№ 300
гр. Ямбол, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330100431 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от П. И. П. от гр. Я., с която против М.
Х. К. от гр. Я. е предявен иск с правно основание чл.76 ЗС.
С исковата молба се твърди, че между ищеца и лицето А.К.К. е бил изготвен в писмена
форма приемно-предавателен протокол, в който било описано наименование, количество и
брой на движимите вещи, представляващи скеле на части, а именно: 36 бр. рамка, 24 бр.
пластина, 36 бр. диагонал голям, 72 бр. парапет малък, 8 бр. крака. Твърди се, че лицето,
което предава частите от скелето, описани в протокола от *** г. и е положил подпис на
предал е Х. П.- син на ищеца, а на приел и положил подпис е А.К.К.. Твърди се, че след
като последният е приел частите от скелето ги занесъл в гр. Я., на ул. „***, където е щял да
извършва строително-ремонтни дейности на къщата на М. К., с която имали предварителна
уговорка да положат външна изолация, ведно с мазилка на имота на г-жа К..
Движимата вещ /частите от скелето/ били предадени в присъствието на сина на ищеца
на работниците на П. П., който били очевидци по предаване на вещта. Минали дни, като
между К. и К. възникнал спор и проблем относно парични отношения, вследствие на което
от страна на К. не били предприети и извършени въпросните строителни ремонти на имота.
Научавайки за възникналият между двамата проблем, ищеца се опитал да говори с К., който
му казал, че не може да му върне скелето, тъй като К. не желае и не иска да му го върне, тъй
като имали неуредени финансови отношения и ще го задържи като „залог“. От чутото,
ищецът се ядосал и провел разговор с К., като отишъл в дома на същата. От проведеният
разговор и среща с ответницата същата му съобщила, че скелето няма да го върне и ще го
задържи предвид неуредените им с К. парични взаимоотношения. Поддържа се, че преди да
бъде занесено и преди да бъде предадено на К. скелето, ищецът в продължение на няколко
години непрекъснато е владеел вещта като своя движима вещ, и с която е извършвал
1
редица строителни дейности, като същата движима вещ ищецът давал под наем на
различни лица и строителни предприемачи и фирми. Твърди се, че от 11.11.2022 г. и до
момента ответницата М. Х. К. без правно основание е отнела владението на движимата
вещ /представляваща части от скеле/, задържа вещта, която не е нейна собственост и не е
владелец, като с тези си действия е нарушила владението на вещта и е лишила ищеца като
владелец да упражнява фактическата власт върху нея. От момента на задържането на вещта
и към настоящият момент ищецът е претърпял загуби поради нарушение владението на
вещта. Сочи се, че още при предаване на вещта е имало договорка А. К. е дал капаро в
размер на 100 лв. на ищеца за това, че е наел скелето, като се разбрали да се заплаща наем на
движимата вещ било по 25 лв. на ден за 10-15 дни уговаряне. Ищецът обоснова правният си
интерес от предявяване на иска, като сочи, че движимата вещ /части от скеле/описана в
приемно-предавателния протокол е във владение и се държи в имота на ответницата от
11.11.2022 г., без никакво правно основание.
На тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да бъде
прекратено нарушение на владението от страна на ответницата, възстановяване на отнетото
владение на движимата вещ, представляваща /части от скеле/, описани в приемно-
предавателен протокол от *** г., както и да бъде осъдена ответницата М. Х. К. да върне
отнетата движима вещ на ищеца П. И. П..
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който на първо място
се поддържа, че така предявените срещу ответницата искове са недопустими, като се
излагат правни аргументи в тази насока, алтернативно, ако съдът приеме, че исковете са
допустими, същите се оспорват от ответницата като неоснователни, излагайки правни
аргументи в тази насока. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба твърдения.
Твърди се, че ответницата никога не е отнемала от ищеца или от владението на процесните
вещи чрез насилие или по друг начин. Твърди се, че между страните никога не е имало
каквито и да било договорни или извън договорни отношения. Признава се обстоятелството,
че действително между А.К.К. и част от собствениците на самостоятелни обекти в сграда,
находяща се на ул. „*** е имало договорни отношение, по силата на които собствениците
са възложили на А.К.К. и последният е приел да извърши външно саниране на 2-ри и 3-ти
етаж от сградата. Всички доставени материали от А.К.К. били закупени с част от авансово
платената му сума от 4 000 лв. А. К. не е изпълнил поетите ангажименти, нито е върнал
остатък от авансово платената му сума по договора. Твърди се, че е налице многобройни
опити на съсобствениците на 2-рия и 3-тия етаж да се свържат с А.К.К., които останали
напразни и до този момент последният не се обаждал, нито е претендирал да му бъдат
върнати вещите, поради което твърдят, че А. К. не е оставял в двора на жилищната сграда
движими вещи на П. П.. Твърди се, че без каквито и да било доказателства през м.11.2022 г.
ищецът е започнал да твърди, че ответницата държи без правно основание негово скеле и да
я заплашва по телефона. На 10.11.2022 г. ищецът отишъл пред дома на ответницата и
започнал да я заплашва със саморазправа, че ще среже катинара и ще влезе в двора на
2
жилищната сграда, който двор не е собственост на ответницата и собствениците на
самостоятелни обекти в сградата нямат достъп до него, за да си търси скелето. За да се
защити, се наложило ответницата да извика полиция.
В обобщение се претендира от съда да отхвърли така предявеният срещу ответницата
иск, като неоснователен.
Претендират се разноски по делото.
В съдебно заседание за ищеца се явява в качеството на процесуален представител по
пълномощие адв.И. К. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа
исковата претенция.
В съдебно заседание ответницата М. Х. К. се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв.А. Д. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество
се поддържа, че иска не е доказан и се иска от съда да го отхвърли.
Видно от представения по делото приемателно-предавателен протокол от дата *** год.
Х. П. /син на ищеца и свидетел по делото/ е предал на А.К.К. с ЕГН **********, следните
движими вещи: 36 бр. – рамка; 24 бр. – пластина; 36 бр. – диагонал /голям/; 72 бр. – парапет
малък; 8 бр. – крака.
По делото по искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели, лицата: Г. И. Н. и Х. П. П. /син на ищеца/.
Видно от показанията на св.Г. Н., ищецът бил работодател на свидетеля и присъствал
при предаване на въпросното скеле. Миналата година *** год., дошли А. и С. с едно
камионче и взели от тях 120 квадрата скеле. Двамата казали, че ще правят изолация на
ул.“***“ в кв.К.. Сключили предварителен договор, на който свидетеля присъствал. В него
описали какво вземат. Протокола бил подписан от Х., понеже П. имал друга работа. Синът
му дал скелето и отдолу бил неговия подпис. Скелето било собственост на П. като частите
от скелето се намирали на автомивката в ж.к.“***. В деня на предаване на скелето били
свидетеля, Х., А., С. и още едно момче, което свидетеля не знае как се казва и шофьора на
камиона. Скелето не било върнато. Когато А. закъснял да го върне му звъннали и той казал,
че има проблем с госпожата, където го били занесли. На автомивката свидетелят работил
като мияч, работодател му бил Х.. Частите от скелето се намирали на автомивката.
Видно от показанията на св.Х. П., същият е син на ищеца. На 21.10. миналата година
А. дошъл при тях и ги попитал колко квадрата скеле имат и се разбрали, че ще дойде да го
вземе. Дошъл с наето бусче с още един човек С. и още един, на който не му знае името.
Натоварили скелето и казали, че ще правят ремонтни дейности в „К.а“. Разбрали се за 10
най-много 15 дни, че ще се забавят и че ще го върнат. Минали сроковете, но той не го
върнал. Свидетелят започнал да му звъни, при което му казал, че има проблем с жената.
Скелето било там и не били почнали ремонти. Казал да отидат да си го вземат. Отишли, но
госпожата им отказала да го даде. Два пъти ходили там викали и полиция. Тя отказал да ги
пусне в дома си. Отказала и да го върне., казала им, че с А. имат проблеми за пари и че щяла
да го държи като гаранция докато и върне парите. Скелето го дали на автомивката в „***.
3
Съставили приемо-предавателен протокол. Протоколът бил писан от свидетеля, той писал и
датите на него, имената взел от личната карта на А., номер на лична карта, ЕГН, къде живее,
записал и телефония му номер и се подписал, че го е предал, а той че го приел. В горната
част на протокола свидетелят бил написал 25 лв. на ден и че му остава капаро 100 лева. Към
момента частите от скелето не били върнати. Ответницата не била там когато предавали
вещта. Бащата на свидетеля се занимавал със строителство, имал строителна фирма. Имал
около 350-400 квадрата скеле. Купувал ги много отдавна, но доколкото знаел свидетелят
нямал документ. Свидетелят не бил видял къде А. разтоварва взетото скеле. Свидетелят бил
видял скелето в двора на ул.“***“.
По искане на ответницата бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството
на свидетели, лицата: Г. М. М. и А. И. А..
Видно от показанията на св.Г. М., същият познавал от дълги години ответницата, били
приятели и се виждали почти всеки ден., познавал къщата където живее. Ответницата била
предприела действия по саниране на етажната и собственост, октомври миналата година.
Собственика на долния етаж също бил включен в санирането. Ответницата била излъгана от
лице-А., което се представяло за строителен предприемач. А. гарантирал, че ще извърши
действия по саниране на обекта за което му били платени 4000 лева. по-късно А. дошъл с
негов работник като стоварил някакви железарии в двора на ответницата и казала, че ще
почне работа. След това дълго не се появявал. М. го търсила, той е лъжел. М. пуснала жалба
в полицията, но доколкото свидетелят разбрал, лицето избягало в Г.. М. се оплаквала на
свидетеля, че някакво лице П. и звъни по телефона и със заплашителен тон искал някакво
скеле, което било негово. Единственото нещо което обаче А. бил оставил, твърдял, че е
негово. Сега железариите били вътре в двора на тази триетажна къща.
Видно от показанията на св.Г. М., същият живеел в гр.Я., на ул.“***“, М. му била
комшийка, живеела на неговия етаж. Сградата била на три етажа. Месец октомври сключили
договор с А. за саниране. Той обещал да почне работа веднага. Договорили се първо да му
дадат по 2 000 лева на етаж. Свидетелят ги попитал имат ли скеле, за да се увери, че са
майстори. Той казал че имат скеле и че ще го донесат. Дали му ключ за двора на
кооперацията. След около седмица А. дошъл и донесъл някакви материали, изолации и
насипни материали, а в последствие и някаква метална конструкция, свидетеля предполага
скелето. Той казал, че носи скелето. Казал, че скелето е негово. Не били казал, че скелето е
под наем. Казал им, че трябва да го пазят и да не го продават. След седмица А. спрял да си
вдига телефона. След това, след около една-две седмици комшийката му казала, че някакъв
мъж и звъни по телефона, заплашвал я и си искал скелето. Тогава свидетелят за първи път
чул, че някой друг има претенции за скелето. След известно време му се оплаквала, че
въпросния П. идвал крещял, а тя извикала полиция. Те с М. не бил ходили да искат скеле от
П..Ремонт А. не бил правил.С., който също присъствал при сключването на договора, също
не бил казвал на кой е скелето. Скелето го докарали с някакъв бус, някъде в началото на
ноември.
Съдът кредитира показанията на четиримата свидетели като намери същите за
4
житейски последователни и логични и всъщност кореспондиращи помежду си досежжно
основните, релевантните факти и обстоятелства по делото.
В този смисъл съдът намери за недоказано направеното оспорване на представения с
исковата молба приемателно-предавателен протокол от *** год. Съгласно чл.194 ГПК
проверка истинността на документ може да се извърши чрез разпит на свидетели. В случая
св.Х. П. лично и непосредствено потвърди пред съда, че той е този който е подписал
протокола на позиция предал, попълнили е същия включително с личните данни на лицето
А. К. и той е този който е направил допълнителните бележки в горната дясна част на
протокола, и които вещи са били предадени от свидетеля от името на неговия баща, ищец в
настоящото производство, които показания от своя страна се подкрепят от показанията на
свидетеля Г. Н. и не се установиха фактически данни по делото, които да ги опровергават.
Съдът намери, че иска е предявен в законоустановения срок, и в този смисъл допустим,
доколкото се твърди, че владението е отнето, че вещите се държат в имота на ответницата от
11.11.2022 г., без никакво правно основание, а исковата молба е подадена на 17.02.2023 год.
Разгледан по същество съдът намери иска за неоснователен и недоказан на следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 76 ЗС предвижда, че владелецът или държателят, на когото е
отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен
срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. От съдържанието на цитираната
правна норма следва извод, че предпоставките, при които възниква право на иск по чл. 76
ЗС, са следните: 1/ Упражняване на владение/държане върху недвижим имот, движима вещ
или ограничено вещно право върху вещ. 2/ Отнемане на владението/държането; 3/
Отнемането да е квалифицирано - извършено чрез насилие или по скрит начин.
От събраните доказателства не се установява ищецът да е упражнявал владение върху
процесните движими вещи към 11.11.2022 год. Напротив всички събрани гласни
доказателства включително показанията на свидетелите на ищеца обосновават извод за
противното, че елементите от скелето към този момент се намират в двора на съсобствен на
ищцата с трети лица недвижим имот, тоест същите към него момент са били във владение
именно на тези лица.
Липсват и каквито и да е било данни, които да водят до извод, че към *** год.
процесните вещи са били отнети от ответницата от владението на ищеца чрез насилие или
по скрит начин. Напротив събраните по делото доказателства сочат на това, че същите са
били предадени доброволно от сина на ищеца на трето лице - А. К., който ги е занесъл
напълно доброволно до имота на ответницата, където ги е разтоварил, заявявайки че са
негови и с уговорката, че следва да бъдат пазени.
Установява се още, че елементи от скеле все още се намират в съсобствения на ищцата
с трети лица имот, като отказа да бъдат върнати на ищеца, поради обстоятелството, че за
лицата живущи в имота, включително за ответницата е неясна собствеността върху тях, не
може да се квалифицира като отнемане чрез насилие или по скрит начин на вещите от
5
страна на ответницата от владението на ищеца. Следва да се посочи, че изначало извън
приложното поле на чл. 76 ЗС е отнемането на владение, което е извършено явно или без
насилие, респ. задържане на вещ, поради неизяснена между страните собственост на
конкретни елементи за изграждане на скеле или поради неуредени взаимоотношения между
ответницата и трето лице, което на свой ред е твърдяло, че процесните вещи са негови.
Всъщност както вече бе посочено, процесните вещи съвсем явно и без каквото и да е
било насилие са били предадени напълно доброволно и в присъствието на трети лица от
страна на сина на ищеца на лицето А. К. и съвсем явно и доброволно последният ги е
отнесъл до имота на ответницата /ако се приеме че елементите в двора на ответницата и тези
описани в протокола са едни и същи, за което няма безспорни доказателства по делото/,
където ги е оставил на своя ред явно и без насилие, като дори предупредил, че същите
следва да бъдат пазени, заявявайки, че са негови.
Ето защо съдът намери иска за неоснователен, като не е необходимо да се обсъждат
останалите събрани по делото доказателства.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски в размер на 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“*** против М.
Х. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** иск с правно основание чл.76 ЗС за предаване на
владението върху описаните в исковата молба движими вещи: 36 бр. рамка, 24 бр. пластина,
36 бр. диагонал голям, 72 бр. парапет малък, 8 бр. крака, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П. И. П. с ЕГН ********** от гр.Я., ж.к.“***
ДА ЗАПЛАТИ на М. Х. К. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** сумата от 1 000 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ямбол в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6