РЕШЕНИЕ
№ 478
гр.Плевен, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІ-ти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева като разгледа докладваното от съдия Иванова
административно дело № 23 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/, във връзка с чл. 107, ал. 3, чл. 144 и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от адв. З.П.Т.
*** срещу решение №1 от 18.12.2020 г. на
началник сектор „Приходи” в община Никопол , с което е изменен акт за
установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №2247-1/12.11.2020 г.,
л. 10 по делото.
В жалбата и в допълнителна жалба /л.35/ сочи,
че актът е незаконосъобразен. Брат му Г. П.Т. е подал декларация вх.№
328128/27.05.1998 г. по реда на чл.14 от ЗМДТ, без да е бил упълномощен и без
да е представил изрично нотариално пълномощно, и е вписал, че жалбоподателят е
съсобственик на идеална част от недвижим имот. Сочи, че не е приел оставеното
от родителите си наследство – не е подавал молба за приемане на наследството,
не е налице и мълчаливо приемане чрез конклудентни действия, не е извършвал
актове на разпореждане с вещи, останали след тяхната смърт. Моли да се отмени
АУЗ.
С определение № 81/13.01.2021 г. /л.31/
жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава
е внесена в посочения от съда срок /л.36/.
Ответникът не е подал писмен отговор на
жалбата, въпреки дадената му възможност с определение № 120/18.01.2021 г. /л.37/.
В съдебно заседание жалбоподателят- З.П.Т.,***, редовно
уведомен, се явява лично. Сочи, че собственик на имота не се става по реда на
чл.14, ал.6 от ЗМДТ, че не е подал молба за приемане на наследството, нито
молба за отказ и от смъртта на родителите си до датата на огледа от ВЛ не е
ходил в имота. Сочи съдебна практика и я представя. Сочи, че е налице липса на
мотиви. Имотът е в окаяно състояние. Моли да се отмени и да се върне за ново
произнасяне. Моли да се присъдят разноски. В представена в о.с.з. писмена
защита допълнително твърди, че не е спазен чл.109 ДОПК, като посоченият в него
срок е преклузивен. За 2011 г. не е представен размерът на данъчната оценка.
Прилага съдебна практика.
В съдебно заседание за ответникът – Началник
сектор „Приходи” при община Никопол, редовно уведомен, се представлява
от адв.П.. Моли да се отхвърли жалбата. Сочи, че от удостоверението за
наследници е видна наследствената част на жалбоподателя. Същият следва да
докаже, че не е наследник. По отношение на размера на дължимите суми сочи, че
приема размера, посочен от ВЛ – 64,67 лева за данък за недвижими имоти и лихва
и такса битови отпадъци и лихва, доколкото за 2011 г. данъчната оценка няма как
да е значително по-висока от тази в периода 2012 -2019 г. като посоча, че
декларирането на имоти може да стане и служебно. Моли да се присъдят разноски.
Прави възражение относно част от разноските на Т. – за снимки, такса 1,50 лева,
държавна такса, адвокатско възнаграждение, доколкото не е ангажиран друг
адвокат.
Административен съд-Плевен, шести състав, като провери
законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е решение №1 от 18.12.2020 г.
/л.л.4-6/ на началник сектор „Приходи” в община Никопол, с което е изменен акт
за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК №2247-1/12.11.2020
г. /л.л.10-12/ и вместо определените с
АУЗ на л. 10 по делото данък за недвижими имоти в размер на 27,84 лева и лихва
от 17,99 лева се определя данък за недвижими имоти в размер на главница - 21,46
лева и 14,96 лева лихва и ТБО за същия период
-вместо главница от 46,83 лева и лихва
от 32,22 лева се определя - главница 36,27 лева и лихва -26,78 лева за
периода 2011 – 2019 г. или задължението вместо в размер на 124, 88 лева се
определя в размер на 99,48 лева.
Г. П.Т. е подал декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР
на ЗМДТ вх.№328128/27.05.1998 г. /л.л.15-20/ по отношение на имот, находящ се в
с.Евлогиево, общ. Никопол, ул.***, състоящ се от земя, жилище и две
второстепенни сгради. В нея изрично са упоменати и останалите собственици на
имота, между които и З.П.Т., който притежава 1/5 част от имота.
По партидата на З.П.Т. има налични задължения,
представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Същият не
е заплатил задълженията си в законоустановения срок, поради което служебно е
бил издаден процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2247-1/12.11.2020 г., издаден
от данъчен инспектор, орган по приходите съгл. заповед №261/31.08.2020 г.
С процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на З.П.Т. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода
2011 г. – 2020 г., както следва:
- Данък върху недвижимите имоти в размер
на главницата 27,84 лева и лихва върху тази сума към дата 12.11.2020 г. в
размер на 17,99 лева;
- Такса битови отпадъци в размер на
главницата 46,83 лева и лихва върху тази сума към дата 12.11.2020 г. в размер
на 32,22 лева.
Обща сума 124,88 лева.
Следва да се посочи, че в АУЗ съответните
години /без 2020 г./ са посочени два пъти, като начислените суми за годините
понякога са различни, а посоченият сбор от сумите по-горе е от сумите за двете
посочвания.
При обжалването по административен ред, с
посоченото решение №1 от 18.12.2020 г. на началник сектор „Приходи” в община
Никопол АУЗ е изменен, като е прието, че неправилно е определена частта от
притежавания имот на З.Т., посочено е, че същата е 1/5, и АУЗД е изменен в
частта относно установените суми, като ДНИ е в размер на главницата 21,47 лева,
лихва върху същата сума 14,96 лева, ТБО – главница 36,27 лева, лихва върху нея
26,78 лева. Към същото решение е приобщен описаният изменен АУЗ, като процесуалният
представител на органа посочва, че това е измененият акт, издаден след
постановяване на решението.
По делото е приобщена съставена служебна
декларация за имота партиден номер 6507Н7913 /л.л.21-27, 190-195/.
Приобщено по делото е удостоверение за наследници
на П.Т.Б., починал на 06.03.1990 г., между които наследници е жалбоподателят
/л.л.28-29/.
Със заповед №261/31.08.2018 г. /л.45/ на
кмета на община Никопол за постановилата АУЗД Р.В.е наредено от 01.09.2018 г.
да установявава, обезпечава и събира местни данъци и такси.
Със заповед №330/28.02.2017 г. на кмета на
Община Никопол /л.42/ постановилата изменителното решение З.К.е назначена за
началник сектор „Приходи” в община Никопол. Същата заповед е изменяна в частта
й относно възнаграждението с последващи заповеди, приобщени на л.л.43, 44.
Приобщена е заповед №01/02.01.2020 г.
/л.46/, с която е утвърден Устройствен
правилник за дейността, структурата и организацията на работа в Общинската
администрация Никопол за периода 2020 – 2023 г. /л.л.46-63/, като съгласно
чл.46, ал.3, Дейността по „Местни данъци и такси” се осъществява от сектор
„Приходи” към дирекция ”Финансово-счетоводни дейности”.
Приложени по делото са заповеди на кмета
на община Никопол за определяне на териториите за сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване 2010 г. - 2020 г. /л.л.83-93/, от които е видно, че тези дейности
са извършвани в с.Евлогиево през всички тези години; Приобщена е Наредба за
определяне размера на местните данъци на територията на община Никопол заедно с
изменения и приложения на същата /л.л.94-135/. Приобщена е и последващата
наредба, уреждаща същия въпрос, приета на 26.08.2020 г. /л.л.136-163/.
По делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.224-245. Съгласно същото,
данъчната оценка на притежаваната от З.Т. 1/5 ид.част от имота за периода 2011
- 2019 г. е 688,65 лева. Размерът на ДНИ е 16,88 лева главница и 8,35 лева
лихви, като ВЛ в таблица посочва сумите за всяка година;. Установено е, че е налице
фактическо престиране на услугата събиране и извозване на битови отпадъци в
с.Евлогиево за периода 2011-2019 г., съгласно приложените заповеди. В
с.Евлогиево в периода 2011 - 2019 г. се предлага услугата „Обезвреждене в депа
или други съоръжения на битови отпадъци” и услугата „поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване”, съгласно приложени заповеди /л.л.265-281/.
Размерът на ТБО за периода 2011 - 2019 г. е формиран, както следва: данъчната
оценка на имота, умножена по промилите, съгласно наредбата на общински съвет –
Никопол. Посочени са по години съответните промили, като и че размерът на ТБО е
26,43 лева главница и 13,01 лева лихви, като ВЛ в таблица посочва сумите за
всяка година; Имотът в с.Евлогиево, ул.”Вела Пеева” се намира в регулационните
граници на с.Евлогиево и представлява кадастрален номер 8 от 1991 г., и е в
рамките на границите на района, определен от кмета на общината за предоставяне
на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване.
В о.с.з. ВЛ допълнително заявява, че проблем
има за ДНИ и ТБО за 2011 г., като изчислените от органа за тази година суми са
значително по-високи от определените от ВЛ. Огледал е имота, който е необитаем.
Жилищната постройка е негодна за живеене. Данъчната оценка е 3443,20 лева за
целия имот, като доколкото е в регулация, земя от 1 дка, тази оценка се
доближава максимално до истинската.
В съдебно заседание пълномощникът на
ответника посочи, че приема така определения от вещото размер на опредления ДНИ
и ТБО за 2011 г. -2019 г. в размер на ТБО 26,43 лева и лихва към 12.11.2020 г -
-13,01 лева или 39,44 лева и задължение за данък за недвижими имоти за същия период в размер на главница 16,88
лева и лихва от 8,35 лева или общо в
размер на 25,23 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Посоченото Решение е било връчено на З.Т.
на 23.12.2020 г., видно от обратната разписка на л.7, а жалбата е подадена на
05.01.2021 г., видно от вх. номер на общината на л.8, т. е. спазен е срокът по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията
на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, доколкото с АУЗ се засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което и за него съществува правен интерес от
оспорването на акта.
Съдът намира жалбата за допустима .
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган с
оглед приложена заповед за компетентност, като и АУЗ, издаден на
основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от Р.В.В.– данъчен инспектор,
орган по приходите е издаден от компетентен орган с оглед заповед №261/31.08.2018 г. на кмета на община
Никопол, тъй като на същата е наредено
от 01.09.2018 г. да установява, обезпечава и събира местни данъци и такси .
Съдът намира, че решението и актът са издадени в
установената форма, но при съществено нарушение на административно-производствените
правила .
Според АУЗ задълженията на оспорващия произтичат от
подадена декларация от друг съсобственик за притежаван от него недвижим имот
по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 328128/27.05.1998 г. по реда
на чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, като имотът е с партиден номер 3205064021001 и представлява земя 1000
кв.м, жилище с година на построяване 1946 г. с конструкция М1 с РЗП 75 кв.м, две
второстепенни постройки, построени 1960 г., с конструкция ПН – паянтова, и
площи съответно 3 и 8 кв.м., находящи се в с.Евлогиево, община Никопол, ул.***.
Посочено е и правното основание за издаването на
решението и акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
В чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че не се образува производство
по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5
години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало
да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са
постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по
този закон не е предвидено подаването на декларация. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК не се ограничава до приложението й само при
ревизионните актове, но и за актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е процесният. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, което означава, че съдът е длъжен
за него да следи служебно. Разпоредбата чл. 4, ал. 1 ЗМДТ препраща към ДОПК, поради което преценката за преклузивния срок
по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на
административното производство.
Относно задълженията за ДНИ и ТБО не се подават
декларации за всеки период (ежегодно или помесечно), а еднократно, когато се
придобие недвижим имот. Видно от акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, както и от приобщената декларация по чл. 14 ЗМДТ, същата е подадена на 27.05.1998 г. Тази
декларация не може да да бъде относима към преценката дали е изтекъл
преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията от 2011 г. до 2019 г., а
задължението за заплащане на ДНИ и ТБО е за годишен период. Съдебната практика
е категорична, че първоначално подадената декларация замества декларациите за
следващите календарни години. В този смисъл решения по адм. дела № 5336/2016 г. и № 14499/2015 г. на ВАС, VІІ отделение. Правилото на
разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК следва да се
тълкува, като се съобразява спецификата на задълженията и механизма на
декларирането по ЗМДТ. Тъй като за определяне на задължения по ЗМДТ не се
подава декларация за всеки данъчен период (ежегодно или ежемесечно), а
еднократно при придобиване на недвижим имот или при промяна на обстоятелства,
имащи значение за определяне на данъка върху недвижимите имоти, подадената
веднъж декларация служи за определяне на задълженията за всяка следваща година,
тоест следва да се счита, че за всеки данъчен период е подадена декларация.
Следователно преклузивният срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК е изтекъл за периода от 2011 г. до 2014 г.,
както следва: за 2011 г. – 31.12.2016 г.; за 2012 г. – 31.12.2017 г.; за 2013
г. – 31.12.2018 г. и за 2014 г. – 31.12.2019 г., а оспореният пред съда акт, с
който е и започнало данъчното производство, е издаден на 12.11.2020 г.
При така установеното с фактите по делото, не е
следвало да се образува производство по издаване на АУЗ за периода 2011-2014 г.
поради изтичането на преклузивния срок. АУЗ следва да се отмени за този период.
В този смисъл е и съдебната практика – решение
№ 3752 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2020 г.. При така установеното
изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за административния орган е
била преклудирана възможността за образуване на административно производство,
респ. за издаване на процесния АУЗ по отношение на посочените години.
Издаването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК в съответната част представлява
съществено нарушение на административно-производствените правила и обосновава
отмяната му по отношение на установените задължения за 2011-2014 г. В този
смисъл е Решение № 5141 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10940/2020 г.
В останалата част решението и АУЗ по отношение
установените задължения за данък недвижими имоти за периода от 2015 г. – 2019
г. е
законосъобразен, издаден при спазване на
административно-производствените правила и материалния закон, като
неоснователно е възражението, че не следва да се издава служебно от органа. АУЗ
е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по
приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация,
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103,
както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и
не е извършена ревизия. В случая е налице третата хипотеза на нормата –
неплащане на задълженията в срок за периода 2015 г. – 2019 г., тъй като не се
спори по делото, че жалбоподателят не е платил задължението за такса битови
отпадъци за посочените години и ДНИ за същите периоди, за негова идеална част
от наследствения имот недвижим имот на територията на Община Никопол.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти – чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. Данъкът се определя върху
данъчната оценка на недвижимите имоти – чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ. Според чл. 22 от ЗМДТ (в приложимата редакция) Общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5
на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Размерът на ставката е
определен от общинския съвет, като ставката за всяка от годините е посочена
систематизирано и в заключението на ВЛ.
На същия са определени и задължения за такса битови
отпадъци, за предоставяне на услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места.
Според разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено
място с решение на общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба
дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите са
посочени в чл. 71 ЗМДТ, като по отношение на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо тези услуги да не се предоставят от общината.
Предвид посочените разпоредби, за да бъде дължима
таксата за всяка от услугите е необходимо ответникът да докаже наличието на три
кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота към територията на
съответното населено място; обстоятелството, че именно задълженото лице е
собственик или ползвател на този имот и реалното предоставяне на услугите.
Твърденията на жалбоподателя, че не е собственик на
имота, са неоснователни. Факът, че не живее в него, и не е подал изрична
декларация за приемането на наследството на родителите си, не означава, че не е
собственик. Твърденията му са само относно имота и находящите се в него вещи,
но приемане на наследството е налице и в случай, че се получат парични суми,
или се заплатят дългове на наследодателя, или се извърши разпореждане с каквито
и да е вещи, не само намиращи се в процесния имот, но и в други имоти, които са
били собственост на наследодателите на Т.. След като липсва акт, с който З.Т.
се е отказал от наследството на родителите си ,правилно административният орган
се е основал на данните, посочени в подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ от
друг съсобственик. Обстоятелството, че лицето не живее в имота не е означава,
че няма задължение за плащане на ТБО.
По делото няма спор, че процесният имот се намира в с.
Евлогиево, общ. Никопол. Следователно налице са първата и втората кумулативни
предпоставки - принадлежността на имота към територията на съответното населено
място и обстоятелството, че именно задълженото лице е собственик или ползвател
на този имот. Жалбоподателят не е подавал декларации, че не живее и не ползва
имота.
От събраните по делото доказателства се установява, че
е налице и третата предпоставка - реалното предоставяне на услугите. За всяка
година е налице и определен размер на таксата като промили, систематизирано са
посочени в заключението на ВЛ по СИЕ., но ТБО не е дължима за периода 2011 г. –
2014 г., тъй като е приложима нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК и не е следвало
да се образува административно производство с оглед гореизложеното. В частта
обаче по отношение на ДНИ и ТБО за 2015
г. – 2019 г. решението е законосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на ответника заяви,
че приема установеното от вещото лице по отношение на размер на дължимия данък
за недвижими имоти и ТБО. Съдът приема заключението на ВЛ като
задълбочено, компетентно и отговарящо на поставените въпроси, включително и в
частта му, в която сочи, че сумите за ДНИ, ТБО и лихви върху тях са определени
правилно, освен за 2011 г., за която година няма данни за данъчната оценка на
имота, но с оглед недопустимост на административното производство за периода
2011 г. – 2014 г. , то това обстоятелство е неотносимо. Вещото лице посочва, че
е налице разлика при изчисленията на данък и такса битови отпадъци от 1,2
стотинки, но това е с оглед ползвания калкулатор и определените размери от
органа с изключение на 2011 година са верни.
С оглед на изложеното, решението и АУЗ следва да се
отмени в частта му относно установените задължения за ДНИ и ТБО за периодите
2011 г. - 2014 г., доколкото задълженията са определени в нарушение на чл.109,
ал.1 от ДОПК. в размер на 66,48 лева.
С оглед горепосоченото жалбата срещу решението и АУЗ в частта относно определения ДНИ и ТБО за
периода 2015 година – 2019 година следва да бъде отхвърлена и съдът
приема, че правилно е определен ДНИ за
2015 г. – 2019 г. главница – 9,70 лева и лихва към 12.11.2020 г. – 3,04 лева и
задължение за ТБО за същия период в размер на главница от 15,43 лева и лихва от
4,83 лева или общо дължима сума в размер на 33 лева.
С оглед на изложеното, решението
и АУЗ са постановени от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно
производствените правила по отношение на периода 2011г. -2014 г., което е
довело и до нарушение на материалния закон в частта му относно тези години. Решението
и АУЗ от 12.11.2020 г. са законосъобразни по отношение на установените
задължения за ДНИ и ТБО за периода
2015-2019 г., и жалбата следва да се отхвърли за този период. Съдът отбелязва,
че при обжалването по административен ред АУЗД е изменен, като е премахнато
дублирането на години и начисляването два пъти на задължения за ДНИ и ТБО,
както и на лихви върху същите.
С оглед изхода на делото и
искането на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива следва
да се присъдят по компенсация. Жалбоподателят претендира разноски в размер на
625 лева - за държавна такса – 10 лева , за банков превод 3 лева, за изпращане
на писмо с обратна разписка - 3,10 лева,
за адвокатско възнаграждение 300 лева, за депозит за вещо лице – 300 лева и
8,91 лева за проявяване на снимки. Съдът намира, че следва да бъдат признати за
разходи сумата за внесена държавна такса от 10 лева, депозит за изготвяне на
експертиза или 300 лева, а сумата до претендираните 625 лева , съдът намира, че
няма характер на съдебни разноски. Не подлежат на присъждане претендираните
разноски, включително направените разноски в административното производство,
сумите за направени снимки на имота, както и претендираното адвокатско
възнаграждение, доколкото З.Т. защитава свой интерес като жалбоподател, а не
защитатава интереса на друго лице като адвокат.
Жалбата е уважена за 66,48
лева, а е отхвърлена за 33,00 лева. Жалбоподателят има право на разноски и следва
да се присъди пропорционално платената държавна такса в размер на 10 лева –
л.36, и платения депозит за ВЛ в размер на 300 лева – л.217, като с оглед
уважената част от жалбата следва да се присъдят 207,11 лева.
Ответникът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева, видно от адвокатското
пълномощно на л.77.и следва да му се присъдят пропорционално на отхвърлената
част от жалбата 126,06 лева., като след извършване на компенсация между
разноските Община Никопол следва да заплати на З.П.Т.
*** 81,11 лева по компенсация, а
на Община Никопол не следва да се присъдят разноски.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение №1 от 18.12.2020 г. на началник
сектор Приходи в община Никопол и изменения с него АУЗ № 2247-1/12.11.2020 г. в
частта относно определяне на задължения на З.П.Т. *** за данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за периода за 2011 -2014 година
в размер на 66,48 лева.
Отхвърля жалбата на З.П.Т.
срещу решение №1 от 18.12.2020 г. на началник сектор Приходи в община Никопол и
изменения с него АУЗ № 2247-1/12.11.2020 г. в частта му , за установяване на
задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК в частта му за определени
задължения за ТБО и ДНИ 2015 г. -2019 г. – за
данък за недвижими имоти - главница – 9,70 лева и лихва към 12.11.2020 г. – 3,04
лева и задължение за ТБО за същия период в размер на главница от 15,43 лева и
лихва от 4,83 лева или общо дължима сума в размер на 33 лева.
Осъжда Община Никопол, гр.Никопол,
ул.”Александър Стамболийски” №5, ЕИК *********, да заплати на З.П.Т.,***, ЕГН **********,
разноски по компенсация по делото в размер на 81,11 лв. /словом: осемдесет и
един лева и единадесет стотинки/.
Решението да се съобщи на страните.
Решението съгласно чл.160, ал.7 от ДОПК не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/