М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 554/2015 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимият М.М.Т. е повдигнато обвинение и е
внесен обвинителен акт за това, че:
1.На 22.02.2015
г. в с. К., обл. П., повторно в немаловажен случай, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда- определение на Районен съд гр. П. №160/14.03.2014 г. по НОХД № 677/2014 г. по
описа на Районен съд гр. П. за друго такова престъпление, в съучастие като съизвършител с Ц.Н.И.,
ЕГН ********** е отнел чужди движими
вещи- 1 бр. бутилка водка „Савой“ 0,75л., на стойност
9,10 лв.; 1 бр. бутилка водка „Савой“ 1 л., на
стойност 12,20 лв.; 1 бр. бутилка уиски „Савой“ 1 л.,
на стойност 11,10 лв.; 2 бр. бутилки уиски „Блек Рам“ по 1 л., на стойност 29,30 лв.; 1 бр. бутилка ракия „Ямболска“
1 л., на стойност 11,40 лв.; 4 пакета чипс картофи,
на стойност 4 лв. и сумата от 60 лв. или всичко на обща стойност 137,10 лв., от
владението на ЕТ „И.В.“***, без съгласие на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1 от НК.
2. На 22.02.2015 г. в с. К., обл.
П. противозаконно е повредил чужди движими вещи- 2 бр. автомобилни гуми, 13
цола, на обща стойност 60 лв., собственост на Е.И.Л., ЕГН **********-
престъпление по чл.216 ал.1 от НК.
По отношение на подсъдимият Ц.Н.И.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на 22.02.2015
г. в с. К., обл. П., в съучастие като съизвършител с М.М.Т., ЕГН ********** е
отнел чужди движими вещи- 1 бр.
бутилка водка „Савой“ 0,75л., на стойност 9,10 лв.; 1
бр. бутилка водка „Савой“ 1 л., на стойност 12,20 лв.;
1 бр. бутилка уиски „Савой“ 1 л., на стойност 11,10 лв.;
2 бр. бутилки уиски „Блек Рам“
по 1 л., на стойност 29,30 лв.; 1 бр. бутилка ракия „Ямболска“ 1 л., на
стойност 11,40 лв.; 4 пакета чипс картофи, на
стойност 4 лв. и сумата от 60 лв. или всичко на обща стойност 137,10 лв., от
владението на ЕТ „И.В.“***, без съгласие на ръководството, с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.194 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
Производството
по делото е насрочено и започнало с предварително изслушване на страните по
реда на чл.371 от НПК
Р.п.К.
представлявана в съдебно заседание от прокурора Димитрина Шекерева
поддържа така внесения обвинителен акт. Счита вината на подсъдимите по
повдигнатите им обвинения за безспорно доказана и пледира с оглед
диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК на подсъдимият Т. да бъде
наложено наказание за престъплението по чл. 195 ал.1 т.7 вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК лишаване от свобода за срок от една, което същия да изтърпи реално, а по
отношение на престъпление по чл.216 ал.1 от НК- 10 месеца лишаване от свобода,
и тъй като деянията по процесното дело са извършени в
изпитателния срок на предишна условна присъда, то след определяне на едно общо
най- тежко наказание по отношение на Т., да се присъедини изцяло за изтърпяване
и отложеното наказание. по отношение на подсъдимия И. пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване се
отложи на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
Т., лично и със служебният си защитник адв. В. правят
искане делото да се разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като
подсъдимият не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тях, признава се за виновен по повдигнатите му
обвинения и дава обяснения. Моли за наказание пробация.
Подсъдимият
И., лично и със служебният си защитник адв. В. правят
искане делото да се разгледа по реда на глава 27, чл.371 т.2 от НПК, тъй като
подсъдимият не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тях, признава се за виновен по повдигнатите му
обвинения и дава обяснения. Моли за наказание пробация.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл.372 ал.4
от НПК, след като установи, че направените от двамата подсъдими самопризнания
се подкрепят от доказателствата по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от самопризнанията на двамата подсъдими, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Граждански
иск по делото не е предявен. Частен обвинител не е конституиран.
Съдът
след като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК прие за
установено от фактическа следното:
Подсъдимият
М.М.Т., ЕГН **********, е роден на *** ***. ******,******.
С
протоколно определение по НОХД № 677/2014 г. на РС П., влязло в сила на
14.03.2014 г. е одобрено споразумение, по силата на което Т. е осъден за
извършено за времето от 01.06. до 03.06.2013 г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК на наказание Пробация,
включваща Задължителна регистрациа по настоящ адрес
за срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично; и Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца;
С
протоколно определение по НОХД № 141/2014 г. на КРС е одобрено споразумение,
влязло в сила на 27.03.2014 г., по силата на което Т. е осъден за престъпления
по чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и по чл.214
ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр.
чл.63 ал.1 т.5 от НК, като му е наложено едно общо най- тежко наказание
лишаване от свобода на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.69 ал.1 вр.
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С
определение по ЧНД № 182/2014 г. на КРС, влязло в сила на 30.05.2014 г. е
определено на основание чл.25 вр. чл.23 от НК едно
общо най- тежко наказание по НОХД № 677/2014 г. на ПРС и НОХД № 141/2014 г. на
КРС, а именно лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване на
основание чл.25 ал.4 вр. чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
С
присъда по НОХД № 225/2014 г. на КРС, влязла в сила на 13.06.2014 г. Т. е
осъден за престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.63 ал.1
т.3 от НК, извършено през периода от 27.01.2014 г. до 30.01.2014 г., като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият
Ц.Н.И., ЕГН ********** е роден на *** ***. *****,****,****
Двамата
подсъдими били връстници и приятели от деца. На
22.02.2015 г. двамата се срещнали в с. К., П. обл.,
където живеели и пили кафе в заведение на центъра на селото. В хода на
разговора решили да посетят традиционния празник в съседното село- с. К. т.нар.“Старчовден“. Излезли пеша от селото и по пътя към К. ги
качил в автомобила си св. И.Ч., който ги закарал до центъра на с. К., където
бил празника. Двамата подсъдими изгледали представленията, организирани по
повод на празника пред читалището и след приключването им посетили бабата и
дядото на подсъдимия Т.,***. Гостували им до около 18.30 ч. и решили да отидат
до ракиджийницата, където празненствата продължавали. Отправяйки се натам,
минали по улицата, в близост до здравната служба на селото, където видели
паркиран лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф-2“ с рег.******,
собственост на пострадалия Е.Л., когото никой от двамата не познавал. Минавайки покрай автомобила, без никаква причина, подсъдимият
Т. извадил джобно ножче и пробил двете леви гуми на автомобила, след което
продължили по пътя. Подсъдимият И. не взел участие в това деяние, като и не бил
предупреден или уведомен за това от Т., сам се изненадал от предприетите от
последния абсолютно безпричинно действия по унищожаване на вещите. Гумите били
втора употреба, 35 цола, и били закупени скоро преди това от пострадалия за 35
лв. всяка. В резултат на деянието на подсъдимия Т. гумите били повредени и
временно негодни за употреба по предназначението им.
В
района на ракиджийницата бил запален огън, хората пиели бира и се забавлявали.
Двамата подсъдими изпили заедно около 2 литра бира и около 20.00 часа на същата
вечер тръгнали пеша към центъра на с. К.. В района на центъра на селото подсъдимият
Т. видял, че прозореца на кафенето бил отворен и двамата подсъдими решили да
проникнат в него и да откраднат каквото намерят. До гърба на сградата, в която се помещавало
кафенето, чийто управител и собственик бил свидетелят И.В., имало стълба, по
която двамата подсъдими се качили на покрива на прилепената до него сграда-
ресторант, откъдето по парапета достигнали до отворения прозорец. Оттам подсъдимите
И. и Т. проникнали в помещението.
Там
взели две книжни кесии, в които подсъдимият И. сложил бутилки с алкохол- 2 бр.
бутилка водка „Савой“, едната от 0,75 мл., а другата
от 1 л., 2 бр. бутилки уиски „Блек Рам“ по 1 л.; 1 бр. бутилка ракия „Ямболска“ 1 л., а в
другата- четири пакетчета картофен чипс. Подсъдимият Т.
взел намиращите се в монетника на бара и оставеното
на плота портмоне монети и банкноти на обща стойност 60 лева. По същия път
откъдето били проникнали в заведението, двамата го напуснали и тръгнали пеша
към с. К.. След напускане на кафенето едната кесия се скъсала от тежестта на
поставените в нея бутилки с алкохол, вследствие на което те паднали на земята и
се счупили. В близост до училището на с. К. били застигнати от св. Л.К., който
ги откарал до центъра на с. К.. Двамата подсъдими си поделили отнетите суми,
след което се разделили. На следващия ден похарчили парите.
С
протокол за доброволно предаване /л.45 от ДП/ подсъдимият Т. предал един брой
джобно сгъваемо ножче с надпис „Vinweili“, като в
протокола саморъчно вписал следния текст: „С това ножче на 22.02.2015 г.
надупчих гумите на лек автомобил Фолксваген Голф“.
От
заключението на назначената по делото съдебносчетоводна
експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи възлиза общо на 77.10
лева, от които- 1 бр. бутилка водка „Савой“- 0,75 л.
е на стойност 9,10 лв.; 1 бр. бутилка водка „Савой“-
1 л. е на стойност 12,20 лв.; 1 бр. бутилка уиски „Савой“-
1 л. е на стойност 11,10 лв.; 2 бр. бутилки уиски „Блек
Рам“ по 1 л. всяка са на стойност 14.65 лв., на обща
стойност 29,30 лв.; 1 бр. бутилка ракия „Ямболска“ 1 л. е на стойност 11,40 лв.;
4 пакета чипс картофи са на стойност 4 лв.
От
заключението на назначената съдебностокова експертиза
се установява, че автомобилните гуми, унищожени от подсъдимия Т., втора
употреба, размер 1,3 цола са на стойност по 30 лева всяка или две гуми на обща
стойност 60 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства- обясненията на двамата подсъдими,
показанията на свидетелите Л., В., К. и Ч., писмените доказателства, приобщени
по делото- справка за съдимост на подсъдимия Т. с приложени към нея бюлетини за
съдимост и определение за групиране, справка за съдимост на подсъдимия И.,
справка от ГД „ИН“ отн. подсъдимия И., протокол за
оглед на местопроизшествие с приложен към него фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства с приложен към него фотоалбум, 2 бр. заклучения на изготвените по делото съдебностокови
експертизи, приемо- предавателна разписка, протокол
за доброволно предаване, експертна справка, копие от СРМПС, характеристични
справки на двамата подсъдими, както и веществените доказателства по делото- един
брой джобно сгъваемо ножче с надпис „Vinweili“.
При
така установената и приета фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия Т.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.195
ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 във вр.
с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1
от НК. Подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194 ал.1 във вр.
с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Престъплението кражба, извършено от двамата подсъдими
засяга обществените отношения, свързани със законоустановеното
право на собственост на лицата. Обект на същото са чужди движими вещи. В
конкретния случай вещите представляват 5 бутилки с алкохол и 4 пакета картофен чипс на обща стойност 77,10 лв. и пари на стойност 60 лв. Изпълнителното
деяние се състои в отнемане на чужди движими вещи от владението на другиго без
негово съгласие. Описаните по- горе вещи, предмет на кражбата са отнети от двамата
подсъдими от владението на ЕШ „И.В.“. В процесният
случай двамата подсъдими са осъществили деянието от обективна страна като са
влезли през отворения прозорец кафенето, от където са взели бутилките алкохол и
кортофения чипс и парите.
Осъществили са собствено владение върху веща, независимо от обстоятелството, че
малко след като са напуснали кафенето по случайност са изпуснали бутилките с
алкохол, които са се счупили, то вече са били осъществили собствено владение
върху тях. Парите на стойност 60 лв. двамата са си разделили и ги похарчили.
За подсъдимият Т. е налице и квалифициращият признак повторност, съобразно чл.28 ал.1 от НК, който се обуславя
от осъждането му НОХД № 677/2014 г. на ПРС за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като в случая не е изтекъл и
срока по чл.30 ал.1 от НК.
Кражбата е извършена от подсъдимите Т. и И. в
съучастие като съизвършители, съобразно чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК при общност на умисъла- намерението и на
двамата е било да извършат кражба на чужди движими вещи, като и двамата са
участвали при изпълнение на фактическия състав на кражбата.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици- подсъдимите са
съзнавали, че извършват престъплението кражба, влизайки в чужд имот и от
вземайки от там вещи, но са желаели настъпването на противоправния
резултат, тъй като са целели набавяне на парични средства за себе си.
Предмет на престъплението по чл.216 ал.1 от НК е чужда
движима вещ, в конкретния случай това са 2 бр. автомобилни гуми, 13 цола, на обща стойност 60 лв., собственост на свидетеля Е.Л.. Подсъдимият Т. е
осъществил изпълнителното деяние на това престъпление като е надупчил с нож
автомобилните гуми, с което временно е отнел възможността тези вещи да
функционират пълноценно.
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Подсъдимият е
съзнавал, че повреждайки автомобилните гуми чрез надупчването им действа в
разрез с установения порядък, като е желаел настъпването на точно този
резултат.
С
оглед гореизложеното, съдът призна подсъдимият Т. за виновен в извършването на
престъпленията по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 във
вр. с чл.20 ал.2 във вр. с
ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и по чл. 216 ал.1 от НК. Подсъдимият И. съдът призна
за виновен в извършване на престъплението по престъплението по чл.194 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него деяние, съдът взе
предвид, че предвиденото наказание за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20
ал.2 във вр. с ал.1, във вр.
с чл.28 ал.1 от НК е лишаване от свобода за срок от една до десет години, за
престъплението по чл.194 ал.1 от НК е лишаване от свобода от до осем години, а
за престъплението по чл.216 ал.1 от НК- лишаване от свобода до пет години.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че делото се разглежда по реда на
диференцираната процедура на чл.371 т.2 от НПК, и поради която следва
императивно да се приложи нормата на чл.373 ал.2 от НПК при определяне на
наказанието. За да индивидуализира наказанието, което следва да наложи на
подсъдимите, съдът отчете степента на обществена опасност на престъпленията,
извършени от двамата, както и обществената им опасност като личности.
Деянието по чл.195 ал.1 т.7 вр.
с чл.194 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК умишлено престъпление, с висока
степен на обществена опасност. Отнетите от Т. в съучастие с подсъдимия И. чужди
вещи не са на висока стойност, но пък са невъзстановени на пострадалия.
Престъплението по чл.216 ал.1 от НК не е тежко по смисъла
на закона, умишлено престъпление. Стойността на повредените вещи е на малка
стойност- 60 лв., която обаче отново не е възстановена.
От друга страна съдът счита, че самопризнанието на
подсъдимия Т., оказаното съдействие от негова страна при разкриване на
обективната истина по делото и то в степен, че да е уличил сам себе си в
извършване на деянието по чл.216 от НК, изказаното съжаление, както и младата
му възраст, съдът намира за многобройни, смекчаващи отговорността му, които предпоставят определяне на наказанието при условията на
чл.58 А вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно под
предвиденият за съответното престъпление минимален праг.
Деецът
е осъждан вече за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като това обстоятелство е
отчетено при определяне на квалифициращия признак повторност.
Досежно осъжданията му за две престъпления по чл.198
ал.1 от НК, съдът ги отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при определяне размера на наказанието. Отчитайки
всички изброени по- горе обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност
на деянието и на подсъдимия Т., съдът намира, че на същия следва да се наложи
наказание за престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. с чл.194
ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр.
с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК- лишаване от
свобода за срок над минималния размер, а именно от четири месеца, а за
престъплението по чл.216 ал.1 от НК- наказание Пробация,
отново над минималния, визиран в НК размер, а именно- 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес-*** за срок от една година, включваща явяване и
подписване пред пробационен служител два пъти
седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година; 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа годишно за срок от една година.
На
основание чл.23 ал.1 от НК така определениете
наказания следва да бъдат групирани, като наложи на подсъдимия Т. едно общо най-
тежко наказание, а именно-
лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Доколкото процесните
деяние се явяват извършени в изпитателния срок на две условни наказанията-
това, определено като общо най- тежко наказание с определение по ЧНД № 182/14
г. по описа на КРС по НОХД №225/2014 г. на КРС, то на подсъдимия Т. следва да
се постанови реално изтърпяване на определеното общо най- тежко наказание, а
именно на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим в затвор
или затворническо общежитие от „закрит“ тип.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се осъществят индивидуалната и генерална превенции на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства
поправително и превъзпитателно върху подсъдимия Т., за да спазва в бъдеще
установения в държавата правов ред.
По отношение на подсъдимия И. , при определяне
на вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, съдът
отчете, че същият не се явява личност със завишена степен на обществена
опасност. Същият е на млада възраст и е трудово ангажиран, признава вината си и
е оказал съдействие при разкриване на обективната истина по делото. Всички
изброени обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия, съдът намира за
многобройни, смекчаващи отговорността му, които предпоставят
определяне на наказанието при условията на чл.58 А вр.
чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно под предвиденият за съответното престъпление
минимален праг. Отчитайки обществената опасност на деянието и ниската такава на
подсъдимия, съдът намира за съответно на извършеното от него, налагането на
наказание Пробация, в размер, ориентиран към
минималния такъв, а именно- 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес-***, за
срок от една година, включваща явяване и подписване пред пробационен
служител два пъти седмично; 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 3.
Поправителен труд, включващ удръжки в размер на 10% от трудовото му
възнаграждение в полза на Държавата за срок от шест месеца.
С така определеното по вид и размер наказание, съдът
намира, че ще се осъществят индивидуалната и генерална превенции на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства
поправително и превъзпитателно върху подсъдимия И., за да спазва в бъдеще установения
в държавата правов ред.
Вещественото
доказателство- 1 бр. джобно
сгъваемо ножче на дупки, от едната страна на острието с надпис „Vinweili“, предадено с протокол за доброволно предаване
и оставено с разписка на съхранение при домакина на РУ на МВР гр. Карлово
следва да се унищожи след влизане на присъдата в сила като вещ без стойност.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и с оглед установената вина на двамата подсъдими в
извършване на престъпленията, в които са обвинени, съдът остави в тяхна тежест
направените по делото разноски, като всеки един от тях следва да заплати в полза на ОД на МВР гр. П. по 37,50 лв.,
представляващи направени в досъдебното производство по делото разноски за
експертизи, както да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КРС сумата
от 12,26 лв., представляващи направените в съдебното производство разноски по
делото.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ