Р Е Ш Е Н И Е № 398
гр. Силистра, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА, наказателен състав, в публично заседание петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
участието на секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от съдия С. Йовчева АНД № 705 по описа за 2019 г. на Районен съд – Силистра, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П.Г.С. с ЕГН-**********
*** против Наказателно постановление № 64, издадено на 09.08.2019 г. от проф. О.
Д. А., в качеството му на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДП) глоба
в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл.
139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДП. Независимо от наложеното наказание е отразено, че
жалбоподателят дължи плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата
(ЗП) във вр. с §25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лева на основание чл.
189е, ал. 7 от ЗДП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за
изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят оспорва НП като
незаконосъобразно и неправилно. Твърдят се съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят посочва,
че не е собственик на МПС, макар и да го е управлявал в деня на проверката.
Посочва, че не е бил запознат с факта, че таксата не е била заплатена от
собственика или от трето лице. Твърди се, че е налице маловажен случай,
доколкото не е наказван за подобно деяние преди проверката. Навеждат се доводи,
че се касае за инцидент случай, а глобата многократно нахвърля компенсаторната
такса. Моли се за отмяна на процесното НП.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН,
от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява. За него се явява защитника му, който поддържа
жалбата. В хода по съществото моли съда да отмени процесното НП, доколкото е
налице маловажно деяние. Отделно посочва, че е налице по-благоприятна норма –
чл. 179, ал. 3 от ЗДП, която предвижда глоба в размер на 300,00 лева, въведена
с изменение на закона, публикувано в ДВ бр. 105 от 2018 г.
Процесуалният
представител на наказващия орган посочва, че поддържа изцяло НП. Излага доводи
за неоснователност на жалбата, доколкото след редакцията на нормата за
посоченото нарушение е предвидено наказание в размер на 1800 лева.
Редовно призовани
Районна прокуратура Силистра не изпращат
представител и не заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните
доказателства по приложената преписка и непосредствено в съдебно заседание,
прие за установено следното от фактическа страна:
На 15.03.2019 г.
актосъставителят Н. и колегата му – свид. А., и двамата инспектори в АПИ, били
дежурни и изпълнявали задълженията си на републикански път II-71. Намирали се на км. 18 в посока гр.
С. в границите на Община С.. Свидетелите били уведомени от друг служител, който
извършвал проверка на преминаващите МПС за установено неплащане на винетна
такса. Автомобилът на служителя бил оборудван с камера и електронно устройство
за проверка дали е заплатена винетна такса за движение по републиканката пътна
мрежа К2. Проверяващите били уведомени, че устройството е засякло водач, който
управлява МПС без заплатена винетна такса. С оглед посоченото им от служителя
около 11:30 ч. актосъставителят Н. и свид. А. спрели за проверка жалбоподателя П.Г.С.,
който управлявал тежкотоварен автомобил с регистрационен № СС6872СА, собственост
на Б. Т. Т.. Актосъставителят се представил и поискал документите за ППС.
Поискал да извърши провери дали има залепен стикер на винетка. Причината била,
че е възможно винетката да не е електронна. При проверката проверяващите
установили, че няма залепен стикер. Жалбоподателят обяснил, че ППС не е негова
собственост. След повторна проверка в системата актосъставителят съставил АУАН
срещу жалбоподателя, в който вписал установеното, преценявайки че с действията
си С. не е изпълнил задълженията си по чл. 139, ал. 6 от ЗДП, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3 от ЗДП.
Актът бил съставен в присъствието на свид. А.. При предявяването му жалбоподателят не посочил възражения. Ведно с
връчването на акта, на жалбоподателя била връчена и разписка (л. 11). С нея
жалбоподателят декларира, че е получил препис от акта и е бил уведомен, че ако в
срок от 14 дни от получаване на акта заплати компесаторна такса по чл. 10, ал.
2 от ЗП в размер на 125 лева, може да бъде освободен от административно
наказателна отговорност и няма да бъде издадено наказателно постановление.
Въз основа на съставения
АУАН с бланков № 001714 било издадено и оспорваното НП № 64 от 09.08.2019 г., с
което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на
жалбоподателя. Наказващият орган посочил при описанието на фактите, че в 11:30
ч. на 15.03.2019 г. жалбоподателят в качеството си на водач е управлявал пътно
транспортно средство с регистрационен № СС6872СА, вид товарен автомобил, марка
„Мерцедес“, модел 814К, с обща техническа маса 7490 кг по републикански път II-71 на км 18 в посока за движение гр. С.,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Отразен е факт, че за ППС не е
заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
Наказващият орган посочва като място на нарушението км 18 на републикански път II-71 (ок.п. С. – С. – Х. – К. – ок.п. Д.
– Б. – О.), за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 1 на Решение № 959 на МС от
31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което
се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища. Прави се извод, че е установено, че ППС с
регистрационен № СС6872СА към момента на проверката няма заплатена винетна
такса, която да съответства на регистрационния номер и категорията на пътното
превозно средство. Наказващият орган посочва, че съгласно чл. 189е, ал. 8 от
ЗДП нарушението се потвърждава чрез справка в електронната система за събиране
на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 011, като данните са отразени в
съставения АУАН. Посочил също, че с цел потвърждаване на категорията на
посоченото ППС е извършена справка в Националния регистър на превозните
средства и техните собственици, воден от МВР чрез система за междурегистров
обмен, в резултат на което е установено, че ППС с регистрационен № СС6872СА е
вид товарен автомобил от категория N2, към която принадлежат МПС с технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 12 тона. Наказващият орган отразил факта, че срещу
предявения на жалбоподателя АУАН не са постъпили възражения, както и че
нарушителят е разполагал с възможността съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДП да
заплати компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗДП в 14-дневен срок от връчване
на акта, в който случай се освобождава от административно наказателна
отговорност. Посочено е, че компесаторна такса не е постъпвала по сметката на
АПИ. АНО преценил, че са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на
защита на нарушителя. В НП се прави извод, че с оглед събраните доказателства
по безспорен и категоричен начин е установено, че е извършено деяние,
съставляващо нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДП, самоличността на
извършителя и неговата вина. С оглед фактите на основание чл. 179, ал. 3, т. 2
от ЗДП (в редакцията, действала към 15.03.2019 г. ) на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1500 лева. Независимо от наложеното наказание е отразено, че
жалбоподателят дължи плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП във вр. с §25 от
ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДП и чл.
4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Горната фактическа обстановка се установява чрез събраните
гласни доказателства (разпитите на актосъставителя
Николови свид. А.) , както и от
писмените доказателства, приобщени към делото. Не са събрани доказателства,
опровергаващи горепосочените факти.
След справка в системата на https://web.bgtoll.bg/TollProduct,
съдът установи, че към момента за съответното ППС няма заплатена винетна такса.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
По същество жалбата е неоснователна в частта, в която се
иска отмяна или изменение на наложеното административно наказание.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и
НП:
Съдът не установи допускането на
съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административнонаказателното
производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при
спазване на процедурата по ЗАНН от компетентни органи съгласно чл. 167а от ЗДП и
приложените заповеди (л. 12 – 26, л. 28 – 31). Актът е издаден в срока,
предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление също
е издадено в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен съобразно разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити,
визирани в чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото на извършване на нарушението,
собственото, бащино, фамилно име, адрес и ЕГН на нарушителя, данните за
актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 от чл. 42 от ЗАНН. Налице е фактическо
описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
В издаденото наказателно постановление въз основа на
съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени
собственото, бащиното и фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало,
датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните относно актосъставителя, както
и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Посочени са разпоредбите, които жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и
размера на наложеното му наказание. Следва да се отбележи, че в НП е посочено
допълнително като факт, че МПС е от категория N2. Последното е установено след направена справка
(л. 27) от лице, на което е възложено по закон да извърши такава справка,
съгласно чл. 167а, ал. 6 от ЗДП. Очевидно технически е невъзможно такава
справка да се извърши от проверяващия на мястото на проверката. Според съда това
не нарушава правото на защита на жалбоподателя, доколкото в акта е посочено, че
управлява тежкотоварен автомобил, а предвиденото наказание по чл. 179, ал. 3,
т. 1 от ЗДП (редакция, действала към 15.03.2019 г.) е глоба в размер на 3000
лева. Съдът взе предвид факта, че АНО посочва и текста на чл. 139, ал. 5 от ЗДП
освен отразения от актосъставителя чл. 139, ал. 6. Разпоредбата на ал. 5 обаче
не отразява задължение на водача, а е обща. В този смисъл посочването ѝ в
НП с нищо не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Последният вече е имал възможност да се
защитава по такива факти.
С оглед материално-правната законосъобразност и
обоснованост на съставения АУАН и оспорваното НП:
Според чл. 139,
ал. 6 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. В случая безспорно е
установено, че не е заплатена винетна такса за управляваното от жалбоподателя
ППС с регистрационен №
СС6872СА - товарен автомобил от категория N2, към която принадлежат МПС с
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 12 тона. На
15.03.2019 г. около 11:30 ч. жалбоподателят е спрян за проверка, докато
управлявал посоченото по-горе МПС на км
18 на републикански път II-71
(ок.п. С. – С. – Х. – К. – ок.п. Д. – Б. – О.), за който се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към
т. 1 на Решение № 959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на
републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса и
за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона
за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
На първо място, съдът прие, че следва да обсъди
възражението на жалбоподателя дали изобщо може да носи административно
наказателна отговорност след като не е собственик на МПС и не е бил запознат от
собственика дали таксата е била заплатена от него. Възражението е ирелевантно.
Следва да се има предвид, че собственикът няма задължение да плати винетна
такса, доколкото може изобщо да не използва автомобила или да го използва по
пътища, където не е необходимо заплащане
на винетна такса. Съгласно чл. 139, ал. 6 от ЗДП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата
по чл. 10, ал. 1,
т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Законодателят е възложил това задължение на водача напълно логично, защото
именно водача взема решение къде, по какъв път да управлява ППС. В този смисъл
е без значение в случая дали собственикът е уведомил водача, че няма заплатена
винетна такса. Преценката извършва водача, а не собственика на ППС.
Жалбоподателят посочва, че няма вина, тъй като не е знаел, че няма заплатена
винетна такса. Според чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Съгласно
ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидени случаи.
Настоящият не е такъв. Незнанието, че винетна такса не е заплатена не изключва
административно наказателната отговорност, доколкото именно водачът носи
задължение да се увери, че винетна такса е заплатена преди да използва път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. В случая жалбоподателят е бил
длъжен и е могъл да узнае, че за ППС няма заплатена винетна такса, доколкото
именно той е натоварен със задължението да провери това обстоятелство. В този
смисъл правилно АНО е приел, че жалбоподателят е извършил посоченото административно
нарушение. На следващо място, законодателят е предвидил освобождаване от административно
наказателна отговорност при заплащане на компесаторна такса в 14-дневен срок от
връчване на акта. Видно от приложената разписка на л. 11, жалбоподателят е
запознат с този факт. Въпреки това в посочения срок не е внесена сумата от 125
лева, представляваща компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП. В този смисъл
съдът приема, че АНО правилно е ангажирал административно наказателна
отговорност за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДП.
Служебно и във връзка с Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, съда следва да направи
преценка дали е налице маловажност на случая. В обхвата й се включва и проверка
за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са
задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Горното налага задължение за съда да провери дали са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за
определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от
съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е
извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно
чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл.
93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения.
По
делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното, с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Не се
сочат обстоятелства, които да водят до извод, че е налице деяние с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от този вид.
Относно искането за изменение размера на наложената
глоба с оглед по-благоприятна разпоредба:
Не е налице по-благоприятна разпоредба. Напротив,
действащата разпоредба за нарушение от този вид (чл. 179, ал. 3а от ЗДП)
предвижда наказание глоба в размер на 1800 лева. Цитираната разпоредба на чл.
179, ал. 3 от ЗДП има предвид случаите на неплатена винетна такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. тя се отнася за пътни превозни средства по чл. 10а, ал.
7 от ЗП, а именно ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна
на 3,5 тона. Фактите обаче сочат, че жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил от категория N2,
към която принадлежат МПС с технически допустима максимална маса над 3,5 тона, но не повече от 12 тона.
В този смисъл е невъзможно прилагането на чл. 179, ал. 3 от ЗДП.
Независимо от наложеното наказание е отразено, че
жалбоподателят дължи плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата
(ЗП) във вр. с §25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лева на основание чл.
189е, ал. 7 от ЗДП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за
изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна
инфраструктура“. Съдът възприе посоченото като обезщетение. Плащането на такса
се предвижда независимо от наложеното административно наказание. Съдът
установи, че ППС не попада в категорията ППС по чл. 10а, ал. 7, към който
препраща чл. 10а, ал. 2. Освен това в Тарифата за таксите, които се събират от
Агенция „Пътна инфраструктура“ няма посочена стойност за използване на път от
първа или втора категория за уикенд. Изчисляването на стойността на таксата по
необходимост в случая, съгласно чл. 10б от ЗП е обвързано с изминатото
разстояние и техническата изправност на поддържаната от АПИ Електронна система
за събиране на тол такси. Доколкото по делото не са събрани доказателства в
тази посока, съдът прецени, че следва да отмени процесното НП в тази му част.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд
- Силистра,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 64,
издадено на 09.08.2019 г. от проф. О. Д. А., в качеството му на член на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя П.Г.С.
с ЕГН-********** ***, е наложено административно наказание на основание на
основание чл. 179, ал. 3, т. 2 от Закона за движение по пътищата глоба в размер
на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и
ал. 6 от Закона за движение по пътищата.
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление № 64, издадено на 09.08.2019 г. от проф. О. Д. А., в качеството
му на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, в частта
му, с която е постановено, че жалбоподателя П.Г.С. с ЕГН-********** дължи
плащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с §25 от
ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДП и чл.
4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Силвина Йовчева