№ 117237
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Частно гражданско дело №
20231110141464 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от Б. В. М., ЕГН **********, срещу М.
П. М., ЕГН **********, за сумата от 20 000 лв., която се претендира въз
основа на споразумение за връщане на даденото с правно основание чл. 9, чл.
59 ЗЗД, подписано от Б. В. М. лично и като пълномощник на М. П. М., с
нотариална заверка на подписите, сумата от 1 700 лв. – лихва за забава и
сумата от 434 лв. разноски по делото.
По делото е представено споразумение за връщане на даденото с правно
основание чл. 9, чл. 59 ЗЗД с нотариална заверка на подписите, като именно
въз основа на него се претендира издаването на заповед по чл. 417, ал. 1, т. 3
ГПК.
С разпореждане от 5.08.2023 г., постановено по делото, на заявителя са
дадени указания да отстрани констатирани нередовности: да представи
пълномощното, въз основа на което е упълномощен да представлява
длъжника при сключване на споразумението от 7.09.2022 г., както и да
уточни обстоятелствата, въз основа на които претендира посочените суми,
включително като уточни дали претендира посочените в заявлението суми по
повод сключена разпоредителна сделка с недвижим имот, каквато се описва в
т. 3 от споразумението.
В изпълнение указанията на съда заявителят е уточнил представил
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 5.06.2012 г. Подал е и
молба от 22.08.2023 г., с която е посочил, че длъжникът и починалата му
съпруга М.Г.П. са го упълномощили с правата по представеното пълномощно
по повод покупко-продажба на притежаван от упълномощителите недвижими
имот. Уточнява, че бил изплатил на упълномощителите сумата от 2000 лв. в
деня на нотариалното упълномощаване, а на 7.06.2012 г. – и сумата от 18 000
лв. с основание на двете плащания „като отчетност по нотариална сделка,
дължаща се между страните“ във връзка с издадените пълномощия. Твърди,
че представеното споразумение, въз основа на което се иска издаването на
заповед по чл. 417 ГПК, е сключено при договаряне от страна на Б. М. сам със
себе си, за което бил изрично упълномощен. Сочи се, че по т. 3 от
1
споразумението „страните изрично са се договорили, че изплатените суми от
мен (Б. М.) на М. П. М. и съпругата му М. П.а на 5.06.2012 г. в разпореждане
на част или цялата продажна цена на описания имот в пълномощното преди
разпоредителната сделка на имота да е извършена при условията на
евентуалност по чл. 25 ЗЗД, като изплатена сума от Б. М. упълномощен на М.
П. във връзка с издадените пълномощия по т.2.2, 2.4, 2.9… и др. от
настоящата молба и пълномощното“. Сочи се още, че разпоредителна сделка
с имота, описан в пълномощното, не е извършвана и не е възможно да се
извърши с издадените права към момента на сключване на споразумението.
Сумите били изплатени авансово от упълномощения на упълномощителя по
чл. 25 ЗЗД при условие, че такава сделка ще се извърши, така както изрично
било посочено в споразумението.
Съдът намира, че липсват предпоставки за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на представеното споразумение.
За да бъде разпоредено издаването на такива, следва претендираното вземане
да следва и да се установява ясно като основание и размер от представения
документ по чл. 417 ГПК, в случая по чл. 417, т. 3 ГПК.
По делото действително е представено споразумение с нотариална
заверка на подписите, сключено между длъжника М. М. (представляван от
заявителя Б. М.) и заявителя Б. М., по силата на което длъжникът трябва да
заплати на заявителя сумата от 20000,00 лева (т. 6). Отделен е въпросът, че
след представяне на пълномощното, с което заявителят се легитимира като
пълномощник на длъжника, се установява, че представителната власт на
същия е по повод сключване на договор за покупко-продажба на притежаван
от упълномощителя М. П. М. и М.Г.П. недвижим имот, като частта „да
договаря сам със себе си за цена и условия, каквито договори за добре“ се
отнася именно към сключване на сделка с предмет недвижимия имот. В този
смисъл не се установява заявителят да е упълномощен да договаря сам със
себе си по договори с предмет задължаване на М. П. М. да заплати суми във
връзка с други правоотношения между страните.
Решаващите съображения на съда за отхвърляне на заявлението обаче
са свързани с пълната му неяснота и неразбираемост, които правят
невъзможно изясняването на неговото основание. От цялото споразумение,
което не е абстрактна сделка, не става ясно за какво точно се дължи сумата от
20 000 лв., като правоотношенията между страните са описани по начин,
непозволяващ ясно и конкретно да се установи тяхното съдържание, а оттам и
източникът на задължението. В самото заявление за издаване на заповед за
изпълнение заявителят се позовава на т. 3 от споразумението, която е
абсолютно неясна – твърди се, че заплатени от заявителя суми представляват
„авансово разпореждане“ на част или цялата продажна цена „на в описаният
имот в пълнощното“ „при условията на евентуално извършена
разпоредителна сделка във връзка с дадените му права“ по пълномощното.
Същевременно сумите се претендират на основание чл. 59 ЗЗД, видно от т. 5
от споразумението, на която заявителят също се позовава, като не става ясно
какво е основанието на сделката, като се сочи, че сумата се дължи „за сметка
на времето за ползване на горепосочените суми“. Т. 6 от споразумението
съдържа само задължаване от страна на длъжника, действащ чрез
пълномощник – заявителя, да заплати посочените суми, без обаче да се сочи
2
основанието за това, а при положение, че представеното споразумение не е
абстрактна сделка, липсата на основание препятства възможността за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
На съда е служебно известно за редица заведени от заявителя срещу М.
П. М. производства по чл. 417 ГПК, по които се претендират суми, дължими
съгласно различни споразумения между страните, които са сключени от
заявителя, действащ от свое име и като пълномощник на длъжника, при
условията на договаряне сам със себе си.
В тази връзка следва да се отбележи, че въз основа на представеното по
настоящото дело споразумение е било образувано ч.гр.д. № 51606/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, като със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК се е претендирало издаването на заповед за
изпълнение за същите суми, предмет на настоящото производство.
Заявлението е било изцяло отхвърлено с разпореждане от 27.10.2022 г.,
постановено по посоченото дело, като същото е било проверено по реда на
инстанционния контрол и потвърдено с определение № 2153 от 17.02.2023 г.
по в.ч.гр.д. № 1154/2023 г. на Софийски градски съд, IV-Б състав, като
настоящият състав споделя изложените от СГС съображения, че волята на
страните по споразумението е толкова неясна и объркана, че не позволява при
условията на чл. 20 от ЗЗД да позволи извод за основанието на което М.
дължи сумата от 20 000лв. на М..
Поради изложените съображения заявлението за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, вх. № 210630/25.07.2023 г., подадено от
Б. В. М., ЕГН **********, срещу М. П. М., ЕГН **********.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Софийския градски съд с частна жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от разпореждането на заявителя и длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3