№ 31217
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110145087 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. З. Р. срещу „фирма“ АД,
препратено по правилата на местната подсъдност от РС – Свищов съгласно
определение № 283/28.06.2024г., постановено по гр. д. № 36/2024г. по негов опис.
Ищецът твърди, че с нотариален акт от 21.12.2005г. Д. Н. Д. му прехвърлил
недвижим имот в гр. Свищов срещу задължението да го издържа до края на живота
му, като му заплаща месечна издръжка от 120лв. по посочена банкова сметка, открита
при ответника. Ищецът изпълнявал задълженията си от 01.01.2006г., като за период от
11 месец (10.08.2022г.-10.06.2023г.) извършил плащания в полза на прехвърлителя по
посочената сметка от по 120лв. или общо 1320лв. В началото на м. юли 2023г. ищецът
научил, че Д. Д. починал на 05.08.2022г. и отишъл до ответната банка и помолил да му
възстановят платените след датата на смъртта суми, но му отказало. Посочва, че
внесените от него суми се намират по банковата сметка и не са теглени от никого, като
се държат от ответника на отпаднало правно основание.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1320лв., представляваща заплатени от
него вноски на отпаднало основание за издръжката на Д. Д., починал на 05.08.2022г.,
всяка една от по 120лв. за периода 10.08.2022г.-10.06.2023г., внесени по банковата му
сметка, открита при ответника.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който излага съображения за недопустимост на предявения иск поради липса на
процесуална легитимация на отвентика. Евентуално счита иска за неоснователен.
Признава, че Д. Д. е титуляр на една банкова платежна сметка в банката, като за
периода 10.08.2022г.-10.06.2023г. са постъпили 10 плащания от по 120лв. с основание
„Р. З. Р. ЕГН и договор“. Счита, че банката не е собственик на средствата, а такъв е
вложителят, съответно неговите наследници и ищецът не може да има вземане спрямо
ответника. Посочва, че сметката продължава да е активна, като на същата е бил
наложен запор от ЧСИ, в изпълнение на който са превеждани парични средства, както
и са удържани такива за такси за поддържане на сметката.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което предявеният
иск да бъде отхвърлен.
1
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявеният иск е допустим. Процесуалната легитимация е свързана с
твърденията на ищеца, като същият твърди, че има вземане спрямо банката, която
отказва да му възстанови платените средства. От това следва, че искът е насочен
срещу пасивно легитимирано лице и е допустим. Материалната легитимация има
значение за неговата основателност.
Предявен са за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
платил в полза на ответника сумата от 1320лв., като е отпаднало правното основание
за получаване на сумата от негова страна. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът му
указва, че не сочи доказателства за фактите, за които носи тежестта.
Ответникът следва да докаже при установяване на плащането от страна на
ищеца, годно правно основание за получаване на сумата, както и фактите, от които
произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно между тях, че Д. Н.
Д. е титуляр на банкова сметка, открита при ответника, по която в периода
10.08.2022г.-10.06.2023г. са постъпили 10 бр. плащания от по 120лв. всяко (на обща
стойност 1200лв.), наредени от ищеца, както и че Д. Д. е починал на 05.08.2022г.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че на настоящия етап от производството с оглед на отделените за
безспорни факти няма необходимост от допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2024г.
от 11:00ч., за която дата и час да се призоват страните, като ответникът се призове
на адрес: /населено място/ на който адрес е получавал книжа по делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна (икономическа) експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
2
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 40 ГПК, ако живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 41 ГПК, ако отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщил по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е
длъжен да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на задължението,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3