№ 41825
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110109728 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
С Разпореждане от 25.08.2025 г. на Софийски градски съд (СГС) делото е върнато на
Софийски районен съд (СРС) за произнасяне по обективирана във въззивна жалба с вх. №
219398/03.07.2024 г. молба с правно основание чл. 250 от ГПК, подадена от ищците П. Р.
....... – Е. и С. К. Е..
В молбата се поддържа, че с Решение № 8487 от 10.05.2024 г., постановено по настоящото
дело, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялата искова претенция, като „не е
разгледал претенцията им по отношение на мазето, разположено в югоизточния ъгъл на
сутерена“.
Препис от въззивната жалба, съдържаща искането за допълване на решението, е редовно
връчен на ответниците К. И. Ц. и Г. Ж. Ц., които в законоустановения срок са депозирали
писмено становище с вх. № 325868/07.10.2025 г., с което оспорват молбата като
неоснователна.
Съдът, като се запозна с доводите на страните и приложените по делото доказателства,
намира молбата за неоснователна поради следните съображения:
Предметът на спора е ясно и недвусмислено определен от ищците с молба-уточнение на
исковата молба от 02.11.2022 г., подадена за отстраняване на нередовности след указания на
съда, дадени с Разпореждане № 88724/21.09.2022 г.. В т. 4 и т. 5 от същата молба ищците
изрично са заявили, че претенцията им касае:
мазе № 1 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 74 кв.м., при съседи: от три
страни двор и мазе № 2;
мазе № 2 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 10 кв.м., при съседи: от три
страни двор и мазе № 1.
Видно от искова молба, уточнена с молба от 02.11.2022г., за изправяне на нередовност на
1
искова молба, след дадени указания на съда с разпореждане рег. № 88724 гр. от 21.09.2022 г.,
ищците ясно и точно са заявили следното: "4. Във връзка с индивидуализацията на двете
процесни мазета, уточняваме, че претенцията ни е за мазе № 1 – разположено в сутерена на
сградата, с площ от 74 кв.м., при съседи: от три страни двор и мазе № 2 и за мазе № 2 –
разположено в сутерена на сградата, с площ от 10 кв.м., при съседи: от три страни двор и
мазе № 1.", както и посоченото в т. 5 от същата молба - "два броя мазета, съответно мазе №
1 - разположено в сутерена на сградата, с площ от 74 кв.м., при съседи: от три страни двор и
мазе № 2 и за мазе № 2 – разположено в сутерена на сградата, с площ от 10 кв.м., при
съседи: от три страни двор и мазе № 1, находящи се в двуетажната масивна жилищна сграда,
с адрес: гр. София, район Връбница, жк Обеля, ул. „Двадесет и четвърта“ № 5, с
идентификатор 68134.2817.553.1".
Въз основа на това уточнение, което съставлява неразделна част от исковата молба, съдът е
изготвил и приел за окончателен доклада по делото с Определение от 13.10.2023 г., без по
него да са постъпили възражения от страните. С постановеното Решение № 8487/10.05.2024
г. съдът се е произнесъл именно по така заявената и докладвана искова претенция, като я е
отхвърлил изцяло.
Твърдението на молителите, че съдът е пропуснал да се произнесе по претенция за "мазето,
разположено в югоизточния ъгъл на сутерена", е неоснователно. Такава индивидуализация
на спорен обект се въвежда за първи път във въззивната жалба. В хода на
първоинстанционното производство ищците не са твърдели, нито са предявили иск за
собственост върху помещение с подобно описание. Видно от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, в сутерена на сградата действително са обособени няколко
помещения, но предмет на предявения иск са били само две от тях, индивидуализирани по
площ и съседи, описани съгласно искова молба и уточнение от 02.11.2022г., опиано по -
горе.
Производството по чл. 250 от ГПК е предназначено за саниране на непълноти в
постановения съдебен акт, когато съдът е пропуснал да се произнесе по част от предявения
иск. Този ред обаче не може да бъде използван за изменение на исковата претенция или за
въвеждане на нови факти и твърдения след настъпване на преклузията по чл. 214 от ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съдът се е произнесъл по
цялото искане, така както то е било предявено и уточнено от ищците, поради което не са
налице основания за допълване на постановеното решение.
Воден от горното и на основание чл. 250 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Р. ....... – Е., ЕГН ********** и С. К. Е., ЛНЧ
**********, за допълване на Решение № 8487 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. №
9728/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 34-ти състав с искане за допълване на
Решение № 8487 от 10.05.2024 г., постановено по гр. д. № 9728/2023 г. по описа на
2
Софийски районен съд, 34-ти състав, чрез произнасяне по претенция по отношение на
„мазето, разположено в югоизточния ъгъл на сутерена“.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3