О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
27
гр. Велико Търново, 25.1.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико
Търново, VIII–ми състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и двадесет и първа година , в
състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана
Костова
като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. д. №492/2020 г. по описа на Административен съд – Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното
Производството
е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), вр. с §2 от ПЗР
на Данъчно осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по молба на адв. К. - процесуален
представител на С.С.В. с искане за
изменение на Решение № 322/20.11.2020г. постановено по настоящото дело,при
което след отстраняване на явната фактическа грешка , че безплатната правна
помощ е предоставена не по чл. 38, ал.1,т.3 от ЗА, а истинското основание е
чл.38, ал1, т.2 от ЗА. След като съдът невярно е посочил правното основание и е
приел за недоказан факта за наличието на роднинска връзка, то и изводите му
досежно наличие на основание за присъждане на разноските следва да претърпят
изменение. Моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението
в частта за разноските, като в полза на жалбоподателя се присъди и сумата от 830 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ответникът по
оспорването – Директор на ТД на НАП В. Търново не е изразил становище по искането.
Съдът, в настоящия му състав, като обсъди доводите на
молителя и данните по делото, намира искането за процесуално допустимо и
основателно, по следните съображения:
С Решение № 322/20.11.2020г.по настоящото дело, съдът
е отменил по жалба на С.В. Решение №118,/28.7.2020г. на Директор на ТД на НАП
В. Търново , с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане с № С
-20000-137-0006148/10.7.2020г. на публичен изпълнител в Дирекция „Събиране „
при ТД на НАП В. Търново. В това
Решение съдът е приел, че е доказано по делото наличието на предоставена
безплатна помощ по чл. 38, ал. 2, т. 3 от ЗА, и след като липсват доказателства
за посочената връзка между ***а и жалбоподателя е отхвърлил искането за
разноски. Съдът е изложил и допълнителни мотиви досежно института на
безплатната правна помощ и отражението на този факт по отношение на претендираните разноски. Няма спор по делото,
че е представен договор за правна помощ от 28.10.2020г. между адв. К. и
жалбоподателя, където изрично е посочено, че е оказана безплатна помощ по чл.
38, ал.1,т.2 от ЗА, а не както е приел съдът.
При така установеното съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, приложима субсидиарно
по силата на §2 от ПЗР на ДОПК, в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
Същевременно съдът съобрази, че съдебната практика в
частта за разноските е уеднаквена с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на
ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, където в т. 9 е прието, че молбата
за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е
представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В настоящият
случай жалбоподателят е представил списък за разноски, съгласно който е указал
, че помощта е оказана безплатно, а минималното възнаграждение но Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на ***ските възнаграждения. Както е посочено в трайната практика на ВКС
определение 163/13.6.2016г. по т.д. 2266/16г. , определение №515/02.10.2015г.
по ч.т.д.№2340/2015г. определение №515/02.10.2015г. по ч.гр.д.№2340/2015г изявленията
за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1
ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза-достатъчно за уважаването на искането по чл.38, ал.2 ЗА е : правна
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата
на чл.78 ГПК. С оглед на това е прието, че липсата на договор за правна помощ и
уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняването на
правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че ***ът има
право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата
на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,
ал.2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на ***ските възнаграждения. По въпроса необходимо ли е да бъдат събрани
по надлежния ред доказателства в производството относно твърдението на
процесуалния представител на страната за нейната материална затрудненост, за да
бъде уважено искането за присъждане на ***ско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2 ЗА, както и по въпроса коя от страните в процеса носи
доказателствената тежест да установи наличието или липсата на материална
затрудненост на страната, за която се твърди, че е получила безплатна ***ска
помощ, даваща основание за искането на процесуалния представител на тази страна
да иска присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. ВКС се е произнесъл и по този въпрос, като е
приел, след като липса спор между страните , че е осъществена
безплатна правна помощ, независимо на какво основание, противната страна в
производството, която по правилата на чл.78 ГПК следва да заплати направените
по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията
за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за
изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и
тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна ***ска
помощ не са налице. В хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, а в хипотезата
на чл.78, ал.3 ГПК ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по
делото разноски, но само ако е установено, че такива са били направени. Ако
страната, която има право да получи направените по делото разноски не е
направила такива за възнаграждение за представлявалия я ***, такива разноски
могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА хипотези. Ако
наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва, съдът следва да
присъди на процесуалния представител съответното възнаграждение, като
достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално
представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по
упълномощителната сделка, но изявленията
за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1
ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на
безплатна ***ска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда.Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне
на безплатна ***ска помощ не са налице и че страните по договора за ***ска
услуга са договорили предоставяне на ***ска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл.248 ГПК
като опровергае наличието на поддържаното основание. В настоящия случай такова
оспорване не е направено, нито са представени доказателства, които да опровергаят
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна ***ска помощ
/затруднено материално положение/ на жалбоподателя.
С оглед на така изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.38 ЗА, но
досежно размера на това възнаграждение съдът намира, че следва да бъде намалено
под минимума по горепосочената Наредба, тъй като видно от данните по делото е,
че не са събирани допълнителни доказателства по инициатива на страната.
Последната се е позовава единствено на обстоятелството, че е изтекла
погасителната давност на публичните задължения, поради което същите следва да
се отпишат. Касае е за един и същи факт – изтичане на определен срок макар и за
различни по вид задължения и за различни периоди. С оглед на което съдът
намира, че сумата от 500 – петстотин – лева отговаря на правната и фактическа
сложност на делото респ. на извършената ***ска услуга.
Водим от гореизложеното,и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК осми
състав на Административен съд В. Търново
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение № 322/20.11.2020г
постановено по адм.492/20г. по описа на Административен съд В. Търново, като
ОСЪЖДА ТД на НАП
В. Търново да заплати на С.С.В. *** разноски в производството за оказана безплатна
***ска помощ по чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА в размер на 500- петстотин – лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: