Р Е Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Габрово, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ИНА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2340 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано е по предявен от ЗД „Бул
Инс” АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М.В.М.,
ЕГН **********, осъдителен иск, с правна квалификация чл. 500, ал. 2 КЗ за сумата 386.31 лева, представляваща
престирано на увредено лице обезщетение за имуществените вреди, претърпени от
настъпило на 22.06.2016 г. ПТП, виновно причинени от ответника, в качеството му
на застраховано при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” лице,
управлявало МПС без удостоверение за правоспособност, включващо 15 лева –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба – 20.05.2019 г. до окончателното й погасяване.
В исковата си молба ЗД „Бул Инс” АД
твърди, че на 22.06.2016 г., в гр. Троян, ул. „Акад. А. Балевски“ № 1 било
реализирано ПТП от застраховано в дружеството по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” лице – ответника М., който виновно и противоправно е
предизвикал контакт между управлявания от него автомобил „Рено 11”, с ДК № ВТ6377АМ и лек автомобил
„Ауди А4”, с ДК № 9364TZ66, на собственика на който ищецът
изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 371.31 лева. С оглед
обстоятелството, че водачът на автомобила М. управлявал същия без да притежава
правоспособност за управление, за застрахователя се пораждало правото да получи
по пътя на регреса платената сума, както и обичайните
разноски за определянето му в размер на 15 лева, заедно със законната лихва от предявяването на
исковата молба.
Ответникът, М.В.М., в срока на чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание признава
иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят и с протоколно определение от 16.01.2020 г. като безспорни и ненуждаещи се
от доказване в отношенията помежду им, са отделени фактите, че между ищеца и ответника е съществувало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в рамките на което ищецът
престирал на увредено лице обезщетение за имуществените вреди
и направил ликвидационни разноски в общ размер на 386.31 лева, като вредите са
причинени от ПТП, настъпило на 22.06.2016 г. по вина на ответника, който
управлявал моторно превозно средство без удостоверение за правоспособност.
Събрани в
производството доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или
неотносими или не са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от
предмета на доказване, с оглед отделените за безспорни в отношенията между
страните факти.
Съгласно
разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория
моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за
управление на моторното превозно средство. Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
осъществен деликт от застрахованото лице, управлявало моторното превозно
средство без удостоверение за правоспособност и плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
С оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти се установява
наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически
състав.
Основанието и размерът на предявения
иск не се оспорват. В хода на производството ответникът М.В.М. изрично
признава иска, но тъй като ищецът не е направил изявление за постановяване на
решение при признание на иска, то не са налице предпоставките за постановяване
на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга страна служебното
начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но
това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни
доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от
самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са
спорни. Изявлението
на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед
направеното признание на иска и липсата събрани доказателства в противен
смисъл се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право вземане, фактически
състав. В качеството си на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, ищецът е заплатил на пострадало при ПТП лице
обезщетение за причинените имуществени вреди от ПТП, настъпило по вина на
ответника, който управлявал МПС без
удостоверение за правоспособност, като ищецът престирал сума в размер на
371.31 лева и направил ликвидационни разноски в размер на 15
лева. Следователно, предявеният регресен иск, с правна квалификация чл.
500, ал. 2 КЗ е доказан за пълния
предявен размер от 386.31 лева. Приетото за доказано вземане ответникът дължи
със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното й погасяване.
Предвид
уважаването на осъдителния иск, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата
50 лева – разноски за производство, формирани от заплатената държавна такса.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.В.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, сумата 386.31 лева (триста осемдесет и
шест лева и тридесет и една стотинки), представляваща регресно вземане за
платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за вредите
настъпило на 22.06.2016 г. ПТП, виновно причинено от ответника, който
управлявал МПС без удостоверение за правоспособност, ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба – 20.05.2019 год. до
окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 50 (петдесет) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: