№ 621
гр. Варна, 23.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20223001000511 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Национална електрическа компания" ЕАД, със
седалище гр.София срещу определение №123/10.05.2022 г. по т.д.№188/2021 г. по описа на
ОС - Добрич, с което е спряно производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване на адм. дело №5156/2019 г. по описа на АССГ.
Жалбоподателят излага, че в случая не е налице преюдициалност между двете
производства, поради което моли да бъде отменено определението като неправилно. Счита,
че следва да се съобрази разпоредбата на чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката, съгласно
която обжалването на решенията на КЕВР не спира изпълнението им, като по силата на
предварителното изпълнение, предвидено от закона, процесният индивидуален
административен акт е породил действие към процесния период.
Насрещната страна „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД е подала писмен отговор, в който
оспорва жалбата.
Варненският апелативен съд, състав на търговско отделение, като прецени данните
по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в
рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:
Производството по т.д.№188/2021 г. на ОС-Добрич е образувано по предявен от
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД срещу „АТАНАСОВ ГРУП“
ЕООД, иск с правно основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 774 151,64 лв.,
претендирана като сбор от надплатени по преференциални цени суми за продадена
електрическа енергия над годишния лимит за НСП, за периода м.декември 2016 г. –
м.декември 2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
За да спре производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът основава исковата си претенцията си и на решение №СП-4/24.03.2021г. на КЕВР,
което е обжалвано от ответника „АТАНАСОВ ГРУП“ ЕООД, като е образувано АД №5156
1
по описа на АССГ за 2021 г., което не е приключило с влязъл в законна сила съдебен акт,
като изходът от обжалването на администратиения акт, предпоставя решаването на стора по
исковото производство.
Действително в исковата молба се сочи, че с оглед изменението на разпоредбата на
чл.31, ал.5, т.1 ЗЕВИ вр. § 17 ПЗР ЗЕВИ, Комисията за енергийно и водно регулиране е
приела решение № СП - 1/31.07.2015 г., в т.6.35 от което е определено нетно специфично
производство на ел. енергия от биоелектрически централи с инсталирана мощност над 500
до 1500 кВт с комбиниран цикъл, работещи чрез индиректно използване на биомаса от
растителни и животински отпадъци, в размер на 6510 кВч. Твърди се, че след отмяна на
горното решение е прието Решение № СП-4/24.03.2021 г. на КЕВР, с което е установено,
считано от 31.07.2015 г. нетно специфично производство на електрическа енергия в размер
6510 кВч, въз основа на което е определена преференциална цена 447.43 лв./мВч. Спорният
въпрос е каква цена се дължи за произведеното от ответника количество ел.енергия,
надхвърлящо т.нар. нетно специфично производство – преференциална или цена за
излишък.
С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е прието, че общественият доставчик,
съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници - до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена на излишък на балансиращия пазар. Тези решения на КЕВР, каквото
е процесното, не само подлежат на незабавно изпълнение, като обжалването им не спира
изпълнението, но и искането за спиране на изпълнението, освен на решения за налагане на
санкции, прекратяване или отнемане на лицензии и сертификати, е недопустимо /чл.13, ал.9
ЗЕ/. Законодателят е преценил, че отношенията, които се регулират с тези административни
актове, са от особена обществена значимост, поради което за разлика от останалите
индивидуални административни актове, чието оспорване спира изпълнението и само по
искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение /чл. 166 и чл. 167 АПК/,
те имат незабавно изпълнение, чието спиране е недопустимо.
След като по силата на закон е допуснато предварително изпълнение на
горепосоченото решение на КЕВР и със закон се предвижда изрична забрана за съдебен
контрол на допуснатото предварително изпълнение, то спирането на настоящото
производство поради висящността на административното производство по оспорване на
решението на КЕВР, на практика би довело до спиране на изпълнението на това решение,
което е недопустим правен резултат.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице
хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което определението за спиране на
производството следва да бъде отменено.
С оглед изхода от обжалването и направеното искане, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на държавна такса, в
размер на 15 лева и възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският апелатиен съд, състав на Търговск отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №123/10.05.2022 г. по т.д.№188/2021 г. по описа на ОС -
Добрич, с което е спряно производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до
приключване на адм. дело №5156/2019 г. по описа на АССГ.
ВРЪЩА делото на ОС - Добрич за продължаване на съдопроизводствените
действия.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3