Решение по дело №13177/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    /25.01.2017год., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 24.01.2017г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар М.У., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13177 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по молба на От Т.А.Р. с ЕГН:********** ***, чрез пълномощник и съдебен адресат: адв. **** с адрес на кантора: гр. Варна, бул. **** №16 вх.А, ет. 2, ап. 3, с която е отправено искане за налагане на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на С.М.И. с ЕГН:********** с адрес ***.

Молителката твърди, че ответника С.М.И. е неин бивш съпруг, с когото брака й е прекратен със съдебно решение от 06.04.2004г. Заявява, че със своето държание и поведение той притеснявал и тормозил нея, нейното семейство, децата й, сестра й, братя й и техните семейства.

Твърди, че на 26.10.2016г. около 20:00ч. С.М.И. отишъл в дома й, находящ се в с. ****, общ. Варна, ул. ****. В този момент тя била там заедно със сестра си Гинка А. Симеонова и внуците си. Ответникът държал нож и започнал да блъска по прозорците, отправяйки закани и заплахи за убийство към молителката. Сестра й излязла и заедно с помощта на съседи успели да го успокоят. Молителката се заключила в дома си и се обадила на телефон 112. Пристигнали полицаи, които също били обиждани и псувани от С.М.И., но спрямо него не били предприети никакви действия. На следващия ден молителката депозирала жалби в Районна прокуратура Варна и Районен съд Варна с цел да защитя нарушените си права и с оглед реалната опасност за живота и здравето ми. Твърди, че прояви на домашно насилие спрямо нея от същото лице извън гореописаното, представляващи заплахи и закани за убийство са били налице многократно, вече повече от 15 години. Изтъква, че е депозирала няколкократно жалби в Районна прокуратура Варна. Многократните прояви на домашно насилие изразяващи се в психическо, емоционално и най-вече физическо насилие били и причината, за да поиска развод. Въпреки това, насилието и тормозът продължавали и след обявяването на брака им за прекратен.

Заявява, че в следствие на действията на ответника тя, близките й и особено внуците й изживявали невероятно силен стрес, който се отразявал изключително негативно на емоциалното им състояние и тяхната крехка, детска психика.

В съдебно заседание молителката Т.А.Р. се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа молбата на посочените основания и желае да бъде издадена Заповед за защита с исканоте от тях мерки, които са включени в Заповедта за незабавна защита, като мерките бъдат с възможно най-дългия срок.

Ответникът С.М.И., редовно призован се явява лично. Изрично изтъква, че не желае да ползва адвокатска защита, а ще се защитава сам. Не отрича да е извършил актовете, твърдени от молителката. Заявява, че тогава е употребил алкохол, под чието въздействие е бил агресивен. Заявява, че има психични проблеми, които се обострят след употреба на алкохол. Твърди, че от повече от 10 дни вече не употребява алкохол. Съжалява за стореното. Заявява, че повече няма да извършва актове на насилие над бившата си съпруга –Т..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно декларацията на молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на 26.10.2016г. около 20:00ч. С.М.И. отишъл в дома на молителката, находящ се в с. ****, общ. Варна, ул. ****. В този момент тя била там заедно със сестра си  - св.Гинка А. Симеонова и внуците си. Ответникът държал нож и започнал да блъска по прозорците, отправяйки закани и заплахи за убийство към молителката. Сестра й излязла и заедно с помощта на съседи успели да го успокоят. Молителката се заключила в дома си и се обадила на телефон 112. Пристигнали полицаи, които също били обиждани и псувани от С.М.И., но спрямо него не били предприети никакви действия. Твърди, че прояви на домашно насилие спрямо нея от същото лице извън гореописаното, представляващи заплахи и закани за убийство са били налице многократно, вече повече от 15 години. Изтъква, че е депозирала няколкократно жалби в Районна прокуратура Варна. Многократните прояви на домашно насилие изразяващи се в психическо, емоционално и най-вече физическо насилие били и причината, за да поиска развод. Въпреки това, насилието и тормозът продължавали и след обявяването на брака им за прекратен.

Видно от удостоверение изх.№1699/2003г., с Решение от 06.04.2004г. на ВРС е бил прекратен гражданския брак между молителката и ответника.

Съгласно представената по делото Епикриза №5657/07.11.2014г. издадена от МБАЛ-Варна към ВМА, молителката страда от ГЕРБ, чернодробна цироза с вирусна етиология В+Д без активност. От представена Епикриза №5343/28.03.2016г. от МБАЛ“Св.Анна“ гр.Варна, молителката страда от Световъртеж от централен произход и хроничен хепатит. По делото е приложена Експертно решение №296/30.01.2014г. от ТЕЛК, според което молителката страда от фиброза и цироза на черен дроб, като е определена 50% неработоспособност. Тези медицински документи свидетелстват за хроничните заболявания на молителката.

По делото като доказателство бе приложено писмо, изходящо от Изп.Директор на УМБАЛ“Св.Марина“ гр.Варна, според което ответникът двукратно е бил лекуван в Психиатричните клиники на УМБАЛ“Св.Марина“ гр.Варна, с диагноза „Органично разстройство на личността“, като последното лечение е било в периода 24.11.2016г. – 14.12.2016г. В тази връзка е приложена и Епикриза №48954/411 от 14.12.2016г.

По делото по искане на молителката е разпитана свидетелката **** – нейна сестра. **** твърди, че на 26.10.2016г. била в дома на сестра си. Докато били там, пристигнал ответника. Застанал пред прозореца на къщата и започнал да псува и да обижда молителката. Наричал я „курва“, псувал я, заканвал се, че ще я убие. **** излязла, за да го успокои, като молителката останала в къщата. След като излязла свидетелката, ответника продължил да псува, като насочил обидите си и към нея. Пристигнал съсед, който успял да го успокои. Междувременно пристигнали и повиканите полицаи. След това ответника се прибрал в къщата си, която се намирала на около 200м. от дома на молителката, на друга улица.

Въпреки предоставената му изрична възможност, ответникът заяви, че няма да се възползва от възможността да посочи свидетели, или други доказателства в защита на тезата си.

Така установеното от фактическа страна, налага следните правни изводи:

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т.9 пр.2 –ро ЗЗДН, в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН едномесечен преклузивен срок, което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения:

За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

Анализът представените по делото доказателствата налага извода, че на разглежданата  дата е налице извръшен акт на упражнено насилие от страна на ответника спрямо молителката.

Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита.

С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Нещо повече - същата кореспондира с ангажираните в хода на процеса писмени доказателства събрани от РП-Варна по повод проверката по същия инцидент, както и с обясненията на ответника дадени в съдебно заседание, че действително е отправял заплахи и обиди спрямо бившата си съпруга и молителка по делото, както и изявлението му, че повече няма да я тормози и че е спрял с употребата на алкохол.

Доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН не се опровергава от ангажирани от ответника доказателства, доколкото такива освен собствените му обяснения не бяха представени и за събирането на каквито от негова страна не бе направено искане пред съда.

Съдът кредитира напълно показанията на свидетелката водена от молителката, тъй като тя е била пряк очевидец на станалото, била е в контакт и с молителката и с ответника в момента на упражняване от негова страна на домашното насилие. Гласните доказателства на сестрата на молителката напълно кореспондират с Декларацията по чл. 9 ал.3 ЗЗДН, както и с обясненията на ответника, поради което  съдът ги кредитира като обективни.

Анализирайки писмените доказателства и гласните показания на сестрата на молителката съдът намира за установено и доказано твърдението на молителката че на 26 октомври 2016г. ответникът й е причинил психическо насилие, изразяващо се в отправени заплахи за живота й, придружени от демонстриране на хладно оръжие-нож, отправени обиди и ругатни – т.е. че е извършен акт на физическо  домашно насилие.

Ето защо, следва да се приеме, че са налице предпоставките за определяне спрямо молителката мерки за защита от домашно насилие от ответника, съгласно чл. 5 ЗЗДН.

Молителката е поискала мерки за защита  по реда на чл. 5 , ал.1, т.1 ЗЗДН - а именно да бъде задължен ответникът да се въздържа от домашно насилие, която мярка по смисъла на закона е безсрочна, както и да бъде забранено на ответника да приближава молителката и жилището й на основание  чл. 5  ал. 1  т. 3 , пр.1 и пр.2 от ЗЗДН.

ВРС е уважил Молбата на молителката  с правно основание чл.18 ЗЗДН като е издал  заповед за незабавна защита от домашно насилие с посочените по-горе мерки.

Съдът, без да повтаря горните писмени доказателства, намира молбата за основателна и следва да определи дали исканите мерки за защита са относими към извършения акт на насилие.

Съдът, с оглед данните по делото и обстоятелството, че конфликтите между молителката и ответника имат дългогодишна история, като са се превърнали в явна непоносимост между тях намира, че поисканите от молителката мерки са подходящи по смисъла на закона и тъй като първата мярка е безсрочна а по останалите молителката е посочила максималния срок от 18 месеца за налагането им, съдът намира,че адекватният и справедлив срок за налагането на мерките по чл. 5 ал.1 т.3 предложения 1 и 2 ЗЗДН е максималният 18 месечен. Това е така, защото освен установените трайни конфликтни отношения между тях, съдът съобразява и данните за наличие на психично заболяване от страна на ответника. Към момента не са налице доказателства той да не е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи и контролира постъпките си, но постановяването на мерките за защита с максимален срок, биха гарантирали спокойствието на молителката за продължителен период от време, че ще бъде защитена от евентуални нови актове на домашно насилие. С издаването на заповед за защита молителката ще може да търси съдействие от органите на МВР при нови подобни актове, като в същото време полицейските органи ще имат правното основание да предприемат предвидените в Закона действия.

При така приетото за основателност и доказаност на молбата съдът намира, че поради липсата на каквито и да е данни за трудовите доходи на ответника следва да му наложи задължителната глоба по реда на чл.5, ал.4 ЗЗДН, в минималния размер от 200 лв.

При този изход на спора и на  основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, по сметка на ВРС, в размер на 25.00 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна реализираните от нея и доказани разноски в размер на 200,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ЗАДЪЛЖАВА  С.М.И. с ЕГН:********** с адрес *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА  от извършване на домашно насилие спрямо Т.А.Р. с ЕГН:********** ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.

              ЗАБРАНЯВА на С.М.И. с ЕГН:********** с адрес ***  ДА ПРИБЛИЖАВА:

              - ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Т.А.Р. с ЕГН:********** ***, на по малко от 50 метра,

              - ЖИЛИЩЕТО НА ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ - молителката Т.А.Р. с ЕГН:**********,***, на по малко от 50 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, пр.1 и 2 ЗЗДН за срок от по ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  (считано от влизане в сила на ЗАПОВЕДТА по настоящото Решение)  за всяка от визираните мерки по чл. 5 , ал.1 т. 3, предложения 1 и 2 ЗЗДН.

 

              ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на молителката Т.А.Р. с ЕГН:**********, съгласно постановеното Решение.

             

              ОСЪЖДА С.М.И. с ЕГН:********** с адрес ***, да заплати по сметка на Варненски районен съд ГЛОБА в размер на 200.00 ( двеста ) лева, на основание чл. 5, ал. ЗЗДН.

              ОСЪЖДА С.М.И. с ЕГН:********** с адрес *** да заплати ДЪРЖАВНА ТАКСА, по сметка на Варненски районен съд, в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.

              ОСЪЖДА С.М.И. с ЕГН:********** с адрес *** да заплати на Т.А.Р. с ЕГН:********** *** сумата от 200,00 лв., представляваща реализирани от молителката съдебно-деловодни разноски под формата на заплатено възнаграждение на адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

              ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началник Второ РУМВР гр.Варна, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.

 

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна жалба  пред Варненски окръжен съд в седмодневен срок, считано от датата на обявяването му - 26.01.2016г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: