Р Е Ш Е Н И Е
№ 427
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 4887/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 603 от 13.05.2019 г., издадено от **** „Транспорт“
в Община Пловдив, с което на Х.Г.У. с ЕГН ********** с адрес *** основание чл. 43,
ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив (нататък Наредбата) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 4,
ал. 2, т. 2 от Наредбата.
В жалбата се излагат съображения за
липса на нарушение. Моли се НП да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа и
развива доводите си от жалбата. Претендира разноските за допуснатата
експертиза.
Въззиваемата страна се представлява в
съдебно заседание, в което поддържа законосъобразността на издаденото НП,
справедливостта на санкцията, неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН и обсъжда в
подробност възраженията на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Х.Г.У. е собственик на
лек автомобил марка „Форд“ модел „Транзит“ с ДК № ****.
На 27.03.2019 г. свидетелят Р.Г. – ****
към сектор „Общинска полиция - Пловдив“ изпълнявал служебните си задължения по
проверка за спазване на правилата на Наредбата. Около 8:30 ч. установил, че в
гр. Пловдив на ул. „Беласица“ срещу № 51 лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****
е паркиран пред входа/изхода на гараж, намиращ се на отсрещната страна на улицата. За
констатираното от него в отсъствието на нарушителя съставил и наложил на
основание чл. 43, ал. 4 от Наредбата глоба с фиш № **********/27.03.2019 г. в
размер на 20 лв. за нарушение по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Докато бил на
място, свидетелят забелязал, че улицата е тясна и служебният автомобил, за да
се размине със спрелите коли, трябва да се движи бавно. Улицата били
двупосочна, като процесния автомобил бил паркиран на отсрещната страна на
пътното платно срещу гаража. На самия гараж имало поставена табела,
обозначаваща, че това е гараж и престоя и паркирането е забранено. Забелязал,
че на лекия автомобил на жалбоподателя има залепен още един фиш от предходна дата
от друг негов колега. В същия момент пристигнал водачът на лек автомобил
„Субару Форестър“, който ползвал гаража - свидетеля М.К.. Пред полицейските
служители той именно опитал да маневрира като излезе/влезе в гаража, но изпитал
затруднения, тъй като в ляво от изхода на гаража имало поставен уличен стълб,
който усложнявал маневрирането. С усилия успял да изкара автомобила от гаража.
Предвид оспорването в срок на глобата с
фиш бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № КТ
039549/08.04.2019 г. в присъствие на нарушителя за нарушение на чл. 4, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за това, че на същата дата и място жалбоподателят е бил този,
която е паркирал личния си автомобил. Той направил възражение, че фактите,
описани в АУАН са манипулативни.
С оглед оспорването на фиша с глоба и
установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващия орган е издал и
обжалваното НП. С последното на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 43,
ал. 4 от Наредбата глоба в размер на 20 лв. за установеното в АУАН нарушение.
В съдебно заседание допусната съдебна
автотехническа експертиза, която установила, че лекият автомобил „Форд Транзит“
е бил паркиран в срещуположната част от платното за движение, но пред входа на
гаража, когато това паркиране би ограничило безпрепятствения достъп до гаража
на ППС с габарити, които позволяват ползването на гаража при отсъствието на
л.а. „Форд Транзит“, както и че л.а. „Субару Форестър“ е имал техническа
възможност да ползва гаража без да е ограничаван от паркирания л.а. „Форд
Транзит“, но е няма възможността без затруднения да извърши маневрата,
необходима за ползването на гаража. В съдебно заседание вещото лице
допълнително посочва, че няма достатъчна дистанция за безпроблемно извършване
на маневрата. Вещото лице измерило ширината на улицата и я установило на около
4,50 м.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.Г. – актосъставител,
Г.А. и М.К.. Съдът кредитира показанията на всички тях като логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност. Актосъставителят потвърждава констатациите си в акта, като си
спомня, че лично е възприел как лекият автомобил на жалбоподателя пречи на
безпроблемното ползване на гаража на отсрещната страна на улицата.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания и обясненията на нарушителя – АУАН, глоба с фиш
с № **********/27.03.2019 г., копие на свидетелство за регистрация част II, заповед № 18ОА418/06.03.2018
г. на Кмета на Община Пловдив, заповед № 15ОА1328/20.05.2015 г. на кмета на
Община Пловдив, разписка за връчване, седем броя листа със снимки, писмо изх. №
1983/04.10.2019 г. от ОП „ОКТ“ със схема, писмо със схема изх. № 19П-10563 от
04.10.2019 г., свидетелство за регистрация част I № *********, писмо изх. №
237200-3266/01.04.2019 г. от с-р Общинска полиция до зам.-кмет на Община
Пловдив, писмо от Община Пловдив с изх. № 19П12483/12.12.2019 г.
Изготвената и приета в хода а съдебното
следствие съдебна автотехническа експертиза съдът намира за изготвена с необходимите
професионални знания, опит и квалификация на вещото лице, поради което следва
да бъде оценена с доверие.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от
така представените заповеди № 15ОА1328/20.05.2015 г. и № 18ОА418/06.03.2018 г.
на Кмета на Община Пловдив.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на
нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото
нарушение, нито е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното
НП съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на
нарушението – време, място, авторство и описание на фактическата страна на
нарушението.
От
правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена
съвкупност съдът намира, че не се установява авторството на деянието и няма
основание да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
С АУАН е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за нарушение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата за това, че на процесната
дата и час е паркирал личното си МПС марка „Форд Транзит“ с ДК № **** на ул. „Беласица“
срещу № 51 пред вход/изход на гараж, което нарушение е установено първоначално
с фиш № **********/27.03.2019 г. от актосъставителя, съставен в отсъствието на
нарушителя. Посочената норма гласи, че паркирането е забранено на платното за
движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и
гаражи, когато това затруднява достъпа до тях.
От разпита на актосъставителя се
установява, че на посоченото място и в посочения ден и час действително е било паркирано
същото МПС, за което той е съставил фиш и е наложил глоба с него. Свидетелят
потвърди, че отразеното във фиша е действително констатирана фактическа
обстановка. Посочва, че фишът е съставен в отсъствието на нарушителя. В
последствие в съставения от него акт е въведено в отговорност на жалбоподателя
именно той да е извършил вмененото нарушение като да е паркирал личното си МПС
на посоченото място и в посоченото време. Именно за последното е наказан същият
по разпоредбите на Наредбата. Съдът прие за недоказано точно поведението на
жалбоподателя по извършване на нарушението. Събраните пред него доказателства,
както и тези по преписката по никакъв начин не установяват У. да е бил лицето,
което да е извършило действие по паркиране, за да може да му бъде ангажирана
отговорността за това. Както е добре известно административнонаказателната
отговорност е лична и личното поведение следва да бъде безспорно и несъмнено
установено. В подкрепа на това актосъставителят разказа пред съда, че фишът е
съставен в отсъствието на нарушителя, следователно и нарушението е установено в
негово отсъствие. Той не посочва да е видял лицето, което е извършило
нарушението в момента на осъществяването му, а последиците на нарушението –
паркирания лек автомобил и затруднението на водача друг лек автомобил да
извърши маневра гараж. По посочените причини съдът счете, че възприетата от
АУАН и НП фактическа обстановка не се доказа от събраните доказателства, което
обосновава отмяната на обжалвания акт. Следва да се посочи, че Наредбата предвижда
възможност за санкциониране на собственика на паркирания в нарушение лек
автомобил, но за да се реализира това следва именно това да е въведено като
елемент от фактическа страна, както и наказанието да е именно за това, че
лицето е собственик и не е посочило лице, на което е предоставило МПС – чл. 39,
ал. 2 от Наредбата.
Нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл. 4, ал. 2, т. 2 от
НРСППППСТГП, според която разпоредба паркирането е забранено на платното за движение
и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато
това затруднява достъпа до тях. Тази разпоредба на Наредбата преповтаря чл. 98,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, където е предвидено идентично правило за поведение. От
друга страна приложената санкционна норма е чл. 43, ал. 4 от Наредбата, като същевременно
за нарушението на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП има санкционна норма в самият
закон, а именно чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Прави впечатление съответствието
между двете санкционни норми, като в двете предвиденото наказание е фиксирано
по размер. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните
актове (ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е
необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били първично
регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗНА
наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай с разпоредбите на чл. 4
и чл. 43, ал. 4 от Наредбата не се уреждат обществени отношения, които да не са
уредени и първично регулирани от закон. Това именно е ЗДвП в своите чл. 98, ал.
2, т. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, които за преповторени от
Наредбата по своя фактически състав и санкционни последици. Същевременно, според § 2 от ПЗР към
НРСППППСТГП, същата се издава на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за
местното самоуправление и местната администрация), чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8
от ЗНА (Закон за нормативните актове) и чл. 23 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които
следва да се доуредят в контекста на ЗДвП, касаят определянето на зони за
платено и безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от
тези обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която
разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която
е предвидено той да бъде издаден. Тоест, нарушаването на правилата за паркиране
и спиране, когато касае правилата за движение, а не зони за платено и безплатно
паркиране, е предмет на специалния закон и няма място в разпоредбите на
Наредбата. Аргумент за това са самите разпоредби в Наредбата, а именно § 7 от
ПЗР, според който разпоредбите на тази наредба се прилагат, доколкото не
противоречат на нормативен акт с по-висока степен, както и чл. 41 според който
при констатирани и/или установени нарушения на правилата за паркиране, за които
няма изрично и конкретно определена санкция в Закона за движение по пътищата на
лицата, извършили или допуснали нарушението, се налагат санкциите предвидени в
настоящата наредба. Тоест, самият Общински съвет е ограничил действието на
създадения от него подзаконов нормативен акт само до случаите, които не са
уредени от закона. Оттук, административнонаказващият орган е следвало да
квалифицира извършеното административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия нормативен акт. Същото
се отнася и до санкционната норма, като е следвало да се приложи тази по ЗДвП, а
не по Наредбата. Констатираното по-горе
разминаване пък е основание да се приеме и наличието на неправилно приложение
на материалния закон и незаконосъобразност на обжалвания акт и на това
основание. Така Решение № 468 от 18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586/2019 г. на
ХХVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 3052/2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив и Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844/2019 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
В допълнение
следва да се сподели, че фактическата рамка на нарушението се установява по
безспорен начин от събраните по делото доказателства. Особено внимание следва
да се обърне на приетата експертиза, чието заключение посочва, че ползвателят
на гаража не би могъл при паркирания автомобил да извърши маневрата без
затруднения. Недопустимо освен това е поведението на жалбоподателя, който
въпреки наложените глоби с фишове и съзнавайки възможността да извършва
нарушение и да затруднява използването на гараж, съзнателно и целенасочено е
продължил да държи автомобила си пред гаража. Доказването на правотата си
жалбоподателят задължително следва да извършва по реда предвиден в
законодателството, а не чрез самоуправство и демонстриране на власт над
установените правила и останалите членове на обществото и държавните органи,
както е сторил жалбоподателят, съзнателно поддържайки нарушението, за да докаже
правотата си. Но доколкото се прие за незаконосъобразно обжалваното НП, то
същото следва да се отмени.
Доколкото
изходът на спора е в полза на жалбоподателят и последният е поискал да му бъдат
присъдени разноските по заплащането на експертизата, съдът счита, че въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на
жалбоподателя сумата в размер на 300 лв., представляващи депозит за вещото
лице, внесен пот жалбоподателя.
Поради
изложеното наказателното постановление е незаконосъобразно и затова следва да
бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 603 от 13.05.2019 г., издадено
от **** „Транспорт“ в Община Пловдив, с което на Х.Г.У. с ЕГН ********** с
адрес *** основание чл. 43, ал. 4 от Наредба за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив (нататък
Наредбата) е наложено административно наказание – глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредбата.
ОСЪЖДА
Община Пловдив, гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 да заплати на Х.Г.У. с
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300 лева, представляваща сторени в
производството разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А.
Д.