Присъда по дело №1388/2025 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 47
Дата: 28 август 2025 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20253630201388
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 юли 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 47
гр. Шумен, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
СъдебниС.Х.С.

заседатели:С.С.С.
при участието на секретаря И.Й.Д.
и прокурора В. Цв. К.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20253630201388 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. Х., с ЕГН**********, роден на ******* год. в
гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 02.04.2025 год. в с.Илия
Блъсково, община Шумен, на ул.“Г.С.Раковски“ до №2 е направил опит противозаконно да
отнеме лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег.№Н7607ВН, собственост на Ю. А. М. от
същото село, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.346,
ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и чл.58а от НК ГО ОСЪЖДА на 1 /една/ година
„лишаване от свобода“.
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. Х., с ЕГН**********, роден на ******* год. в
гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с основно образование,
неженен, безработен, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 01.04.2025 год. до
02.04.2025 год. в с.Илия Блъсково, община Шумен, на ул.“Г.С.Раковски“ №2 в условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 20 броя суджук смес телешко и свинско месо, 2
броя одеяла, 1 брой олекотена завивка, 1 броя бял хляб – нарязан /заводски/, 2 чифта мъжки
маратонки, чифт кожени домашни чехли, 1 брой зарядно устройство Хуауей, 1 брой зарядно
устройство Гре, 1 брой адаптор модел KHG030030D-2, 1 брой USB разклонител Нокия, 1
брой разклонител WH с 8 накрайника, 1 брой 1.5 м многожилен проводник с бяла
1
облицовка, 1 брой многожилен проводник с щепсъл и 1 брой кабел за телевизия, всичко на
обща стойност 309.10 лева /триста и девет лева и десет стотинки/, от владението и
собственост на А. М. М. от с.Илия Блъсково, община Шумен, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 от
НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“от НК и чл.58а от НК ГО
ОСЪЖДА НА 2 /две/ години „лишаване от свобода“.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя общо наказание на подсъдимия В. Р. Х., с
ЕГН********** измежду наложените му с настоящата присъда две наказания в размер на
най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС определя първоначален „строг“ режим
на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
На основание чл.59, ал.1 от НК приспада времето, през което подсъдимият е бил
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимия В. Р. Х., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 800.35 лева
/седемстотин и шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за
издаване на изпълнителен лист, като сумата от 760.35 лева следва да бъде заплатена по
сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 45.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК вещественото доказателство 1 брой яке,
синьо в горната си част и тъмно синьо в долната си част, със сиви линии в предната част, по
гърба и по ръкавите с надпис „stenso“ на вътрешната част на яката, размер М, емблема
„Collins“ на левия ръкав следва да бъде върнато на подсъдимия В. Р. Х., с ЕГН**********.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД №1388 по описа за 2025 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №331/2025 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия В.Р.Х., с ЕГН**********, роден на
******* год. в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан за извършени от него престъпления от общ
характер по чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 02.04.2025 год. в
с.Илия Блъсково, община Шумен, на ул.“Г.С.Раковски“ до №2 е направил опит
противозаконно да отнеме лек автомобил „Мерцедес Е220“ с рег.№Н7607ВН, собственост на
Ю.А.М. от същото село, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като деянието е
останало недовършено поради независещи от дееца причини, както и че в периода от
01.04.2025 год. до 02.04.2025 год. в с.Илия Блъсково, община Шумен, на ул.“Г.С.Раковски“
№2 в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 20 броя суджук смес
телешко и свинско месо, 2 броя одеяла, 1 брой олекотена завивка, 1 броя бял хляб – нарязан
/заводски/, 2 чифта мъжки маратонки, чифт кожени домашни чехли, 1 брой зарядно
устройство Хуауей, 1 брой зарядно устройство Гре, 1 брой адаптор модел KHG030030D-2, 1
брой USB разклонител Нокия, 1 брой разклонител WH с 8 накрайника, 1 брой 1.5 м
многожилен проводник с бяла облицовка, 1 брой многожилен проводник с щепсъл и 1 брой
кабел за телевизия, всичко на обща стойност 309.10 лева /триста и девет лева и десет
стотинки/, от владението и собственост на А.М.М. от с.Илия Блъсково, община Шумен, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание подсъдимият изяви желание да се възползва от диференцирани
процедури по НПК, поради което съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVII от
НПК. На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече
доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с
определение от 28.08.2025 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползват
самопризнанието на подсъдимия, без да събират повече доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага
на съда с оглед констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства да наложи на
подсъдимия Х. наказание “лишаване от свобода” при приложение разпоредбата на чл.58а от
НК, а именно в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ за първото деяние и в
размер на 2 /две/ години „лишаване от свобода“ - за второто.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Х. заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен в извършването на посочените в обвинителния акт деяния,
заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен
с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното. Защитникът на подсъдимия счита, че в
настоящия случай на подзащитния му следва да бъдат наложени наказания при отчитане на
смекчаващите отговорността обстоятелства при приложение разпоредбата на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият В.Р.Х. бил неколкоратно осъждан за престъпления против собствеността
на гражданите, като след излизането си от затвора водел скитнически начин на живот.
1
Пребивавал в с.Илия Блъсково, където се подслонявал в нефункционираща детска градина.
В съседното село Благово живеел и баща му-свидетелят Р.А. Х., с когото не били в добри
отношения. Обвиняемият бил познат на живущите в посочените села.
На 30 срещу 31.03.2025 год. семейството на пострадалия А.М.М. празнувало Байрям в
дома им в с.Илия Блъсково, общ. Шумен, на ул. „Г. С. Раковски“№2. Тъй като познавали
подсъдимия и знаели, че води скитнически начин на живот като не разполага с пари решили
да го почерпят. Свидетелката М.М.М. която била съпруга на свидетеля А.М., дала на
обвиняемия мекици и суджук. Суджукът взела от фризер, който се намирал в стая на първия
етаж на къщата. Х. не влязъл в стаята, но видял откъде излиза свидетелката М.а.
В тъмната част на денонощието в периода от вечерта на 01.04.2025 год. до ранната
сутрин на 02.04.2025 год., подсъдимият решил да влезе в имота на М., за да отнеме
противозаконно вещи, вкл. и суджук. В изпълнение на намерението си Х. влязъл в двора на
къщата на М., където живеел и синът им-свидетеля Ю.М.М.. Впоследствие влязъл в стая,
която не била заключена и в която се намирал фризер. От фризера В. Х. взел 20 бр. суджук
от телешко и свинско месо. Освен тях взел и намиращите се в стаята 2 броя одеала, 1 бр.
олекотена завивка, 1 бр. бял хляб нарязан /заводски/, 2 чифта мъжки маратонки, чифт
кожени домашни чехли, 1 бр. зарядно устройство Хуауей, 1 бр. зарядно устройство Гре, 1 бр.
адаптор модел KHG030030D-2, 1 бр. USB разклонител Нокия, 1 бр. разклонител WH с 8
накрайника, 1 бр. 1,5м многожилен проводник с бяла облицовка, 1 бр многожилен
проводник с щепсел и 1 бр. кабел за телевизия. Подсъдимият напуснал имота с отнетите от
него вещи и ги занесъл в изоставената детска градина, която обитавал. Всички отнети вещи
били собственост на пострадалия А.М.М..
В ранните часове на 02.04.2025 год., отново в тъмната част на денонощието Х. решил
да се върне пред дома на М., за да покара паркирания там лек автомобил „Мерцедес Е220“, с
per. номер №Н760ВН, собственост на свидетеля Ю.А.М.. Последният заключил автомобила
вечерта и оставил ключовете на закачалка, която се намирала в двора на къщата. Този факт
бил известен на Х. и той влязъл незабелязано в двора и взел ключовете, след което отключил
автомобила и запалил двигателя. Изминал едва няколко метра с автомобила, когато
свидетелят Ю.М. чул шума от работещия двигател, отворил прозореца на къщата и видял
Х.. В този момент М. извикал и прескочил през прозореца на първия етаж, а подсъдимия
напуснал лекия автомобил и избягал от местопроизшествието.
На 03.04.2025 год. подсъдимият бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а
впоследствие спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с
определение на PC - Шумен по ЧНД №782/2025 год. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанието на подсъдимия В.Р. Х., направено в хода на съкратеното съдебно
следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по
съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК,
както и от приобщеното и предявено на страните по реда на чл.284 от НПК веществено
доказателство.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на лекия автомобил е 3600 лева, а на вещите, предмет на престъплението – в
размер на 309.10 лева.
В хода на досъдебното производство е била назначена и съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че подсъдимият В. Х. страда от лека умствена
2
изостаналост, със значително нарушение на поведението, изискваща грижи и лечение, че не
страда от кратковременно или продължително разстройство на съзнанието или от душевна
болест, които да го лишават от възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл е установено, че към момента на
извършване на деянията, предмет на обвинението, Х. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Притежава възможността да
възприема правилно и точно обстоятелства свързани с деянията, да ги възпроизвежда и да
дава достоверни обяснения по тях.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горните деяния подсъдимият Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления от общ характер,
наказуеми по чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.196, ал.1, т.1 от НК,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, поради
следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, което е разбирало
свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си и което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
В тази връзка съдът съобрази заключението на изготвената съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че въпреки, че подсъдимият страда от лека умствена
изостаналост, със значително нарушение на поведението, изискваща грижи и лечение,
същият не страда от кратковременно или продължително разстройство на съзнанието или от
душевна болест, които да го лишават от възможността да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл е установено, че към момента
на извършване на деянията, предмет на обвинението, Х. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи,
включително и лек автомобил, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия
и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелците. Изпълнителното деяние е
отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата
власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от
подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на
чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целел
да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да ги присвои, а по отношение на лекия автомобил – да го ползва, т.е.
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на
обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
3
При преценка квалификацията на второто деяние съдът съобрази обстоятелството, че
подсъдимият е извършил деянието след като е бил осъждан с Присъда по НОХД №
1780/2023г. на Районен съд Шумен, влязла в сила на 19.10.2023 год., за тежко умишлено
престъпление /в случая по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1
от НК, във вр. с чл.18, ал.1 от НК/ на „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, като
наказанието не е било отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК и е било
изтърпяно ефективно и с присъда по НОХД № 1328/2022 год. по описа на Районен съд
Шумен, влязла в законна сила на 26.07.2022 год., като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което не е било отложено на основание
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и е било изтърпяно ефективно за извършени престъпления
по чл.195, ал.1, т.7 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК и по чл.216, ал.1 от НК. И двете осъждания са за тежки умишлени
престъпления.
С оглед на изложеното се налага извода, че престъплението е извършено в условията
на опасен рецидив и по чл.29, ал.1, б. „а“ и б.„б” от НК, тъй като Х. е извършил деянието,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наказанието не е било
отложено на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. А с оглед на изложеното се
налага извода, че деянието правилно е било квалифицирано и по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
По отношение на първото деяние съдът намира, че доколкото деянието е останало
недовършено, по независещи от дееца причини, а именно вследствие намесата на трето
лице, то деянието следва да бъде квалифицирано като опит при приложение разпоредбата на
чл.18, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х. за извършените от него
престъпления съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която
преценява като сравнително висока – въпреки, че се касае за отнемане на чужди движими
вещи стойността на вещта е на сравнително ниска стойност – 309.10 лева, а по отношение на
деянието по чл.346, ал.1 от НК същото е останало недовършено, във фазата на опита, макар
и по независещи от дееца причини, като от деянието не са настъпили вреди по отнетото
МПС. Степента на обществената опасност на подсъдимия, която съдът преценява като
висока с оглед данните за личността на дееца, наличието на множество предишни
осъждания. Съдът отчита като счекчаващи отговорността обстоятелства сравнително
ниската младежка възраст на подсъдимия, липсата на жилище, в което да живее и адрес, на
който да се регистрира и влошеното семейно и материално състояние на същия. Съдът не
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното самопризнание,
доколкото същото е отчетено от законодателя и е задължително условие за разглеждане на
делото по реда на глава ХХVІІ от НПК. В същото време обаче съдът намира, че като
смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено изказаното от подсъдимия
съжаление и разкаяние за постъпката му, както и оказаното от подсъдимия съдействие в
хода на досъдебното производство, което е допринесло за разкриване на деянието. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и влошеното здравословно и
психическо състояние на подсъдимия. Видно от назначената в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза, Х. страда от лека умствена изостаналост,
със значително нарушение на поведението, изискваща грижи и лечение, което заболяване,
въпреки, че не е пречка подсъдимият да носи наказателна отговорност, в голяма степен
определя неговото поведение и мотивира действията му.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Х., като
4
наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи и при
отчитане на отегчаващите вината обстоятелства. При преценка на същите съдът намира, че
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и не
могат да обосноват приложение на разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед на изложеното
съдът счете за справедливо да определи на подсъдимия наказания за всяко от
престъпленията при приложение разпоредбата на чл.54 от НК.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по
реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при
осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК.
Именно, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки
предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на
извършените от подсъдимия деяния да му бъдат наложени наказания в размер над
минимума, но под средния, предвиден, както в разпоредбата на чл.346, ал.1 от НК, така
също и в тази по чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно – 1 година и 6 месеца “лишаване от
свобода” – за първото деяние и 3 години „лишаване от свобода“ – за второто. В същото
време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определените
наказания с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на една година
„лишаване от свобода“ по отношение на деянието по чл.346, ал.1 от НК, във вр. с чл.18, ал.1
от НК и в размер на две години “лишаване от свобода” за деянието по чл.196, ал.1, т.1 от
НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Съдът приложил разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК и определи общо наказание на
подсъдимия В.Р.Х., с ЕГН********** измежду наложените му с настоящата присъда две
наказания в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години.
По отношение на така определеното общо наказание “лишаване от свобода”, съдът
като взе предвид предишните осъждания на дееца, по които е прекарал един продължителен
период от живота си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимият очевидно не се е
поправил, счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК се
налага неговото ефективно изтърпяване. Като в същото време с оглед осъжданията на
лицето, прилагане на института на чл.66 от НК се явява невъзможно.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като на основание
чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 800.35 лева /седемстотин и
шестдесет лева и тридесет и пет стотинки/ и 5.00 лева /пет лева/ такса за издаване на
изпълнителен лист, като постанови сумата от 760.35 лева следва да бъде заплатена по
сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 45.00 лева по сметка на ШРС.
На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът постанови вещественото доказателство
1 брой яке, синьо в горната си част и тъмно синьо в долната си част, със сиви линии в
предната част, по гърба и по ръкавите с надпис „stenso“ на вътрешната част на яката, размер
М, емблема „Collins“ на левия ръкав следва да бъде върнато на подсъдимия В.Р.Х., с
ЕГН**********.
Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото. В същото време съдът намира, че този срок на наказанието и престоят му в
затвора ще му позволи да размисли върху поведението си и за в бъдеще да се въздържа от
подобни деяния.
5
Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

6
Съобщи за изтекли лични данни