сочи, че процесната постройка е построена преди 1980г. без възражения от
съседите. Св.Т. е съставител на оспорения КА и потвърждава констатациите в документа.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
допустима. Жалбоподателката е лице с правен интерес от оспорването. Заповедта
на кмета на общината е индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.3
от ЗУТ с утежняващ за адреса характер, т.к. създава задължение за премахване на
конкретно посочен строеж. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ
пред компетентния административен съд съгласно чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по
чл.168, ал.1 от АПК оспорената заповед е законосъобразен административен акт.
Заповедта
е издадена от оправомощен орган. Обектът по заповедта е строеж от шеста
категория, т.к попада в регламентацията на чл.137, ал.1, т.6 във вр. с чл.147,
ал.1, т.1 от ЗУТ. Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ компетентен административен
орган за издаване на заповедта е кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице.
Заповедта
е издадена при спазване на установената за нея писмена форма. ЗУТ не въвежда
особени правила за съдържанието на заповедта, поради което са приложими общите
изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл.59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено фактическо и правно основание за нейното издаване,
органът - издател, адресатът на акта, датата на издаване, налице е
разпоредителна част с ясно формирано волеизявление на органа, посочен е реда за
оспорване и фигурира подпис на издателя.
При
издаване на заповедта са спазени разписаните в чл.225а, ал.2 от ЗУТ
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена въз основа на КА,
съставен от служители за контрол по строителството в общината. КА е връчен на
адресата, който се е възползвал от правото на възражение в законния срок.
Административният орган е спазил и общото правило по чл.35 от АПК за изясняване
на релевантните за случая факти и обстоятелства, като служебно е събрал всички
относими доказателства във вр. с правомощието по чл.36 от АПК. Изяснените от
органа обстоятелства са обективирани в оспорената заповед. Органът е установил
адресата на акта в лицето на жалбоподателката като възложител на строежа по см.
на чл.161, ал.1 от ЗУТ посредством надлежно доказателствено средство –
декларацията от Т. и нотариалния акт за собственост. Спазен е принципа за
истинност по чл.7 от АПК.
В
рамките на съдебното производство се установи истинността на КА №6/30.07.2020г.
Констатираният при проверката и обективиран в КА строеж като местонахождение,
вид и начин на изграждане, липса на строителни книжа и вида на предвижданията в
ПУП съответстват на действителните факти и обстоятелства, видно от заключението
на вещото лице и показанията на св.Т.. Различията в размерите на строежа в план
са несъществени, т.к. са резултат от технически неточности при измерванията с
минимални отклонения. В този смисъл оспорването на КА е недоказано.
Заповедта
е съответна на материалния закон.
Правното
основание за издаване на заповедта е чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, поради
което материалноправни основания за нейната законосъобразност е
несъответствието на строежа с предвижданията на действащия ПУП и/или липсата на
издадено РС. Наличието само на едно от основанията е достатъчно за реализиране
на фактическия състав за премахването. Видът на строежа като такъв от
допълващото застрояване изключва одобряване на инвестиционен проект по см. на
чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ.
От
заключението на вещото лице се потвърждава извода в КА №6/30.07.2030г., че за
строежът липсва издадено РС по правилото на чл.148, ал.1 от ЗУТ и че същия не
съответства на предвиждания на действащия ПУП-ПЗ по см. на чл.137, ал.3 от ЗУТ.
ПЗ съдържа предвиждания само за основно застрояване, поради което за
изграждането на строежа е необходимо издаване на Виза за проектиране по
правилата на чл.140, ал.3 във вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ. Отмяната на ПУП-ПРЗ от
1993г. за имот пл.№5966, кв.292 по отношение регулацията и определения начин на
застрояване е изпълнена в частта регулационни предвиждания, като е коригирана регулационната
граница по имотните линии на УПИ IX-5966 и
УПИ X-5965, кв.292, но с това не е засегнато разрешеното
строителство в имота на жилищната сграда /основното застрояване/.
Начинът
на изграждане на строежа нарушава изискванията на чл.21, ал.4 и ал.5 от ЗУТ,
т.к. строежът не е изграден свързано по вътрешните имотни граници със съседните
УПИ-та и липсва нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на
имотите. Нарушено е и правилото на чл.42, ал.2 от ЗУТ, т.к. изграждането на
вътрешната граница на УПИ не покрива калканни стени на заварени или
новопредвидени постройки в съседните УПИ-та или плътни огради. Налице е плътна
ограда само от едната страна на строежа.
Противно
на твърдението на оспорващата, строежът не е търпим.
Търпимостта
по §16 от ПР ЗУТ изключва промяна на параметрите на строежа. В случая по
делото, видно от заключението на вещото лице и извадката от ПЗ от 1993г.
постройката отразена в плана като „ПС“ /паянтовата стопанска постройка/ е с
по-малък размер от съществуващия на място, като отчетените размери 2.70/5.10м
се различават съществено от сегашните 5.50/5.40м. Следователно, налице е нов
строеж във вид на преустройство на съществуващия такъв по см. на §1, т.38 от ДР
на ЗУТ, изграден след 1993г., за който няма проведена процедура по §16, ал.2
/ако преустройството е в периода 08.04.1987г. - 30.06.1998г/., респ.§16, ал.3
от ПР /ако преустройството е след 30.06.1998г./. И в двете хипотези е
необходимо деклариране на строежите от техните собственици пред одобряващите
органи до 31.12.1998г. /ал.2/ и в 6-месечен срок от обнародване на ЗУТ, т.е. до
31.09.2001г. /ал.3/. Неприложима е и възможността за узаконяване по §184 ПЗР
ЗИД ЗУТ, която изисква строежът да е изграден преди 2003г. и да има подадено
заявление от собственика в срока по §184, ал.2. Разпоредбата на §127, ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр.82/26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г./ е
материалноправна. Липсата на придадено с преходна разпоредба обратно действие
на същата, обосновава извод за приложимостта й занапред.
Отделно
от горното, търпимостта по §16, ал.1 ПР на ЗУТ е изключена освен поради
преустройството на строежа, така също и поради
недопустимостта му както по правилата на ЗУТ /вж. мотивите по-горе/,
така и по правилата на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./. Съгласно чл.225, ал.1, т.1
от ППЗТСУ за строежа е било необходимо издаване на РС. Нормата на чл.119, ал.2
от ППЗСТУ е допускала направа на второстепенни постройки в имота на оспорващата,
но разполагането им на страничната регулационна линия по правилото на чл.121,
ал.2 от Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /обн. ДВ, бр.69/02.09.1977г., отм.
бр.48/26.05.1995г./ е било допустимо ако калканната стена се покрива напълно от
калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на
собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до
техническата служба при ОбНС или декларация, подписана в присъствието на
длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова
страна да направи също такава постройка, така, че калканните стени да се
покриват напълно с изграждане на противопожарен зид. В казуса по делото липсва
калканно застрояване на процесния строеж, респ. съгласие на съседите, дадено в
предвидената писмена форма, която е форма за доказване. Не са налице
изключенията по чл.121, ал.3 и ал.4 от Наредба №5.
Подадената
от Т. нот.заверена декларация е без доказателствена стойност по делото. Строежът
е с идентификатор 41112.503.110.3 по КККР и за него не се отнася издаденото
Удостоверение за търпимост изх.№94-К-158/14.07.2010г. Строежът не е предмет и на
проекта от 1957г. /вж. заключението на вещото лице/. По начин на изграждане
същият не представлява посочената в нот.акт на родителите на Т. от 1959г.
пристройка. Евентуалното му съществуване като навес към 1959г. не е установено,
т.к. строежът е нанесен като съществуващ едва с плана от 1993г. и то като
паянтова стопанска постройка.
Няма
данни писмо изх.№94-К-80/08.04.2010г. да има връзка с процесния строеж, т.к. в
архива на общината не се съхранява заявлението, по което е постановено писмото.
Независимо от това, писмото има уведомителен характер и не препятства
проверката на съда относно вида на строежа и неговата законност.
Нанасянето
на строежа в КККР не представлява правоизключващо обстоятелство за неговата незаконност.
Нанасянето на строежа в ПУП от 1993г. предполага последващото нанасяне в
одобрената КККР по силата на чл.41, ал.1, т.1 от ЗКИР.
Заповедта
е съответна с целта на ЗУТ. Извършването на незаконно
строителство е тежко нарушение и премахването му е в унисон с принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК.
На
основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК във вр. с чл.228 от ЗУТ съдът ще
отхвърли оспорването.
Поради
изхода от спора оспорващата няма право на деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателката дължи на
община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на К.Г.Т.
/с посочени лични данни/ срещу заповед №РД-00-1046/29.09.2020г. на кмета на
община Кюстендил.
ОСЪЖДА
К.Г. *** деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: