РЕШЕНИЕ №4
гр.Силистра,
28.01.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Виолина Рамова и с участието Окръжния прокурор при ОП-Силистра Теодор
Желев, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №108 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№146/07.08.2020г.,постановено по АНД №48/2020г.,Силистренският районен съд е отменил Наказателно постановление
№39-0000015/10.01.2020г.,издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, с което на Б.С. (Bostan
Sengul) роден в
Република Турция на 01.10.1956г., са наложени административни наказания както
следва: 1. на основание чл.93б ал.4 т.2 от Закона за автомобилните превози
/ЗАвтП/, за нарушение на чл.7 §1 от Европейската
спогодба за работата на екипажите на превозните средства,извършващи
международни автомобилни превози (AETR) /Обн.ДВ,бр.28/95г.-в сила от
08.11.95г./,във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП и чл.2 §3 от Регламент (ЕО)№561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от
15.03.06г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство,
свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №3821/85 и (ЕО) №2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент(ЕИО) №3820/85 на Съвета, по вид „глоба”, в размер на 300 лева; и 2. на основание чл.97б ал.8 т.3
ЗАвтП, за нарушение на чл.8 §1 АЕТR,във вр. с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП и
чл.2 §3 Регламент (ЕО) №561/2006, е наложена също „глоба“
от 1500 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Силистра,подадена
чрез неговия началник,с която се моли да бъде отменено оспореното решение и
произнесено ново, потвърждаващо изцяло процесното пред СРС наказателно
постановление. Макар и бланкетна жалбата съдържа оплакване за допуснато
нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът не бил обсъдил
задълбочено доказателствата по делото и изцяло бил игнорирал показанията на
разпитания като свидетел служител на ОО“АА“ гр.Силистра П.П., поради което се
настоява за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на първоначално
оспореното НП.
Ответникът
по касация - Б.С. (Bostan Sengul),турски
гражданин, действащ
чрез представител по пълномощие адв.М.П. ***, не се представлява в процеса и не
изразява становище по касационното оспорване.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра намира за законосъобразно оспореното съдебно
решение и, за неоснователна касационната жалба. Дава заключение за оставяне в
сила на съдебния акт.
Производството е по реда на Глава XII
/чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: Касационни
основания от кръга на регламентираните с чл.348 НПК практически няма
заявени,но оплакването за необсъдени показания на свидетел, следва да бъде
квалифицирано като довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила
във фазата на оценка на доказателствената съвкупност по делото,което ако не е
било допуснато се счита,че би довело до друг краен резултат. Настоящият контрол
следва да се извърши на терена на горното оплакване и в параметрите, зададени с
чл.218 ал.2 от АПК.
Констатираните, при извършена проверка
на 10.01.2020г., около 12:00ч., по път I-7 Силистра-Шумен, на км.10+793м. (рампа за
обслужване на автомобили), простъпки, поставили в ход
административнонаказателната процедура с АУАН №268859/10. 01.20г. /чл.36 ЗАНН/
са описани:„извършва международен превоз на товари /зеленчуци/ по маршрут
Република Турция - Федерация Русия, с товарен автомобил марка „Мерцедес
Актрос“,с рег.№*** и прикачено полуремарке, с рег.№***, оборудван с дигитален тахограф,
марка Continental Automative 1381, с транзитно разрешително №********** и CMR от 08.01.2020г., като 1.
на 23.12.2019г. след 4.5 часа управление водачът не е направил 45 минути
задължителна почивка, като е намалена с над 30 минути; и 2. на
06.01.2020г. водачът не е ползвал междудневна почивка от най-малко 9
последователни часа,като намалената дневна почивка е редуцирана с 4 часа и 20
минути. Актът е съставен и предявен на нарушителя непосредствено след
надлежно назначаване на преводач /арг.чл.84 ЗАНН, вр.с чл.142 НПК- л.17/, който
изрично е декларирал,че е превел цялото съдържание както на АУАН,така и на
по-късно връченото му НП,а санкционираният турски гражданин е разбрал какви
нарушения е извършил и какви наказания са му определени за тях,включително и че
може в 7-дневен срок да обжалва НП пред съда.От същата декларация на преводача
става ясно,че за времето 14:00ч.-18:00ч. на 10.01.2020г. са извършени описаните
процесуални действия и са изслушани обясненията на нарушителя.Последният,поради
определеното му време за извършване на международния превоз,е бил обективно
възпрепятстван да се възползва от срока по чл.44 ал.1 ЗАНН за писмени
възражения срещу акта,но видно от датата на приложеното адвокатско пълномощно (л.8), е
упълномощил защитник за обжалване на процесното НП.В този контекст следва да се
приеме, че установеното от съда нарушение на правото на дееца да подаде
възражение срещу АУАН в 3-дневния срок от чл.44 ал.1 ЗАНН,не е съществено и не
може да обоснове отмяна на НП, щом в пълен обем пред съда е реализирано правото
му на защита.
При горните фактически установявания,районният
съд е приел,че при съставянето на акта е допуснато нарушение на чл.42 ЗАНН, тъй
като не е посочено мястото на извършване на деянията, което преценил за особено
съществено като определящо както териториалната компетентност на АНО, а и на
съда,така и на приложимия закон Поначало времето и мястото на извършване на
административните нарушения са задължителни фактически обстоятелства в
диспозитива на повдигнатите и предявени на нарушителя административни
обвинения. Липсата им, ако не е компенсирана от други факти,предявени му по
надлежния ред,води до отмяна на юрисдикционния акт, именно защото силно
накърнява правото на защита на дееца,вкл. възможността да гради alibi; да се
ползва от изтичането на погасителни срокове или да поддържа некомпетентност на
органите по ЗАНН, както и други съществени сегменти от обвинителната процедура.
На това е базиран и главният решаващ отменителен извод на съда, тъй като при
неустановеност от контролните органи на мястото на извършване на релевираните
нарушения (което съдът
вече няма процесуални способи да установи), е невъзможна преценката за
приложимия закон както и за компетентността на актосъставителя да възбуди
процесното административнонаказателно производство, а и тази на касатора, да
ангажира юридическата му отговорност.
Възведените нарушения са на задължителните
изисквания от чл.7 §1„Прекъсвания“ §1 и чл.8 „Почивки“ §1, във връзка с чл.1
б.“о“ от Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR)-
Ратифицирана със закон,приет от 37-то НС на Република България
/Обн.ДВ,бр.28/95г./, тъй като от разпечатката на дигиталната карта на водача се
е установило,че е управлявал МПС на 23.12.2019г.,с известни прекъсвания,от
05:44ч. до 16:20ч.,без задължителна почивка от 45 минути след 4.5 часа непрекъснато
управление;както и че на 06.01.2020г. започнал управлението на автомобила в
05:01ч. продължило до 23:10ч. с една почивка от 5.57 часа, въпреки
задължителната дневна почивка от най-малко 9 последователни часа.
Горната
регламентация,както изрично е посочено и в АУАН, и в НП, е от чл.7 и чл.8 АЕTR, чието
приложение е нормирано с чл.2 §3 от Регламент (ЕО)№561/06. Съгласно тази разпоредба за
международни транспортни операции, извършвани отчасти извън посочените области
в §2,вместо Регламента се прилага AETR за: а) превозни средства, регистрирани в
Общността или в страни, които са договарящи по АЕТR - за цялото пътуване,или за: б) превозни
средства, регистрирани в трета страна, която не е договаряща по AETR- само за
частта на пътуването през територията на Общността или за страните по AETR.
След справка в официалния сайт на
Икономическата комисия за Европа на ООН, под чиято егида е изработена
Европейската спогодба /AETR/, се установява,че страни по нея са
както България,на чиято територия са констатирани нарушенията,така и Турция, и
Руската Федерация /www.unece.org/trans/maps/un-transport-agre ement-and-convention-21.html/ Следователно, предвид определящите
обстоятелства за приложимостта на горните разпоредби по §3 на чл.2 от
Регламента - мястото на регистрация на процесния товарен автомобил и мястото на
извършване на нарушенията, същите е следвало да бъдат установени от АНО,като за
първото има данни,че е вероятно в Турция, с оглед посочения в АУАН
търговец-превозвач, възложил на водача процесния превоз „CEVRI TRANSPORT“ (служебно
известна на съда превозна фирма със седалище в Турция),но същото не е изяснено с
категоричност по делото.На св.П. не е задаван въпрос за установяване на горния
правнозначим факт, а съдът след проведения общ разпит, го е освободил и заличил
от списъка за призоваване друг допуснат свидетел, приемайки, че по делото са
изяснени всички факти /Вж.Протокол от с.з. на 21.05.20г./ Относно мястото на
извършване на нарушенията е поставен въпрос на св. П., но същият е заявил, че нямало
начин да се установи това обстоятелство, изразявайки убеденост, че щом
установяването им е на територията на България, то АЕТR е приложим, което не следва
еднозначно от чл.2 §3 Регламент (ЕО) №561/2006.
Предвид горните констатации настоящият
състав намира, че районният съд не е изпълнил задължението си от чл.107 ал.2,
във връзка с чл.317 НПК и с чл.84 ЗАНН,да събере по свой почин необходимите
доказателства за установяване на горните правнозначими факти.Видно от АУАН, а и
от НП е,че длъжностните лица на ИААА са установили наличието и описали
международната товарителница за процесния превоз - CMR от 08.01.2020г.Последната, по
силата на международната нормативна регламентация носи информация и за двата
факта,представляващи законова предпоставка за приложение на AETR в
случая.Към Конвенцията за международните автомобилни превози на стоки (Конвенция CMR) от
19.05.1956г.,сключена под егидата също (как-то и AETR) на Икономическата комисия за Европа
на ООН, България се е присъединила на 29.07.1977г. по силата на издаден тогава
Указ №1143,което сочи,че е генериран солиден делови, митнически и правен опит
по нейното прилагане. Образецът на международната товарителница е унифициран за
всички страни, участващи в Конвенцията и представлява комплект от 7 с еднаква
поредна номерация части, отпечатани в различни цветове и предназначени за
различни получатели - изпращача, получателя на стоката,превозвача, митнически
органи и други публично-правни субекти при преминаване на границите. По правило
съставянето на товарителницата (CMR) се извършва от изпращача,който
попълва задължителната информация в 18 от съществуващите общо 24 задължителни
графи, а 16-18; 20 и 23 графи - попълва превозвачът, като вписва наименованието
си, адреса на управление,страната,както и имената на шофьора и регистрационния
талон на автомобила. Следователно, при наличие на копие на описаната CMR от
08.01.2020г.,респ. яснота при нейното възприемане от длъжностните лица,
извършили проверката, би могло без колебания да се установи страната на
регистрация на товарния автомобил,управляван от ответника,което е една от
нормативните предпоставки за приложението на AETR.
Освен
това,несъмнено установено е,че автомобилът е бил оборудван с дигитален
тахограф. Съгласно чл.12 §5 bis от Приложение „Контролен уред“ към AETR, водачът въвежда в контролния уред в
съответствие с Допълнение 1Б (Допълнението е ново,ДВ,бр.27/12г.,в
сила от 16.06.06г. и се
отнася за дигиталните контролни уреди), символите на страните, в които започва и приключва дневното му работно време.Ето защо е следвало да се провери
направена ли е пълна разпечатка от дигиталната карта за дните на двете
нарушения с цел констатиране въведените символи на съответните държави, на
територията на които е започнало и свършило дневното работно време на водача и
съответно - на територията на които са осъществени двете нарушения. Като е
приключил съдебното дирене с вътрешната убеденост за изясненост на
правнозначимите факти, без да положи усилия в горния порядък за установяване на
мястото на регистрация на автомобила и мястото на извършване на двете
релевирани нарушения, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила,довело до постановяване на порочен краен акт, подлежащ на отмяна с
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.
При настоящото произнасяне се
установи още, че в хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, до влизане в сила на
процесното Наказателно постановление, е последвало по-благоприятно нормативно
разрешение за нарушителя, а именно: с ДВ,бр.60/20г., в сила от
07.07.2020г.,размерът на глобата по чл.93б ал.8 т.3 ЗАвтП е намален,което
следва да бъде съобразено, ако има правно значение, при новото разглеждане на
делото.
Установеното по-горе съществено
нарушение на съдопроизводствените правила от СРС обуславя обсъдената отмяна на
обжалвания акт, при условията на чл.222 ал.2 т.1 АПК,поради което настоящата
съдебна инстанция не дължи произнасяне по приложението на материалния закон
спрямо фактите, които са непълно установени и в нарушение на процесуалния ред,
от инстанцията по същество.По тези съображения АС-Силистра приема,че
обжалваното съдебно решение е произнесено при наличие на касационно основание
за неговата отмяна съгласно чл.348 ал.1 т.2 НПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН,
воден от което
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №146/07.08.2020г.,постановено по АНД №48/2020г. по описа на
Силистренския районен съд и връща делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд гр.Силистра.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.