Решение по дело №4972/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1487
Дата: 16 септември 2021 г. (в сила от 5 октомври 2021 г.)
Съдия: Божидар Иванов Кърпачев
Дело: 20215330204972
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1487
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204972 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4847005, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.Г.Х. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на ЕФ се и моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната.
При преценка за срочност на жалбата:
-в тежест на административно наказващия орган е да установи при
условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия
1
на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания
субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба
-при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на
жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен
срок- 7 дневен за обжалване на НП и 14 дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена
и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:

ПО ПОРОЦИТЕ ВЪВ ФОРМАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА ЕФ.

Електронният фиш е издаден за това, че на 23.04.2021 г ., в 11:12 часа в
Пловдив, Раковски, гр.Раковски, в полза на водача, лек автомобил с рег.
****** се движел с установена наказуема скорост 72 км/ч., тоест с
превишение на скоростта от 12 км/ч.

Съдът намира, че така цитираното съдържание на ЕФ не отговаря и
на най-елементарните изисквания за реквизити.
На първо място безкрайно некоректно е описано мястото на извършване
на нарушението. Дори да се предположи, че под изброяването Пловдив,
Раковски, гр.Раковски се има предвид област Пловдив, община Раковски, гр.
Раковски, то липсва посочване на улица на заснемане на нарушението.
Индивидуализирането на мястото на извършване на нарушението само с
населеното място-гр. Раковски е безкрайно общо и неконкретно и не отговаря
на изискванията за гарантиране право на защита на наказаното лице.
По-същественото в случая обаче е, че по-този начин е
индивидуализирано мястото на нарушението и в приложеното по делото
статично изображение, което служи като доказателство за установяване на
фактическата обстановка.
2
Допуснатия порок е съществен доколкото:
-не само не позволява на съда да направи проверка за спазване
принципа не бис ин идем, тоест дали деецът не е наказан два пъти за едно и
също нарушение;
-но и не дава възможност за проверка дали приложения по делото
Протокол по чл. 10 от Наредбата се отнася именно за процесното използване
на АТСС.

На следващо място в ЕФ съществува фразата „в полза на водача“, чието
съдържание остава напълно неясно. Би могло да се предполага, че се отнася
до приспаднат толеранс в полза на водача, но в тази насока липсва
отбелязване в ЕФ, а и е напълно неясно ако все пак е приспаднат толеранс, в
какъв размер е той. Порокът в конкретния случай е още по-съществен,
доколкото от представеното статично изображение изобщо не може да се
установи каква е била измерената скорост, респективно изцяло непроверим
остава изводът на наказващия орган, че наказуемата скорост е именно 72
км/час, а наказуемото превишение 12 км/час.

Не на последно място налице е вътрешно противоречие в словесното
описание на деянието в ЕФ. От една страна се сочи, че нарушението е
извършено в гр. Раковски, като е ноторно известно, че общото ограничение на
скоростта е населено място съгласно чл. 21 ЗДвП е 50 км/час. От друга страна
в ЕФ е отбелязано, че разрешената скорост на въпросния участък е била 60
км/час, а като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал.2, вр.ал.1 ЗДвП,
която предполага налично ограничение на скоростта, въведено с пътен знак
В26. Същевременно в словесното описание на нарушението липсва
твърдение за наличен знак В26 и за величината на ограничението, което той
въвежда.
Абсолютно същото противоречие е относимо и към приложения като
доказателство по делото протокол по чл. 10 от Наредбата, с който от една
страна е въведено общо ограничение на скоростта от 60 км/час, а от друга
се твърди и за налично ограничение въведено с пътен знак също 60 км/час.
Противоречие в ЕФ е налице и досежно санкционирането на дееца. От
една страна в описателната част на нарушението се сочи, че то е извършено в
гр. Раковски, а от друга страна нарушителят е наказан по чл. 182, ал.2, която
3
предполага нарушението да е установено извън населено място.
Всичко гореизложено налага извод, че както от съдържанието на ЕФ,
така и от събраните по делото доказателства остават напълно неясни
фактическите и правни параметри на нарушението, за което е наказан дееца,
като това влече безусловна отмяна на ЕФ.

ЗА НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 39, АЛ.4 ЗАНН.

При извършен служебен контрол настоящия състав намира, че е налице
още едно допълнително основание за отмяна на ЕФ, доколкото издаването
му противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН,
според която за случаи на административни нарушения, установени и заснети
с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и
нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал. 2, за което се издава електронен фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл.
186, ал.4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните
изводи:
-за явно маловажни случаи на нарушения, установени при
извършването им, за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при
липса на оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1
ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до размера, предвиден в
съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията не е сред
лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита
на нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
4
за които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева , при липса на
оспорване от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на
място се издава глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или
указ, но не повече от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно
изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол,
поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3
ЗАНН предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да
плати глобата- му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи
на обжалване по общия ред.
-за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е
до 50 лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят
не оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
-за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е
над 50 лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с
глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да
се налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831
от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
5
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на
чл. 85а ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени
правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата". Т.е. в
случаи от категорията на процесния ЗАНН има приоритет пред
разпоредбите на ЗДвП.
Така изрично Решение № 1031 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 740 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив

В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.2, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е
следвало да процедира по реда уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3
ЗАНН, като издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя
или необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по
общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева,
съществува безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице
забрана за издаване на ЕФ, по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице
процесуалната възможност за това, същият следва да бъде отменен.

В този изричен смисъл е и най-актуалната практика на
Административен съд- Пловдив- Решение № 1324/ 25.06.2021 г. по КАНД
№ 1418/2021 година

Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
6
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
разкритата по-горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4
ЗАНН се разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10
лева), а минималния праг на налаганото наказание, над който е
допустимо да се издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в
което този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия
минимум, над който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 50
лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата, депозиране на подробно писмено становище и
процесуално представителство в открито заседание
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
7
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и представяне на подробно писмено становище в откритото заседание.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4847005, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.Г.Х. е наложена глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на А.Г.Х., ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
Районен съд- Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8