РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Първомай, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно
наказателно дело № 20255340200109 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-24 от 02.07.2025 г., издадено от
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД на основание чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за
нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (отм.).
С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че неправилно били посочени
законовите разпоредби, които се твърди, че били нарушени. Въпреки че наказващият
орган разполагал с всички документи по преписката, неправилно определил
приложимия материален закон. Счита, че приложимият материален закон за
конкретната процедура е разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2024 г.
Също така е посочено, че неправилно нарушението било квалифицирано като такова
по чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ в редакцията от ДВ, бр. 86 от 13.10.2023 г., в сила от 13.10.2023
г. Поддържа се, че към датата, на която се твърдяло, че е извършено изпълнителното
деяние, не бил инкриминиран състав на административно нарушение за неспазване на
срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, предвиден в наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ. При условията на
евентуалност счита, че приложима била санкционната разпоредба на чл. 68 ЗЕВИ.
Отделно от това се излагат подробни съображения, че неправилно били определени
датата и мястото на извършване на нарушението. Тъй като заявената централа
отговаряла на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.), то срокът за изпращане на
1
информация бил 7 дни, поради което датата на евентуалното нарушение следвало да е
29.03.2023 г. Посочено е още, че не били посочени обстоятелствата, при което е
извършено твърдяното нарушение. В тази връзка в АУАН и НП не се съдържали
съображения за вида на обекта на производителя. Отделно от това са изложени
аргументи, че се касае за маловажен случай. Поради това е направено искане да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Н., изразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Във връзка с предмета си на дейност „Електроразпределение Юг“ ЕАД има
издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на
електрическа енергия“, като със Заповед № З-Е-291/11.10.2024 г., изменена със Заповед
№ З-Е-378/19.12.2024 г., на Председателя на КЕВР е възложена планова проверка на
дружеството жалбоподател с цел установяване изпълнение на условията на издадената
му лицензия.
В хода на извършената от експерти в Дирекция „Електроенергетика и
топлоенергетика“ към КЕВР проверка, сред които главен експерт М. А.
(актосъставител), е изискано да бъдат предоставени досиетата по процедурите за
присъединяване на обекти за производството на електрическа енергия от
възобновяеми източници и е констатирано, че на 21.03.2023 г. от А.Г.К е подадено
заявление вх. № 4564807 за проучване на условията за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на обект за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници – фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) със заявена
максимална мощност 30 kW, предвидена за изграждане в УПИ I-285, гр. Първомай,
върху покривни и/или фасадни конструкции на сгради. На 12.06.2023 г. дружеството
жалбоподател изпратило до заявителя писмо за предоставяне на допълнителна
информация, като попълни коректно т. 5 от заявлението за проучване, т. е. да
декларира дали желае да използва преференциите по чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ при
изкупуване на произведената ел. енергия. В тази връзка на 15.06.2023 г. А.Г.К подала
заявление, че не желае да използва преференциите по чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ. На
04.07.2023 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало становище за условията и
начина за присъединяване на електрическа централа към електроразпределителната
мрежа. В становището изрично е посочено, че процедурата е по реда на чл. 24, т. 1
ЗЕВИ, а централата ще отдава ел. енергия в електроразпределителната мрежа и ще
бъде присъединена по реда на глава пета, раздел II от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. На
10.07.2024 г. бил съставен протокол за включване на електрическа централа в паралел
с разпределителната мрежа и фактическо въвеждане в експлоатация.
Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № Е-
36/20.12.2024 г. и въз основа на тях е прието, че писмото от 12.06.2023 г. до А.Г.К за
изискване на допълнителна информация по подаденото заявление е изправено от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД след изтичане на срока по чл. 52, ал. 5 от Наредба
2
№ 6 от 24.02.2014 г. (отм.).
Поради това актосъставителят М. А. съставила Акт за установяване на
административно нарушение № Е-КРС-21/25.03.2025 г. срещу жалбоподателя
„Електроразпределение Юг“ ЕАД за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. (отм.). Било прието, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е уведомило
в срок до 04.04.2023 г. на адрес: ***, или на електронен адрес: **********@***.**,
А.Г.К, че представените документи към Заявление № 4564807 от 21.03.2023 г. за
проучване на условията за присъединяване на обект за производство на електрическа
енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа са непълни
или не отговарят на изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.). Предвид
това, че искането касаело електрическа централа от възобновяеми източници, която не
попадала в обхвата на глава четвърта от ЗЕВИ (посл. ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г., в сила
до 12.10.2023 г.) и в глава пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., съгласно чл. 101 от
същата наредба за всички неуредени в тази глава въпроси се прилагали разпоредбите
на глава четвърта. Посочено е, че нарушението е извършено на 05.04.2023 г. Препис от
акта е връчен на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя. В срока по
чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за установяване на
административно нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно
постановление № НП-24 от 02.07.2025 г. от Председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, с което за описаното в АУАН административно нарушение по чл.
52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи (отм.) на жалбоподателя „Електроразпределение Юг“ ЕАД на
основание чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 10 000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на актосъставителя М. А.,
приложената административнонаказателна преписка и надлежно приобщените
писмени доказателства. Показанията на свидетеля А. следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви, логични и съответни на приобщените
писмени доказателства. По делото не е установено наличието на данни за
предубеденост или заинтересованост на актосъставителя, поради което твърденията й
следва да бъдат приети за обективни и правдиви.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от
разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 ЗЕВИ, а тази на актосъставителя се установява от
представената Заповед № З-Е-28 от 20.01.2025 г. на Председателя на Комисията за
енергийно и водно регулиране.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 25.03.2025 г. (в шестмесечен срок от откриване на
нарушителя и петгодишен от извършване на нарушението), а НП – на 02.07.2025 г., т.
е. преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
В случая обаче, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП
липсва описание в достатъчна степен на вмененото на дружеството жалбоподател
3
нарушение от обективна страна и посочване на обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението. Нарушението е описано бланкетно, като в цитираните по-
горе актове не се съдържа обективиране на всички обстоятелства, които имат значение
за съставомерността на деянието, което ги определя и като релевантни факти, които се
отнасят към минимално необходимото съдържание на посочените документи съгласно
трайната съдебна практика.
В АУАН и НП като нарушена законова разпоредба е посочена нормата на чл.
52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), действала през процесния период (м.
март 2023 г.), която се намира в глава четвърта, наименувана „Ред за присъединяване
на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“.
Последната предвижда, че когато представените информация и документи са непълни
или не отговарят на изискванията на наредбата, мрежовият оператор в 14-дневен срок
от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането.
Същевременно глава пета от същата наредба „Ред за присъединяване на обекти за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници“ урежда в раздел I
присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници по чл. 23, чл. 24, т. 2, 3, 4 и чл. 25 ЗЕВИ, а в раздел II –
присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от
възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Следователно в зависимост от
вида на обекта, чието присъединяване е било поискано, се диференцират различни
процедури, в които подаденото искане следва да бъде разгледано, съответно различни
изисквания за минимален набор от документи към заявлението и срокове, в които
санкционираното дружество е дължало отговор. Поради това съдът намира, че
минимално необходимото съдържание на обстоятелствените части на АУАН и НП
следва да включва констатациите за вида на обекта, доколкото това е от значение за
определяне на относимата административна процедура, съответно приложимата към
казуса правна норма.
В случая процесното заявление вх. № 4564807 от 21.03.2023 г. за проучване на
условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа, подадено от
А.Г.К, касае присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект
„Фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), с мощност 30 kW“, т. е. енергиен обект
за производство на електрическа енергия от възобновяем източник по смисъла на § 1,
т. 8 от ДР на ЗЕВИ.
Както беше посочено по-горе, редът за присъединяване на обекти за
производство на електрически енергия от възобновяеми източници е уреден в глава
пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) – „Ред за присъединяване на обекти за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници“ – чл. 80 – чл. 101.
В чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.), действала през процесния период, е регламентирано
присъединяването към разпределителната мрежа на обекти за производство на
електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30
kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни
конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху
недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Съгласно чл. 87, ал. 1 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) лицето, което предвижда да изгражда обект за
производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ,
подава писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на
обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници
(ОПЕЕВИ) към оператора на съответната разпределителна мрежа. Разпоредбата на чл.
4
88, ал. 5 от същата наредба предвижда, че когато представените информация и
документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, операторът на
разпределителната мрежа в 7-дневен срок от постъпване на искането писмено
уведомява лицето, подало искането.
В разглежданата хипотеза обаче, въпреки че е подадено заявление за проучване
на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници,
административнонаказващият орган е приел, че е приложима глава четвърта от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), като декларативно е посочил, че искането касаело
централа от възобновяеми източници, която не попадала в обхвата на глава четвърта
ЗЕВИ, посл. ред. ДВ, бр. 54 от 2023 г. и на глава пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
(отм.), т. е. чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗЕВИ, без излагане на мотиви защо това е така.
Може само да се предположи, че до този извод е стигнал предвид това, че в искането
било посочено, че произвежданата електрическа енергия ще се отдава изцяло в
електроразпределителната мрежа. Този факт обаче сам по себе си не изключва
възможността обектът да попадне в обхвата на чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ (отм.). В случая в
акта и наказателното постановление единствено е посочено, че се касае за обект за
производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, без да е отразена
мощност, като липсват и всякакви други релевантни данни, въз основа на които да се
определи какъв е видът на обекта, по отношение на който е поискано присъединяване.
Поради това от съдържанието на АУАН и НП не би могло да се установи коя е
относимата административна процедура, съответно срокът за произнасяне по
заявлението, включително и ако документите са непълни или не отговарят на Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. (отм.). Следователно не става ясно защо
административнонаказващият орган е приел, че приложими били разпоредбите на
глава четвърта от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), сред които и материалната
разпоредба на чл. 52, ал. 5. При тези данни съдът намира, че не се установява въз
основа на какви факти административнонаказващият орган е приложил общата норма
на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.). По тези съображения съдът
счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото
на защита на наказаното лице да разбере в какво се изразява осъщественото от него
деяние.
На следващо място от съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво
конкретно действие е следвало да извърши дружество жалбоподател – да уведоми
А.Г.К, че е налице непълнота в представените със заявлението информация и
документи или да я уведоми, че искането, съответно документите не отговарят на
определени нормативни изисквания и кои. В АУАН и НП се съдържат и двете
алтернативни задължения, като липсва изрично позоваване кое от тях е нарушило
дружеството.
С оглед всичко изложено съдът счита, че посочените по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени такива, същите са неотстраними и са
достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като водят до
грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице, същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви
приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наказателното
постановление е издадено и в нарушение на материалния закон. В тази връзка от
5
приложените към АНП писмени доказателства се установява, че в случая е било
отправено искане за проучване за присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа, която по същество представлява обект за производство на електрическа
енергия от възобновяем източник по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЕВИ. Подаденото
заявление е за присъединяване на ФЕЦ в съответствие с чл. 87 от Наредбата,
съставляващо искане за проучване на условията и начина за присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на ФЕЦ с
инсталирана мощност 30 kW при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.). С оглед вида на
обекта, чието присъединяване е било поискано, може да се направи категоричният
извод, че подаденото искане е следвало да бъде разгледано по реда на процедурата,
уредена в глава пета, раздел II от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.). Аргумент в тази
насока е и издаденото от оператора на разпределителната мрежа становище, в което
изрично е посочено, че процедурата е по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.) и централата
ще бъде присъединена по реда на глава пета, раздел II от Наредбата. Поради това не
може да възприета тезата на въззиваемата страна, че при подаване на заявлението не
ставало ясно по кой ред се иска присъединяването на обекта и това се изяснявало на
по-късен етап. С оглед спецификите на всяка една от процедурите и облекчения ред за
присъединяване на обекти по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.) следва, че операторът на
разпределителната мрежа трябва в изготвеното становище да посочи дали
присъединяването може да бъде осъществено по поискания от заявителя начин. Този
извод следва от съдържащата се в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.) регламентация,
която предвижда, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на
разпределителната мрежа разполага с три възможности – да прекрати процедурата (чл.
88, ал. 7), мотивирано да откаже присъединяване (чл. 90, ал. 1) или да определи
условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето (чл. 91,
ал. 1). Съгласно чл. 91, ал. 3 от Наредбата лицето, получило становището по ал. 1 и 2,
може да обжалва предложените условия за присъединяване пред КЕВР при условията
и по реда на чл. 22 ЗЕ, от което следва, че ако е налице разминаване между заявените
условия за присъединяване и предложените, това следва изрично да е отразено в
изготвеното становище. Поради това съдът намира за несъстоятелна и тезата на
наказващия орган, изложена в хода на настоящото производство, че при подаване на
заявлението не би могло да се определи дали заявеният обект попада в хипотезата на
чл. 24, т. 1 ЗЕВИ (отм.). В тази връзка е необходимо да се отбележи, че за разлика от
наказателното постановление, където е посочено, че за електрическата централа не се
прилагали разпоредбите на глава пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), в хода на
съдебното следствие се поддържа от процесуалния представител на въззиваемата
страна, че обектът попадал в обхвата на чл. 25 ЗЕВИ (отм.), доколкото в представения
отговор заявителят посочил, че няма да ползва преференциите по чл. 31 и чл. 32
ЗЕВИ. Т. е. противно на изложеното в наказателното постановление тук се твърди, че
приложим в случая бил раздел I на глава пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), в
която, тъй като не се съдържала специална разпоредба за уведомяване за отстраняване
на непълноти, приложение намирала общата разпоредба на чл. 52, ал. 5. От друга
страна, обаче въззиваемата страна не оспорва посоченото в издаденото от оператора на
разпределителната мрежа становище от 04.07.2023 г., че централата ще бъде
присъединена по реда на глава пета, раздел II от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.).
Тук е мястото да се отбележи, че в случай че не са били налице условията за
извършване на присъединяването по тази глава, това отново би съставлявало
нарушение на издадената лицензия, каквото в разглежданата хипотеза не се твърди. В
контекста на изложеното по-горе и съдържанието на искането настоящият съд счете,
6
че в случая обектът, за който се е искало проучване, попада в хипотезата на чл. 24, т. 1
ЗЕВИ (отм.) и приложими разпоредби се явяват нормите на глава пета, раздел ІІ от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), съответно нормата на чл. 88, ал. 5, която
предвижда, че когато представените информация и документи са непълни или не
отговарят на изискванията на наредбата, операторът на разпределителната мрежа в 7-
дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. В
тази връзка съдът счита, че неправилно административнонаказващият орган е приел,
че разпоредбите на глава пета са неприложими, поради което посочил като нарушена
общата норма на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.).
В случая съдът намира, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило
разпоредбата на чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), тъй като в 7-
дневен срок от постъпване на искането не е уведомило писмено заявителя, че
представената информация е непълна. Искането от страна на А.Г.К е подадено на
21.03.2023 г., а дружеството жалбоподател е изпратило на 12.06.2023 г. писмо с изх. №
37455 за отстраняване на непълнотите във връзка с постъпилото заявление за
присъединяване. Следователно от постъпването на заявлението до издаване на
искането за допълнителна информация са изминали повече от 7 дни, като
уведомяването е следвало да бъде извършено до 28.03.2023 г. Тъй като посочената
разпоредба предвижда обаче друг (по-кратък) срок за уведомяване на лицето – 7-
дневен от постъпване на искането, т. е. идентичност на задълженията, предвидени в
двете разпоредби (посочената от АНО и приложимата според съда), не е налице. В
тази връзка съдът приема, че действително е налице нарушение, но то не е извършено
на датата, посочена в НП. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, и обстоятелствата, при които е извършено. Указаната
дата в него следва да съответства на действителните факти, установени в
административнонаказателната преписка. Когато между тази дата и установените
фактически обстоятелства има съществено противоречие, се нарушава основен
принцип на административнонаказателния процес – принципът на законност и
обоснованост на административния акт. Следователно грешката при определяне на
датата на извършване на нарушението винаги ще е съществен порок на НП, тъй като
санкционираният ще бъде наказан за различно деяние от това, което е извършил.
Определянето за пръв път със съдебното решение на нова дата на извършване на
нарушението, за която до момента жалбоподателят не се е защитавал, би
представлявало съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
С оглед всичко изложено съдът намира, че допуснатите нарушения в
наказателното постановление при посочване на нарушената материалноправна норма
и датата на извършване на нарушението са толкова съществени, че не биха могли да
бъдат отстранени във фазата на съдебното производство чрез прилагане на
разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН. Според последната съдът изменя акта по чл.
58д ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай няма как да се променят правната квалификация и датата на
деянието, без да се изменят съществено и обстоятелствата, при които то е извършено.
Ако такова изменение бъде направено от съда, то ще доведе до напълно различна
обстоятелствена част на наказателното постановление (различни от приетите
процедура за присъединяване на обекта, продължителност на срока за изпълнение на
процесното задължение, който не е спазен, и период, в който нарушителят е
7
бездействал).
С оглед изчерпателност следва да се отбележи, че съдът не споделя
изложените от жалбоподателя съображения за неправилно определяне на санкционната
норма. В случая приложима е разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ, предвиждаща, че на
оператор на електропреносна или електроразпределителна или затворена
електроразпределителна мрежа, който наруши разпоредба на чл. 26 и/или срок по
процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от
възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от
Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000
000 лв. Посочената по-горе Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл. 116, ал. 7 от
Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.2014 г. на ДКЕВР и това
изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата.
От това следва, че нормата на чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от
13.10.2023 г.) се явява по-благоприятният закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН от
тази по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, предвиждаща имуществена санкция от
20 000 до 1 000 000 лв. на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този
закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за
изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или
условията на издадената му лицензия.
Не се споделя от съда и направеното от дружеството жалбоподател защитно
възражение, че действителната правна квалификация е по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ. Същата
предвижда, че който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по
прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 – 67, се наказва от съответния
компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на
юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер
от 5000 до 10 000 лв. В случая нарушението е по Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.),
който подзаконов нормативен акт е приет на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за
енергетиката. Доколкото за нарушения, свързани със срок по процедура за
присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници,
предвиден в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката (именно процесната
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (отм.), са предвидени специални санкционни разпоредби,
то нормата на чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ е неприложима.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за неправилно посочване
на мястото, на което е извършено твърдяното нарушение. Съгласно трайната съдебна
практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на
деянието, посочено в наказателното постановление, а в случая нарушението се състои
в бездействие – неуведомяване за непълнота в представената информация. В
процесното наказателно постановление са изложени доводи, че действието (съответно
на правомерно поведение) е било дължимо по адреса на заявителя в гр. Първомай,
което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото. В случая дали
действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в гр.
Пловдив или на адреса на заявителя в гр. Първомай е без значение, доколкото не би се
отразило нито на местната подсъдност на делото (която, както се каза се обосновава от
твърденията в наказателното постановление), нито на компетентността на наказващия
орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.
8
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. Поради това и на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя на жалбоподателя
размер на възнаграждението за юрисконсулт в размер на 150 лв. Размера съдът
съобрази с фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на
извършената юрисконсултска защита.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, РС Първомай
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-24 от 02.07.2025 г., издадено от
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
на основание чл. 60а, ал. 1 ЗЕВИ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 52, ал. 5 от Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.).
ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
9