Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 123
гр. Ботевград, 20.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: К.Н.
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 1727 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от Г. Е. Г. и Н.Е.Г., чрез пълномощник
адв. М.Н. от САК, срещу А.С.М. са предявени обективно съединени искове в
условията на евентуалност: 1.) с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № **,
том 3, рег. № **, дело № **г. на нотариус Д.Г.рег. № 371 РНК поради липса на
основание; 2.) с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за издръжка и гледане, обективиран в НА № **, том 3,
рег. № **, дело № **г. на нотариус Д.Г.рег. № 371 РНК поради невъзможен
предмет; 3.) с правно основание чл. 33,
ал. 1 във вр. с чл. 27, предл.
последно ЗЗД за унищожаване на договор за издръжка и гледане, обективиран в
НА № **, том 3, рег. № **, дело № **г. на нотариус Д.Г.рег. № 371 РНК поради
сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия. Претендират се и
сторените деловодни разноски.
В исковата молба се сочи, че ищците са наследници на Е.Г.Л.,
починал на ***г. Приживе наследодателят Е.Л. се развел с майката на ищците по
силата на Решение № ***г., постановено по гр. д. № ***г. по описа на РС –
Ботевград, влязло в сила на 18.11.1998 г. По време на брака си родителите на
ищците закупили апартамент № **на ет. 2, вх. Б, бл. ** в кв. ** на гр. П.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75,92
кв. м. при съседи: стълбище, ап. № 6 от вх. А, ап. № 17 от вх. Б и двор, заедно
с принадлежащите избено помещение № 4 със светла площ от 4,94 кв. м. при
съседи: коридор, общо помещение и двор и таванско помещение № 4 със светла площ
от 4,42 кв. м. при съседи: коридор, таванско помещение № 3 и таванско помещение
№ 5, както и 3,08 % ид. ч. от общите части на
сградата и същите идеални части от отстъпеното право на строеж. След
прекратяването на брака на родителите на ищците апартаментът бил предмет на
съдебна делба по гр. д. № ***г. по описа на РС – Ботевград. Наследодателят Е.Г.Л.
имал намерение да прехвърли апартамента на своите син и дъщеря Г. и Н. Г..
Преговорите били водени в присъствието на жената, с която живеел. По делбеното производство било постановено Решение № ***г., с което
процесният имот е допуснат до делба. Впоследствие с Решение № ***г., влязло в
сила на 19.06.2010 г., имотът бил изнесен на публична продан. Наследодателят Е.Л.
бил осъден да заплаща подобрения на майката на ищците. През 20**г. и *** г. Е.Л.
живял при сина си в Мадрид. Когато решил да се връща в България, ищецът дал на
баща си 2000 евро, за да си купи кола. Отново със средства на ищеца Н.Г.
неговият баща погасил задължението си по изп. дело № ***
на ЧСИ С.Л.. През лятото на *** г. ищцата Г.Г.
направила основен ремонт на процесния апартамент, като баща й й помагал да
сложат теракот в жилището. Е.Л. споделил на дъщеря
си, че има заделени средства над 6500 евро. През м. септември *** г. ищците
разбрали, че баща им е болен. Месец по – късно последният се обадил на ищцата Г.
Л. и й казал, че има нужда от нейната помощ, тъй като е болен и живее при жена
в гр. М.. Ищцата своевременно организирала провеждането на консултации със
специалисти и медицински изследвания, като откарала баща си в болница в гр.
София. След проведените консултации и изследвания ищцата откарала баща си
обратно в дома на ответницата в гр. М.. Вместо да продължи лекарското
наблюдение в столицата, Е.Л. се обадил на дъщеря си и й заявил, че не иска да
ходи в софийски болници, а иска ищците да платят здравните му осигуровки и да
се лекува във Враца и М.. Ищците внесли неплатените здравни осигуровки в размер
на 1300 лв. и изпратили документ за извършеното плащане на баща си чрез куриер,
така както се били уговорили по телефона. Пратката била доставена до адрес, но
куриерът направил отбелязване, че адресатът отказва да я получи. В следващия
един месец контактът на ищците с баща им се оказал невъзможен. На телефонните
им позвънявания отговаряла ответницата, която казвала, че не може да
разговарят. В единствения проведен разговор с баща си, ищцата Г.Г. лично чула от баща си, че ответницата му забранява да
общува с нея и с брат й. По описания начин се твърди, че Е.Л. е бил поставен в
условията на крайна нужда и зависимост от ответницата, тъй като децата му и
ищци по делото живеели в чужбина. Последните разбрали за смъртта му едва в деня
на погребението и то от трети лица. Е.Л. починал на ***г. През 2018 г. ищците
се върнали в България, за да декларират имуществото, получено от баща си.
Установили, че неговата ½ ид. ч. от процесния апартамент на ***.*** г. е прехвърлена на
ответницата с нотариален акт срещу задължение за издръжка и гледане, които
ответницата да предоставя на Е.Л. лично и чрез трето лице. В заключение се
сочи, че ответницата обективно не е била в състояние да осигури на Е.Л.
условията на живот, които същият е имал преди да се разболее. Отделно от това Е.Л.
разполагал с достатъчно лични свои средства, така че не се налагало да разчита
на чужда помощ. Твърди се нищожност поради липса на основание на договора за
издръжка и гледане, обективиран в НА № **, том 3, рег. № **, дело № **г. на
нотариус Д.Г.рег. № 371 РНК. По отношение на избеното помещение № 4 и
таванското помещение № 4 се твърди нищожност и поради невъзможен предмет, тъй
като по договор те се прехвърлят изцяло, а не в съответните идеални части, притежавани
от Е.Л.. В евентуалност се твърди унищожаемост на сделката поради сключването й
при крайна нужда. По същество искането към съда е да прогласи нищожността на
договора на посочените основания, а в евентуалност същият да бъде унищожен по
съдебен ред като сключен поради крайна нужда.
Ответницата е получила препис от исковата молба, като е
подала отговор в законоустановения срок. Оспорва
исковете като неоснователни. Сочи, че до смъртта на ответника е изпълнявала
задължението си за издръжка и гледане. До сключването на прехвърлителната
сделка публичната продан на имота не била реализирана. По отношение довода за
нищожен предмет се сочи, че е допусната техническа грешка, като волята на
страните е да се прехвърли именно ½ ид. ч. от
избеното и таванското помещение. Отношенията между починалия Е. Г. и ищците
изобщо не били такива, каквито се описвали в исковата молба. Г. не разполагал с
никакви средства преди смъртта си и живеел изцяло на разноски на ответницата.
По същество се иска отхвърляне на исковете.
В откритото съдебно заседание страните поддържат
доводите и исканията си. Ответницата доразвива подробни аргументи и в писмени
бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно заверено копие от 07.04.2004 г. на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими
имоти (отм.), Е.Г.Л. и съпругата му Ц.И.Л. са закупили процесния
апартамент, находящ се в гр. П., бивша държавна
собственост.
По силата на Решение № ***г. по гр. д. № ***г. на РС –
Ботевград е прекратен бракът между Е.Г.Л. и Ц.И.Л., като семейното жилище е
предоставено за ползване на Ц.И.Л..
С Решение № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на РС –
Ботевград процесният апартамент е допуснат до делба
между двамата бивши съпрузи Е.Г.Л. и Ц.И.Л.
при равни квоти.
С Решение № ***г. по гр. д. № ***г. по описа на РС –
Ботевград, влязло в сила на 19.06.2010 г., жилището е изнесено на публична
продан.
Съгласно НА за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № **/***.*** г., том III, рег. № **, дело № ***
от ***г., Е.Г.Л. прехвърля на отв. А.М. ½ ид. ч. от процесния недвижим имот срещу задължение на последната
пожизнено да му осигурява издръжка и гледане лично или чрез трето лице.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № ***г.,
изд. от Община П., след смъртта си, настъпила на ***г., Е.Г.Л. е оставил двама
наследници – ищците Г.Г. и Н.Г..
От Вносна бележка от 18.10.*** г. се установява, че на
същата дата адв. М.Н. е извършила плащане в размер на 1300 лв. към ТД на НАП –
София област. Като основание за плащане е посочено „НЗОК“, с пояснение, че
задължено лице е Е.Г.Л..
Видно от Удостоверение изх. № ***г., изд. от Служба по
вписванията – гр. М., след придобиването на имота, ответницата е учредила две
ипотеки върху същия, а впоследствие едната е заличена.
От представените медицински документи (резултати от
компютърна томография, ехограми и резултати от кръвни
изследвания) се установява, че на 24.08.*** г. на Е. Г. е направено томографско изследване, при което е насочен към гастроентеролог
и повторно изследване. При повторно изследване на 01.09.*** г. е установена
туморна формация със значителни размери в десния дял на черния дроб.
Съгласно показанията на свидетелите Т.Ц.и И.Д., Е. Г.
се завърнал в с. С. през 20**г. в окаяно състояние. В дома му нямало дори ток и
вода, поради което съселяните му помагали с каквото можели. В края на 20**г.
(м. декември) се запознал с отв. А.М., която го
поканила да живее в дома й в гр. М. – обширен апартамент, разполагащ с всичко
необходимо. Св. Д. споделя по – детайлни впечатления, а именно уточнява, че
няколко месеца след като заживели заедно, А.М. и Е. Г. заминали да работят в
Италия. Върнали се през август *** г. През септември същата година Г. се
почувствал зле. Лекарите установили онкологично заболяване на черния дроб. Г.
се изследвал и лекувал в столицата и в провинцията, като през цялото време го
съпътствала ответницата, която заплащала всички разходи по лечението. Дъщерята
на Г. се прибрала веднъж в България, завела го в болница в гр. София и
заплатила здравните му осигуровки. Лично Е. Г. споделил на св. Д., че е
прехвърлил част от процесния апартамент на отв. А.М..
Свидетелката Ц.Д.заявява пред съда, че през 20**г. Е. Г.
заминал в Испания при своите син и дъщеря. След завръщането си в България, той
и св. Ц. се срещнали няколко пъти. На 01.03.*** г. заедно пътували до гр.
София, за да бракуват общия си лек автомобил. Тогава Е. Г. не разполагал с
никакви средства. Споделил, че съжителства с друга жена в с. С.. Лично от него
свидетелката разбрала, че синът му Н.Г. му бил изпратил 2000 лв. През м. април ***
г. св. Ц. се свързала по телефона с Е. Г., като същият я помолил повече да не
му звъни, тъй като жена му се сърди, когато разговаря с други хора, дори с
децата си. От април до септември *** г. Е. Г. и отв. А.М.
били в Италия, където работели. През октомври *** г. свидетелката разбрала, че Г.
е болен. Двамата си общували чрез електронни съобщения, тъй като отв. А.М. забранявала всякакви контакти. Последно си писали
на 10.11.*** г. После св. Ц. отново потърсила Г., но телефонът вдигнала жена
му. При следващото си чуване, Е. Г. едва говорел, но казал на свидетелката, че
е много зле и на легло, като за него се грижела съседка. Броени дни след това Г.
починал. Свидетелката заявява знанието си, че дъщерята на Е. Г., ищцата Г.Г. е заплатила здравните му осигуровки в размер на 1500
лв., за да може същият да постъпи в болница.
Свидетелите д-р К.Т.и д-р Г. Н. излагат пред съда, че
ищцата Г.Г. в края на *** г. е придружавала баща си
при извършените му медицински прегледи и изследвания, като е заплащала
съответните разходи. При св. Т. ищцата завела своя баща през м. октомври *** г.,
когато д-р Т. установил карцином в напреднал стадий. Е. Г. бил наясно със
заболяването и състоянието си. Д- р Т. пояснява, че не е разговарял директно с
пациента за очаквания летален изход, тъй като медицинската етика не го
позволявала. Св. Г. Н. има отчетлив спомен за това как в края на *** г. ищцата Г.Г., придружавана от съпруга си, завела своя баща в болника
„Токуда“ в гр. София. На д-р Н. представили комплект от медицински документи,
като при образната диагностика се потвърдило, че Е. Г. има голям тумор на
черния дроб. Пациентът отначало се съгласил да му се вземе биопсия, дори бил
уговорен час със специалист, който да извърши манипулацията. Направените
изследвания и прегледи били заплатени изцяло от ищцата Г.Г..
След няколко дни обаче Г. се отказал от биопсията.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр. основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД
Ищците следва да оборят презумпцията, че атакуваната
сделка е сключена с основание, т.е. да докажат твърденията си, че техният баща
е разполагал с достатъчно лични средства и че е страдал от заболяване,
предвещаващо скорошен край на живота му.
По иска с пр. основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД
Ищците следва да докажат твърдението си, че с
атакуваната сделка техният баща се е разпоредил с права в обем, който самият
той не е притежавал.
По иска с пр. основание чл. 33, ал. 1 вр. с чл. 27, предл. последно ЗЗД
Ищците следва да докажат състояние на „крайна нужда“
на своя баща (т.е. недостиг или липса на средства за издръжка, поставящи го в
зависимост); че атакуваната сделка е сключена при неизгодни за техния баща
условия (т.е. очевидна нееквивалентност на насрещните престации по сделката);
причинно – следствена връзка между състоянието на крайна нужда и сключването на
атакуваната сделка.
Ответницата следва да докаже възраженията си.
Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е двустранен и възмезден, т.е. по него и двете
страни имат насрещни задължения – праводателят да
прехвърли правото си на собственост, а приобретателят
в замяна до края не неговия живот му осигурява гледане и издръжка. Насрещната престация за гледане и издръжка има алеаторен
характер, т. е. налице е неизвестност и непредвидимост каква ще е
продължителността на живот на праводателя, респ. за
какъв период ще се дължат фактическите грижи за него и издръжката в пари и в
натура.
В конкретния случай праводателят
Е. Г. на 01.09.*** г. е разбрал с категоричност, че страда от онкологично
заболяване в напреднал стадий, което е изводимо както от свидетелските
показания, така и от наличните по делото медицински документи, по - конкретно
резултатите от второто компютърно томографско
изследване.
Около седмица по – късно Г. е променил първоначалното
си решени, като е отказал да му се вземе биопсия за изследване и да се прецени
каква евентуално химиотерапия би могла да се приложи. В същия този период,
около седмица след поставяне на окончателната диагноза, Е. Г. и отв. А.М. са изповядали пред нотариус атакуваната процесна сделка – на ***.*** г. Около два месеца по –
късно, на ***г., Е. Г. е починал.
При подобни хипотези, когато праводателят
страда от заболяване, при което близката му кончина е неминуема и това
обстоятелство е известно на приобретателя, вещно – транслативната сделка е нищожна поради липса на основание.
В същия смисъл е и наложилата се практика на Върховния касационен съд – Решение
№ 420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на III г. о.; Решение №
569/08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV г. о.; Решение № 384/10.05.2010
г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г. о и др. Това принципно разрешение на ВКС е
обосновано от гледна точка на възмездния характер на договора за издръжка и
гледане. Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижим жилищен имот
при сегашните икономически условия в страната е солидна по пазарната си оценка престация. На нея следва да съответства макар и не
еквивалентна, то поне справедлива насрещна престация,
изразяваща се в издръжка и гледане, продължаващи напред във времето. Изпълнението
на задължението за издръжка и гледане като продължителност не може да е точно
определено, но е определяемо с оглед обичайната продължителност на човешкия
живот, възрастта на прехвърлителя на имота и не на
последно място – неговото здравословно състояние. Именно в това се изразява и алеаторният характер на сделката. Когато обаче е налице
тежко онкологично заболяване в напреднал стадий, с голяма степен на вероятност
би могло да се предположи настъпването на скорошен летален развой. Това
несъмнено нарушава алеаторния характер на сделката,
тъй като е налице предвидимост. Нарушава се и
възмездното естество на договора, тъй като насрещните престации
са очевидно несъразмерни, водят до неоснователно обогатяване и нарушават
принципите на правото и морала. Договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане е каузален, т. е. неговата действителност и валидност
е поставена в зависимост от наличието на специфично основание за сключване (т.
нар „кауза“). При този договор каузата е именно нуждаещото се лице трайно да
получава издръжка и гледане. Когато кончината на лицето е предивидма
в скорошен период и непредотвратима, то основанието за сключване на подобен тип
договор не е налице. Следователно ако все пак се стигне до сключване на подобен
договор, същият се счита нищожен поради липса на основание.
В заключение, тъй като поставената диагноза е
предвещавала скорошна смърт на праводателя,
ответницата е знаела това, като лице, с което праводателят
е съжителствал, и въпреки това двамата са сключили атакуваната прехвърлителна сделка, то последната е нищожна поради липса
на основание и следва нищожността й да се прогласи по съдебен ред.
Следва да се отбележи, че в случая не е налице и
сключване на прехвърлителен договор с оглед престирани издръжка и гледане в минал период, предшестващ
изповядването на сделката. Това е така, защото праводателят
Е. Г. до м. август *** г. се е чувствал добре здравословно, не е подозирал за
проблема си, пътувал е в чужбина, където е работил и реализирал доход. Отделно
от това е получавал известна финансова подкрепа от сина и дъщеря си, ищци по
делото. Обстоятелството, че Г. е обитавал занемарен дом, само по себе си не е
сигурен признак за липса на парични средства и липса на възможност
самостоятелно да се издържа и грижи за себе си.
По исковете
с пр. основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и с
пр. основание чл. 33, ал. 1 вр. с чл. 27, предл. последно ЗЗД
Доколкото
посочените искове са предявени в условията на евентуалност и предвид
уважаването на главния иск, то не е налице вътрешно – процесуалното условие за
разглеждането им по същество.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в исковото производство имат ищците. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на същите сумата от 960,00 лв. (деветстотин и шестдесет
лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 60 лв. –
държавни такси и 900 лв. – адвокатско възнаграждение възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като
по делото са предявени три обективно кумулативно съединени иска, процесуалният
представител на ищците отделно и подробно е аргументирал всеки един от тях в
исковата молба, по делото са проведени повече от едно съдебни заседания,
разпитвани са свидетели. Всичко това навежда към извод фактическа и правна
сложност на делото. Наред с това адвокатската услуга не следва винаги да бъде в
минималния предвиден размер.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, от Г. Е. Г. ЕГН: ********** и Н.Е.Г. ЕГН: **********
против А.С.М. ЕГН: **********, НИЩОЖНОСТТА
на Договор от ***.*** г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в НА № **, том 3,
рег. № **, дело № **г. по описа на нотариус Д.Г.рег. № 371 РНК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.С.М. ЕГН: ********** да
заплати на Г. Е. Г. ЕГН: ********** и Н.Е.Г. ЕГН: ********** сумата от 960,00 лв. (деветстотин и шестдесет лева),
представляваща разноски в исковото производство, от които 60 лв. – държавни
такси и 900 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на преписи на страните!
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ :