Решение по дело №28/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 51
Дата: 8 април 2021 г.
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20213300500028
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 51
гр. Разград , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500028 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Ш. А. Я., ЕГН**********, подадена чрез назначеният му по реда на чл.94
ГПК процесуален представител – адв. Митева срещу Решение № 323/ 18.ІХ.2020г. по гр.д.№589/2020г. на РРС, с
което съдът е уважил изцяло исковете, предявени срещу него в условия на обективно кумулативно съединяване
от длъжника в изп.производство- Х. А. Я., като е приел за установено, че последният не му дължи в обезщетение
за неимуществени веди сумата от 12 000,00лв. и в обезщетение за имуществени вреди сумата от 691,64лв.
Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалват същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В.з., лично и чрез процесуално представляващата го на осн.чл.94 ГПК адв.Митева, въззивникът заявява, че
поддържа релевираните с жалбата възражения по правилността и законосъобразността на първоинстанционното
решение. Моли за отмяната му и за отхвърляне на предявените срещу него искове като неоснователни и
недоказани.
В законоустановения и предоставен от съда срок, насрещната по жалбата страна не са се възползвали от
правото си на отговор и не е ангажирала становище по нейната допустимост, и основателност.
При редовност в призоваването, въззиваемият не се явява в с.з. Чрез процесуалният си представител по
пълномощие –адв. Х., аргументира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на
решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Претендира разноски, вкл. и за
дължимо се на осн.чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение за безплатно оказана му правна помощ.
Като подадена в срок, при редовност от формална страна и от легитимиращи интерес от обжалването
страни, жалбата е допустима. Съответно на служебно вменените му по чл.259 ГПК правомощия съдът установи,
1
че атакуваното решение е валидно и допустимо постановен съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като обосновано от доказателствата и съответно на
приложимия материален закон, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Дадената от съда правна квалификация е съответна на заявената с предявения иск защита. Както при
разглеждане на делото, така и при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и
защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита е разпределил доказателствената тежест и
в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на
доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от фактическа страна, с допустими по см. на ГПК
доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно значими за изхода на делото факти.
Пред тази инстанция не се правят доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да
следва за установено нещо различно от установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия
състав, който на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на РРС в тази им част.
При тези, правилно установените по делото факти, първоинстанционният съд законосъобразно е
обективирал от правна страна извод за недължимост на процесните вземания поради погасяването им по
давност.
При самостоятелно проведения анализ на допустимо събраните по делото доказателства, в този си
състав съдът установи следното:
Ищецът и ответникът са страни, съответно длъжник и взискател по изп.д. №20107610400419 по опис
на ЧСИ Г. Солаков, с рег. №761 КЧСИ и р-н на действие при РОС.
Предявеният отрицателен установителен иск от ищеца - сега въззиваем е с правно основание чл. 439
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът
оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая, въведените в предмет на иска вземания са съдебно признати по своето основание и размер с
вл. в сила Решение №38/28.V.2007г. по гр.д.№6/2007г. по описа на РОС. С постановяването му въззиваемият е
бил осъден да обезщети въззивника за виновно и противоправно причинените му вреди, съответно: за
имуществени вреди - със сумата от 691,64лв. ведно със законна лихва, считано от 27.ХII.2005 до окончателното
им изплащане и за неимуществени вреди - 12 000,00лв. ведно със законна лихва, считано от 27.VIII.2005 до
окончателното им изплащане.
В хронология, доказателствата сочат на следното: Въз основа на влязлото сила осъдително решение
въззивникът се е снабдил с изпълнителен лист и по негова молба, на 20.IX.2010г. на производство пред ЧСИ Г.
Солаков, с рег. №761 КЧСИ и р-н на действие при РОС срещу въззиваемия е било образувано №20107610400419.
Към който момент вземането, респ. правото на принудително изпълнение не е било погасено с изтичането на 5-
годишния давностен срок. С депозираната пред ЧСИ молба за образуване на изп. произодство, въззивникът е
поискал предприемане на принудителни действия на изпълнение срещу въззиваемия-длъжник, с всички,
дължими се по см. на чл.18 ал.1 ЗЧСИ действия от ЧСИ като е конкретизирал „налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника“ като способ на принудителното изпълнение.
На 26.IX.2010 до длъжника е изпратена ПДИ, за която няма данни за надлежното връчване на адресата.
2
На 5.Х.2010г. по изп.дело е постъпило, подадено от въззиваемия възражение вх.№04743, от което се следва, че
към тази дата същият е бил надлежно уведомен за образуваното срещу него изп. производство.
При последващо извършените в изп. производство действия се установява, че длъжникът не може да
бъде установен на посочения и регистриран от него адрес, тъй като пребивава преимуществено в друга държава.
В преписката по изп. делото се съдържат доказателства за предприети от ЧСИ действия за установяване
местоживеене, имотно, семейно и финансово състояние на длъжника- адресирани до Община Цар Калоян, ОД
на МВР Разград, ТД на НАП, ОСЗ Цар Калоян искания за проучване на задълженията, имущественото
състояние на длъжника и установените от него трудови правоотношения; разкрита е банкова сметка ;
На 16.10.2011г. до длъжника е изпратено съобщение за насрочен от ЧСИ опис на движими вещи в
дома му - невръчено, с отбелязване на гърба: „взискателят дойде и заяви, че длъжникът отново е заминал за
чужбина“; Последващи призовки за принудително изпълнение с насрочен опис на притежавани от длъжника
движими вещи, съответно на 13.I.2012г., 4.II.12г., 14.VIII.2012г. и 21.VIII.2012г., не са връчени, респ. описът не
е извършван поради това, че длъжникът не е установен на адреса.
На л. 76 от изп. дело се установиха служебно предприети от ЧСИ на 23.IV.2013г действия по събиране на
информация от НАП за установени от длъжника трудови правоотношения. В отговор на предприетите от ЧСИ
действия, в изп. дело постъпва информация за придобита от длъжника на 23.Х.2015г. съсобственост на поземлен
имот; С постановление на ЧСИ от 26.I.2016г. e наложена възбрана на притежаваната в съсобствеността 1/8
ид.ч. на длъжника от имот в гр.Цар Калоян. На 15.I.2018г. въззивникът-взискател по изп. дело е депозирал
искане за продължаване на изп. действия с проучване имущественото положение на длъжника, което ЧСИ е
оставил без движение поради невнесена такса. С приложен като доказателство на л.97 от изп.з. платежен
документ, се установява, че на 26.I.2018г. длъжникът е внесъл изисканата му такса.
Настоящата искова молба, с подаване на която длъжникът е въвел в основание на иска си
правопогасяващия факт на изтеклата по отношение на процесните вземания погасителна давност, е датирана като
постъпила в регистратура на РРС на 18.V.2020г. Молбата е подадена чрез ел. поща на 18.V.2020г.
В мотиви на решението си първоинстанционният съд е приел, че поради настъпила в хипотеза на чл.433 ГПК
перемпция образуваното срещу въззиваемия изп.дело е било прекратено по право на 21.VIII.2014г., тъй като за
период от две години, считано от 21.VIII.2012г.-дата на последно насрочения срещу имуществото на длъжника
опис, в изпълнителното производство не са били предприемани действия на принудително изпълнение.
Съобразявайки, че всички предприети след тази дата действия са невалидни, от правна страна РРС е
приел, че предявените в процесното изп. производство вземания са недължими като погасили се по давност,
приемайки за начална дата на погасителната давност-датата на настъпилото по силата на закона перемпиране на
изп. дело-21.VIII.2014г.
В този си състав съдът приема за безспорно, че в съвкупността си доказателствата сочат на
обективирано от страна на възивника бездействие в качеството му на взискател в изп. производство.
За да бъде прекъсната давността за вземането по издадения изпълнителен лист, взискателят следва да е
предприел съответните действия, в рамките на валидно изпълнително дело. Според чл. 116, б. "в" от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по
инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
3
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Действията, годни да прекъснат давността, следва да са извършени в рамките на валидно изпълнително
дело. С предприемането на изпълнителни действия се прекъсва давността, приложима към материалното право,
както и започва да тече нов двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. процесуалният закон
сочи срок, в който конкретно действие следва да се осъществи, за да се запази висящността на изпълнителното
производство до пълното удовлетворяване на взискателя.
Същевременно, при прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, извършените след прекратяването на изпълнителното производство действия не съставляват валидно
извършени изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността за вземанията, поради което съдът не
следва да ги зачита. Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
настъпва по силата на закона с изтичането на двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено
към удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен т. е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок настъпва прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция", а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т. 10 на
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № 451/29.03.2016
г. по гр. д. № 2306/2015 г., ІV г. о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да изпълни поискано действие
или да предприеме действие, за което е овластен, е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да
следи за движението на производство и трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес. Движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
В случая, действително по делото са извършени действия, годни да прекъснат давността, но от насрочения
за 21.VIII. 20.07.2012 г. до следващото изпълнително действие, което е годно да прекъсне давността, а именно-
наложената на 26.I.2016Г. възбрана е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят е бездействал.
Това е така, защото от датата на образуване на процесното изп. дело по същото не са извършвани реално
действия, годни да прекъснат давността, доколкото проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и изпращането на съобщения за опис на
неиндивидуализирани движими вещи, не са изпълнителни действия по арг. от т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното, в този си състав съдът приема, че последното валидно извършено действие,
обективиращо активността и интереса на въззивника от воденото срещу въззиваемия производство по
изпълнение на процесните вземания е молбата му от 20.IХ.2010г., с подаване на която е поискал
принудителното изпълнение да се извърши чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Т.е., от наличните по преписката данни се следва за установено, че перемпцията на изп.дело е
настъпила по право още на 20.IX.2012г. При настъпила перемпция, всички последващо извършени действия по
принудително изпълнение , с уговорката, че действията на ЧСИ по проучване имущественото и финансово
състояние на длъжника, както и по насрочване на описа не са от тази категория, са невалидни и по арг. ва чл.117
ЗЗД не водят до прекъсване на давността.
Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен
субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правото да
търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на субективното си право. Погасителната
давност определя срока, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на своето право,
докато перемпцията е период, след който правото на принудително изпълнение на взискателя престава да
4
съществува в рамките на конкретното изпълнително производство.
С оглед изложеното, предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение
на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.
Съгласно направеното искане и списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на
въззиваемия-ищец, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, изчислено в минималния по см. на в чл. 9 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за настоящата инстанция размер от 910,00лв.
По изложените мотиви, РОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 323/ 18.ІХ.2020г. по гр.д.№589/2020г. на РРС
ОСЪЖДА Ш. А. Я., ЕГН********** да заплати на адв. К.Х. на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за
безплатно оказана ва въззиваемия услуга в размер ва 910,00лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му страните при наличие на
визираните в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК предпоставки.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5