Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 92
гр. Пловдив, 30.03. 2018 год.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав,
на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
с
участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно
общ характер дело № 38 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на глава 21 НПК.
С присъда № 91/31. 10. 2017 г. по НОХД 783/2017 г. Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. И.Д. за НЕВИНЕН в това на 12. 01. 2016 г., на Главен път 1-6 км 252+437 м между гр.К и гр.С, обл.П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „*“ с рег. № *, да е нарушил правилата за движението по пътищата - чл. 20 ал. 2, чл. 21 ал. 2 ЗДП, с което по непредпазливост да е причинил смъртта на Р.К.и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ по така повдигнатото му обвинение по чл. 343 ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК.
С присъдата съдът се е произнесъл по направените
разноски и приложените веществени доказателства.
Недоволни от съдебният акт е останала О.п.П. В
протеста се прави искане за отмяна на постановената присъда от Окръжен съд
Пловдив и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
и му бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода,
условно с изпитателен срок от три години, както и да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца
Присъдата е обжалвана и от частните обвинители. Чрез
техния повереник е депозирана въззивна жалба с молба присъдата да бъде
отменена, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния и процесуалния. Иска се подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
Прокурорът поддържа протеста.
Подсъдимият лично и чрез своя защитник счита, че
присъдата следва да бъде потвърдена
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в протеста и жалбата, намира и приема за
установено следното:
При разглеждане на делото първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 335 ал. 2 вр. чл.
348 ал. 3 т. 1 и 2 НПК.
За да признае подсъдимия за невинен Пловдивският
окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 12. 01.
2016 г. подс. И.Д. е управлявал лек автомобил марка * с ДК № *и след 23:00 часа
се прибирал от гр.К. за гр.С.. Движейки се в собствената си лента възприел в
насрещната лек автомобил, поради което преминал от дълги на къси светлини. Останал
на къси светлини и след разминаването. В този участък за водачите, в посоката
на движение на подсъдимия, имало ограничение на скоростта, сигнализирано с
вертикална маркировка – поставен пътен знак В 26 – забранено движение със
скорост по-висока от обозначената – 70 км/ч. Подсъдимият управлявал автомобила
със скорост 80 км/ч и две три секунди след разминаването с насрещно движещото
се МПС възприел на около 45 м пред него тъмен силует на пътя, който според
негова преценка се движел към автомобила му. Неуспял да реагира по какъвто и да
е начин, при което последвал удар между него и силуета – пострадалия пешеходец Р.К..
Той настъпил в предната дясна част на автомобила и задно дясно, странично на
пешеходеца.
Това е фактическата обстановка, която
първоинстанционният съд е приел за безспорно установена /л. 171 гърба НОХД/.
В хода на досъдебното производство /л. 39 ДП/ е изготвена
тройна автотехническа експертиза, която е приета по време на съдебното
следствие в първоинстанционния съд /л. 100 НОХД/. Поддържана е от вещите лица Т.П.,
С.М. и А.П.В това заключение под т. 6 те са описали най-вероятен от техническа
гледна точка механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие. Посочено
е, че водачът И.Д. управлявал лекия автомобил между гр.К. и гр.С.в посока от
изток на запад, движейки се в дясната /северна/лента. В същото време пешеходецът
Р.К.се намирал върху платното за движение. Когато лекият автомобил достигнал на
45 м от пострадалия, водачът имал възможност забележи движещият се по платно
пешеходец, но в този момент ударът вече бил неизбежен.
В т. 5 на същото заключение експертите са приели, че
минималната скорост на движение при съответните условия на видимост към
пешеходеца на къси светлини, при което не би настъпило ПТП, е 53 км/ч.
Скоростта на движение от 80 км/ч била технически несъобразена в конкретната
пътно климатична абстановка и условия на видимост към пешеходеца, при движение
на къси светлини.
Първостепенният съд е поставил допълнителна задача към
изслушаната автотехническа експертиза, като я разширил с вещо лице съдебен
медик. На практика тази допълнителна
задача е свързана с лансираната защитна версия от подсъдимия /л.96 ред 9 НОХД,
л. 96 гърба абз 1 НОХД/, досежно възможността за предотвратяване на удара при
няколко варианта, вкл. с внезапно излизане на пострадалия на пътното платно и
при движение на дълги светлини.
Следва да се отбележи, че определението с което
Пловдивският окръжен съд е назначил допълнителната разширена вече
автотехническа експертиза /л. 101 НОХД/ е с мотивна част, в която по-скоро се
излагат съображения за необходимостта от това да бъдат изяснени цитираните по-горе
въпроси. Липсва обаче ясна, точна и конкретна формулировка на същите.
Отделно от това, след като съдът е поставил за задача
на вещите лица да представят своето заключение във варианти, не е изискал от
тях, с оглед събраните по делото доказателства и всички други обективни данни
вкл. и констатациите относно причинените увреждания по пострадалия, които
подробно са били отразени в заключението /л. 117 НОХД/, да посочат отново възможно
най-вероятният механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Съвсем
друг е въпросът коя от тези хипотези ще приеме съда.
При изслушване на заключението не са изяснени
противоречията, възникнали в становището на експертите в първоначалното
заключение, депозирано в хода на досъдебното производство, като механизъм на
настъпване на пътнотранспортното произшествие и анализираните варианти в
допълнителната автотехническа експертиза. Впрочем в мотивите към атакувания
първоинстанционен съдебен акт Пловдивският окръжен съд изцяло е обсъждал
заключението по допълнителната разширена автотехническа експертиза, като се
опитал да изложи подробни съображения за всеки един от вариантите на
придвижване.
Липсва обаче убедителен отговор на въпроса защо, ако
се приеме внезапното навлизане на пешеходеца отдясно наляво непосредствено преди
удара, в какъвто смисъл са обясненията на подсъдимия, то тялото му ще е
следвало да се завърти в този момент по възможно най сложната траектория от 135
градуса. От мотивите на ПОС не става ясно, защо след като първоначално приема,
че пешеходецът се е движел към автомобила и е възприет от подсъдимия от
разстояние 45 м след това, при излагане на правните изводи се подчертава, че не
може еднозначно да се сподели обвинителната теза, тъй като нямало обективни
данни, от които да се направи категоричен извод каква е била посоката на
движение на Р.К.преди удара. В тази част мотивите са изпълнени изцяло с
предположения.
Неубедителни са изводите на първостепенният съд /л.
175 НОХД/, според които обясненията на подсъдимия, който е възприел навлизане
отдясно наляво пред себе си на силует описва движението на този силует като
такова към автомобила, а ъгълът, под който е било тялото на К.към момента на
удара правело възможен и такъв вариант на движение. Тук е допуснато смесване
между това какво подсъдимият твърди, че е възприел и обективните находки по
автомобила и констатираните травми и разположение на пострадалия в момента на
удара. Празнотата в изводите е в резултат на обстоятелството, че на вещите лица
не е поставена задача, изследвайки различните варианти от лансираната защитна
теза, в да представят, според тях, възможният най-вероятен механизъм на настъпване
на пътнотранспортното произшествие, какъвто без някакво колебание са описали в
първоначално депозираното заключение в досъдебното производство.
В съдебното заседание /л.66 НОХД/ св. Х.С.е бил
разритван за обстоятелства, предхождащи произшествието, но чрез задълбочения
разпит на този свидетел е могло да се изясни, какво точно са констатирали, като
полицейски автопатрул непосредствено след пристигане на произшествието. Другият
полицейски служител Г.А.пред съда /л.67 абз.4 ред 8 НОХД/ е споделил, че е
разговарял с водача след произшествието. В протокола за разпит в хода на
досъдебното производство /л.34 ДП/, подобно твърдение обаче липсва. Съдът е
следвало да изясни по съответния процесуален ред на какво се дължи това
противоречие в показанията на свидетеля. След това да ги съпостави с думите на
неговия колега.
Впрочем от обясненията на подсъдимия е видно, че на
местопроизшествието се е отзовал още един автопатрул, на по време на съдебното
следствие не са положени усилия да бъде установено, по възможност, кои полицаи
са били в състава му и да се прецени необходимостта от техния разпит, за да се
изчерпят изцяло възможностите за събиране на доказателства.
Това налага първоинстанционната присъда да бъде
отменена, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на
чл. 335 ал. 2 вр. чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 НПК. Правните изводи са направени въз
основа на предположения. Налице са очевидни противоречия в мотивите към
първоинстанционната присъда, което води до невъзможност да се проследи начинът,
по който е формирана волята му.
При новото разглеждане на делото е необходимо
внимателно и задълбочено да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и
да се изложат убедителни съображения кои от тях се приемат и кои не.
При необходимост от назначаване на допълнителна
автотехническа експертиза, въпросите към вещите лица да бъдат ясно и конкретно
формулирани, като изрично се изясни в случай на вариантност кой от тях
най-добре отговаря на обективните данни по делото, без това да ангажира
окончателното становище на съда.
Наложително е да се прецени необходимостта от
изясняване на въпросите, посочени в допълнителния протест на Окръжна
прокуратура.
С оглед на изложеното и на основание чл. 335 ал. 2 вр.
чл. 348 ал. 3 т. 1 и 2 НПК Пловдивският апелативен съд и
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 91/31. 10. 2017 г. постановена по НОХД
783/2017 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на разпоредителното заседание за изпълнение на дадените указания.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1. 2.