№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХVІ-ти състав, в
открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Кипров
при секретаря Наталия Зирковска,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1919/2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс във вр. с чл.28, ал.1, т.2 ,т.3 и т.4 от
Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане
на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на „П.Е.“ ЕООД ,
против уведомително писмо изход. № 01-033-2600/128 от 3.08.2020 г. на директора
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14 „Хуманно
отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. , с което е определен размер на финансово подпомагане по
подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор
ЕПЖ и подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ в размер
на 0,00 лв. Изложени са в жалбата аргументи за издаване на обжалваното писмо от
некомпетентен орган, при неспазване на формата на адм. акт и в нарушение на
материалния закон. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяната му с даване на задължителни указания
на адм. орган за одобряване на направеното искане за подпомагане, както и за
присъждане на направените в процеса разноски и адвокатски хонорар. В съдебно
заседание и с представената писмена защита с.д.
15649/11.12.2020 г. жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Л. П..
Ответникът – директорът на Областна
дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Д. М. и с
представената от последната писмена
защита с.д. 15686/14.12.2020 г. изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :
„П.Е.“
ЕООД притежава животновъден обект вид „Овцеферма“ с предназначение
за мляко и разплод, намиращ се в с.
Просечен, община Суворово, поземлен имот № 006043. От Областна дирекция по безопасност на
храните-Варна е било издадено за този
обект удостоверение за регистрация на животновъден обект № 966/25.06.2013 г. ,
съгласно което същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е с
капацитет от 800 бр. дребни преживни
животни /ДПЖ/ - овце. На 14.08.2019 г. е подадено от „П.Е.“ ЕООД заявление за подпомагане/плащане
за 2019 г. по мярка 14 „ Хуманно
отношение към животните“, което е прието с идентификационен
номер 03/14/3/01317 . Със заявлението е поискано подпомагане за 729 бр. ДПЖ / вид овца / за извършване на дейността осигуряване
на свободна подова площ за отглежданите животни, които в т. 2.1. от заявлението са посочени като 109,35
животински единици /ЖЕ/ , както и за извършване на дейността осигуряване
на свободното им отглеждане на открито, като
относно последното и във връзка с т.2.2
от заявлението е посочена в т. 3 регистрирана
в ИСАК пасищна площ от 79,09 ха.
Поискано е подпомагане и за 7 бр.
едри преживни животни /ЕПЖ , вид говеда - крави/ за извършване на дейността осигуряване
на свободна подова площ за отглежданите животни, които в т.1.1 от заявлението
са посочени като 7 животински единици . Към момента на подаване на заявлението
в животновъдния обект /ЖО/ са се отглеждали 720 бр. овце- майки на възраст най-малко
една година, 6 бр.
овце- разплодници от мъжки пол на възраст над 12 месеца , 3 бр. мъжки шилета за угояване на възраст от 6
м. до 12 месеца , 134 бр. агнета на възраст до 6 месеца , 3 бр.
говеда на възраст от 6 м. до 24 месеца и 7 бр.
говеда- крави на възраст над 24 месеца .
Към същият момент, животновъдният обект
е разполагал с 2 бр. сгради, първата от които имаща идентификатор 58654.6.43.2 е със
закрита площ от 795 кв.м. и предназначение за отглеждане на ДПЖ. Втората сграда имаща идентификатор 58654.6.43.3 е със
закрита площ от 622 кв.м. , като същата е разделена чрез масивна тухлена стена
на две отделни самостоятелни помещения с
отделни входове и технологични пътища за
обслужването им – помещението което е с площ от 490 кв. е предназначено за
отглеждане на ДПЖ, а помещението с площ от 132 кв.м. е предназначено за
отглеждане на ЕПЖ. Животновъдният обект разполага и с открити помещения за
отглеждане на ДПЖ, които имат обща площ от 2421 кв. м. разпределена в три двора. В двора с площ от
693 кв.м. е разположена пристройка с площ от 323 кв.м. с преместваема
оградна стена /навес/, а останалата площ от 370 кв.м. представлява заградено
открито пространство. В двора с площ от 677 кв.м. е разположена
пристройка с площ от 312 кв.м. с преместваема оградна стена /навес/ , а
останалата площ от 365 кв.м. представлява заградено открито пространство. Последният
двор е с площ от 1051 кв.м. , изцяло
представляваща открито заградено пространство. Издаденото от ОДБХ- Варна удостоверение
за регистрация на ЖО е било актуализирано на 12.12.2019 г. , като считано
от 13.12.2019 г. е била извършена промяна състояща се в
увеличаване на капацитета на обекта с 20
бр. говеда. По този повод е издадено удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 101/36783 от 12.12.2019 г. , в което е посочено, че овцете
се отглеждат с предназначение за репродукция и продукция, технология на
отглеждане оборно-пасищно, а говедата се отглеждат с предназначение за
продукция мляко, технология на отглеждане оборно. При започнатата от ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна административна проверка е изпратено на 28.05.2020 год. от директора запитване до директора на ОДБХ-Варна за
потвърждаване на данните в издаденото на „П.Е.“ ЕООД удостоверение за регистрация на ЖО №
966/25.06.2013 г. и затова допустимо ли е отглеждането и
регистрацията на по-голям брой животни от капацитета на ЖО, както и
отглеждането на ЕПЖ в обект овцеферма. От ОДБХ-Варна е даден отговор с изход. №
ЗЖ-729/18.06.2020 г. , в който е посочено, че упоменатият в удостоверението за
регистрация капацитет от 800 бр. ДПЖ
касае овце-майки, както и че отглеждането на ЕПЖ и ДПЖ в една ферма
е допустимо, стига да са съобразени зоохигиенните изисквания и изискванията
за хуманно отношение. Посочено е още, че при последвалата актуализация на
удостоверението за регистрация бройката на ЕПЖ е включена в
него. Издадена е от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ заповед № 03-РД/3372 от 13.09.2017 г. , с т. 4
от която са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ „ Земеделие“
в съответствие с
териториалната им компетентност правомощия да вземат решения и да издават
уведомителни писма за плащане/отказ за плащане на финансова помощ по заявления
за подпомагане/плащане съгласно
чл.23,ал.4 , чл.28, ал.1 и чл.29 от
Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14. Въз основа на така делегираните му правомощия и
на събраните при недовършена адм. проверка данни , директорът на ОД на ДФ „Земеделие“
гр. Варна издава уведомително писмо
изход. № 01-033-2600/128 от 3.08.2020 г.,
с което „П.Е.“ ЕООД е уведомено
, че оторизираната субсидия по подаденото от дружество заявление за подпомагане/плащане
във връзка с допустимите дейности по мярка 14 е в размер на 0,00 лв. Посочено е в уведомителното
писмо, че към датата на подаване на заявлението 14.08.2019 г. и към референтната за 2019 г. дата 31.12.2019 г. е установено отглеждането в
ЖО на 863 бр. ДПЖ и 10
бр. ЕПЖ при капацитет съгласно
издаденото удостоверение от 800 бр. ДПЖ. На базата на тази констатация е прието, че не
са спазени в разрез с изискванията на
Наредба № 44/20.04.2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти и с тези на чл.4,
чл.10,ал.4 , чл.12,ал.3 и чл.28,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от Наредба № 4/8.08.2017 год.
, минималните изисквания за защита и
хуманно отношение при отглеждане на селскостопанските животни , поради което дружеството
не отговаря на изискванията за
подпомагане съгласно чл.4 , чл.10,ал.4, чл.12,ал.3 и чл.28,
ал.1,т.2, т.3 и т.4 от Наредба №
4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год. Писмото е съобщено на „П.Е.“ ЕООД на 5.08.2020 г. , а подадената до АС- Варна жалба
е приета в ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Варна с вх. №
01-033-2600/128 от 18.08.2020 год.
При така
установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срок
от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспореното
писмо е издадено от адм. орган разполагащ с необходимата материална
компетентност – с приложената към преписката заповед № 03-РД/3372 от 13.09.2017
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани на директорите на областните
дирекции на ДФ „Земеделие“ правомощия по чл.20а, ал.4 от З-на за подпомагане на
земеделските производители.
Противно на
изложените в жалбата аргументи, съдът
намира за спазена формата на адм. акт. Фактическото основание за отказа е ясно
посочено , а именно : броят на отглежданите
в ЖО животни / 863 бр. ДПЖ и 10 бр. ЕПЖ / не съответства на капацитета посочен в издаденото по реда на чл.137 от З-на
за ветеринарномедицинската дейност удостоверение, според което той бил за 800
бр. ДПЖ. В този смисъл, налице са мотиви
и относно отказа за ЕПЖ – за тях органът приема, че и към референтната дата
31.12.2019 г. същите не са включени в капацитета на ЖО , който се отнасял само
за ДПЖ. Посочени са и правните основания за отказа , а именно : разпоредбите на
чл.4, чл.10,ал.4 , чл.12,ал.3 и чл.28 ,ал.1 ,т.2, т.3 и т.4 от Наредба № 4/8.08.2017
г. за прилагане на мярка 14 „ Хуманно отношение към животните“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 -2020 год.
Независимо
от гореизложеното съдът намира , че приетите в оспореното писмо факти са установени при допуснато от органа
съществено нарушение на административно-производствените правила, което в крайна
сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон , т.е. налице са
основанията по чл.146, т. 3 и т.4 от АПК за отмяна на оспореният адм. акт.
Фактическата
констатация на адм. орган относно броя
на отглежданите в животновъдния обект ДПЖ е
направена без изясняване на действителните факти – той е
863 бр., но не е отчетен от органа факта, че заявени за подпомагане са само 729 бр. ДПЖ от които 720 бр. овце- майки на възраст
най-малко една година , 6 бр. разплодници от мъжки пол на възраст над 12 месеца
и 3 бр. мъжки шилета за угояване на възраст от 6 м. до 12 месеца ,
като разликата до 863 бр. в размер на
134 бр. се отнася за агнета на възраст до 6 месеца. Обстоятелството, че към
датата на подаване на заявлението в ЖО са
отглеждани именно 729 бр. овце и отделно 134 бр. агнета / общо 863 бр. ДПЖ / се признава от процесуалния представител на
ответника в първото по делото съдебно заседание – съгласно
пар.1,т.1 от ДР на Наредба № 4 от 8.08.2017
г. , агнетата са мъжки и женски животни от рода на овцете на възраст до 6
месеца. Бройката на заявените за
подпомагане ДПЖ е конкретно посочена в приложената към заявлението Таблица №1
за отглежданите животни, в която всяко едно животно е посочено като вид, възраст
, пол и номер на ушната марка – в тази таблица са посочени 720
бр. овце-майки на възраст най- малко една година , 6 бр. разплодници от мъжки пол на
възраст над 12 месеца и 3 бр. шилета
за угояване от мъжки пол на възраст от 6м.
до 12 месец, или общо 729 бр. животни , сред които не фигурират 134 бр. агнета
на възраст до 6 месеца - дефинициите са дадени в пар.1 от ДР на Наредба № 4
/8.08.2017 год. Обстоятелството, че
заявените за подпомагане ДПЖ са 729 бр. се потвърждава и от посочените в заявлението 109,35 животински единици по смисъла на дефиницията за това понятие дадена в пар.1, т.6 ,б. “г“ от ДР на Наредба № 4 /8.08.2017 год. – 729 х
0,15 = 109,35 ЖЕ .
По сходен начин, фактическата констатация
на органа относно броя на отглежданите ЕПЖ е направена без изясняване на
действителните факти – отглеждани са 10
бр. ЕПЖ , но заявени за подпомагане са само 7 бр. посочени в заявлението като 7 ЖЕ - по
смисъла на пар.1,т.6, б. “а“ от Наредба
№ 4/8.08.2017 г. , 1 ЖЕ представлява един бивол или едно говедо над две годишна
възраст. Броят на заявените за
подпомагане ЕПЖ е виден и от цитираната вече Таблица №1 , в която са
посочени именно 7 бр. говеда – крави на възраст над 24 месеца , които са
равни на цитираните в заявлението 7 ЖЕ. От друга страна, неправилна е фактическата
констатация на органа ,че към референтната дата 31.12.2019 г. капацитета на ЖО
бил само за 800 бр. ДПЖ – такъв е бил капацитета към датата на подаване на заявлението
14.08.2019 г. , но към датата 31.12.2019 г. съгласно актуализираното
удостоверение за регистрация на ЖО № 101/36783 от 12.12.2019 г. , капацитета вече е за
800 бр. ДПЖ – овце и 20 бр. говеда.
Неправилните фактически констатации са
резултат на допуснато от адм. орган нарушение на чл.35 от АПК при оценка на
събраните в адм. производство доказателства – налице е необоснованост, т.е.
несъответствие между наличните доказателства и основаните на тях фактически
изводи. От друга страна , въпреки че в
писмото на директора на ОДБХ- Варна с изход. № ЗЖ-729/18.06.2020 г. ясно са
изложени данни за извършена актуализация на удостоверението за регистрация с
включване в него на ЕПЖ, адм. орган не е събрал относимите в тази насока доказателства. Що се касае до изложените в жалбата доводи за допуснато от адм. орган нарушение на чл.26 от АПК, съдът не споделя
същите – нормата няма предвид уведомяване
за евентуални нередности в заявлението, каквито очевидно органът не е считал да са съществували.
Неправилните
фактически констатации са довели до погрешни правни изводи по приложението на
материалния закон.
Противно
на приетото в оспореното писмо, разпоредбата на чл.10,ал.4 от Наредба №
4/8.08.2017 г. не е нарушена по
отношение на регистрирания по реда на чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВД/ капацитет на ЖО за ДПЖ, тъй като при определянето на същият се имат предвид само възрастните животни /овце-майки/ , както това е посочено в писмо
изход. № ЗЖ-729/18.06.2020 г. на директора на ОДБХ-Варна , съответно
капацитетът не включва 134 бр. агнета, както на практика неправилно е прието от
адм. орган. Това е така, тъй като при ЖО
за репродукция, какъвто е този притежаван от жалбоподателя, известен към
момента на регистрацията по чл.137 от ЗВД е само и единствено броят на
възрастните животни, съответно неизвестен е броят на очакваните за раждане агнета. Така, изключвайки от 863 броя животни установените 134 бр. агнета , доказано е , че отглежданите в ЖО възрастни животни са на брой 729 , при което капацитета от 800
бр. ДПЖ се явява спазен. Съобразно тези обстоятелства, основание за отказ от
подпомагане би съществувало ако не са осигурени съобразно изискванията на чл.4 от Наредба
№4/8.08.2017 г. свободната подова площ, предмет на т. 2.1 от заявлението и свободното отглеждане на открито, предмет на т. 2.2 от
заявлението. Релевантните в това отношение факти изобщо не са били изследвани
от страна на адм. орган, който не е предприел необходимите за установяването им
административнопроизводствени действия – оспореното писмо не съдържа както изложени в тази
връзка конкретни фактически констатации,
така и изложени конкретни правни изводи. С оглед последното, цитираните в
оспореният адм. акт като относими към отказа
норми на чл.4 , чл.12, ал.3 и чл.28, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба №4/8.08.2017 г. не са изпълнени с конкретно фактическо съдържание, поради което
действителното правно основание за отказа се явява свързано с цитираната в оспореното писмо разпоредба на чл.28, ал.1,т.4
от Наредба № 4 от 8.08.2017 г., разбирана в следния смисъл : не е спазено регламентираното в чл.10,ал.4 от Наредбата нормативно изискване за
хуманно отношение към животните, тъй като броят на ДПЖ в обекта, в който се изпълняват
дейностите по чл.4 не е в съответствие с капацитета
на регистрирания по чл.137 от ЗВД животновъден обект. По изложените вече съображения
за спазване на капацитета за ДПЖ, така посоченото в оспореното писмо основание за отказ реално не съществува, поради което в тази част
отказът е материално незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен на основание
чл.146,т.4 от АПК.
По същите
причини отказът е материално незаконосъобразен в частта му касаеща ЕПЖ, но само по отношение
на периода от 13.12.2019 г. до 31.12.2019 г. – след извършената на 12.12.2019
г. актуализация на удостоверението за
регистрация по чл.137 от ЗВД, капацитета
на животновъдния обект считано от
13.12.2019 г. е за 20 бр. ЕПЖ , а отглежданите такива както органът сам е
приел са 10 бр. , т.е. налице е съответствие с регистрираният капацитет. В тази
част по т.1.1 от заявлението отказът също подлежи на отмяна на основание чл.146,т.4
от АПК.
За
периода до датата 12.12.2019 г. , притежаваният от
жалбоподателя ЖО не е имал капацитет за ЕПЖ, поради което отглеждането
на 10 бр. такива нарушава
разпоредбата на чл.10,ал.4 от Наредба № 4/8.08.2017 год. С оглед последното, подпомагане за този период не се дължи
съгласно чл.28, ал.1,т.4 от Наредба №4
/8.08.2017 г. , поради което същият не може да бъде релевантен за годишния размер на плащанията по
смисъла на чл.8,ал.1 от Наредбата.
При тези
налагащи отмяната на оспореното писмо обстоятелства , противно на изложеното в
жалбата искане за постановяване на съдебно решение с даване на органа на
задължителни указания за одобряване на направеното искане за подпомагане, съдът
намира, че естеството на въпроса не позволява решаването му по
същество по смисъла на чл.173,ал.2 от АПК , тъй като са налице пропуснати от адм. орган административнопроизводствени
действия без които издаването на адм. акт
е правно невъзможно , а извършването им от страна
на съда също е невъзможно. Причината е
тази, че извън проверката за съответствие по смисъла на чл.10,ал.4 от Наредба №
4/8.08.2017 г. , органът видно от липсата в оспореното писмо на изложени в него конкретни
фактически констатации и конкретни правни изводи, не е изпълнил процедурата по дължимата от него съгласно чл.37 от З-на за
подпомагане на земеделските производители адм. проверка за спазване на относимите
към т.1.1, т.2.1 и т.2.2 от заявлението изисквания по чл.4 от Наредбата. Така, във връзка с т.1.1 от заявлението не е извършвана
от адм. орган проверка за определяне
през релевантния период от 13.12. до 31.12.2019 г. на свободната подова площ по чл.4, ал.2, т.1, б.“ г“ от Наредба №4 /8.08.2017
г. , а проверката е необходима с оглед цитираната в оспореното
писмо разпоредба на чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата. Във връзка с т.
2.1 от заявлението не е извършвана от адм. орган проверка за определяне на
свободната подова площ по чл.4, ал.3, т.1, б. “а“, „б“, „в“ и „е“ от Наредба №4/8.08.2017 г. , а проверката е необходима също с оглед на цитираната разпоредба
на чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата. Във
връзка с т.2.2 от заявлението не е извършвана от адм. орган проверка за
спазване на изискванията по чл.4, ал.3, т.2, ал.5 и ал.6 от Наредбата, както и липсва
проверка съобразно регламента на чл.4,
ал.7 и ал.8 от Наредбата на иначе изисканите
от органа дневници , а тези проверки са
били необходими с оглед цитираната в
оспореното писмо разпоредба на чл.28, ал.1, т.3 от Наредбата. По тези
съображения и на основание чл.173, ал.2, пр.3 от АПК преписката следва да бъде върната на адм.
орган за ново разглеждане с указание за извършване на посочените пропуснати
от него адм. проверки. При извършването на последните и при последващото въз основа на тях прилагане на материалния закон , адм. орган следва да съобрази установените и приети от съда въз основа на извършената по делото комплексна съдебна експертиза
фактически данни относно размерите на
закритите и откритите площи в ЖО на жалбоподателя.
При този
изход от делото , ЮЛ на ответника дължи съгласно чл.143,ал.1 от АПК
възстановяване на жалбоподателя на сторените от него разноски по делото, които
са в общ размер на 1050 лв. , включващи : внесена държавна такса в размер на 50 лв. , платено
възнаграждение на вещи лица в размер на 400 лв.
и платено по банков път / л.113-115/ адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв.
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ издаденото
от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Варна уведомително писмо
с изход. № 01-033-2600/128 от 3.08.2020 г. и ВРЪЩА
преписката на същият административен орган за ново разглеждане в
съответствие с дадените в мотивите на това решение задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на „П.Е.“ ЕООД гр. Варна , ЕИК ********* за разноски
по делото сумата от 1050 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :