Решение по дело №235/2019 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 07.05.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №235/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р.Д.К., в която се излагат твърдения че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, като е заемал длъжността *в зърнобаза, намираща се в *. Твърди се, че със заповед от 26.11.2018г. на управителя на търговското дружество му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Изтъква се, че заповедта за уволнение не е мотивирана като липсва конкретизация на нарушенията, за които е наложено наказанието, че в същата са включени нарушения, за които не са изискани обяснения и че неправилно са приложени критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ при определяне на наказанието. Навеждат се доводи, че служителят добросъвестно е изпълнил трудовите си задължения като изложените обстоятелства в издадената заповед, с които работодателят е обосновал наличието на нарушения на трудовата дисциплина са неверни и нямат връзка с изпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да отмени заповедта за уволнение като незаконосъобразна и да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал горепосочената длъжност както и прекратяването му с оспорената заповед от 26.11.2018г. Заема становище, че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина свързани с неизпълнение на задълженията му по допускане на автомобили на територията на зърнобазата и натоварването им със стока на работодателя, както и че при изпълнение на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазил законовите изисквания. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

По делото не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор за неопределено време, по силата на който ищецът е назначен на длъжността *в зърнобаза, намираща се в * и че със заповед на работодателя *от 26.11.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” като трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 04.12.2018г. Съгласно длъжностната си характеристика *имал задължения да следи за количеството и качеството на доставените или експедирани зърнени храни, да извършва контрол на влизането и приемането за теглене на транспортни средства и да извършва тегленето им при доставка на стоки и продажба на продукция, да организира товаро-разтоварната дейност, да води отчетната документация и необходимите дневници при приемането на стоки и продажбата на продукция като изпраща кантарните бележки до отделните направления за осъществяване на контрол. При изпълнение на функциите си ищецът бил подчинен на ръководителя на предприятието, на ръководителите на отделните негови звена и на отдел продажби като носил материална отговорност във връзка с обработването на товарите и отчетническа отговорност за водената от него документация. Зърнобазата се намирала в процес на изграждане като била без портал и огради, поради което контролът на влизащите и излизащите превозни средства се осъществявал на кантара, намиращ се в южната й част. Свидетелят *, който бил търговски пълномощник на ответника, констатирал липса на зърно от силозите и решил да извърши наблюдение през нощта на *, за да установи причините за това. По същото време ищецът застъпил 24-часово дежурство заедно с колегата си *. Вечерна на ** се скрил в близост до входа на зърнобазата, на около 80 метра разстояние от северния й силоз, като взел със себе си бинокъл и уред за нощно виждане. Около 00:30 часа на * *навлязъл на територията на предприятието с изгасени светлини и се насочил към северния силоз. В същия момент ищецът излязъл от офиса си, докато колегата му * спял, и се насочил към автомобила. След като автомобилът  спрял до северния силоз, ищецът отворил клапата му за разтоварване и за около три минути в товарното отделение се изсипали **. *******. След като затворил механизма на силоза, ищецът се прибрал в офиса си, а товарният автомобил с изгасени светлини се насочил към изхода на зърнобазата, където бил спрян от органите на полицията. **********. От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че за лекотоварния автомобил нито е издавано разпореждане за товаренето му, нито е вписан в кантарната книга за *и *След запознаване ****** на 17.11.2018г. управителят на ответното дружество    изискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във връзка с допуснатото от него на *нерегламентирано влизане, натоварване със *и излизане от зърнобазата на горепосочения автомобил. В указния срок ищецът представил изложение, в което посочил че няма обяснения за случая и отправил искане за прекратяване на трудовото правоотношение. След запознаване с обясненията на ищеца, работодателят достигнал до извода за липса на причини, които да оправдаят констатираните нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на това, същият издал заповед *от 26.11.2018г., с която наложил на *дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратил трудовото му правоотношение, поради неизпълнение на възложена работа, изразяващо се в допускане на нерегламентирано влизане, натоварване със *и излизане от зърнобазата на товарен автомобил. По делото липсват доказателства на ищеца да са налагани други дисциплинарни наказания. Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът намира за достоверни показанията на свидетеля *, които се допълват от тези на свидетеля * и от събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят * се е намирал на достатъчно разстояние от северния силоз, от което с помощта на използваните от него технически средства за наблюдение и при условията на осветеност от изкуствена светлина, да може да придобие пълни и точни възприятия за случващото се, които да го провокират да подаде сигнал до органите на полицията. Към *свидетелят И.К. не е бил в трудово правоотношение с ответника като изложените от него обстоятелства не се намират в противоречие с тези посочени от останалите свидетели по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочва нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му. Само при конкретното описание на горепосочените обстоятелства съдът може да извърши проверка за спазване на императивните изисквания на чл. 193 и 194 от КТ, както и преценка по същество за наличието на виновно неизпълнение на трудовите задължения и за правилното прилагане на критериите за определяне на наказанието. По делото е установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с процесната заповед на работодателя е прекратено на 04.12.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се установява, че е издадена от компетентен орган в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и е редовно връчена на работника. В заповедта подробно са описани както извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им и момента на тяхното установяване. Преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е спазил и процедурата по чл. 193 от КТ като е изискал от работника конкретни обяснения за всички описани в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, за които последният е посочил, че няма обяснения. С оглед на това, ищецът е бил наясно относно неизпълнението на кои негови трудови задължения се искат обяснения като му е предоставена възможност в максимална степен да упражни правото си на защита. Следва да бъде посочено, че застрашаването на живота, здравето и изпълнението на трудовите задължения на останалите работници и служители в предприятието са вписани в заповедта за уволнение като последици от извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, поради което за тях не е необходимо изискване на обяснения по реда на чл. 193 от КТ. По време на работната си смяна на *ищецът е извършил товарна дейност в нарушение на всички изисквания за това, посочени в длъжностната му характеристика. Същият без разпореждане от ръководните органи, без да извърши теглене при влизане и излизане от зърнобазата и без да издаде съответните счетоводни документи и да извърши вписвания в кантарната книга, самоволно е натоварил на автомобил за експедиране **, съзнавайки че като материално отговорно лице нарушава трудовите си задължения и уврежда работодателя си, намалявайки количеството на съхраняваната в предприятието му земеделска продукция. От гореизложеното се достига до извода, че с поведението си ищецът безспорно е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3 от КТ.

Наложеното наказание е определено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Налице е тежко нарушение на основни трудови задължения на ищеца във връзка с изпълняваната от него контролна функция относно реда за осъществяване на товаро-разтоварна дейност, количеството на доставените или експедирани зърнени храни в предприятието на работодателя и отчета им, което е достатъчно да обоснове и налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение”. Ищецът е извършил нарушението по време на нощното си дежурство, когато вероятността то да бъде установено е най-малка, а впоследствие и затруднена поради големите количества съхранявана продукция в силозите на зърнобазата, липсата на отчет за натоварения *и липсата на вписвания за преминаването на автомобила през кантара. Освен това при определяне на наказанието работодателят е съобразил както липсата на самокритично отношение към извършеното, така и липсата на наложени други дисциплинарни наказания на ищеца.

Гореизложените съображения водят до извода, че ответникът е спазил изискванията на трудовото законодателство при налагането на дисциплинарното наказание на ищеца, поради което претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, той следва да заплати на ответника сумата от 500 лв., представляващи направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователен предявения от *с ЕГН: ********** ***, срещу * *, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му със Заповед *от 26.11.2018г. на *.  

Осъжда *с ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.  

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок считано от 07.05.2019г.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: