О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 17.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на седемнадесети февруари , през две хиляди и двадесета година
в състав: Районен
съдия : Николинка Попова
разгледа
гр.д. № 2831 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК
във връзка с чл. 124 ал.1 ГПК и с чл.
110 и сл. ЗЗД.В подадената искова молба
от А.З. М., ЕГН **********, с адрес: *** против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София,
с ЕИК *********, с адрес гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк
София, бл.12, вх.Б, ет.3, ап.305, се твърди, че на 18.01.2008 г. сключил
договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за стоков кредит и изплащането му
на вноски. Поради финансови затруднения прекъснал плащането на вноските по
задължението си. Въз основа на заповед №
3118/12.11.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , срещу ищеца бил издаден изпълнителен лист от 22.02.2011 год. по гр. д.
№4729/2010 год. по описа на Пазарджишки Районен съд. Твърди, че на 26.06.2016
год. била входирана молба при ЧСИ Г.Т. за образуване на ИД. С постановление от
06.07.2016 год. било образувано ИД с №20168820400428. , а на 25.08.2016 год. на
ищеца била връчена покана за доброволно
изпълнение от 24.08.2016 год. На 23.04.2019 год. той установил, че банковата му
сметка в ОББ с IBAN *** пари, както и че същата била на минус 283.35 лв. Едва
тогава установил , че му бил наложен запор на сума от 1787.22 лв. по ИД
20168820400428, както и върху трудовото му възнаграждение в „Българска
изолационна компания“ ООД за остатъка от 283.35 лв. На 24.04.2019 год. посетил
офиса на ЧСИ Г.Т., където се запознал с ИД №20168820400428. На същата дата се
запознал и с гр. д. №4729/2010 год. по описа на Пазарджишки Районен съд. Твърди,
че вземането на кредитора е станало изискуемо към момента на първата му
просрочена вноска по кредита, която е била преди 2010 год., т.е. преди
образуването на гражданското дело по издаване на Заповед №3118 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 12.11.2010 год. от Пазарджишки районен съд.Изпълнителния
лист е бил издаден на 22.02.2011 год. ИД с №20168820400428 по описа на ЧСИ Г.Т.било
образувано на 06.07.2016 год. след изтичане на предвидения от закона петгодишен
срок, през който не били предприети никакви действия по събиране на вземането.
Първият изпълнителен способ, обуславящ прекъсване на давността, бил след 2016
год. след образуване на изпълнителното дело на 06.07.2016 год. Твърди, че
налице бил срок, по - дълъг от пет години, през който не били извършени никакви
действия по събиране на задължението и който срок обуславя изтичането на
предвидената петгодишната давност за погасяване на задължението му. Във връзка
с гореизложеното се моли сада да признае
за установено, че ищецът не дължи сумата от 1787.22 лв. запорирана в сметката
му, поради погасяване на задължението след изтичане на предвидената в закона
петгодишна давност.Направени са доказателствени искания.Приложени са писмени
доказателства по опис към исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК по
делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество -„БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, чрез юрисконсулт П.П.
(пълномощно № 3345/2019 г.), с който
считат ИМ за недопустима по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, като съображенията за това са , че взискател в изпълнителното производство бил
„Кредит инкасо инвесгмънтс БГ“ ЕАД. Доколкото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК ********* не е взискател по изп. д. № 428/2016 г. по описа на частен
съдебен изпълнител Г.Т., per. № 882, с район на действие Окръжен съд -
Пазарджик, то искът срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България се
явявал лишен от правен интерес и бил недопустим. Искът по чл. 439 ГПК бил специален
и имал за предмет разрешаване на спор относно вземането именно между страните в
изпълнителното производство, т.е. за да бъде допустим, следва да бъде предявен
срещу взискателя в изпълнителния процес и само в този случай длъжникът би могъл
да постигне предвидената в закона цел да се освободи от дължимостта на сумата
по изпълнителното основание. Резултатът от предявен срещу трето на изпълнителното
производство лице не би могло да рефлектира в правната сфера на взискателя по
изп. д. № 428/2016 г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. С оглед гореизложеното се прави искане, съдът да постанови
определение, с което да прекрати исковото производство по гр. д. № 2831/2019 г.
по описа Районен съд - Пазарджик по отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България като
недопустимо. Направено е искане в полза
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по
делото на основание чл. 78, ал. 4 във вр. ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ в размер на 100.00 лева.
На основание чл. 218 ГПК , съдът е допуснал встъпване на трето
лице помагач на страната на ответника , а именно – цесионера по договор за
цесия „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********. По делото е постъпила
молба и отговор с вх. №29509/
17.12.2019г. от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо
Владигеров" 21, Бизнес център „Люлин - 6", ет. 2, представлявано от З.Д.-
Прокурист, упълномощена от Я.Й.О. и П.Я.П., чрез пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., като трето лице помагач в процеса на
страната на ответника твърди , че
вземането по процесния изпълнителния лист на дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД е придобило по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, именно от това се
обуславял и правният му интерес в настоящото производство.
Твърди се, предявения
отрицателен установителен иск е допустим, но а изцяло неоснователен. Твърди се
още, че въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от
нотариус Валентина Благоева, peг. № 302 при Нотариалната камара, дружеството е упълномощено да уведоми
посочените в приложение № 1 към Договора за цесия длъжници за извършеното
прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД,
е изпратило на постоянния адрес
на ищеца: гр. Белово, ул. „Христо Ботев" № 57, уведомлението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД чрез препоръчана поща, който адрес бил посочен и в сключения договор
за кредит № CREX-01722126, а също така и актуален към момента, предвид
посочените от ищеца данни в исковата молба. Уведомлението било получено лично
от А.З.М., което е видно от положения от него подпис и имена върху обратната
разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ
Експрес" ООД. Твърди се , че за
оспорените вземания била приложима предвидената в чл. 110 ЗЗД обща 5-годишна
давност. Вземанията по договора за кредит не попадали сред изчерпателно
изброените хипотези, визирани в чл. 111 от ЗЗД, обуславящи прилагане на
специалната 3-годишна погасителна давност. С оглед на изложеното, считат за
безспорен факта, че приложим в случая бил общият петгодишен давностен срок по
чл. 110 от ЗЗД. Сочат се доказателства.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното : Между страните не са спорни обстоятелствата ,
че съгласно Заповед № 3118 / 12.11.2010
г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист издаден на 13.03.2011
г. от PC гр.Пазарджик по ч. гр.д. № 4729/2010
г. , ищецът А.З. Миндачкин ЕГН **********
*** бил осъден да заплати на „Париба Пърсънъл Файненс „ЕАД сумата в размер на 438,36 лв. главница ,
ведно с мораторна лихва в размер на 112,37 лв.
и лихва за забава върху главницата , считано от 10.11.2010 г. , както и
сторените в заповедното производство разноски в размер на 125,00 лв. Посоченото
в заповедта основание за нейното издаване е : договор за кредит от 18.01.2008
г.
Не е спорно и се установява от приложените от третото лице помагач
писмени доказателства , че задължението
на ищеца произтича от договор за кредит за покупка на стоки и услуги CREX – 01722126 , като според посоченото в заявлението ,
задължението по договора е следвало да бъде изплатено на 9 месечни вноски, с
краен срок на договора 30.10.2008 г. Не
е спорно, че поради договорно неизпълнение
на 10.11.2010 г. кредиторът е подал заявление по чл. 410 ГПК и съдът с разпореждане по ч.гр.д. № 4729/2010
г. е издала за повед за изпълнение. Не е
спорно също така, че срещу издадената заповед за изпълние по чл. 410 ГПК не е
постъпило в срок възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК, поради което е
издаден и процесния изпълнителен лист.
Не е спорно и се установява от представените по делото копие от молба за
образуване на изпълнително дело и
постановление от 06.07.2016 г. по изп.д.
№ 20168820400428 по описа на ЧСИ Г.Т. ,
че по молба на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – ответник в настоящото производство
против ищеца А.З. Миндачкин е било
образувано изпълнително производство въз основа на издадения по ч.гр.д. № 4729/2010
г. по описа на ПРС изпълнителен лист .
В последното по делото заседание е представено удостоверение
от 18.09.2019 г. по изп.д. № по изп.д. № 20168820400428 по описа на ЧСИ Г.Т., от което безспорно се установява, че след образуването на изп.
дело на 24.08.2016 г. е наложен запор върху МПС – собственот на
длъжника. Установява се , че на 06.03.2017 г. по делото е постъпила молба от „
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ „ ЕАД , в качеството на цесионер по договор за
прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г.
между „ БНП Приба Пърсънъл Файненс „ ЕАД , като цесионерът е бил
конституиран като взискател. По делото са постъпили няколко молби / от
04.04.2017 г. , 25.04.2018 г. и 26.03.2019 г., / от новия взискател, с които е
поискано извършване на справки за установяване на имущество на длъжника. От издаденото удостоверение , освен това се
установява, че в резултат на ивършеното
проучване на имуществото на длъжника, е
наложен запор на работната му заплата по
негова банкова сметка *** , като на длъжника е изпратено съобщение за наложената обезпечителна мярка , получено
на 22.04.2019 г., а на 21.05.2019 г. ,
изпълнителното произвоство е пирключило
на основание чл. 433 ал.2 ГПК , като след влизане в сила на разпореждането за неговото прекратяване ,
обезпечителните мерки са били вдигнати.
При тези фактически данни от правна страна съдът
приема , че предявеният иск е процесуално недопустим. Безспорно събраните
в хода на исковото производство писмени
доказателства установяват, че
изпълнителното такова е било прекратено, поради удовлетворяване на
вземането изцяло, чрез удържане на суми от трудовото възнаграждение на
длъжника, ищец по делото. Изследвайки специфичния характер на иска по чл.439 от ГПК, съдът приема че длъжникът в
изпълнителното производство има правен интерес от воденето му само в хипотезата
на висящо изпълнително производство, като с факта на плащане и прекратяване на
изпълнителния процес този правен интерес отпада, тъй като длъжникът вече не
можа да получи търсената защита– и при уважаване на иска събраните суми няма да
бъдат върнати, поради което воденето му е безпредметно.
Съгласно чл.439
от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти,
които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Систематичното място на
горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване несъмнено сочат,
че право на такъв иск /активна процесуална легитимация/ има само правен субект,
който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо,
т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е
предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.
В хипотеза, като настоящата, в която в рамките на
висящото исково производство вземането на взискателя в изпълнителното
производство бъде удовлетворено изцяло, посредством принудително събиране на
сумите и изпълнителното производство бъде прекратено поради този факт, за ищеца
отпада правния интерес да продължи да води този иск, тъй като с него той не би
могъл да получи благоприятен резултат в своята правна сфера. При уважаване на
иск по чл.439 от ГПК и наличието на висящ изпълнителен процес длъжникът в
последния и ищец в исковото производство ще постигне това, че съдебният
изпълнител ще следва да прекрати изпълнението, на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК. Именно в това се изразява правният интерес от предявяване на този иск.
Явно е, че при прекратено изпълнително производство и то на основание, изключващо
възможността за образуване на ново и при цялостно изплащане на вземането,
ищецът по иска с правно основание чл.439 от ГПК няма да постигне никакъв
положителен за себе си резултат дори искът му да бъде уважен. В горния смисъл
са актове на ВКС, сред които: Решение
№99 от 28.06.2012г. на ВКС по т.д.№667/2011г., II т.о., ТК; Определение №130 от
24.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№ 756/2017г., II г.о., ГК и Определение
№94/05.03.2015г. по ч.гр.д.№7398/2014г., I г.о. на ВКС.
При вече приключило
изпълнително дело , длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу взискателя за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес , проведен
при липса на изпълняемо право. За да получи възстановяване на неоснователното
разместване на имуществени блага, породено от материална
незаконосъобразност на иначе процесуално законосъобразно изпълнение след
настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на правото на
принудително изпълнение / твърдяна
погасителна давност / длъжникът разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно
обогатяване. Вярно е , че с оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД , за
длъжника не е без значение дали
вземането предмет на изпълнителното дело е погасено лично от него или е събрано
в резултат на някой от предприетите изпълнителни способи. Този факт е неотносим
конкретно към предмета на настоящото производство , а би имал отношение досежно
основателността на евентуално заявената осъдителна претенция.
Само за пълнота на
изложението, изтъкнатият от ответника довод за недопустимост на иска
поради предявяването му от ищеца срещу ненадлежна страна, предвид твърденията в
исковата молба, че именно „ БНП Париба Пърсънъл Файненс „ ЕАД е кредитор по вземанията и взискател по
изпълнителното дело, е относим към материалноправната, а не към процесуалната
легитимация на страните. Щом като цесията е извършена след стабилизиране на заповедта за
изпълнение по реда на чл.416 ГПК, както и предвид нововъвенения с отговора на
исковата молба нов спорен факт за цедиране на вземанията, а също и с оглед
привличането на цесионера като трето лице помагач на ответника, ищецът би имал
правен интерес да предяви специалния отрицателен иск по чл.439, ал.1 ГПК. Чрез него разполага с възможност да оспори изпълнението поради недължимост
на вземанията като погасени по давност спрямо ответника, който съгласно чл.100,
ал.1 ЗЗД отговаря за съществуване на вземането по време на прехвърлянето. В
тази връзка, следва да се съобрази, че ответникът и подпомагащата го страна ще
бъдат обвързани от задължителните в отношенията им мотиви на решението съгласно
чл.223, ал.2, изр.1 ГПК, а с насрещната ищцова страна - от установителното
действие на решението – чл.223, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното по-горе за
отпадане на правния интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 439 ГПК, съдът приема, че този иск следва да бъде оставен без разглеждане като
процесуално недопустим , а производството по настоящото дело следва да бъде
прекратено. На основание чл. 78 ал.10 ГПК , третото лице –помагач няма право на
разноски, но на основание чл. 78 ал.4 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответното дружество разноски за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 100,00 лв. Воден от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД :
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
05.02.2020 г. постановено по гр.д. № 2831/2019 г. по описа на ПРС, с което е даден ход по същество на делото,вместо
което: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковите
претенции с правно основание чл. 124
ал.1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК на А.З. М., ЕГН **********, с адрес: ***
против „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД гр. София, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес парк София, бл.12, вх.Б, ет.3, ап.305, за приемане за установено между страните , че А.З.
М., ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
гр. София, с ЕИК *********, с адрес гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4,
Бизнес парк София, бл.12, вх.Б, ет.3, ап.305, процесното парично
задължение от 1787,22 лв. , включващо
вземания по издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4729/2010 г. по описа на ПзРС и предмет на изпълнително производство № 20168820400428
г. по описа на ЧСИ рег. № 882 - като
процесуално недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2831/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.З. М., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД гр. София, с ЕИК *********, с
адрес гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес парк София, бл.12,
вх.Б, ет.3, ап.305 сторените по делото разноски в размер на 100,00 лв.
Произдството по настоящото дело е при участието на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров" 21, Бизнес център
„Люлин - 6", ет. 2, представлявано от З.Д.- Прокурист, упълномощена от Я.Й.О.
и П.Я.П. – трето лице помагач на страната на ответника.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ПзОС в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: