№ 5036
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20231100503224 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на С. И. С., чрез упълномощения представител
– адв. К. Г. от САК, срещу съдебно решение № 1263 от 27.01.2023г., постановено по гр.
дело № 47301/2021г. по описа на СРС, 158 с-в. Решението се обжалва в частта, с което
е уважена молбата на Л. Г. К., И. М. К. и В. В. И. за защита от домашно насилие и
срещу С. И. С. е издадена заповед за защита и му е наложена глоба от 1000 лева.
В жалбата се твърди неправилност на постановеното решение в обжалваната
част поради необоснованост. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и
да се отхвърли молбата за защита. Не са направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззивникът С. И. С. лично и чрез пълномощника
си поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на устните
състезания иска да се уважи жалбата и се отмени решението на първата инстанция в
обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН от въззиваемите Л. Г. К., И. М. К. и В. В. И.,
чрез пълномощника си адв. С. Б. Д. от САК, са подали отговор на въззивната жалба, с
който я оспорват, като неоснователна. Не сочат доказателства.
1
Постъпила е и въззивна жалба от Л. Г. К., И. М. К. и В. В. И., чрез
упълномощения представител, срещу съдебно решение № 1263 от 27.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 47301/2021г. по описа на СРС, 158 с-в, в частта, с която
съдът е определил срок на продължителността на мерките от 12 месеца спрямо С. И.
С., както и в частта с която съдът е издал заповед за защита срещу И. М. К. и Л. Г. К..
В тази въззивна жалба се твърди неправилност на постановеното решение в
обжалваната част, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Не са направени доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор от въззиваемия С. И. С., чрез пълномощника, с който
въззивната жалба на другата страна се оспорва по основателност.
В открито съдебно заседание въззивниците и въззиваеми Л. Г. К., И. М. К. и В.
В. И., чрез представителя си по пълномощие, поддържат въззивната си жалба и
отговора на въззивната жалба на другата страна. В хода на устните състезания
пледират за оставяне без уважение на въззивната жалба на С. И. С. и уважаване на
тяхната въззивна жалба. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 от
ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в съдебния състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са
насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че всяка от въззивните жалби е редовна и допустима, поради което следва да
се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са установени положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбите за защита от всеки от молителите, а съдът се
е произнесъл именно по молбите с които е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на обжалвания съдебен акт
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните
пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.
Първоинстанционното решение е правилно.
2
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба, с
правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от Л. Г. К., И. М. К. и В. В.
И., за издаване на заповед за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу
С. И. С.. В молбата за защита се твърди осъществен от ответника акт на домашно
насилие от дата 12.08.2021г., около 07.40 часа, в двор на къща на адрес: с. Владая,
община София, ул. ****. Актът на домашно насилие е описан от молителите и в
декларациите им по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
На основание чл. 213 от ГПК, първостепенният съд е присъединил за
разглеждане в едно общо производство по-късно образуваното гр. дело № 52352/2021
г. по описа на СРС, инициирано с молба за защита с правно основание чл.8 от ЗЗДН от
С. И. С. срещу Л. Г. К. и И. М. К.. Твърди се, осъществен от ответниците акт на
домашно насилие на 12.08.2021г., около 07:30 часа, в двор на къща на адрес: с. Владая,
община София, ул. ****, подробно описано по време, място и начин на извършване.
Всеки от ответниците е оспорил истинността на изложените в молбата на
другата страна обстоятелства и твърдения.
С нарочно определение от 16.12.2021г. първостепенният съд е отделил като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства, че
Л. Г. К. и И. М. К. са съпрузи, че В. В. И. е дете на Л. К., а С. И. С. е чичо на Л. К.,
както и че на 12.08.2021 г. между Л. К. и И. К. от една страна и С. С. от друга страна
на адрес с. Владая, ул. ****, е възникнал спор между тях.
Страните не са възразили по доклада на съда, включително и по отношение на
приетите за безспорни обстоятелства между страните.
От първостепенния съд са събрани писмени доказателства - приетите писмени
документи в досъдебно производство № 1507/2021 по описа на 06 РУ на СДВР, пр.пр.
№ 18414/21 по описа на СГП, по които С. И. С. е привлечен в качеството на обвиняем
за престъпление по чл. 116, ал.1, т.4, пр.3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК за това, че
на 12.08.2021 г. около 07:30 часа в двор на къща, намиращ се в с. Владая, ул. ****, е
направило опит умишлено да умъртви повече от едно лице – И. М. К. и Л. Г. К. чрез
произвеждане на 3 изстрела с огнестрелно оръжие, като деянието не е довършено по
независещи от дееца причини; декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на всяка от
страните; справка № УРИ 105810-302/29.04.2022 г. на Дирекция „Национална система
112“; съдебномедицински удостоверения (СМУ) № 318/2021 и № 319/2021г.; листове
за преглед от 12.08.2021 г. и СМУ № V-322 от 15.08.2021г., както и заключение на
допусна СТЕ.
Разпитани са и свидетелите В. И. С.а – К., майка на Л. Г. К. и сестра на С. И. С.,
и Г.Л.К. - баща на К., очевидци на инцидента от 12.08.2021 г., чийто показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната логичност, последователност и непротиворечивост
както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал,
пресъздаващи непосредствени впечатления от процесното събитие, преценявайки ги и
при съобразяване нормата на чл. 172 от ГПК.
Въззивният съд не кредитира показанията на св. С.Б. С.а и св. Е.С.Г., съответно
съпруга и дъщеря на С. И. С., в частта относно твърденията, че последният не е
извършил твърдения акт на насилие, доколкото същите представляват преразказ на
изложеното от страната за случилото се, а и тези свидетели изрично сочат в
показанията си, че не са присъствали в момента на конфликта между страните на
релевантните дата и място.
Изложените твърдения във въззивните жалби са неоснователни.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата редакция
обн. в ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) домашно насилие е всеки акт на
3
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, че страните са в родствена връзка по съребрена линия и
сватовство. Съдът приема, че двете страни попадат сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 6 (родство по съребрена линия до четвърта степен
включително) и т. 7 (родство по сватовство до трета степен включително) от ЗЗДН.
Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд правни доводи,
към които въззивната инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК, следва да се
посочи, че са неоснователни доводите в жалбите за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
1. Неотносимо за спора е възражението на въззивника С. И. С., че провокатор и
агресор е И. М. К., доколкото законодателят не поставя изискване за проверка по чия
инициатива или провокация е осъществено домашното насилие.
Настоящият въззивен състав приема, че следва да кредитира обсъдените от
първата инстанция свидетелки показания на свидетелите очевидци С.а – К. и К., като
обективно и безпристрастно дадени, под страх от наказателна отговорност, тъй като те
кореспондират с останалия доказателствен материал, както и с приетите за безспорни
обстоятелства по делото. Преценката по чл. 172 от ГПК не изключва възможността за
кредитиране на събрани гласни доказателства, когато същите кореспондират с
установената фактическа обстановка, което следва от тълкуването , в която е прието,
че „съдът ги преценява с оглед на всички други данни по делото“. Неоснователен е
доводът, че съдът необосновано е отхвърлил показанията на св. С.а и св. Г., доколкото
показанията им са обсъдени и кредитирани в частта по отношение на настъпилите
травматични увреждания на С. И. С., описани в СМУ № V-322/2021г. Тези показания
не са кредитирани единствено относно оспореното извършване акта на домашно
насилие от С. (за настъпване на вредите, които всяка от страните е претърпяла при
възникналия между тях конфликт на 12.08.2021г.).
Не е допусната необоснованост на обжалваното първоинстанционно решение,
както неоснователно се сочи във въззивната жалба.
В останалата си част доводите във въззивната жалба на въззивника С. И. С., са
във връзка с осъществения спрямо него акт на домашно насилие, който също е
установен по делото. Т.е. тези доводи не са свързани с оборване установеното по
делото, че на 12.08.2021г., около 07:40 часа, в двор на къща, намиращ се в с. Владая,
ул. **** С. И. С. е осъществил спрямо Л. Г. К., И. М. К. и В. В. И. акт на домашно
насилие, под формата на физически и психически акт на насилие посредством
използване на удари с дървена пръчка и юмруци по лицето на И. М. К. и психически
акт на насилие чрез заплашителни думи и изрази, насочени към Л. Г. К., И. М. К. и В.
В. И.: „Ей сега ще видите! Ще ви уби и унищожа, цялото семейство!“.
Без правно значение за настоящия спор е дали случилото се на 12.08.2021г.,
около 07:40 часа, в двор на къща, намиращ се в с. Владая, ул. **** е било провокирано
действие поради силно конфликтните лични отношения на страните, респ. дали е
преднамерено или случайно деяние.
2. Неоснователно е и възражението на въззивниците и въззиваеми Л. Г. К., И. М.
К. и В. В. И., че в частта, обжалвана от тях, съдебното решение на първата инстанция е
неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият въззивен състав не споделя доводите на въззивниците, че
4
осъщественото от тях домашно насилие над С. И. С. на процесната дата, не следва да
бъде санкционирано поради прилагане по аналогия на чл. 12 от НК. Действително
цитираната съдебна практика на различни окръжни съдилище по не/прилагане на чл.
12 от НК не е задължителна за настоящия състав, но доколкото приложимия ЗЗДН е
специален закон и е различен от НК, то следва да бъдат съобразени единствено
неговите правни норми, които не регламентират института на неизбежна отбрана при
домашно насилие. В подкрепа на този извод на съда е и препращащата норма на § 1а
от Заключителните разпоредби на ЗЗДН (Предишен § 1 – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г.), която постановява, че за неуредените в закона въпроси се прилагат
съответно разпоредбите на ГПК. Правно нелогично и в противоречие с действащите
норми е тълкуването, че за неуредените в ЗЗДН въпроси съдът дължи да прилага
процесуалните правила на гражданското съдобопроизводство, а по аналогия на закона
да прилага нормите на материалния наказателен закон (в случая чл. 12 от НК или
реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК). Дали следва да бъде съобразено поведението и
действията на И. М. К. и Л. Г. К. срещу С. И. С. и действал ли е последният при
неизбежна отбрана на 12.08.2021г., ще даде отговор наказателното производство, но в
спора за търсената защита по ЗЗДН съдът не дължи изследване на този въпрос.
Неоснователни са и доводите за недостатъчна продължителност на срока на
наложените мерки срещу С. И. С..
По отношение на мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1 ЗЗДН
съдът приема, съобразявайки мотивите по Тълкувателно решение (ТР) № 2 от
25.11.2020 г. дадени в тълкувателно дело № 2/2019 г. на ВКС, ОСГК, че те целят
закрилата на пострадалото лице в периода на тяхното действие. В цитираното ТР се
приема, че съдът не е обвързан от искането в молбата, а се ръководи от целта да даде
пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице. Т.е. при определянето на
мерките за защита, вкл. и тяхната продължителност, съдът изследва поведението на
извършителя, изразено в конкретния акт на домашно насилие, но и предшестващото и
последващо акта поведение, както и всички фактори, които имат отношение към
степента на опасност пострадалото лице/а да претърпи/ят актове на домашно насилие.
С оглед вида (физическо и психическо насилие), тежестта на извършения акт и
настъпилите последици, въззивният съдебен състав приема, че съвкупността от
наложените мерки и техният срок на действие има характер да постигне превантивната
си цел и да възпре въззивника С. И. С. от осъществяване на акт на домашно насилие.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение.
Останалите доводи във въззивните жалби са неотносими към разглеждания спор
и съдът не дължи обсъждането им.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно,
следва да се остави в сила в обжалваните части на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
По разноските съдът приема следното:
Страните претендират разноски и съдът дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от въззивниците И. М. К. и Л. Г.
К. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса от 12.50 лв. за въззивната инстанция, а С. И. С. да заплати държавна такса в
5
размер от 37.50 лева.
В. В. И. не дължи държавна такса, тъй като не е навършила 18-годишна възраст
(арг. от чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН).
При този изход от спора на страните не се дължат разноски и съдът оставя
искането им без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 1263 от 27.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 47301/2021г. по описа на Софийския районен съд,
158 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 3224/2023г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав;
ОСЪЖДА Л. Г. К., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева –
държавна такса по въззивно гр. дело № 3224/2023г. по описа на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав;
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 37.50 (тридесет и седем лева и петдесет стотинки)
лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 3224/2023г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. М. К., Л. Г. К., В. В. И. и
искането на С. И. С., за присъждане на разноски по въззивно гр. дело №
3224/2023г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7