Решение по дело №3981/2014 на Районен съд - Велико Търново

        Р Е Ш Е Н И Е

      №

       гр. Велико Търново, 31.07.2015г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар И.Т.

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 3981 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по иск за делба във фазата на допускането като е съединен и насрещен иск по чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане.

Ищцата твърди, че е налице съсобственост между страните по делото, на основание наследствено правоприемство и влязло в сила съдебно решение, по отношение на два самостоятелни недвижими имота – апартамент и гараж, находящи се в гр. *****. Посочва, че през 1997г. същите са дарени от майката и бащата на ответницата на нейния брат и техен син *****, който умира на 05.01.2001г. На 17.11.2006г. е починала дарителката *****, а на 05.09.2010г. умира единствения законен наследник на сина й - дъщеря му *****, на която ищцата от своя страна се явява единствен законен наследник. Твърди, че с влязло в сила решение на ВТРС по гр.д. № 2774/2011г., по предявен от ответницата и баща й – ***** иск с правно основание чл. 30 ЗН, е възстановена запазената им част от наследството на починалата ***** и е постановено връщането на 1/2 ид. част от процесните обекти в наследствената маса на последната. Сочи, че на основание това съдебно решение същите са й заплатили стойността на разполагаемата й част. Твърди, че на 17.10.2013г. е починал другия дарител *****, чийто наследник по закон се явява само ответницата. Посочва, че страните не могат да постигнат съгласие за доброволно поделяне на имотите, поради което иска от съда да допусне делба същите, при права – 4/6 ид. части за нея и 2/6 ид. части за ответницата. Претендира разноски.

С подадения отговор на исковата молба ответницата не оспорва изложените от ищцата фактически твърдения относно съществуването на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти на наведените основания. Оспорва единствено квотите на съделителите в делбените имоти, тъй като с извършеното дарение е накърнена запазената й част в размер на 1/2 ид. част от наследството на *****. В тази връзка предявява насрещен иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на дарение, обективирано в нот. акт за дарение № 32, том 13, дело № 5111/16.10.1997г. до размера на запазената част й от наследството на баща й, който е приет за съвместно разглеждане наред с първоначалния.

С отговора си по чл. 131 ГПК ищецът по делото и ответник по насрещния иск по чл. 30 ал. 1 ЗН оспорва основателността му, доколкото не е наследник по закон на починалия и доколкото липсват доказателства за приемане на наследството му по опис от ищцата по насрещния иск.

Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От нотариален акт №32, том 13, нотариално дело №5111/1997г. на нотариус при ВТРС /лист 5/ е видно, че ***** и ***** са извършили дарение в полза на сина им ***** на следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.273.1.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.273, с предназначение на самостоятелния обект жилище, със застроена площ от 102,86 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, черна кухня, баня, тоалетна, коридор, дрешник и две тераси, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 10447.514.273.1.25, под обекта - 10447.514.273.1.21, 10447.514.273.1.22 и над обекта - 10447.514.273.1.30, заедно с принадлежащото му избено помещение №29-I с площ от 5,36 кв.м. и 2,93854 % идеални части от общите части на цялата сграда и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, както и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.272.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.514.272., с предназначение гараж №51 с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

От представените по делото 4 броя удостоверения за наследници /лист 56-61/ се установява, че надарения ***** е починал на 05.01.2001г. като е оставил за свой единствен наследник по закон дъщеря си *****. Дарителката ***** е починала на 17.11.2006г. като след смъртта си е оставила за свои наследници по закон съпруга си *****, дъщеря си В.Д. и по право на заместване /чл. 10 ал. 1 ЗН/ внучката си *****. Последната се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху спорните имоти на основание наследствено правоприемство от починалия си баща /лист 6/. Александрова е починала на 05.09.2010г. и била наследена от своята майка и настояща ищца И.К.. ***** е починал на 17.10.2013г. като е оставил за свои наследник по закон единствено ответницата.

С влязло в сила решение № 139 от 20.04.2012г. по гр.д. № 2774/2011г. на ВТРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 13.06.2012г., по предявен от ***** и настоящата ответница, иск с правно основание по чл. 30 ал. 1 ЗН, е възстановена запазената им част от наследството на общия им наследодател ***** като процесното дарение е намалено със сумата от 7347, 09 лв. за всеки от тях или общо 14 694, 18 лв. Със същото решение на основание чл. 36 ал. 1 ЗН е постановено връщането на 1/2 идеална част от дарените имоти в наследството на *****, а наследниците със запазена част са осъдени да заплатят на настоящата ищца общо сумата от 9813, 75 лв. или по 4906, 87 лв. за всеки.

По делото е представено удостоверение по ч.гр.д. № 4119/2013г. на ВТРС, от което се установява, че ответницата по делото е приела по опис наследството оставено от починалия й баща ***** в тримесечния срок от откриването му /лист 60/. В описа са вписани по 1/6 ид. част от делбените имоти и от имот в с. *****, представляващ дворно място с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в него къща с пристройка и сайвант, както и по 1/6 ид. част от три броя земеделски земи в землището на същото село. Няма спор по делото, че в наследствената маса на починалия е съществувало задължение в размер на 4906, 87 лв. на основание горепосоченото съдебно решение. По делото не е установено наследството на ***** да е включвало други имоти или да е било обременено с други задължения. Страните не спорят, че от момента на подаряване на процесните имоти до смъртта същият в тях не са правени ремонти и подобрения.

От заключението на изслушаната на по делото СОЕ е видно, че към момента на откриване на наследството на ***** пазарната стойност на спорния апартамент е възлизала на 64 900 лв., а на гаража в размер на 8 200 лв. Към този момент недвижимия имот в с. *****, заедно с постройките в него е имал стойност от 9 300 лв., а земеделските земи общо стойност от 10630 лв. Към момента на подаряването апартамента е има пазарна стойност от 30 100 000 неденоминирани лева, а гаража стойност от 3 100 0000 неденоминирани лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. Това право законодателят е дал и на всеки наследник, дори да има противно разпореждане от наследодателя /чл. 69 ал. 1 ЗН/. В производството по допускане на делбата следва да се установи съсобственост между страните по делото върху процесните имоти, както и каква е частта на всеки съделител в тях. В тази връзка законодателят е предвидил възможността в първата фаза на делбата да се предявяват искове респ. възражения /чл. 343 ГПК/, които да разрешат спорове относно делбения имот, относно страните и относно квоти на съделителите. В посочената норма изрично е предвидено, че в първата фаза на делбата се разглеждат исканията на страните за намаляване на дарения. Предвид на изложеното, преди да се произнесе по иска за допускане на делбата, съдът следва да разгледа преюдициалния въпрос за намаляване на безвъзмездните разпореждания.

С иска по чл. 30 ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. В случая ответницата по делото и ищца по насрещния иск е низходящ на наследодателя *****, негова дъщеря, поради което е носител на правото на иск по чл. 30 ал. 1 ЗН. Същият е предявен срещу лице, което не е наследник по закон на наследодателя, поради което е необходимо наследникът със запазена част да е приел наследството по опис /чл. 30 ал. 2 ЗН/. В настоящото производство безспорно се установи, че ответницата по делото е приела по опис наследството оставено от починалия й баща ***** в срока по чл. 61 ал. 1 ЗН. Наследникът със запазена част не е нужно да твърди, че е приел наследството по опис, тъй като самия закон въвежда това обстоятелство като материална предпоставка за реализиране правото му по чл. 30 ЗН. Същият обаче следва да докаже в рамките на процеса, че е изразил в дадения от закона тримесечен срок волята си да приеме наследството по този начин. Подобно доказване бе успешно проведено от ищцата по насрещния иск, което противно на възраженията на ответника по него е сторено преди да настъпи преклузията за сочене на доказателства. По аргумент от чл. 146 ал. 3 ГПК последната настъпва в съдебното заседание, в което делото е докладвано, а в него наследницата със запазена част представи удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 4119/2013г. на ВТРС за приемане на наследството по опис.

При предявен иск за възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарствено разпореждане, в случаите когато с подареното имущество не се изчерпва цялата наследствена маса на наследодателя, за да се установи размера на запазената част на наследника със запазена част, следва да се образува наследствена маса според изискванията на чл. 31 ЗН. В нея следва да се включат всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива. Остойностяването на подарения имот се извършва според стойността му по време на откриване на наследството, но според положението му по време на даряването. Преценката дали е накърнена запазената част се прави, след като съдът установи каква е чистата стойност на наследството т.е. от стойността на имуществата включени в наследствената маса се приспаднат задълженията, едва след което се прибавя стойността на дареното. В тази хипотеза възстановяването на запазената част се прави чрез намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълването й, а не чрез обикновена дроб, посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН /Решение № 34/26.02.2015г. по гр.д. № 6256/2014г. на II г.о., на ВКС/.

По делото няма спор за обема от имуществени права, които е притежавал ***** към момента на откриване на наследството му. Ответникът не е твърдял и не е доказал, че в наследствената маса на същия са включени и други имоти, извън представения опис. С посоченото по – горе влязло в сила решение по гр.д. № 2774/2011г. на ВТРС е уважен предявения от наследодателя и от ответницата по делото иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН. Съдът е преценил, че са налице предвидените в чл. 36 ал. 1 ЗН предпоставки за връщане на подарените имоти, в случая на 1/2 ид. част от апартамента и гаража в гр. В. Търново, в наследството на наследодателката им *****. На основание чл. 297 ГПК настоящият състав на ВТРС следва да зачете задължителната сила на това решение, въпреки изложените по долу съображения за приложението на чл. 36 ЗН в подобни хипотези. След като имота е възстановен в наследството на починалата правата на наследниците й ще се уредят от общите правила за наследяване по закон по чл. 5 – чл. 9 ЗН. Към момента на откриването на наследството на ***** - 17.11.2006г., същата е била оставила трима наследници по закон - преживял съпруг, дъщеря и внучка, която е наследник на баба си по правото на заместване от починалия си баща. На основание чл. 5 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 ЗН всеки от тях има равни права в наследството, с оглед на което всеки наследник е придобил по 1/3 ид. част от възстановеното имущество или по 1/6 ид. част от процесните имоти. Наред с това, на основание наследствено правоприемство отново от съпругата си, наследодателят ***** е притежавал още 1/6 ид. част от дворно място в с. ***** с площ от 1000 кв.м., ведно с построената в него къща с пристройка и сайвант и по 1/6 ид. част от три броя земеделски земи в землището на същото село. От експертното заключение се установява, че при обща стойност на целите имоти от 93030 лв., 1/6 ид. част от тях възлиза на 15505 лв. От тази стойност следва да се приспадне задължението, с което е обременено наследството на починалия - сумата 4906, 87 лв., за което по делото няма спор. При това положение свободното имущество от наследството възлиза на 10598, 13 лв. Доколкото ищцата по насрещния иск е единствен наследник на дарителя, тя ще получи изцяло сумата от 10598, 13 лв. Към чистия актив на наследството следва да се прибави 1/2 ид. част от подарените имоти, съставлявали съпружеска имуществена общност или сумата от 36550 лв. По тези съображения следва, че стойността на наследствената маса, определена по реда на чл. 31 ЗН, е 47148, 13 лв. След като към момента на смъртта си наследодателят е имал само един наследник по закон – ответницата по иска за делба, то по правилото на чл. 29 ЗН запазената част на низходящия е 1/2 ид. част, колкото е и разполагаемата част. При това положение стойностното изражение на запазената и разполагаемата части възлиза на по 23574, 06 лв. От чистия актив на наследството ищцата по насрещния иск е получила 11098, 13 лв., поради което извършеното дарение накърнява запазената й част със сумата от 12975, 93 лв. С тази сума следва да бъде намалено извършеното дарение на 1/2 ид. част от делбените имоти.

Понастоящем правилата на чл. 36 ЗН за задържане на имота от страна на надарения или за връщането му в наследството не могат да намерят приложение, тъй като извършеното от наследодателя ***** дарение има за предмет 1/2 ид. част от процесните имоти. Този извод следва от целта, която законодателят е вложил в разпоредбата на чл. 36 ЗН – или заветникът респ. надареният да задържи целия имот, предмет на безвъзмездното разпореждане, в имуществената си сфера и делба на същия да не се извършва, или целия имот да бъде върнат в наследството и да бъде поделен между призованите към наследяване лица. Ако наследодателят приживе е притежавал само идеална част от имота, която е подарил или завещал, този преследван от закона резултат обективно не би настъпил. Заплащането на запазената част при задържане на имота в хипотезата на чл. 36 ал. 1 ЗН има за цел окончателно уреждане на отношенията и изключва възможността за извършване на последваща делба. Заплащането на разполагаемата част от своя страна е допустимо само когато в наследството се връща целия имот и поделянето му се извършва при дялове, определени по общите правила на чл. 5 – 9 ЗН. Когато дарственото разпореждане касае само идеална част от имота възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от него, съответна на стойността на накърнението на запазената част на наследника. В този смисъл Решение № 93/15.07.2015г. по гр.д. № 138/2015г. на II г.о., ВКС.

По тези съображения съдът намира, че предявения насрещния иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН се явява основателен, предвид на което възстановяването на запазената част на ищцата от наследството на баща й следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от процесните имоти, а именно 12975, 93/73100 ид. части.

Що се касае до иска за делба, същият има за предмет имотите, които са дарени чрез обективирания в нотариален акт №32, том 13, нотариално дело №5111/1997г. на нотариус при ВТРС договор за дарение. След като предявения иск по чл. 30 ал. 1 ЗН е приет от съда за основателен, по отношение на дарената от наследодателя ***** 1/2 ид. част от делбените имоти, между съделителите възниква съсобственост на основание посочената правна сделка и постановеното възстановяване на запазената част. При това положение тази 1/2 ид. част е съпритежавана от страните по делото при квоти - 12975, 93/73100 ид. части за ответницата по делбата и 23574, 07/73100 ид. части за ищеца по делото. Съсобствеността върху останалата идеална част от делбените имоти произтича от влязлото в сила решение по гр.д. № 2774/2011г. на ВТРС за връщане на същата в наследството на дарителката ***** и на основание наследствено правоприемство. По изложените вече съображения, към момента на откриване на наследството на последната - 17.11.2006г., същата е имала трима наследника по закон с равни права – *****, В. Д. и *****, която по правилото на чл. 10 ал. 1 ЗН е заместила своя баща, които е починал преди наследодателката си. Всеки от тях е получил по 1/3 ид. част от притежаваните от нея 1/2 ид. части от правото на собственост върху делбените имоти т.е. по 1/6 ид. част от тях. След смъртта на ***** на 05.09.2010г. и по аргумент от разпоредбата на чл. 57 вр. чл. 6 ЗН ищцата по делото е получила по наследяване по трансмисия от дъщеря си нейната 1/6 ид. част от имотите. В съответствие със задължителните разяснения по т. 14 от ППВС № 4/64г. съдът намира, че водените през годините между страните съдебни дела относно процесните имоти категорично установяват, че ищцата по делото е приела както наследството на дъщеря си, така и наследството, което й се следва от нейния наследодател. След смъртта на *****, ответницата В. Д. като единствен негов наследник наред със своята 1/6 ид. част от имотите, придобита по наследство от майка й, е придобила и наследената от баща й 1/6 ид. част т.е. общо притежава 2/6 ид. части от тях. Последните, с оглед на формираната по делото наследствена маса, следва да се приравнят на 24366, 67/71300 ид. части респ. на 12183, 33/73100 ид. части относно квотата на ищцата по иска за делба. При това положение квотите на съделителите в съсобствеността се формират като сбор от съпритежаваните от тях ид. части в дарените от ***** *****и по 1/2 ид. част от делбените имоти.

Предвид изложеното съсобствеността върху делбените имоти се разпределя както следва: за И.И.К. – 35757, 4/73100 ид. част на основание наследяване и правна сделка и за В.Й.Д. - 37342, 6/73100 ид. части на основание наследяване и на основание съдебно решение за възстановяване на запазена част. Възникналата съсобственост следва да бъде прекратена по съдебен ред, което обуславя основателността на иска при посочените квоти.

По аргумент от разпоредбата на чл. 355 изр. 1 ГПК претенцията на страните за разноски по допускане на делбата е преждевременно предявена, тъй като в тази фаза на делбения процес дяловете на съделителите не са остойностени. Нещо повече, с оглед особеното процесуално качество на страните в делбеното производство едновременно на ищци и ответници такива по правило не им се следват и съдът не дължи произнасяне по тях. Не така обаче стои въпроса за сторените от страните разноски по присъединените искове в делбеното производство /чл. 355 изр. 2 ГПК/, какъвто се явява предявения в случая насрещен иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН. С оглед изхода на спора по него в полза на В.Й.Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 1030 лв., от които 80 лв. за държавна такса, 700 лв. за адвокатско възнаграждение /лист 31/ и 250 лв. – възнаграждение за вещо лице, доколкото експертиза е допусната само касателно този иск.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАМАЛЯВА по предявения от В.Й.Д., ЕГН: ********** *** против И.И.К., ЕГН: ********** с адрес за призоваване гр. *****, насрещен иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН, извършеното от ***** *****, ЕГН: **********, починал на 17.10.2013г. с нотариален акт №32, том 13, нотариално дело №5111/1997г. на нотариус при ВТРС в полза на *****, ЕГН ********** дарение на 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.273.1.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.273, с предназначение на самостоятелния обект жилище, със застроена площ от 102,86 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, черна кухня, баня, тоалетна, коридор, дрешник и две тераси, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 10447.514.273.1.25, под обекта - 10447.514.273.1.21, 10447.514.273.1.22 и над обекта - 10447.514.273.1.30, заедно с принадлежащото му избено помещение №29-I с площ от 5,36 кв.м. и 2,93854 % идеални части от общите части на цялата сграда и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, както и 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.272.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.514.272., с предназначение гараж №51 с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот СЪС СУМАТА ОТ 12975, 93 лв. /дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и 93 ст./, необходима за възстановяване на запазената част на В.Й.Д. от наследството на ***** *****, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на В.Й.Д. от наследството на ***** ***** с 12975, 93/73100 ид. части от гореописаните имоти.

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между И.И.К., ЕГН: ********* с адрес за призоваване гр. ***** и В.Й.Д., ЕГН: ********** *** на следните недвижими имоти самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.273.1.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.514.273, с предназначение на самостоятелния обект жилище, със застроена площ от 102,86 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, черна кухня, баня, тоалетна, коридор, дрешник и две тераси, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 10447.514.273.1.25, под обекта - 10447.514.273.1.21, 10447.514.273.1.22 и над обекта - 10447.514.273.1.30, заедно с принадлежащото му избено помещение №29-I с площ от 5,36 кв.м. и 2,93854 % идеални части от общите части на цялата сграда и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.514.272.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Търново, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. *****, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор 10447.514.272., с предназначение гараж №51 с площ от 20 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ, както следва: 35757, 4/73100 ид. части за И.И.К. и 37342, 6/73100 ид. части за В.Й.Д..

ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********** с адрес за призоваване гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Д., ЕГН: ********** *** СУМАТА от 1030 лв. /хиляда и тридесет лева/ - сторените разноски в производството по иска с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН.

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: