№ 5
гр. Раднево , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Асен Ц. Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Ц. Цветанов Гражданско дело №
20205520100463 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу Д. Д. К., с която се предявява
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с материално правно основание чл. 79 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на името на ответника има открита партида за
имот, находящ се в гр. ******, партиден номер 011080. Твърди, че с
откриване на партидата страните били в облигационно отношение по
доставка на питейна вода и отвеждане на канални води. Твърди, че за периода
от 05.12.2018 г. до 07.01.2020 г. ответникът като титуляр на партидата дължи
начислените суми за употребеното количество вода на стойност 363,19 лв. по
издадени 12 броя фактури. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. при забава в плащането на услугите се начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва, която за периода от 15.01.2019 г. до
13.03.2020 г. била в размер на 16,53 лв. Твърди, че подали заявление по чл.
410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 194/2020 г. на РС-Раднево, по
което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземането, но
ответникът не бил открит и поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искат от съда да постанови решение, с което да
установи вземането по заповедта за изпълнение в размер на 363,19 лв.
главница за доставени услуги за периода от 05.12.2018 г. до 07.01.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата от
16,53 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.01.2019 г.
до 13.03.2020 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д. Д.
К., чрез особения представител адв. Д., в който взема становище за
допустимост и основателност на исковете. Твърди, че от писмените
доказателства може да се направи извод за наличие на претендираното
1
вземане, а поради невъзможност за връзка с ответницата не може да се твърди
плащане и съответно представяне на документ за такова. Прави изявление за
признание на иска на основание чл. 237 ГПК и иска да бъде одобрено от съда
това изявление на основание чл. 29, ал. 5 ГПК с цел да се избегне
натоварването с повече разноски на ответницата.
Процесуалният представител на ищеца с изрична молба вх. № 22 от
22.02.2021 г. прави искане за произнасяне с решение при признание на иска
на основание чл. 237 ГПК с оглед направеното от особения представител на
ответницата признание на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба
ответникът Д. Д. К., чрез особения представител адв. Д., е направила изрично
изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично е поискал в писмена молба съдът да се произнесе с
решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, което съдът одобрява на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във
вр. чл. 34, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се
уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, съдът на общо основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски в производството /заповедно и
исково/. Такива са доказани за платена държавна такса в размер на 25 лв. в
заповедното производство и в размер на 25 лв. държавна такса за исковото
2
производство, адвокатско възнаграждение за заповедното производство в
размер на 360 лв. /договор за правна защита и съдействие от 30.04.2020 г. на
л.13 от заповедното производство/ и адвокатско възнаграждение за исковото
производство в размер на 360 лв. /договор за правна защита и съдействие от
27.08.2020 г. на л.16/, както и сумата от 300 лв. възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес
гр. ******, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от
363,19 лв. (триста шестдесет и три лева и 19 ст.), представляваща стойност на
неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за периода от
05.12.2018 г. до 07.01.2020 г., отнасящи се за имот с партида № 11080,
находящ се в гр. ******, ведно със законната лихва върху главницата от
20.05.2020 г. до окончателното й погасяване, и сумата от 16,53 лв.
(шестнадесет лева и 53 ст.) – представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 15.01.2019 г. до 13.03.2020 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
102/21.05.2020 г. по ч.гр.д. № 194/2020 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. ******, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62, основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 1070,00 лв. (хиляда и седемдесет лева), представляваща
разноски за производството за платени държавни такси, адвокатски
възнаграждения и възнаграждение за особен представител в заповедното и
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
3
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4