№ 260055 / 10.3.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 10.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана..…….....трети наказателен състав в публично
заседание на 08 февруари.....……..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година...….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Тодора Владинова.……..……………..и в присъствието на прокурора..……………………….……....…..като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………....…..….........АН дело 59 по описа
за 2021г…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 532062-F562384/24.08.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в Централно управление на НАП на „А. Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Монтана, представлявано от Ц.И. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ц.К., в качеството му на представляващ Дружеството, който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание пълномощникът му моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателят е съставен АУАН за това, че при извършена проверка на 24.07.2020г. в 10.10ч. в обект – „Автосервиз”, находящ се в гр.Монтана, ул.„Никола Вапцаров” № 20, стопанисван от жалбоподателя е установено, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г, не е изпълнило задължението си да издава фискални касови бележки от фискално устройство за всяка извършена продажба в търговския обект.
Нарушението е констатирано при извършената контролна услуга - заверяване на стикер на 1бр. пожарогасител за МПС, на стойност 5,00 лева. Услугата е платена в брой от Б.З.Т. -инспектор по приходите, на лицето И. Ц. Н., с ЕГН xxxxxxxxxx, работник в дружеството. За извършената контролна услуга не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел „Datecs DP 150”, с ИН на ФУ DT770171 и ИН на ФП 0277071 или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Нарушението е доказано и от разпечатка от контролната електронна лента на ФУ /КЛЕН/ за деня на проверката - 24.07.2020г, в която няма отразено плащане на услуга с цена 5,00лв. Извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.
Нарушението е установено и документирано с ПИП № 0281789 от 24.07.2020 г. и приложени към него писмени доказателства.
АУАН е съставен в ТД на НАП, офис Монтана, в присъствието на нарушителя Ц.И.К.. Нарушен е /осъществен е/ състава на чл.25 ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл.118, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност.
Жалбоподателката в срока по чл.44 от ЗАНН представя писмени възражения по констатациите.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
По направените процесуални възражения:
Безспорно е установено фактическа страна, че на 24.07.2020г. свидетелят Б.Т. придружен от свидетелката В. Т.-М. са посетили обекта на жалбоподателя. При разговор със свидетеля И. Н., служител на фирмата последният заявил, че ще му залепи стикер на пожарогасителя. Помолил обаче Т. и М. да напуснат халето, тъй като има изгорели газове от автомобилите. Не била издадена касова бележка.
Спорното по делото е жалбоподателят извършил ли е деянието виновно, правилно ли е определена нарушената и санкционната норма, има ли допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите М. и Т.. Същите са обективни, безпристрастни и последователни. Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Н.. Същият е служител на наказаното дружество и е налице индиция за заинтересованост. Нещо повече, твърде несериозно се явява и твърдението, че пред хипермаркет в град Монтана е намерил стикерите, един, от които е залепил на пожарогасителя предоставен му от проверяващите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на наказаното дружество, че НП е издадено при противоречие на реалната фактическа обстановка, при липса на извършено нарушение и в противоречие на материалния закон. Атакуваното НП отговаря на всички изисквания за законосъобразност - съдържа всички реквизити, издаденото е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, постановено при спазване на административно производствените правила.
В АУАН и в НП по идентичен, изчерпателен и ясен начин са описани фактите, които правно са квалифицирани като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. От събраните доказателства безспорно е установено, че жалбоподателя, като данъчно задължено лице по чл.3, не е изпълнило задължението си да издава фискална касова бележка /ФКБ/ от фискално устройство /ФУ/ за всяка извършена продажба в търговския обект.
Дружеството отрича извършеното нарушение, твърди, че не притежава лиценз за такъв вид дейност и такава услуга не е включена в ценовата му листа, а стикерът на заверката е на друга фирма.
Тези възражения са неоснователни. Безспорно е установено, че в свидетеля И. Ц. Н., служител на жалбоподателя е извършил заверка на пожарогасител и приел сумата от 5.00лв. за извършената услуга. Предоставянето на услуга срещу заплатена за нея цена във всички случаи представлява продажба, която следва да бъде отчетена от търговеца чрез фискално устройство. Твърдението на жалбоподателя, че услугата извършена от служителя, не е от името и за сметка на дружеството, което не извършва такива услуги, не са подкрепени от никакви доказателства. Свидетелят Н. е в трудови правоотношения с „А. Г.” ЕООД, действието е извършено в обекта на дружеството, през работно време и няма доказателства за наличие на договорни отношения между жалбоподателят или служителят с трето лице, по силата на които първите да извършват продажби от името и за сметка на трето лице. Организацията на работа е отговорност на търговеца и тя следва да бъде такава, че да осигури регистриране на всички продажби, тъй като същия реализира приходи от тях и съответно отговорността за неизпълнение на това задължение следва да се понесе от лицето, на което то е вменено по силата на закона. Предвид което и правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и административно наказващият орган, в съответствие с предвиденото в чл.185. ал.1 от ЗДДС е наложил наказание имуществена санкция- 500 лв., което е минимално предвидения от закона размер, поради което се явява и съответно на тежестта на нарушението.
Процесното административно нарушение е формално, то е извършено с факта на неиздаването на фискалния бон, т.е. на датата на проверката в търговския обект, както е отразено и в АУАН и в НП и дори с отбелязан час, без това да е част от задължителните реквизити.
В случая е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието на жалбоподателя не се отличава по нищо в своята обществена опасност от обикновените случаи на това нарушение. Ниската стойност на продажбата също не се отразява на квалификацията на нарушението, тъй като за отчетността на дейността на търговците и тяхното облагане имат важно значение всички продажби. Още повече, че се касае за търговски обект - автосервиз, в който се извършват годишни технически прегледи, които са нормативно задължителни, извършват се и ремонтни дейности, т.е. налице е относително гарантиран оборот и съответно неотразяването на приходи, създава предпоставки и за неплащане на дължими данъци.
Предвид горното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно, а жалбата следва да се остави без уважение.
При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на въззиваемата страна направените по водене на делото разноски в размер на 120.00 лева.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 532062-F562384/24.08.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на „А. Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Монтана, представлявано от Ц.И. К. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН „А. Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Монтана, представлявано от Ц.И. К. да заплати на Отдел „Оперативни дейности”-Велико Търново в Централно управление на НАП сумата в размер на 120.00 лева, представляваща юристконсултнско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд – г.М. сумата от 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: