Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I въззивен съдебен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретар Христина Атанасова
като
разгледа докладваното от мл. съдия Н. Исмал
възз. търг. дело № 963 по описа
за 2019 г. на ОС-Варна,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. №
31209/30.04.2019 г. на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори К.Х.Ч.и Б.А.В.,
чрез пълномощника адв. П.Р. и адв. П.П., срещу решение № 1489/11.04.2019 г., постановено по гр. дело
№ 5764/2018 г. по описа на РС-Варна, 21-ви съдебен състав, с което, на
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, въззивникът е осъден да
заплати на „НВТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Юрий Венелин № 22,
ет.1, представлявано от управителя В. Т., действащ чрез адв. Д.Д. и адв. Я.Я.,
сумата от 10808.10 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+“, оформена в застрахователна полица № 440117031019447/10.04.2017
г., валидна за периода от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., вследствие причинени
на притежавания от въззиваемия автомобил „Мерцедес-Бенц”, рег. № **** имуществени
вреди, за което обстоятелство е образувана застрахователна преписка № 44010311710904/22.12.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 258.21 лева, представляваща мораторна лихва
върху дължимата главница за периода от 27.01.2018 г. до 22.04.2018 г.
Решението е постановено при участието
на третото лице – помагач на страната на ответника-въззивник – Община Варна,
Булстат ********* с административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк“
№ 43, представлявана от И.П.в качеството му на Кмет.
Във
въззивната жалба „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД обосновава подробно оплаквания
за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в
цялост. Претендира, че правомерно е
отказал изплащане на обезщетение по заведената щета вследствие неизпълнение на
застрахователния договор от страна на застрахования, което неизпълнение е било
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в договора. Поддържа,
че по делото били опровергани твърденията на насрещната страна за липса на
сигнализация за водопроводна авария и навлизане на вода в подлеза на пътен
възел „Почивка“, както и забрана за навлизане в него към датата на
застрахователното събитие – 21.12.2017 г., около 20.10 часа. Излага, че видно
от Справка рег.№ 819000-2019 по УРИ: 81900-1080/09.01.2019 г. на Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – гр. Варна на 21.12.2017 г. в 19.03 часа в ОДЧ на ОДМВР –
гр. Варна бил получен сигнал за наводняване на пътното платно на бул. „Васил
Левски“ в района на пътен възел „Почивка“. По подадения сигнал в 20.00 часа бил
изпратен екип ППК – 657, който взел необходимите мерки за ограничаване на
пътното движение и достъпа до автоподлеза на пътния възел. Сочи се също, че за
безопасността на участниците в движението, напречно на пътното платно, били
поставени светлоотразителни конуси и полицейски ленти, а движението в посока
к.к. Златни пясъци било отклонено през бул. „Княз Борис I“ до отстраняване на
аварията и отводняване на платното. Твърди, че видно от Справка № ВП –
2123/16.11.2018 г. работната група на ВиК започнала работа по отстраняване на
възникналата авария на 21.12.2017 г. в 20.00 часа, като същата продължила до
16.00 часа на 22.12.2017 г. От изложеното обосновава извод, че към 20.10 часа
този участък е бил забранен за движение. Сочи, че от самите обяснения на ищеца,
обективирани във Възражение вх.№ 26/01.02.2018 г. до централното управление на
застрахователя, се установява, че непосредствено преди да навлезе в подлеза, в
посоката на движение на процесното МПС, той е забелязал полицейския автомобил.
Счита, че ако ищецът е действал при полагане на необходимата грижа, то същият е
щял да намали скоростта, да подходи с внимание към участъка, който е бил
сигнализиран, както постъпил и разпитания по делото свидетел К., който се
движел непосредствено зад автомобила на ищеца, но щом видял багера и патрулната
кола спрял и полицаите го предупредили за аварията.
Намира за недоказани твърденията на
ищеца във връзка с наводняването на автомобила като следствие от бързото
покачване нивото на водата, а за единствено релевантен в случая сочи факта, че
към момента на навлизане в участъка /20.10 часа/ същият вече е бил наводнен и
не е било възможно преминаване. Претендира за установяване неправилната
експлоатация на процесното МПС по см. на т.9.1.13 от ОУ, която изключва
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение при „управление на
леки автомобили на пътни участъци или в места, които предполагат висок риск от
увреждане на МПС, или в резултат от навлизане в пътища, които са явно
неподходящи за движение на МПС от съответния вид“. Позовава се също и на
вменените по силата на новия КЗ, чл. 395, ал.1, задължения на застрахования да
вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди и да спазва
предписанията на застрахователя. Настоява, че ищецът е проявил груба небрежност
с навлизането си в достатъчно добре сигнализиран и осветен участък с високо
ниво на събрани води, за преминаването през които процесното МПС не е
технически пригодено. Като основание за последвалия отказ за изплащане на
обезщетение е посочена и т.10.8 от ОУ към сключения между „НВТ ИНВЕСТ“ ООД и
жалбоподателя застраховка „Каско+“ във връзка с неизпълнение на произтичащите
от договора задължения за застрахования. Отделно от това, въззивникът сочи, че
съгласно т.9.1.17 от ОУ застрахователят не предоставял застрахователно покритие
за щети, настъпили в резултат на повреда на двигателя от навлизане на вода, кал
и други в цилиндрите на двигателя, какъвто е процесният случай. В условията на
евентуалност отправя искане за отхвърляне на ищцовата претенция за заплащане на
сумата от 150 лева, представляваща заплатена сума за „Услуги по регистрация“
във връзка с твърдяната загуба на регистрационна табела вследствие на
застрахователното събитие, като твърди, че същата не представлява покрит
застрахователен риск по процесния договор.
Моли за отмяна на решението и постановяване
на друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отхвърлят
предявените искове, както и да се присъдят извършените съдебни разноски и
адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции.
В
срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна „НВТ ИНВЕСТ“ ООД, чрез пълномощника адв. Я.Я. - ВАК, е
постъпил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по
делото не са били събрани доказателства, от които да се установи наличието на
твърдените от жалбоподателя сигнализация за водопроводна авария, обезопасяване
на пътното платно, респ. временна реорганизация на движението. Сочи, че
единствено установено било как на мястото на наводнението – пътен възел
„Почивка“ е била разположена строителна машина на ВиК, която към момента на
настъпване на застрахователното събитие се намирала на остров встрани от
пътното платно, което е позволявало на МПС да преминават в областта на
наводнения участък. Изложеното се подкрепяло и от изслушаните в хода на
първоинстанционното производство свидетелски показания на свидетеля К.К..
Твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се заключи и че след
пристигането на служителите на МВР на мястото на инцидента са били предприети
някакви действия по реорганизация на движението съобразно разпоредбата на чл.
165, ал. 1, т.9 ЗДвП, доколкото видно от показанията на свидетеля К.
служителите на МВР са се намирали в служебния си автомобил. Намира, че от
приобщеното по делото писмо от 09.01.2019 г. на сектор „Пътна полиция“ на ОД на
МВР – гр. Варна, не може да се заключи каква е била фактическата обстановка
преди навлизането на застрахованото МПС в наводнения участък, който документ не
притежаваща обвързваща доказателствена сила по см. на чл. 179 от ГПК.
Въззиваемото дружество се позовава на
приетото по делото заключение по проведената САТЕ, съгласно което
разположението на аварията в подлеза на пътен възел „Почивка“ в неговата
най-ниска част не позволявало на водача на застрахованото МПС да прецени реално
наличието на вода и нивото й, за което допринасял и момента на инцидента, а
именно тъмната част на денонощието. Оспорва твърденията за проявена груба
небрежност от страна на водача, респ. неизпълнение на задължения по процесния
договор, като подчертава отново отсъствието на сигнализация за аварията и
липсата на обективна възможност за реална преценка на ситуацията. В хода на
производството не били събрани и доказателства за нарушаване правилата за
движение от водача на застрахованото МПС, който според свидетелските показания
се движел с нормална скорост от 50-
Моли за отхвърляне на процесната
въззивна жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване на решението и
присъждане на разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
В проведеното открито съдебно
заседание въззивникът, редовно призовани не изпраща законен представител, чрез
адв. П.П. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият, редовно призован, явява
се законният му представител В. Т., чрез адв. Я.Я. поддържа отговора на
въззивната жалба.
Третото лице помагач /на страната на въззивника/
Община Варна, редовно призован, не изпраща представител.
За
да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. дело № 5764 по
описа за 2018 г. на РС-Варна е образувано по искова молба на „НВТ Инвест“ ООД,
ЕИК ********* срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
на основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 10808.10
лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+“, оформена в застрахователна полица №440117031019447/10.04.2017г.,
валидна за периода 18.04.2017 г. – 17.04.2018 г., вследствие причинени на
притежавания от ищеца МПС марка „Мерцедес-Бенц”, рег. № **** имуществени вреди
вследствие на водопроводна авария, осъществена на 21.12.2017г. в гр. Варна при
движение в посока подлез на пътен възел „Почивка“ на бул. „Васил Левски“, ведно
със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в
съда – 23.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 258.21 лева
представляваща мораторна лихва върху дължимата главница за периода 27.01.2018г.
– 22.04.2018г., съобразно допуснатото изменение на предявените искове с
определение постановено в съдебно заседание на 01.02.2019г.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ищецът притежава МПС марка
„Мерцедес-Бенц”, рег. № В4334 НК, като с ответното дружество в качеството му на
застраховател е възникнало валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Каско“, оформена в застрахователна полица
№440117031019447/10.04.2017г., валидна за периода 18.04.2017г. – 17.04.2018г.
Излага, че на 21.12.2017г., около 20,10 часа в гр. Варна, при движение в посока
подлез на пътен възел „Почивка“ на бул. Васил Левски, застрахованото МПС е
навлязло в район с водопроводна авария, при което в автомобила е проникнала
вода и той е изгаснал. Вследствие инцидента на л.а. са причинени имуществени
вреди в размер на 15681.60 лева, съставляващи необходими разноски за
възстановяване на увреждането. Като част от претендираната главница се иска
присъждане и на сумата от 150 лева съставляваща стойност на смяна на
регистрационните номера на увредения МПС.
Твърди, че за настъпилото увреждане на
л.а. ищецът е уведомил своевременно застрахователя, който е образувал
застрахователна преписка по щета № 44010311710904/22.12.2017г., по която е
постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Всички документи
по застрахователната преписка били предадени на ответника на 05.01.2018г.,
поради което и предвид изтичане на 15 работни дни от предаването им същия
изпадал в забава, поради което считано от 27.01.2018г. до завеждане на ИМ в
съда претендира заплащане на мораторна лихва върху претендираната главница.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. С
отговорът се оспорва механизмът на настъпване на застрахователното събитие,
като се посочва, че отказът на застрахователя да заплати обезщетение за
настъпилите имуществени вреди се основава на т.9.1.13 от ОУ, която визира
освобождаване на застрахователя от отговорност при неправилна експлоатация на
застрахованото МПС. Навлизането във високи води, което предоставя и
уврежданията на л.а. съставлява
неправомерно поведение на водача на застрахования л.а. Излага възражения, че
твърденията за липса на предупреждение на място на аварията не отговарят на
истината, като сочи, че в близост на мястото на аварията е бил разположен
автомобил на МВР, който е указва на водачите безопасните за минаване участъци,
но въпреки това водачът на застрахования л.а. е преминал през наводнения
подлез, при което са настъпили вредите.
В условията на евентуалност сочи, че водачът на л.а. е нарушил т.10.8 от
ОУ, която също дава възможност за отказ заплащане на обезщетение. Сочи, че
навлизайки в подлеза застрахованият не е изпълнил задълженията си да пази и
ползва МПС с грижата на добър стопанин, проявил е груба небрежност при
експлоатацията му. В евентуалност сочи, че основание за отказ е и разпоредбата
на чл. 9.1.17 от ОУ, която освобождава застрахователя от заплащане на повреди
по двигателя от навлизане на вода, кал и др. в цилиндрите на л.а. В
евентуалност намира претенцията за завишена по размер. Сочи, че неоснователно
се претендира и сумата от 150 лева, който разход не се покрива от застрахователния договор.
В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице –помагач
на ответника Община Варна, с който се сочи, че претенцията е неоснователна,
като водача на л.а. е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при което са настъпили и
уврежданията за МПС.Отделно от това посочва, че предвид спецификата на аварията
отговорност би следвало да носи дружеството „ВиК“ ООД.
Настоящият съдебен състав, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и
като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта
– в обжалваната му част.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението
е постановено при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. В конкретния случай въззивникът оспорва приетите за установени от
РС-Варна фактически положения, досежно липсата на обезопасяване на пътния
участък, като в хода на въззивното производство ангажира допълнителни гласни
доказателства, допуснати на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК, за установяване на
факта, че пътният участък е бил отцепен и обезопасен чрез поставени конуси и
ленти от органите на МВР. Излага доводи, за това че водачът, навлизайки в
наводнения подлез въпреки предупредителните сигнали, не е положил дължимата
грижа да опази застрахованото имущество, като не е изпълнил задължението си по
договора, което е изключително с оглед на неговия интерес. Отделно, оспорва и
механизма на настъпване на ПТП, като сочи, че проникването на водата в купето и
двигателя е резултат от неправомерно управление на МПС в недопустимо високи
водни нива. Оспорва и размера на претендираната сума, като счита, че същият не
е установен по несъмнен начин.
Районен съд – Варна е сезиран с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 405,
ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. За да бъде ангажирана договорната отговорност на
ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и
главно доказване следните елементи от фактическия състав: 1.) наличието на
облигационна връзка, учредена по силата на договор за застраховка; 2.)
настъпилото застрахователно събитие по време на действие на договора; 3.)
причинно-следствената връзка между застрахователното събитие и щетите и 4.)
размера на претендираните суми.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да
докаже, че е погасил претендираните суми.
В конкретиката на казуса не се спори
между страните, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 350“ с peг. № В
4334 НК, управляван от законния представител на въззиваемото дружество, е
застрахован по застраховка „Каско+" със застрахователна полица №
440117031019447, валидна от 18.04.2017 г. до 17.04.2018 г., при въззивника -
застрахователна компания „ДЗИ-ОЗ“ АД, което обуславя извода за възникването на
облигационна връзка между страните и че същият е собственост на въззиваемото дружество,
които обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от представените писмени
доказателства – договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №
440117031019447 и заверен препис от свидетелство за регистрация № *********. Сключването
на процесния договор при изготвените от застрахователя и представени по делото
Общи условия не е оспорено от ищеца, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание и са обвързващи за страните.
Не се спори също, че в срока на
действие на сключения помежду им договор за застраховка, процесният автомобил
на 21.12.2017 г. е претърпял пътно-транспортно произшествие.
За доказване механизма на
застрахователното събитие към доказателствения материал е приобщено
заключението на вещото лице по назначената Съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/.
Съдът кредитира същото, тъй като е компетентно дадено, достатъчно пълно, ясно,
обективно, обосновано и неоспорено от страните. Видно от същото, на 21.12.2017
г. застрахованото МПС, движейки се по бул. „Васил Левски“ посока к. к. „Златни
пясъци“, около 20.10 часа при осъществено навлизане в подлеза на пътен възел
„Чайка“ попада във вода с произход спукан магистрален тръбопровод, като
дълбочината на водата се изменила рязко, при което автомобилът е изгаснал. В
хода на откритото съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
уточнява, че навлизането и изгасването на автомобила са два различни момента,
като предвид обстоятелството, че е спукан магистрален тръбопровод водата се
изменя изключително бързо като дълбочина. Още повече, че не се касае за дъждовни
води, които навлизат постепенно от двата края на подлеза /вход и изход/, а се
касае за наводняване от ниската част към висока на подлеза., т.е. не е било
възможно водачът да бъде информиран за дълбочината на водата, дори да е видял
мокро петно в подлеза, като се има предвид и факта, че инцидентът е станал в
тъмната част от денонощието. Добавя, че технически в конкретния случай
прекалено дълбока вода означава тя да е над 20 сантиметра, доколкото това е
клиренсът на застрахования автомобил /най-ниската част на МПС-то спрямо пътното
платно/.
Механизмът на настъпване на
застрахователното събитие от 21.12.2017 г., посочен в САТЕ, е съответен на
гласните доказателства и приобщените писмени доказателства – удостоверение от
МВР, Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ рег. №
833000-2412/28.12.2017 г.; удостоверение № 28.11.2018 г. от „Водоснабдяване и
канализация Варна“ ООД; писмо от 04.12.2018 г. от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.
Варна; писмо от 09.01.2019 г. от началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.
Варна.
От
изложеното следва, че са несъстоятелни доводите на въззивника, че проникването
на водата в купето и двигателя е резултат от неправомерно управление на МПС в
недопустимо високи водни нива. За пълнота следва да се отбележи, че по делото
не са представени доказателства, от които да се установи, че управителят на
въззиваемото дружество е управлявал застрахования лек автомобил в нарушение на
правилата за движение по пътищата, обективирани в ЗДвП. Напротив, видно от удостоверението
от ОДМВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“ /л. 128/, не му е съставен акт за
установяване на административно нарушение. Изложеното опровергава и
твърдението, че застрахования не е положил грижата на добрия стопанин,
доколкото когато става въпрос за управление на МПС, груба небрежност
/неполагане на грижата, която би положил и най-немърливият стопанин/ е виновно
противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, което да е довело до настъпване на увреждането
по застрахованото МПС.
Видно от опис-заключението по щета
44010311710904/22.12.2017 г. /л. 97/ след извършен оглед на автомобила са
установени следните щети - биелите /6 бр./ са за подмяна, модул въздушно
окачване А2129004906 е за подмяна, стойка рег. номер е за подмяна, предната
броня е за боядисване, запалка фар ляв ксенон е за подмяна, необходимо е
почистване и подсушаване общо 10 ч. /определено като тежка деформация/ и
тестване и диагностика 3 ч. /определено като лека деформация/. Констатираните
от застрахователя увреждания са в унисон
със заключението на вещото лице по САТЕ. Посредством последното се установява,
че е налице сериозно увреждане на двигателя, купето в частта му на вътрешен
интериор и ел. управляващи блокове в резултат на настъпилия пътен инцидент.
Възстановителната пазарна стойност на нанесените щети по автомобила е в общ
размер на 10808.10 лева, от които 7846.38 лева – стойността на детайлите за подмяна
и 2961.72 лева – стойността на необходимия труд за отремонтиране.
В заключението експерта поддържа, че щетите
по увредения автомобил, могат да бъдат нанесени при констатирания механизъм на
настъпване на ПТП, което обуславя извода и за наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и застрахователното събитие.
Предвид
изложеното предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ се явява доказан по
основание.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при
съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество –
арг. от чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Размерът
на исковата претенция се установява по несъмнен начин посредством заключението
на вещото лице по САТЕ, като възстановителната пазарна стойност на нанесените
вреди на застрахования автомобил е в общ размер на 10808.10 лева.
В конкретния случай, релевираното от
ответника твърдение за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение,
видно от депозирания от него писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
поддържано и във въззивна жалба, е наличието на хипотезата на т. 9.1.13 и т.
9.1.17 от Раздел I „Общи положения“, Подраздел 9 „Общи изключения“ от ОУ към
застрахователната полица. Доколкото обаче отказът за плащане на застрахователно
обезщетение е предвиден само като правна възможност, а не безусловно, всякога
трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението, което
е изключително с оглед интереса на застрахователя, и настъпилото
застрахователно събитие – арг. от решение № 86 от 18.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2230/2013 г., II т. о., ТК. Тази причинна връзка следва да е налице и в
случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от
договора и същата не може да бъде презюмирана по договорен път. Същата следва
да се докаже в процеса, съгласно общите правила за доказване по чл.154 ГПК, от
застрахователя.
Твърдението на застрахователя, че
около 20.00 часа на 21.12.2017 г. участъкът преди навлизане в наводнения подлез
на пътния възел „Почивка“ е бил затворен за движението и обезопасен чрез
поставените светлоотразителни конуси и ленти от органите на МВР, остава
недоказан. За установяване на този факт в хода на съдебното дирене пред
въззивния съд са събрани гласни доказателства – показанията на свид. Д. и свид.
М., които видно от Справка рег. № 819000-2019 от ОДМВР-Варна, Сектор „Пътна
полиция“, са били изпратени на мястото на авариралия тръбопровод около 20.00
часа след получен в 19.03 часа сигнал в полицията.
Горепосочените гласни доказателства,
обаче, са недопустими, тъй като искането за техния разпит е преклудирано,
доколкото е направено едва в последното съдебно заседание, след доклада по чл. 146 от ГПК и не са налице
предпоставките нито на т. 1, нито на т. 2 от чл. 147 от ГПК. Видно от
доказателствата по делото – възражение от 01.02.2018 г. /л. 20/ и показанията
на свид. К. /л. 86/ - обстоятелството, че на процесната дата и място е имало
полицейски патрул, е доведено до знанието на застрахователя в рамките на
преклузивния срок за доказателствени искания и същото не е нито новооткрито,
нито нововъзникнало. Обстоятелството, че застрахователят не е знаел конкретните
имена на патрулиращите служители на МВР, не променя крайния извод.
Правнорелевантният факт в случая е отцепването на пътя от служители на МВР, а
не конкретно от сивд. Д. или сивд. М..
От друга страна, за пълнота следва да
се отбележи, че настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на свид. М.
и свид. Д., доколкото същите са вътрешнопротиворечиви и не са последователни.
Свид. Д. заявява, че процесните конуси не са били поставени на пътното платно
от него и свид. М., а са ги заварили там при пристигането им. От друга страна,
свид. М. категорично заявява, че конусите са поставени от него и свид. Д. по
протежение на пътното платно веднага, след като са пристигнали. Свид. М.
заявява, че са били нощна смяна със свид. Д., а последният казва, че смяната му
е приключила в 19.00 часа. Свид. Д. заявява, че полицейската кола е била
паркирана в лявата част на пътното платно, а свид. М. ***, като предницата е
гледала към блоковете на ж. к. „Чайка“. Свид. Д. заявява, че след процесното
МПС се е движел и друг автомобил, чийто водач е разпитан пред РС-Варна, а свид.
М. казва, че е нямало друг автомобил, който да се е движел зад застрахования.
Свид. Д. заявява, че когато са пристигнали е имало техника на ВиК, включително
и багер, който чистел почвената маса, а свид. М. – че багерът е дошъл
впоследствие. Свид. Д. заявява, че процесният автомобил е минал между конусите,
а свид. М. – че водачът е блъснал единия конус и същият се влачил с автомобила около
100-150 метра. Така констатираните противоречия пораждат обоснованото съмнение
за обективността и достоверността на показанията на свид. Д. и свид. М..
Отделно, в хода на първоинстанционното
производство е разпитан и свид. К.. Същият заявява, че на процесната дата е
управлявал своето МПС непосредствено /около 100 метра/ зад застрахованото МПС,
като между тях е нямало друго ППС. Същият заявява, че е видял багер, разположен
в лявата част на платното и полицейски автомобил – в дясната част /на бус-лентата/
около който са били и свид. Д. и свид. М., като твърди че на пътя е нямало
поставени светлоотразителни конуси или предупредителни ленти и пътят не е бил
отцепен към онзи момент. Полицейските служители са спрели него, а по отношение
на движещия се пред него автомобил не са били отправени сигнали за спиране.
Поради констатираните съществени
противоречия между показанията на свид. К., от една страна и от друга – на
свид. М. и Д. – и тримата очевидци, между същите е извършена очна ставка. И
тримата свидетели заявяват, че казват истината досежно това дали пътят е бил
отцепен посредством насочващи конуси, но с оглед на посочените по горе
разминавания между показанията на свид. Д. и свид. М., настоящият съдебен
състав кредитира показанията на свид. К.. Последните са логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви, обективни, пълни, кореспондиращи с
останалите доказателства и са в пряка връзка с предмета на доказване, поради
което съдът дава вяра на тях.
Ето защо, въззивният съд приема за
установено от фактическа страна, че на 21.12.2017 г. около 20.00 часа
/непосредствено преди инцидента/ пътният участък преди подлеза на „Чайка“ не е
бил отцепен и обезопасен чрез поставяне на светлоотразителни конуси и ленти
поради аварията в тръбопровода, както и това че полицейските служители не са
предприели съответните мерки за спиране на процесното МПС чрез използване на
стоп палка. Застрахованият, от една страна, не е бил длъжен да предвижда, че
подлезът е наводнен, от друга – не е могъл да предвиди, поради обективни,
независещи от него обстоятелства, изложени по-горе. Това обуславя извода за невиновността на последния,
доколкото е налице случайно събитие. Последното, от своя страна, налага
крайното заключение, че застрахованият не е в неизпълнение на задължението по
застрахователния договор, обективирано в клауза т.9.1.13. от ОУ към
застрахователната полица, което да е значително с оглед интереса на
застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие.
Наред с изложеното, твърдението, че
застрахователят не следва да изплати процесното обезщетение поради наличие на
хипотезата на т. 9.1.17 от ОУ към автомобилна застраховка „Каско+“, е
несъстоятелно. Систематичното ѝ тълкуване, на основание чл. 20 от ЗЗД, с
останалите клаузи от ОУ, води до заключението, че същата обхваща случаите, при
които проникването на вода или кал в цилиндрите на двигателя е в резултат от активно
виновно поведение на застрахования или трето лице, което в конкретния случай не
е установено. РС-Варна е изложил подробни мотиви в тази насока, които се
споделят от настоящия съдебен състав и на основание чл. 272 от ГПК съдът
препраща към тях.
С
оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице
предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ,
поради което застрахователят неправомерно е отказал на застрахованото лице
изплащането на застрахователното обезщетение.
Доказани са в тяхната кумулативност
елементите от фактическия състав на договорната отговорност на застрахователя
по чл. 405, ал. 1 от КЗ, като липсват данни дължимата сума по обезщетението,
предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик.
Основателността на главния иск,
обуславя дължимостта и на произтичащите от него акцесорни задължения за
мораторна лихва в размер на 258.21 лева за периода от 27.01.2018 г. до
22.04.2018 г., чийто начален момент е определен съобразно разпоредбите на чл.
409, вр. чл. 405, ал. 1, вр. чл. 108, ал. 1 от КЗ, както и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в
съда – 23.04.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, обжалваният акт на Рс-Варна следва да бъде потвърден
изцяло.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Въззивникът-ответник няма право на
разноски пред настоящата инстанция, доколкото въззивната му жалба е
неоснователна.
Предвид изхода от спора и направеното
искане на въззиваемата страна-ищец за присъждане на разноски, такива следва да
й бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с уважената част
от иска, а именно –1500.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 1489/11.04.2019 г., постановено по гр. дело № 5764/2018 г. по описа на
ВРС, 21-ви състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със съдебен адрес:***, офис 2, ДА ЗАПЛАТИ на „НВТ ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. Юрий Венелин № 22, ет.1, сторените пред въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски, включващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: