№ 31
гр. Кубрат, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Иванова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20223320100672 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 КТ по предявени обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание, съответно на изложението, в разпоредбите на чл. 221,
ал. 2 КТ, чл. 86 ЗЗД и чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът – „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на 02.03.2021 г.
наименование на „Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано от управителя
Л.А. чрез адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: гр. Русе, ** като твърди, че: Д. Д. Д., ЕГН
**********, с рег. пост./наст. адрес в ** е работил за дружеството в изпълнение на сключен
между тях Трудов договор № 163/ 08.10.2018 г. и Доп.споразумение № 64/ 20.05.2019 г.;
цитирания трудов договор между страните е прекратен с дисциплинарното уволнение на
работника със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 223/ 30.10.2019 г.,
връчена на работника на 01.11.2019 г. с куриерска пратка; влязла в сила, тъй като не е
обжалвана от работника; работникът не е изпълнил задължението си по чл. 221, ал. 2 КТ –
макар да е бил длъжен да плати на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за договорения 45 – дневен срок на предизвестието, и да е поканен
да го изпълни с изрична клауза на цитираната по – горе заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, не го е направил, поради което моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му плати обезщетение в размер на 1 175.83 лева,
съставляващи брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно с
1
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция – 21.10.2022 г., до
окончателното изпълнение, и за осъждането му да заплати на ищеца направените от него
разноски по делото.
Ответникът – Д. Д. Д., ЕГН **********, с надлежно удостоверен със справка от
04.11.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в ** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител – адв. Пл. Х., на който е връчено съобщение на 14.12.2022 г., е дал
писмен отговор в 1-месечния срок, постъпил с вх. № 3452/ 19.12.2022 г., с който заявява
становище за допустимост, а по същество неоснователност на исковата претенция, тъй като
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Д., поради дисциплинарното
му наказване е издадена след изтичане на 2-месечния срок от откриване на нарушението,
считано от 07.08.2019 г.; преклузивния 2-месечен срок е изтекъл на 07.10.2019 г., а заповед
за налагане на дисц.наказание е издадена на 30.10.2019 г.; не е връчена на ответника, поради
което и не е обжалвана от него; като заявява възражение за незаконосъобразност на Заповед
№ 223/ 30.10.2019 г., заявява становище за неоснователност на предявената искова
претенция за присъждане срещу ответника на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно установено, че Д. Д. Д.,
ЕГН ********** от с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, е работил за дружеството в
изпълнение на сключен между тях Трудов договор № 163/ 08.10.2018 г. и Доп.споразумение
№ 64/ 20.05.2019 г. на длъжност „Машинен оператор“ за неопределено време, считано от
08.10.2018 г.. Цитирания трудов договор между страните е прекратен с дисциплинарното
уволнение на работника със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 223/
30.10.2019 г., връчена на лице, определено като „Стефан“, на 01.11.2019 г. с куриерска
пратка, като видно от разписката – л. 12 от делото, не е извършено вписване на връзка
между посоченото лице и адресата – Д. Д..
Ищецът приема връчването на цитираната заповед за редовно удостоверено, поради
което счита същата за влязла в сила с изтичане на срока за обжалване – 02.01.2020 г., тъй
като не е оспорена от ответника, в качеството му на дисциплинарно наказан с уволнение –
прекратяване на трудовото правоотношение, работник, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр.с
чл. 190, ал. 1, т. 2, вр. чл. 187, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ, поради неявяване на работника на
работа в периода 04.08.2019 г. - 15.08.2019 г. – л. 11 от делото.
От приетата ССчЕ се установява, че през периода, през който работодателят е останал
без работник, дължимата сума за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ е в размер на 1 175.83 лв.
При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема
следното: Разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ предвижда, при дисциплинарно уволнение,
работникът или служителят да дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение. По съображения за справедливост и равнопоставеност, разумът на
законодателя е виновната за прекратяването на трудовото отношение страна да понесе
отговорност за претърпените от работодателя вреди от това. Трудовият договор се
2
прекратява без предизвестие, от което възниква задължението за обезвреда.
Първата предпоставка за основателност на иска е дисциплинарното уволнение на
ищеца да е законно /Р. № 55/5.04.2012 г., по ГД № 1306/2010 г., IV г. о., на ВКС; Р. №
247/23.06.2011 г., ГД № 960/2010 г., III г. о., на ВКС/.
В конкретния случай, по делото липсват доказателства приложената към исковата
молба Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 223/ 30.10.2019 г. да е връчена на
работника на указаната в приложената на л. 12 разписка дата - 01.11.2019 г..
Съгласно разясненията на Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011
г., III г. о., ГК, цитирам: „В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да
бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на
нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил като допустим способ за
връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване
по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго
връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК,
както и съобразно специалния закон ..
Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или
получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на
узнаване на нейното съществено съдържание - изразена воля от работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е
направено, напр. с връчването на трудовата книжка.“
В процесния случай ищцовото дружество не установява редовност на връчването,
въпреки указаната им тежест на доказване. Неоснователни са доводите, изложени в
становището вх. № 450/ 14.02.2022 г. Не се спори, че регистрирания от работника адрес е в
**, като същото се установява и от изготвените служебно от съда справки в НБД
„Население“, но също така несъмнено се установява, че връчителят не е изпълнил
задълженията си по чл. 44, ал. 1, изречение второ ГПК, а именно: „Той отбелязва качеството
на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на
самоличността му, чрез представяне на документ за самоличност.“ , за което свидетелства
пряко съдържанието на съставената за целта разписка. Вписването на собствено име
„Стефан“ не е достатъчно за удостоверяване на самоличност на несъмнено друго – различно
от адресата, лице, съгласило се да приеме изпратените за връчване на адресата документи, а
още по малко удостоверява уведомяването му, респ. поемането от него на задължение да го
предаде на адресата, в изпълнение изискванията на чл. 46 от ГПК. Поради което и съдът не
може да приеме/ да сметне, в изпълнение разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ГПК, че връчването е
извършено на адресата – ответника по делото, с получаването на съобщението и пратката,
съдържаща процесната заповед за уволнение, от друго лице, което не е индивидуализирано
надлежно и не е отбелязано качеството му – пълнолетен от кръга на домашните на адресата
или който живее на същия адрес.
3
Не се твърди и не се установява друг момент на узнаване на нейното съществено
съдържание – изразената воля на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение и правното основание, на което това е направено, напр. с връчване на
трудовата книжка на работника или по друг начин.
На следващо място, основателно е заявеното от особения представител на ответника
възражение за незаконност на дисциплинарното уволнение на ответника, тъй като заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение с Д. Д., поради дисциплинарното му
наказване е издадена след изтичане на 2-месечния срок от откриване на нарушението.
Несъмнено от съдържанието на приложеното към исковата молба искане по чл. 193, ал. 1 КТ
– л. 10 от делото, и на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание – л. 11 от делото,
се установява, че със съставена от Ц.Л. в качеството му на „Организатор производство,
топилен участък“ Докладна записка от 15.08.2019 г. е открито извършеното от работника
нарушение – отсъствие от работа от 04. до 15.08.2019 г.“, поради което считано от
посочената от работодателя дата – 15.08.2019 г., на което е уведомен надлежно за
извършеното от работника нарушение, е започнал да тече преклузивния 2-месечен срок по
чл. 194, ал. 1 КТ, и е изтекъл на 15.10.2019 г., ден вторник, а заповед за налагане на
дисц.наказание е издадена на 30.10.2019 г.
„Откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, означава узнаване от
субекта на дисциплинарната власт за нарушението на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субектът на нарушението, времето и мястото на извършването
му, съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна
страна, които го квалифицират като нарушение. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриването на нарушението, т.е. от установяване на посочените съществени елементи от
конкретния негов фактически състав, работодателят следва да извърши, ако прецени за
необходимо, съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на
случая. Той е длъжен и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения, за да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание и да определи вида му.
Не е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да му
бъдат предоставяни документи за причината за извършването му.
По разпореждане на закона срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ се брои в месеци и изтича на
съответното число на последния, втория месец. Не се твърди и не се установява наличие на
основания за спиране, поради ползван отпуск – полагаем платен, поради временна
нетрудоспособност, и пр., по смисъла на чл. 194, ал. 3 КТ, в рамките на този срок.
Като краен резултат, съдът приема, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл на
15.10.2019 г., като до тази дата заповедта за налагане на дисциплинарно наказание трябва не
само да бъде издадена от работодателя, но и да бъде връчена на работника или служителя
(съгласно разясненията на решение № 209 от 21.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 87/2018 г., III
г. о., ГК, решение № 175/24.06.2013 г. по гр. д. № 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение №
256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС). След 15.10.2019 г.
субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание, ако
4
не е упражнено, се препятства.
Процесната заповед за дисциплинарно нарушение не се установява да е връчена на
адресата – наказания работник, ответник по делото и до сега, тоест след като срокът за
налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл, с което и се препятства възможността за
налагане на наказание.
С оглед така извършените процедурни нарушения и неспазване на законовия срок,
уволнението е незаконно и приложената към исковата молба заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ не е породила правните последици, към които е
насочена, вкл. за плащане на претендираното срещу ответника обезщетение.
Исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена, като
с оглед изхода на делото на ищеца ответника не дължи и разноски по делото.
Воден изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Линамар Лайт металс Русе“ – ЕООД, променено на
02.03.2021 г. наименование на „Монтюпе” – ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 8А, представлявано
от управителя Л.А. чрез адв. М. Б., АК – Русе, съд. адрес: гр. Русе, ** срещу Д. Д. Д., ЕГН
**********, с надлежно удостоверен със справка от 04.11.2022 г. рег. пост./ наст. адрес в **
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Пл. Х., АК –
Разград, искови претенции за плащане на обезщетение в размер на 1 175.83 лева,
съставляващи брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като
последица от дисциплинарното му уволнение със Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № 223/ 30.10.2019 г., на основание чл. 221, ал. 2 КТ, ведно с законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата претенция – 21.10.2022 г., до окончателното
изпълнение, на основание чл. 86 ЗЗД, и за осъждането му да заплати на ищеца направените
от него разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните с връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград.
На назначение на ответника Д. Д. Д., ЕГН **********, особен представител да се
изплати възнаграждение в размер на внесения от ищеца депозит – 400.00 (четиристотин)
лева.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
5