Р Е Ш Е Н И Е

гр.Пловдив, 21.05.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски районен съд, VІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет  и  осми  април  през  две хиляди и десета година  в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  БОРИС  ИЛИЕВ

 

СЕКРЕТАР: К.Г., като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№11708  по описа за 2009г., за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

            Предявени  са  искове  с правно  основание  чл.79, ал.1  и  чл.86, ал.1  от  ЗЗД. 

            Ищецът “Е.” ООД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. П.****  №1,  ЕИК,  представлявано  от управителя  Е.  Г.  Й.,  чрез  пълномощника си по  делото  адв. В.З.,     твърди,  че  на  24.12.2008г. е постигнал  споразумение  с  ответника  Д.  Х.  дружеството  да извърши  доставка,  монтаж  и лакиране  на  паркет  и  настилка  декинг  за  новострояща  се  жилищна  сграда  в  негов  личен  имот  в  с. Б.  На  същата  дата  ответникът  избрал и  одобрил  вида  и  количеството  паркет и  настилка  декинг,  необходими  за  сградата,  както  и  предложената  цена  за  тях,  спомагателните  консумативни  материали  и  сроковете  за  монтаж. Постигната  била уговорка  монтажът  да  се  извърши  след  покана  от  страна  на  ответника, а  заплащането  на  цената-  при  доставка  и  монтаж.  В края  на  м. април  ответникът  уведомил  дружеството,  че  са  налице  условията  да  се  доставят и монтират  настилките.   Служители  на дружеството  извършили  оглед  и  замерване  на  площите,  като  впоследствие  до  края  на  м. май  доставили и  монтирали  паркета  и  настилката декинг.  За  извършената  доставка  била  издадена  фактура  на  обща  стойност  16999,20  лв.,  включваща  доставените  и  вложени  материали,  както  и  монтажа  им.  До  ответника  била  изпратена  нотариална  покана,  получена  лично  от него  на  01.07.2009г.,  с  която бил  поканен  да  заплати  дължимата  сума,  което  обаче последният отказвал  да  направи.   Иска  се  постановяване  на решение,  с  което ответникът  да  бъде  осъден  да  заплати  сумата от  16999,20  лв.,  представляващи  дължима  цена  по договор  за   доставка  и  монтаж  на  паркет  и настилка  декинг,  сумата  от  491,31  лв.-  лихва  за  забава  за периода  02.07.2009г.-27.09.2009г.,  ведно  със  законната  лихва  от датата  на  предявяване  на  иска- 30.09.2009г.  до  окончателното  й  заплащане, както  и  направените  по делото  разноски. 

            Ответникът  Д.  П. ***,  ЕГН  **********,  чрез  пълномощника си  по  делото  адв. Ю.  Р., оспорва предявения  иск.      

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Претенцията на  ищцовото  дружество спрямо ответника  се  основава  на  твърдението  му  за  сключен  между  страните договор  за  доставка  и монтаж  на паркет  и  настилка  декинг.  Тъй  като  наличието  на  договорно  правоотношение се оспорва  от ответника,  с  оглед  правилата  за  разпределение  на  доказателствената  тежест  в  процеса,  дружеството-  ищец  следва  да  установи  с  допустимите  от  закона  доказателствени  средства  сключването  на  твърдения  договор,  както  и изпълнението  на  задълженията  му  по него.  Тъй  като  в  случая  се  касае  за  договор  на  стойност  над  5000  лв.  съгласно  нормата  на  чл.164, ал.1, т.3  от  ГПК  свидетелските  показания  се  явяват  недопустими.   Ето  защо  и  ангажираните  от  ищцовата  страна  гласни  доказателства- показанията  на  свидетелите  Д.  К.  и  Й.  П.,  посредством  които  се  домогва  да  установи наличието  на  договор с  ответника,  поначало  не следва  да  се обсъждат.  Даже и  да се приеме,  че са допустими и  да  бъдат  обсъдени,  от  тях  също    не биха се  установили  по  несъмнен  начин  твърденията  на  ищеца  за  сключването  на  договор с  ответника.   Св.  К.  установява  полагането  на  паркет  и  декинг  на втория  етаж  на къща  в  с. Б., за  която  твърди,  че  е  на  Д.Х.,  в която  е  работело  лицето  Й.  П..  Даже  и  да  се  приеме,  че  става  въпрос  за  имота  на  ответника,  за  което  няма  сигурни доказателства,  от  тези твърдения  на  свидетеля    не  следва,  че  работата  е  била  извършена  по  силата  на сключен  от  „Е.”  ООД  договор  с  ответника.    Представените  от  ищеца писмени  доказателства-   приемо- предавателни  протоколи,  също  не  доказват  твърдението  му  за сключен договор  с  ответника,  тъй  като  не са  подписани  от  последния,  а  от  трето,  неупълномощено  лице-  св. Й.  П.. Св. П.  установява  в показанията си,  че  е подписал  протоколите  в  имота  на  ответника,  но отрича  в  действителност  да  са  му  били  предавани и  да  е  бил упълномощаван  да приема  строителни  материали.  Отрича  и  да  е  виждал  представители  на  ищцовото  дружество  да  изпълняват  някакви  работи  в  имота  на ответника.    Твърденията  на  ищцовата  страна  за  извършена  доставка  и  монтаж  на  паркет  и настилка  декинг  се  опровергават  и  от  заключенията  на  съдебно- техническата  експертиза,  според  които  подобни настилки  не  са  установени  в имота  на  ответника  в  с. Б. 

От своя  страна,  поддържаната  от ответника  теза,  че  настилките  в  имота  му  са били  положени  от  друга  фирма-  „М.”  ООД  напълно  кореспондира  с  представените  от него  и  неоспорени  от  противната  страна  писмени доказателства-  договор  за изработка  от  17.02.2009г.,    акт **  от  27.03.2009г.,  фактура  от  09.11.2009г.,   с показанията  на  св.  М.  И.  и  с приетите  заключения  на  съдебно- техническата експертиза,  според  които  в имота  на  ответника  е  била  поставена  настилка  от  ламиниран  паркет,  а  не  са полагани  твърдените  от ищцовата  страна  настилки. 

Така  изложените  дотук  съображения  налагат  извода,  че  ищцовата страна  не  доказа  в хода  на съдебното  производство  сключването  на  описания  в  исковата молба  договор  с  ответника,  чието  изпълнение претендира  от  последния.

Становището   от  пълномощника  на  ищцовото дружество,  изложено  в писмената  му  защита,  според  което  в случая  ответникът  бил  одобрил  и приел  извършените от  св. Й.  П.  действия  от негово  име  без  представителна  власт,  не може  да  бъде  възприето.  Одобряването  и  приемането  на  водената  от  друго лице  работа  без  пълномощие  е  изричен  акт, който  отразява  волята  на  лицето,  и  съставлява положителен факт, подлежащ  на  доказване  от  заинтересованата  страна.  Твърденията  на  ищцовата  страна,  че  ответникът  не бил изразил  изрична  воля,  че  не  приема  действията  на св. Й.П.,  поради  което всъщност  ги бил приел,  е  невярно,  тъй  като  както  преди завеждане  на делото,  така  и в хода  на цялото производство  ответникът   оспорва  отговорността  си  спрямо  ищцовото  дружество,  вкл.  и с твърдения, че  приемо- предавателните  протоколи  са подписани  от  неупълномощено  от него лице.  Следва  да  се  има  предвид  и  фактът,  че  искът е предявен  на договорно  основание,  поради  което    други  източници  на  задължения  като  воденето  на чужда  работа  без пълномощие  и  неоснователното  обогатяване  не  са  въведени  като предмет  на делото  и  не  следва  да  се  обсъждат. Не следва  да се обсъждат  и  каквито  и  да  са  неподкрепени  с доказателства  съмнения  и  предположения  за скриване  на извършените  монтажни работи,  които  освен  това  се опровергават  от  заключението  на  приетата  съдебно- техническа  експертиза.

Предвид  горното  исковете  се  явяват недоказани,  а  оттам- и  неоснователни,  поради  което  следва  да бъдат  отхвърлени.

На  основание  чл.78, ал.3  от  ГПК  ищцовото  дружество следва  да  заплати  на  ответника  направените  по  делото разноски  в размер на  2000  лв.

            По изложените съображения съдът          

 

                                                       Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ  исковете  на  “Е.” ООД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. П.,  ЕИК****,  представлявано  от управителя  Е.  Г.  Й.,  против    Д.  П. ***,  ЕГН  **********,  за  заплащане  на сумата  от  16999,20  лв.,  представляващи  дължима  цена  по договор  за   доставка  и  монтаж  на  паркет  и настилка  декинг,  за  което  е  съставена  фактура  №**********/12.06.2009г.; сумата  от  491,31  лв.-  лихва  за  забава  за периода  02.07.2009г.-27.09.2009г.,  ведно  със  законната  лихва  от датата  на  предявяване  на  иска- 30.09.2009г.  до  окончателното  й  заплащане,  като неоснователни.

            ОСЪЖДА    “Е.” ООД,  със седалище  и  адрес на управление  гр. П.,  ЕИК******,  представлявано  от управителя  Е.  Г.  Й.,  да заплати  на    Д.  П. ***,  ЕГН  **********, сумата  от  2000  лв.-  разноски  по  делото.

 

            Решението подлежи на обжалване пред ПОС в 2- седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

Вярно с оригинала.

КГ